№ 162
гр. Радомир, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20241730100368 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 29.05.2021 г., около 21,30 ч., в района на община
Радомир, лек автомобил, марка „.“, модел „.“, с pег. № ., управляван от С. В. М., по време на
движение по път PER – 2134, с посока към с. С.о, при разклона за с. Д.Р., преминава през
несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, като реализира ПТП
с материални щети по автомобила - скъсана предна и задна леви гуми и увредени предни ляв
и десен амортисьори. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № . г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, пред ЗК „Лев Инс“ АД била
образувана щета № . по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № ., със срок на
валидност от 16.11.2020 г. до 15.11.2021 г.
При извършения оглед на лек автомобил, марка „.“, модел „.“, с pег. № ., били
констатирани щети - скъсана предна и задна леви гуми и увредени предни ляв и десен
амортисьори. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис,
експертиза и оценка бил определен размерът на обезщетението на увреденото МПС, а
именно 3459,00 лева. Одобрена за плащане била и претендираната сума за репатриране на
автомобила съгласно фактура № **********/31.05.2021 г. в размер на 70,00 лева.
Сумата в размер на 3529,00 лева била изплатена на собственика на увреденото МПС -
„С.И.В. РЕНТ” ЕООД, с банково бордеро № . от 09.09.2021 г.
Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и по силата
на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение
1
застрахователят встъпвал в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата.
ЗК „Лев Инс“ АД придобил право на регрес срещу Община Радомир за сумата от
3529,00 лева и с писмо с изх. № 9761/26.10.2021 г., получено с обратна разписка от
27.10.2019 г., Община Радомир била поканена да заплати дължимата сума.
Тъй като се касаело за реализирано пътнотранспортно произшествие на път,
стопанисван от Община Радомир, съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1 за организиране
движението по пътищата от 17.01.2001 г. „стопанин на пътя” бил собственикът или
администрацията, която управлявала пътя. По аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, управител на пътя бил кметът на съответната община, следователно той бил и
стопанин на пътя.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди Община
Радомир да заплати на ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД сума в размер на 3529,00
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” във
връзка с щета № . за причинени имуществени вреди на лек автомобил, марка „.“, модел „.“, с
pег. № ., в резултат на настъпило ПТП на 29.05.2021 г., ведно със законна лихва за забава
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 12.04.2024 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1194,75 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 11.04.2021 г. до 11.04.2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорил исковата претенция по основание и размер. Сочи, че в Община Радомир не са
постъпвали сигнали за необезопасени дупки в посочения участък. Механизмът на ПТП бил
възприет единствено по данни на водача на МПС, поради което и с оглед оспорването от
страна на ответника, не се доказвало по категоричен начин настъпването на
произшествието. От представените доказателства не се установявало по категоричен начин
и че процесното МПС е участвало в ПТП на сочената в исковата молба дата.
Наред с това, твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като
водачът се е движел с несъобразена с пътните условия скорост.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приетата по делото като писмено доказателство застрахователна
полица № . от 16.11.2020 г. по застраховка „Каско“, валидна за периода от 16.11.2020 г. до
15.11.2021 г., че същата е сключена между ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД и „С.И.В.
Рент“ ЕООД за процесния автомобил – лек автомобил, марка и модел „. .“, с peг. № ., и в
която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши на 4 равни
вноски, първите три от които в размер на 400,86 лева и четвърта вноска в размер на 422,68
2
лева.
От приетия по делото протокол за ПТП, изготвен от Б.И.Г. – полицейски служител в
ОД МВР – Перник, се установява, че на 29.05.2021 г., при движение по общински път PER -
2134, с посока към с. С.о, процесният лек автомобил „. .“, с peг. № . е попаднал в
необезопасено препятствие на пътното платно – дупка, при което на същия са нанесени
материални щети.
Във връзка с настъпилия инцидент до ищцовото дружество е било подадено
уведомление за настъпило застрахователно събитие от 31.05.2021 г., в което са посочени и
причинените увреждания на лекия автомобил, а именно скъсани предна и задна лява гума и
скърцане в предно окачване.
Въз основа на постъпилото уведомление е съставен опис – заключение по щета № . г.,
както и доклад по щета № ., от които е видно, че по автомобила са причинени щети по
предна лява гума и задна лява гума, както и по преден ляв и преден десен амортисьор, като
видно от калкулацията, съдържаща се в доклада по щета, сумата, необходима за
отстраняване на щетите, е 3529,00 лева, която с преводно нареждане от 09.09.2021 г. е била
изплатена на собственика на увредения автомобил.
По делото е представена и фактура от 31.05.2021 г. за заплатен от страна на „С.И.В.
Рент“ ООД транспорт на лек автомобил на стойност 70,00 лева.
С регресна покана от 26.10.2021 г. ищецът е поканил Община Радомир да възстанови
горепосочената сума. Поканата е получена от ответника на 27.10.2021 г.
От представеното по делото писмо с рег. № 3345/05.07.2024 г. от ОД МВР – Перник се
установява, че участъкът на път PER – 2134 между с. С.о и с. Д.Р., в който е възникнало
процесното ПТП, е урбанизирана територия с жилищни имоти, но няма поставени табели за
начало на населено място „Д11“ и край на населено място „Д12“, както и пътен знак с
указана максимална скорост на движение.
По делото са приети като писмени доказателства и свидетелство за управление на
МПС и контролен талон на С. В. М., както и удостоверение за годишен технически преглед
от 11.12.2020 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С.
М., от чиито показания се установява, че на процесната дата, управлявайки лек автомобил,
марка и модел „. .“, с peг. № ., на път PER – 2134, с посока към с. С.о, автомобилът попаднал
в дупка на пътното платно. Вследствие на инцидента свидетелят установил, че предна и
задна леви гуми са скъсани. Свидетелят твърди, че се е движел с разрешената по закон
скорост и след инцидента се обадил на тел. 112.
По делото е назначена и изслушана съдебно - автотехническа експертиза, вещото
лице по която, след запознаване с всички доказателства по делото, вкл. приложения снимков
материал, е дало заключение, че най-вероятно на 29.05.2021 г. процесният лек автомобил се
е движел по път PER - 2134 с посока към с. С.о и на кръстовището за с. Д.Р., при движение
със скорост не по-ниска от 50 - 60 км/ч автомобилът преминава с левите си колела през
3
необозначена вдлъбната пътна неравност. В резултат от породилите се сили, структурата на
двете леви гуми се нарушава частично, като същите се разхерметизират, а същевременно с
това настъпват уврежданията и по амортисьорите, прикрепени към същите колела. Според
вещото лице общата сума, необходима за пълното възстановяване на причинените щети по
автомобила, възлиза на 3340,60 лева, като в тази връзка вещото лице е посочило, че няма
данни за настъпило увреждане на джантите на МПС. Вещото лице е посочило, че ПТП е
посетено от служители на ОД МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, както и че в резултат
на настъпилите увреждания автомобилът е могъл да се придвижи на собствен ход, но
състоянието му категорично не е позволявало безпроблемното му и безопасно движение, до
отстраняването им.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени
доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключението по приетата
съдебно - автотехническа експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо по делото ищецът да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните факти: че е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и
твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени посочените вреди на
автомобила и размера на обезщетението.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на лек автомобил, марка и модел „. .“, с peг. №
., по застраховка „Каско” на МПС, обективирана в полица № ./16.11.2020 г., с период на
валидност от 16.11.2020 г. до 15.11.2021 г. Същата е била валидна към момента на
настъпване на твърдяното застрахователно събитие – 29.05.2021 г.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
С. М. се установява, че на процесната дата, управлявайки лек автомобил, марка и модел „. .“,
с peг. № ., на път PER – 2134, с посока на движение към с. С.о, автомобилът попаднал в
дупка на пътното платно и вследствие на инцидента били увредени предна лява гума и задна
лява гума, както и два амортисьора. Свидетелят е пряк очевидец на процесното ПТП,
изложените от него обстоятелства са конкретни и последователни, като се подкрепят от
останалите събрани доказателства, в това число и от приложения по делото протокол за
ПТП.
4
От приетата по делото САТЕ се установява наличието на пряка причинно -
следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети.
Наред с това се установява, че на 31.05.2021 г., в изпълнение на задълженията си по
КЗ, собственикът на лекия автомобил е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно
събитие. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено
застраховане, ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил
вреди, като е определил сума от 3529,00 лева и с преводно нареждане от 09.09.2021 г. на
собственика на увредения автомобил е изплатена сумата от 3529,00 лева.
След извършване на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът е встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл ППВС №
7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Безспорно се установява по делото, че пътят, по който се е движил водачът на
автомобила и където е настъпило процесното ПТП, се намира на територията на община
Радомир, като инцидентът е настъпил на път PER - 2134. Съгласно разпоредбите на чл. 19,
ал. 1, т. 2 и чл. 31 от Закона за пътищата, чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП общината е длъжна да
поддържа общинските пътища в изправно състояние, да сигнализира незабавно за
препятствията по тях и да ги отстрани в най-кратък срок. Установената по делото дупка по
пътното платно представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй
като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото
се установи, че тази дупка не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на
водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1
ППЗДвП), то е налице бездействие на служителите на Община Радомир, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечат безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Безспорно причините,
провокирали нарушаването целостта на пътната настилка, биха могли да бъдат от различен
характер: да се коренят както в измененията, които тя е претърпяла с течение на времето и
под въздействие на други обективни фактори, като например атмосферни условия и
тежестта на преминаващите пътни превозни средства, така и от човешко въздействие върху
нея. За настоящия правен спор тези причини са без значение, тъй като във всички случаи е
налице виновно поведение (бездействие) на служители от Община Радомир по
поддържането и ремонта на пътя. Следователно, налице е основание за ангажиране
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
съпричиняване, поради нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
5
движението по пътищата, които гласят: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“ (ал. 1) и „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ (ал. 2). По делото не се установи поведение на водача на
процесното МПС, което да нарушава цитираните разпоредби и това да е довело до
попадането му в процесната дупка. Това са все обстоятелства, които са в доказателствена
тежест на ответника, т. е. последният трябва да ги установи при условията на пълно и главно
доказване. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи,
че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето
защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания
по автомобила, е състоянието на пътя.
Според заключението по назначената съдебно - автотехническа експертиза, общата
пазарна стойност на щетите, съответно необходимите разходи за пълното възстановяване на
автомобила от описаните и изплатени увреди към датата на ПТП, възлиза на 3340,60 лева.
Доколкото, обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди,
то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на 3340,60 лева. Предвид данните по
делото за характера на вредата, причинила увреждане на две от гумите на автомобила, съдът
намира, че репатрирането е било наложително, поради което разходите за осъществяването
му също се намират в причинно-следствената връзка със събитието. При наличните данни
относно настъпилата вследствие на ПТП щета, съдът намира, че същата представлява
покрит риск и съответно на ищеца се дължи и заплащане на сумата от 70,00 лева за
репатриране на процесния лек автомобил.
С оглед изложеното, предявеният иск е основателен за сумата от 3410,60 лева, а за
разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличието на главен паричен дълг и изпадането
в забава на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая се
установява, че с регресна покана, получена от ответника на 27.10.2022 г., ищецът е поканил
ответника да възстанови сумата от 3529,00 лева, представляваща изплатено обезщетение за
настъпилото на 29.05.2021 г. увреждане на застрахованото при него имущество. С оглед
липсата на доказателства за извършено плащане от ответната община, съдът приема, че
считано от 28.10.2021 г. ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД
6
дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Като взе предвид
заявения размер на претенцията и по силата на вменената му законова компетентност
съгласно чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законната
лихва съдът определи размера на дължимото обезщетение върху сумата от 3410,60 лева за
периода от 28.10.2021 г. до 11.04.2024 г., като възлизащо на сумата от 965,18 лева. Вземането
на ищеца за лихва в посочения размер не се установява да е погасено чрез плащане или по
друг начин, поради което предявеният иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен за сумата от 965,18 лева и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 1194,75 лева и за периода от 11.04.2021 г. до 27.10.2021 г., включително.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Същият доказва направени разноски в общ размер на 639,95 лева, от които 188,95
лева – държавна такса, 350,00 лева – депозит по допуснатата САТЕ и 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, съобразявайки ниската правна и
фактическа сложност на делото. От така посочената сума ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сума в размер на 592,81 лева съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът не е доказал направени разноски по делото, с оглед на което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос в настоящия съдебен акт.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
представлявана от кмета К.Г.С., ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
сумата от 3410,60 лева (три хиляди четиристотин и десет лева и шестдесет стотинки),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” във връзка
с щета № ., за причинени имуществени вреди на лек автомобил, марка „.“, модел „.“, с pег. №
., в резултат на настъпило ПТП на 29.05.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 12.04.2024 г. до изплащане
на вземането, както и сумата в размер на 965,18 лева (деветстотин шестдесет и пет лева и
осемнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 28.10.2021
г. до 11.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния предявен размер
от 3529,00 лева (три хиляди петстотин двадесет и девет лева) и за мораторна лихва за забава
за разликата до пълния предявен размер от 1194,75 лева (хиляда сто деветдесет и четири
лева и седемдесет и пет стотинки) и за периода от 11.04.2021 г. до 27.10.2021 г.,
включително, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Свобода“ № 20,
представлявана от кмета К.Г.С., ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
7
с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
сумата от 592,81 лева (петстотин деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки),
представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
8