Решение по дело №20/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „Билла България“ ЕООД срещу решение № 1048/26.10.2023г., постановено по АНД № 2435/2023г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 001893/28.03.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и необоснованост. Оспорва се съставомерността на вмененото на дружеството нарушение. Възразява се, че грамът представлявал част от мерната единица килограм и се използвал за обозначаване на дробни части от килограма, с оглед на което дружеството било изпълнило вмененото му с разпоредбата на чл.23 от ЗЗП задължение. Инвокира се довод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и съответно на обжалваното НП, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Касационната жалба се поддържа чрез писмено становище.

Ответникът по касация - Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, не изпраща представител и не изразя становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и съответно за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас потвърдил НП № 001893/28.03.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което на „Билла България“ ЕООД за нарушение на чл.23 от ЗЗП и на основание чл. 200 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева.

Районният съд е приел от фактическа страна следното :

При извършена на 16.02.2023 г. проверка от контролните длъжностни лица към КЗП в търговски обект - магазин „Билла“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от касатора, било установено, че в магазина се предлагали стоки в насипно състояние, същите били различни по вид като салати, маслини-стафидата, сирене–бяло саламурено, кренвирши и други, които били обявени върху етикетите си с цена на килограм и обявена цена за 100 грама. Сирене „Болярче“ било изтеглено в присъствието на клиента и върху него имало обявена цена на килограм - 18,90 лева и цена на 100 грама - 1,89 лева, код на артикула DV300 000. Констатациите по време на проверката били обективирани в протокол № К-2737267.

На 23.02.2023г. Г. инспектор при КЗП Бургас съставил АУАН, в който описал констатираната при проверката фактическа обстановка и приел, че дружеството-касатор е извършил административно нарушение на чл.23 от ЗЗП.

Въз основа на констатациите в АУАН, Директорът на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите издал НП № 001893/28.03.2023г., в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка, като административнонаказващият орган счел, че горните факти нарушават задълженията, регламентирани в чл. 23 от ЗЗП, и на основание чл. 200 от ЗЗП на касатора била наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева.

Горната фактическа обстановка е установена от РС Бургас въз основа на писмени и гласни доказателства –документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и разпита на актосъставителя в съдебно заседание.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обосновал е извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало вмененото на дружеството нарушение, тъй като безспорно се касае за стоки в насипно състояние по смисъла на §13, т.10 от ДР на ЗЗП, респ. за търговеца е съществувало задължение, съгласно нормата на чл.23 от ЗЗП, да обозначи цената на единица мярка, която съобразно §13, т.9 от ДР на ЗЗП, за стоки, търгувани според теглото им, мярката е килограм. С оглед изложените мотиви, РС Бургас потвърдил оспореното НП като законосъобразно.

Постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал, с което е удовлетворил в необходимата степен задължението си, произтичащо от чл.13 от НПК да вземе всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Изложените от районния съд мотиви са логически и правно аргументирани, фактите са изведени след извършен логичен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, които са обсъдени по вътрешно убеждение и след внимателна проверка с оглед установеното в чл.107, ал.5 от НПК задължение. Правните изводи почиват на правилен прочит и прилагане на относимите материалноправни норми. Обсъдени са значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения и са изложени обстойни съображение кои са приети за основателни и които са отхвърлени като несъстоятелни.

Касационната инстанция, след като извърши и собствена проверка дали в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, установи, че такива не са допуснати.

Всички релевирани в касационната жалба доводи неправилност на решението са неоснователни. Обжалваното по делото НП не е постановено при нарушение на материалния закон.

Основният довод в касационната жалба е изводим от направен от касатора собствен разбор на понятията грам и килограм и достигнатия извод, че между тях разлика няма, тъй като грамът бил дробна единица на килограма. Доводът е несъстоятелен и не се споделя от касационната инстанция.

Според §13а, т.1 от ДР на ЗЗП (Нов, ДВ, бр. 64 от 2007 г.), този закон (ЗЗП) въвежда разпоредбите на Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите.

Според чл.23 от ЗЗП, за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка (чл.3, §3 от Директива 98/6/ЕО).

Към момента на проверката предлаганото сирене е представлявано насипна стока, според определението, дадено в §13, т.10 от ДР на ЗЗП – стока, която не е предварително пакетирана и се претегля в присъствието на потребителя (чл.2, §1, б.“в“ от Директива 98/6/ЕО).

Според §13, т.9 от ДР на ЗЗП, „цена за единица мярка“ е крайната цена, вкл. ДДС и всички допълнителни данъци и такса за единица мярка от предлаганата стока. За стоките, търгувани според теглото им, каквото е сиренето, единицата мярка е един килограм (чл.2, §1, б.“б“ от Директива 98/6/ЕО).

Разборът на посочените разпоредби от ЗЗП, с които се транспонира Директива 98/6/ЕО, сочи, че при стоките, предлагани в насипно състояние, е изключена възможността да се посочи друга цена освен цената за единица мярка, а тя е килограм. Обратното би означавало да се отвори път за опасен произвол и търговецът да посочва всякакви мерни единици за тежест – грам, милиграм, тон и пр.

Неоснователни са и доводите за маловажност на извършеното деяние и съответно за приложението на чл.28 от ЗАНН. Деянието разкрива типичната за този вид нарушения обществена опасност. От значение е твърде значителният брой хранителни продукти, видими на снимката, направена по време на проверката, които са обозначени не в килограм, а в грамове, което обстоятелство изключва възможността деянието да се прецени като маловажно.

Административнонаказващият орган е наложил на касационния жалбоподател имуществена санкция в размер на минималния предвиден в чл.200 от ЗЗП, поради което е недопустима съдебна намеса за намаляне на санкцията, предвид забраната, установена в чл.27, ал.5 от ЗАНН.

В обобщение, районният съд е постановил съдебно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, и като правилно, следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна.

Ръководен от гореизложените съображения, А. съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1048 от 26.10.2023 г., постановено по АНД № 2435 / 2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Билла България“ ЕООД за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.