РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Русе, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20224500100395 по описа за 2022 година
Ищецът "Гаранционен фонд", със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Гр. И." № *, ет. *, представляван заедно от изпълнителните
директори М. К. и С.Г.Ст., твърди, че на основание чл. 559 ал. 1 т. 1 от КЗ и
споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002г. /на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС/, възстановил изплатените от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи / НББАЗ / на Национално бюро на
Германия по щета № 120378/28.06.2017г. и щета № 220102/16.10.2018г.
обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди, в общ размер на 33
546,23 лева, от които за увредени при ПТП, настъпило на 13.01.2017г. в
Германия л.т.а. "Ф. Т." с рег.№ ******, собственост на М. К., л.а. „Х. И **“ с
рег. № *****, собственост на Ф. А. М., и л.а. „ Ф. К. „ с рег. №*****,
собственост на А.Б. - З.- общо 33 084,66 лева, а за неимуществени вреди,
настъпили при същото ПТП, за пострадалата А. Б.- За. - 461,57 лева.
Твърди, че виновен за ПТП е ответникът Д. О. Д., който, управлявайки
л.а. "Ф. П. " с ДК № РР **** АР, по регионален път 5 в посока гр.Л., губи
контрол върху управлението на автомобила, навлиза в насрещната пътна
лента и удря движещия се там л.т.а."Ф. Тр." с рег.№ *****, като вследствие на
удара движещият се в същата посока, л.а. „ Ф. К. „ с рег. №***** не
успява да спре и удря управлявания от ответника л.а., а л .а. „Х. И 30“ с рег.
№ ***** удря л.а. „ Ф.К. „ с рег. №****. От ПТП са причинени материални
щети на МПС и травматични увреждания на А.Б. - З..
В нарушение на чл. 461 вр. чл. 483 от КЗ ответникът управлявал
процесния лек автомобил без да има за него сключена задължителна
1
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С регресна
покана ГФ поканил ответника да възстанови платеното от него, по искане на
НББАЗ, във връзка с искане на Националното бюро на автомобилистите в
Германия, обезщетение в общ размер на 33 546,23 лева, ведно със законната
лихва от завеждането на исковата молба, както и деловодни разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като ответникът не платил посочената
сума, предявява претенцията в настоящото производство.
Ответникът в отговора на исковата молба взема становище за
недоказаност на претенцията. Сочи, че административното производство,
образувано във връзка с пътния инцидент, е приключило, без той да е
санкциониран, като представляващият го в производството адвокат го
уведомил изрично за това, и посочил като причина да не му бъде ставен акт
за административно нарушение обилният снеговалеж и непочистеният път.
Прави възражение, че от ангажираните от ГФ писмени доказателства –
протокол за ПТП, се установява, че от общо 5 участници като нарушители са
посочени 3 и ответникът може да има отношение евентуално само към удара,
нанесен от неговия автомобил на л.т.а. "Ф. Т." с рег.№ *****, собственост на
М. К. Оспорва неимуществени вреди, причинени от ПТП, съответно
обезщетени,тъй като в протокол за ПТП всички участници са декларирали, че
не са ранени и не се доказва причинно – следствена връзка между ПТП и
твърдените телесни увреждания. Оспорва и размерите на изплатените
обезщетения, като завишени. Прави възражение за изтекла давност, като
процесуалният представител на ответника уточнява впоследствие в о.с.з., че
се касае само за първото плащане.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба
фактически обстоятелства, на които основава претенцията си, и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл. 559 ал.3
вр. чл. 558 ал.7 от КЗ, и по чл. 86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът ГФ възстановил изплатените от НББАЗ на Национално бюро на
Германия по щета № 120378/28.06.2017г. и щета № 220102/16.10.2018г.
обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди, в общ размер на 33
546,23 лева, от които за увредени при ПТП, настъпило на 13.01.2017г. в Г.
л.т.а. "Ф. Транспортер" с рег.№ *****, собственост на М. Кю., л.а. „Х. И 30“ с
рег. № *****, собственост на Ф. Астрид М., и л.а. „ Ф. К.„ с рег. № ******,
собственост на А. Б. - З. - общо 33 084,66 лева, а за неимуществени вреди,
настъпили при същото ПТП, за пострадалата А. Б. - Зандман - 461,57 лева.
Един от петимата участници в ПТП бил ответникът Д., който управлявал л.а.
"Ф. П. " с ДК № РР ***** АР.
За посочения автомобил нямало сключена валидна към датата на ПТП
застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, поради което ГФ
поканил ответника да възстанови платеното от него, по искане на НББАЗ във
връзка с искане на Националното бюро на автомобилистите в Германия
обезщетение, в общ размер на 33 546,23 лева, което не било сторено.
2
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е суброгационен иск от Гаранционен фонд, платил
обезщетение за вреди, за които се твърди, че са причинени при ПТП от
ответника – като водач на МПС без сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност".
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 558 ал.7 от КЗ
в тежест на ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, е да
установи при условията на пълно и главно доказване факта на предизвикано
от виновно противоправно деяние на ответника застрахователно събитие и
плащане на обезщетение на увреденото от настъпване на застрахователното
събитие лице/ лица, което не е могло да бъде удовлетворено от
застрахователя на причинителя на вредите, поради липсата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът намира, че ангажираните по делото доказателства не са
достатъчни да обусловят извод, че ответникът е осъществил фактическия
състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД.
По делото е представено уведомление за ПТП, изготвено от
ст.полицейски служител С.Х., полицейски участък Г., в Р.Г., съгласно което
на 13.01.2017г. на федерален път №5 км участък 050, от пътен възел
А2629102 до пътен възел В2629103 е настъпило ПТП с петима участници,
трима от които са посочени като нарушители - ответникът Д., А. Б. – З., К. С.
С., а потърпевши са М. К. К. и Ф. А. М. Като особеност на пътната ситуация в
документа е отразено : сутринта имало силна снежна буря, още през нощта
завалял сняг, голяма част от пътищата са заснежени, вероятно
снегопочистващите машини още не са излезли в засегнатия участък,
пътищата са заледени.
Представен е и доклад от същия полицейски служител с приложен
снимков материал.
Посочените документи удостоверяват време и място на произшествието,
участници, месторазположение на автомобили, настъпили видими щети, но
нямат доказателствена сила за механизма на ПТП и поведението на
участниците непосредствено преди и по време на произшествието. В
протокола е отразено, че от 5 участници в произшествието 3 са нарушители,
което сочи, че дори и да се приеме, че ответникът има вина за настъпване на
ПТП, не е ясно каква е неговата отговорност, налице ли е съпричиняване,
съответно в какви граници и по отношение на кои пострадали дължи
обезщетение за вреди, и при сочени обективни причини – силна снежна буря,
заснежени пътища, заледени и непочистени, може ли въобще да носи
отговорност за настъпилото ПТП.
При липсата на други, ангажирани от ищеца доказателства, въпреки
указаното му при разпределение на доказателствената тежест в доклада по чл.
146 от ГПК, съдът намира, че се установява единствено настъпило на
посочената дата деяние, но не и противоправно и виновно нарушение на
правилата за движение по пътищата, от страна на ответника Д., от което в
3
причинна връзка да са настъпили възстановените от ГФ обезщетени и
претендирани в настоящото производство вреди, т.е. не се доказва, че
ответникът е осъществил деликт.
В подкрепа на горния извод е и представеният от процесуалния
представител на Д. документ - Известие за прекратяване, от Областна управа
служба „ Движение по пътищата“, окръг Херцогство Лауенбург, получено от
адвоката на ответника в адм. производство на 12.04.2017г., от което е видно,
че производството за административното нарушение, образувано срещу Д.
за деяние на 13.01.2017г. като шофьор на л.а. „Ф. „ с ДК № РР **** АР, се
прекратява на основание параграф 47 от Закона за административните
нарушения / по преценка на наказващия орган, пред когото е висящо
производството/.
При наличие и на писмени доказателства, че се прекратява
административното производство по отношение на ответника за процесното
ПТП, като не се ангажира административно -наказателна или наказателната
му отговорност като пряк причинител, съдът приема, че ищецът не е доказал
противоправността и виновността на деянието на ответника.
С оглед изложеното, фактът на извършеното в полза на компенсаторния
орган плащане сам по себе си не е достатъчен да легитимира ГФ като носител
на регресно вземане срещу ответника.
Изложеното обуславя извода, че предявеният иск е неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и предвид отхвърляне на предявената
претенция, ищецът дължи на ответника направените по делото разноски. В
списъка по чл. 80 от ГПК са посочени разноски 1500 лева – възнаграждение
за адвокат, но са заплатени само 700 лева, до която сума се дължат.
Мотивиран така и на основание чл. 235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Гаранционен фонд, гр. София, ул. “Г. И.” № *, ет. *,
представляван заедно от изп. директор М. К. и С. С., ЕИК *********, против
Д. О. Д. от с.С., общ.С. поле, ул. „ Д. „ №*, да бъде осъден да заплати сумата
от 33 546,23 лева, възстановена от ГФ на НББАЗ, изплатило на Национално
бюро на Германия, по щета № 120378/28.06.2017г. и щета №
220102/16.10.2018г., обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди,
от които за имуществени вреди при ПТП, настъпило на 13.01.2017г. в
Германия – за л.т.а. "Ф. Т." с рег.№ *****, собственост на М. К., за л.а. „Х. И
30“ с рег. № *****, собственост на Ф. А. и за М., и л.а. „ Ф. К. „ с рег. №
******, собственост на А. Бу. - З. - общо 33 084,66 лева, а за неимуществени
вреди, от настъпили при същото ПТП, за пострадалата А. Б. - З. - 461,57 лева,
ведно със законната лихва, и разноски за определяне и изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. “Г. И.” № *, ет. *,
представляван заедно от изп. директори М. К. и С. С., ЕИК *********, ДА
4
ЗАПЛАТИ на Д. О. Д. от с.С., общ.Сл. поле, ул. „ Д. „ №* деловодни разноски
–адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5