Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. София , 18.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11
състав, в публично
заседание на втори декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при
секретаря Татяна Щерева, като разгледа докладваното от съдията т. дело №2781 по описа за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 55, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 87 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
твърди сключването с ответника на два договора за държавно финансиране за
създаването на филмови проекти за реализация на документален филм съгласно
договор №08Д042-ПР/10.07.2009 г. и реализация на игрален филм съгласно договор
№09И214/Д-ПР от 24.03.2011 г.. Твърди, че в изпълнение на договорите са
преведени съответно по договор №08Д042-ПР/10.07.2009 г. обща сума от 78 000
лева, а по договор №09И214/Д-ПР от 24.03.2011 г. общо сума от 257 000 лева.
Твърди сключването на анекси и към двата договора, с които е удължен срока за
представяне на еталонно копие на филмите, както и да бъдат представени пълни
отчети за извършените разходи по създаването на филмите. Твърди, че ответното
дружество е в неизпълнение на договорните си задълженията по двата договора,
поради което същите са развалени. Счита, че ответната страна следва да
възстанови получените по договорите
суми. Моли, ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумата от 335 000
лева , ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба,
представляваща получена държавна помощ, от които 78 000 лева за проект-
реализация на документален филм по договор №08Д042-ПР/10.07.2009 г., и 257 000
лева за проект- реализация на игрален филм по №09И214/Д-ПР от 24.03.2011 г.,
поради неизпълнение на договорни отношения. Претендира Претендира законната
лихва от предявяване на исковата молба , както и направените по делото
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва процесните договори №08Д042-ПР/10.07.2009 г. и
договор №09И214/Д-ПР от 24.03.2011 г., както и предоставените по тях суми.
Оспорва да е в неизпълнение на договорните задължения, като посочва, че
неотчетени съгласно договорите са единствено 27 000 лева. Навежда съборажения
за обективни и субектини пречки за забавата при
изпълнение на договорите. По отношение документалния филм твърди набран
значителен материал, даващ възможност не за едночасов, а за двучасов филм.
Предвид период изследван значително назад във времето, това допълнително е
затруднило установяване на относимата информация и систематизирането й. Моли,
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В о.с.з.
проведено на 29.01.2020 г., процесуалният представител на ищеца оттегля
предявения иск по отношение исковата претенция за сумата от 257 000 лева,
претендирана на основание договор №09И214/Д-ПР, поради което съдът с
определение прекратява производството по отношение исковата претенция за сумата
от 257 000 лева. Определението
за прекратяване е влязло в сила.
По същество
следва да бъде разгледана единствено исковата претенция за връщане на сумите
изплатени по договор №08Д042-ПР/10.07.2009 г. в размер на 78 000 лв.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.
12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Между
страните не е спорно сключването на договор №08Д042-ПР от 10.07.2009 г. с
предмет производството и разпространението на документален филм с временно или
постоянно заглавие „България-военният трофей на Сталин“. В чл. 1 от договора е
предвидено размерът на държавното финансиране за създаването на филма да е в
размер на 104 000 лева, а общия бюджет на проекта е посочен в чл.4 и
възлиза в общ размер от 186 504 лв. . Видно от предвиденото в чл.2 от договора срещу
предоставената сума процудентът – ответникът К.С. ЕООД се е задължил да
произведе и разпространи в Р България документален филм с времетраене от 60
минути и с наименования „ България – военния трофей на Сталин“ . Държавното
финансиране се предоставя на продуцента като безлихвен кредит изключително за
създаването на филма и условията за погасяването му се уреждат в чл.7 от
договора. Сумите се предоставят на
продуцента на 4 – ри транша, посочени в чл.6 на договора. Не се спори, че
първия транш в размер на 48 000 лв. и втори транш от 30 000 лв. са
преведени на процуцента, като е останало да се получат трети и четвърди транш
общо в размер на 26 000 лв. По делото са представени две платежни
нареждания, а именно от 15.10.2009 година и от 13.07.2009 година с наредител ИА
„НФЦ“, от които е видно, че на ответното дружество са платени общо 78 000
лева по 1-ви и 2-ри транш за филмова продукция „България-военният трофей на
Сталин“. Връщането на финасирането става
с превод на 20 % от всеки нетен приход
от филма за срок от 10 години от първата публична прожекция на филма.
Задължението отпада при превод на цялата получена сума на субсидията.
В чл. 5 е предвидено продуцентът да направи
всичко зависещо от него да спази сроковете, посочени в календарния план и да
съобрази междинните срокове за производството на филма. Предвидено е еталонното
копие с окончателната версия на филма да е готово и предадено между режисьор и
продуцент не по-късно от 20.04.2010г., а пръвия публичен показ на филма е
следвало да бъде не по-късно от 30.06.2010г.При неспазване на сроковете,
продуцентът се задължава да уведоми филмовия център и да съобщи мерките, които
смята да предприеме за изпълнение на производствената програма. Предвидено е
също филмовият център да може да приеме просрочието като невиновно действие на
продуцента само когато е видно, че просрочието е следствие форсмажорни
обстоятелства, обективно препятстващи изпълнението на задължението. В чл. 9 от
договора е предвидено, че продуцентът се задължава след приемане на
оригиналната версия на филма да предостави на филмовия център три копия от
филма: една видеокасета и 5 броя DVD. Предвидено е също така продуцентът
да предостави на филмовия център- диаложен лист на филма на български и
английски език; 10 рекламни фотоса от филма; портретни фотографии на творчески
състав и плакати, издадени за показа на филма на територията на страната.
Предвидено е, че в случай продуцентът не изпълни задълженията си, същият ще
дължи на филмовия център стойността на посочените материалите по отчет или по средни
пазарни цени. Предвидено е също така в чл. 11 от договора, че в случай
продуцентът просрочи сроковете предвидени в договора с повече от два календарни
месеца, филмовият център може да поиска да му бъдат възмездени щетите с
възстановяване на предоставените суми.
По делото
към процесния договор са представени три броя анекси, а именно от 27.04.2010
г., 24.03.2011 г. и 19.03.2012 г., с които страните по договора са се
споразумели за отсрочване на монтажно озвучителния период, отсрочено е
приемането на окончателната версия на филма, предаването на материалите по чл.
9 от договора, както и публичният показ на филма. Видно и трите анекса са
сключени по инициатива на „К.С.“ ЕООД. Безспорно първият анекс е сключен поради
лични проблеми на представляващия дружеството ответник, а сключването на втория
и третия анекс е продиктувано от обективни затруднения.
По делото е
представено писмо на Национален филмов център адресирано до „К.С.“ ЕООД и
получено от същото на 11.05.2015 година, с което е изложено, че изпълнението по
договор №08Д042-ПР от 10.07.2009 г., е забавено въпреки удължаването на
сроковете. Посочено е, че е нарушен процесният договор по създаването и
разпространението на филма, като е отправено настояване за изпълнение на
задълженията по договора. Изрично е указано, че в противен случай филмовият
център ще претендира възстановяване на предоставените суми по договора.
По делото е
представена „Телепоща“ от 11.07.2017 година, подадена от изп. директор на ИА
„НФЦ“ и адресирана до представляващия „К.С.“ ЕООД, с която е посочено, че до
момента на изпращане на „Телепоща“ ,„К.С.“ ЕООД не е изпълнило задълженията си
по договор №08Д042-ПР от 10.07.2009 г., поради което е отправена покана в 10
дневен срок да бъдат изпълнени задълженията по договора. Изрично е указано, че
в противен случай договорът ще бъде прекратен, а предоставените суми следва да
бъдат възстановени.
От ответната
страна по делото за доказване извършената дейност по създаване на филма е
представен сценарий на хартиен носител, както и е представен диск, който се намира в кутия с
надпис „България-военният трофей на Сталин“ представляващ видеоматериал с
продължителност от 7 минути, с наименование на епизода „ Стремежи за мир“,
както и книга- „България-военният трофей на Сталин“.
От правна страна:
Безспорно процесният договор е
сключен между страните, като е
предоставен от страна на ищеца към ответника финансова помощ под формата на
безлихвен кредит за създаването на документален филм по конкретна тематика. Доказва
се изпълнение на задължението на ищеца да предостави предвиденото финансиране
по първи и втори транш съгласно предвидено в чл. 6 от договора. Същевременно
обаче, не се установява изпълнение на задълженията на ответното дружество както
за предоставяне на предвидените в чл. 3 от договора документи, така и по
създаването на процесния филм в неговата
цялост в договорените срокове, включително и след тяхното удължаване до
30.06.2013г. за публичния показ на филма.
Не е спорно между страните, че в
процеса на създаване на филма е имало редица обективни пречки, но точно поради
тази причина страните са договаряли изменение на срока, в който е следвало да
бъде създаден филма. Въпреки трикратното удължаване на срока, видно от анекси
1, 2 и 3 към договора, ответното дружество не е предприело действия в насока
изпълнение на договора. Не са налице основания да се приеме, че след
подписването на анекс №3 от 19.03.2012 г., са възникнали обективно препятстващи
обстоятелства, които да обосновават невиновно действие на продуцента. Видно от
деня на подписването на анекс №3/19.03.2012 г. до датата на подаване на
исковата молба – 28.09.2017г., а и след тази дата, не се установява продуцентът
да е изпълнил договора на етап за получаване на третия транш т.е. да е
постигнал ½ монтаж на филма, съответно да го е създал и извършил неговия
публичен показ. Рално има предприети
действия по изпълнение на процесния договор, събрани са материали,
изготвен е сценарий, имаме 7 минутен запис на диск, но само толкова. Съдът
приема, че от така представените и приети по делото доказателства безспорно се
установява, че ответното дружество е в неизпълнение на поетите задължения
съгласно договор №08А042-ПР за създаване на филма „България-военният трофей на
Сталин“, тъй като договорените срокове и след тяхното удължаване са изтекли, а
в рамките на периода извършеното не надхвърля 50 % от дейността във връзка с
изработване на възложения документален филм. В рамките на продължилия три години
съдебен процес на ответника изпълнител също е давана възможност да изпълни
задълженията си и завърши филма, но отново безуспешно.
Следователно, по делото се
установява изправност на ищеца и виновно неизпълнение на ответника. Възникнало
е потестативно право у ищеца да развали договора поради виновно неизпълнение на
ответника. Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален, като предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът
е сключен в писмена форма Представената писмена покана по „Телепоща“ до
ответника не установява ищецът да е успял извънсъдебно да упражни правото си да
развали договора до датата на исковата молба, тъй като не се установява изрично
изявление за разваляне и то да е достигнало до ответника. Даден е само срок за
окончателно изпълнение. В трайната практика на ВКС се приема, че възникналото
вече потестативно право на ищеца да развали договора поради неизпълнение на
ответника може да бъде упражнено и с връчване на исковата молба на ответника,
включително като се търси една от последиците от развалянето на договора -
връщане на даденото по него, като в нея се съдържа имплицитно и предупреждение
до ответника за разваляне, и волеизявление за разваляне.
В случая с исковата молба ищецът
търси една от последиците на развалянето - връщане на даденото по договора,
като в искането да му бъде платено от ответника даденото по договора имплицитно
се включва и предупреждение за разваляне. Следва да се приеме, че процесният
договор е развален с подаване на исковата молба, до който момент ответникът е
имал достатъчно време да изпълни. От
посочения момент е възникнало и вземането на ищеца за това, което е платил по
договора, предвид обстоятелството, че според чл. 88 ЗЗД при разваляне на
договора същото е с обратно действие и всяка страна дължи да върне всичко,
което е получила по договора. Ищецът
доказа, че е платил по договора 78 000 лева, сумите се явяват платени на
отпаднало правно основание след прекратяване на договора и ответникът дължи тяхното връщане на ищеца на
осн.чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД. Искът следва да бъде уважен изцяло.
На осн.чл.86 от ЗЗД и доколкото
основание за разваляне на договора и връщане на сумата се явява исковата молба,
върху присъдената главница се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от предявяване на иска – 28.09.2017г. и до
окончателното заплащане на главницата.
При този изход от спора ищецът има
право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Такива са доказани в размер
на 23 100 лева (за държавна такса и адвокатско възнаграждение), в какъвто
размер следва да бъдат присъдени на ищеца изцяло. Следва да бъде отбелязано, че
разноски в полза на ищеца му се следват и по отношение частта от исковата
молба, производството по която е прекратено предвид, че ответникът е станал
повод за завеждане на исковата молба, поради което съдът присъжда направените
разноски от страна на ищеца изцяло, така както са направени, съобразно
представения списък по чл.80 ГПК и представени доказателства / договор за
правна помощ и банков документ за внесена ДТ/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „К.С.“ ЕООД, ЕИК -********, с адрес: ***, р-н
„Оборище“, ул. „-********да заплати на
Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, Булстат ********, със седалище:***
на основание чл. 55,ал.1, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 87 ЗЗД сумата от 78 000 лева /седемдесет и осем хиляди лева/,
представляваща получена държавна помощ /първи и втори транш/ за проект-
реализация на документален филм “Блгария – военния трофей на Сталин“ по договор
№08Д042-ПР/10.07.2009 година, в едно със законната лихва върху сумата, считано
от 28.09.2017г. и до окончателното й заплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата от 23 100 лева /двадесет и три хиляди и сто лева/, представялваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването.
СЪДИЯ :