Р
Е Ш Е
Н И Е
№
273
26.04.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева
Павлина Господинова
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Петър Мидов при
Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 61 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от „САКСА“
ООД, гр.Д. б., представлявано от А. Г.Д.- управител, подадена чрез пълномощника
адв.В.Г. - САК, срещу Решение №
260155/02.11.2021г., постановено по АНД № 361/2021г. по описа на Районен съд –
Хасково.
В касационната жалба развиват доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Същото било постановено
въпреки допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Неправилно бил приложен и материалният закон. Съдът допуснал грешка, прилагайки
неправилно Наредбата за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол. Отклонението в показателя
„дестилационни характеристики - край на кипене“ не било с 5,3 °С, а с 1,1 °С и
това било така, тъй като ГД „ККТГ“ задължително следвало да приложи чл.7 от
Наредбата - критерии за прецизност на използвания метод за изпитване. В точка
„Експертиза на резултатите“ на Констативен протокол № КП-0095/28.02.2020г. за
съответствие на течното гориво с изискванията за качество тези критерии били
приложени и отклонението над допустимата норма вече не било 5,3 °С, а 1,1 °С. Налице
бил и сериозен пропуск що се отнася до Експертиза №Еа-012/08.06.2020г., която
била извършена след цели три месеца престой на пробата, което обстоятелство не
било обсъдено от съда, още повече че това изпитване било направено след
издаване на АУАН. Възразява се срещу дадените от свидетелите Д. И.и актосъставителя
Е. Д.показания пред районния съд, като се посочва че е неясно защо съдът не кредитирал
показанията на другата група свидетели по делото - управителят на
бензиностанцията А. и очевидеца С. И., които по никакъв начин не противоречали
на показанията на свидетелите на ДАМТН, а допълвали действителната фактическа
обстановка за вземане на пробата, престоя на същата, начина на съхранението
ѝ, времетраенето, положението на съдовете с проба и т.н. Оспорва се
технологията и начина на вземане на пробите от проверяваната бензиностанция
като се изтъква, че същите били взети с помощта на удължител - пластмасова
тръбичка, с която били запълвали контролните съдове. Последните останали
отворени около половин час, до приключване цялостното пробоотбиране, а бензиновата
проба престояла най-дълго време, тъй като била запълнена първа. Последвало
пломбиране и етикиране, които действия създавали условия за загуба на леки
фракции. Неизяснен останал въпросът кога пробата била изпратена в гр.София.
Твърди се, че от вземаното ѝ до изпитването изминало твърде много време. Сочи
се, че в хода на производството пред районния съд била изготвена
съдебно-химическа експертиза, която правилно и достоверно интерпретирала
фактите, като отчитала пропуски при вземане и съхранение на пробата, които повлияли
върху установените в лабораториите
резултати за „край на кипене“, като било установено от експерта и че при
допуснато изпарение на бензина от момента на наливане на пробата в съдовете и
до постъпването им в лабораторията за изпитване, краят на кипене се повишавал.
Отбелязва се и че в акредитирана лаборатория не било проведено изпитване по
показател „октаново число“, което единствено давало отговор на въпроса какъв
вид бил изследваният бензин. На следващо
място в жалбата се твърди допуснато нарушение при анализа на взетата проба от
бензин А-95Н, което не било обсъдено от съда. Дестилацията в лабораториите,
анализирали продукта, приключвала по-късно - при остатък 1,3 % (V/V) в
решаващата арбитражна Централна митническа лаборатория, при норма максимум 2 %
(V/V). Провеждането на дестилацията до този нисък процент за остатък от
дестилация, водило до повишаване на температурата за край на кипене на горивото
с отклонение от изискванията за качество. В случай, че дестилацията се водила
до остатък от 1,7 - 1,8 % (WV), то бензинът щял да съответства на изискванията
за качество по показател „дестилационни характеристики - край на кипене“. Също
така, от вземането на пробата на 26.02.2020г. до провеждане на арбитражното
изпитване на 05.06.2020г. изминали три месеца и половина, през което време
бензина в съдовете стареел. Съдовете, в които били пробите от него били запълнени на около 80 % от обема им и имало
наличност на около 20 % въздух, в който имало кислород. Протичали процеси на
полимеризация. Краят на кипене на бензина се повишавал, което не отразявало на
действителната температура - край на кипене на процесния бензин. Според
Приложение 1 от Наредбата, остатъкът от дестилацията на бензините не можело да
бъде над 2 % обемни, ако бил над тази стойност то нямало да съответства на
изискванията за качество. В процесния случай, дестилацията в лабораторията на
ДАМТН била водена до 1,1 %, а в арбитражната лаборатория на Агенция „Митници“
до 1,3 % обемни и получените стойности за край на кипене в двете лаборатории били
съответно 215,3 °С и 218 °С. Ако нагряването при отчитане на края на кипене на
фракцията било продължено до остатък от 0,5 % например или до пълно изпаряване
на горивото, отчетената температура за край на кипене можела да достигне
стойности близки до и над 300 °С, което не значило, че при тази температура бил
истинският край на кипене. Затова в Наредбата била дадена горна граница -
остатък от край на кипене не повече от 2 % обемни. Счита се, че ако
дестилацията се прекрати при достигане на тази граница за остатък или малко
след това - 0,2 - 0,3 % под 2 %, бензинът съответствал на изискванията за
качество. Този въпрос бил обсъден от експерта ясно и точно. Навеждат се доводи
за субективен подход в конкретния случай и се отбелязва, че проверката на
обекта на дружеството била извършена по сигнал на конкурент като едновременно с
тази на ДАМТН се извършила и проверка от органите на МВР и НАП. На следващо място се твърди, че
стандарт БДС EN ISO 3170 регламентирал ръчното вземане на проби не само от
резервоари, а и от всякакъв вид цистерни, танкери, баржи, търговски обекти (т.
7.5 от БДС EN ISO 3170), поради което и бил релевантен към настоящия казус, тъй
като бензиностанцията била търговски обект. В т. 7.2 от стандарта били са
описани задължителните за спазване правила при вземане на проба от лесно
изпаряеми течни горива и не се правила разлика дали пробата била взета от
резервоар, цистерна или от дюзата на накрайника на бензоколноката в търговски
обект. Освен това стандартът задължавал при вземане на проба от лесно изпаряеми
нефтопродукти, горивото задължително да преминава през охладител по време на
вземане на пробата и останалите изисквания, които изисквания в случая били
нарушени. Недопустимо било и това проба, взета в съответствие с чл.18 и чл.21
от Наредбата да се подложи на изпитване в лабораторни условия по стандарта за
дестилация БДС EN ISO 3405, тъй като получените резултати нямало да бъдат
достоверни. Също така неоснователен
бил изводът на съда, че не било допуснато нарушение на т. 6.3 от БДС EN 14275. Действително
този стандарт бил въведен едва с измененията на Наредбата с ДВ, бр.75 от
2020г., в сила от 25.08.2020г., но следвало да важи и при вземането на пробите
преди тази дата. В тази връзка проточването на минимум 4 литра от горивото
преди да се вземе пробата било физически обосновано и гарантирало, че тя ще има
идентични физико-химични свойства с разпространяваното от бензиностанцията
гориво. По този начин се установявало законовото изискване на „представителност
на пробата“. Това не било направено в случая и изводът на районния съд, че
проточването на 1,2 литра от горивото при промиване на съдовете преди вземане
на пробата е достатъчно, само подсилвало съмненията в обективността на взетото
от съда решение. Възразява се и
срещу извода на първоинстанционния съд, че издаването на АУАН преди извършване
на арбитражното изпитване не представлявало неспазване на процедурата по
установяване на съответствието на течното гориво с изискванията за качество. В
тази връзка се счита, че не е възможно административнонаказващият орган да
предрича какъв резултат ще се получи при арбитражното изпитване. Издаването на
АУАН преди извършване на арбитражното изпитване било в нарушение на
процедурата. В жалбата се твърди и маловажност на случая. В обобщение се посочва, че съдът пренебрегнал относими факти,
обстоятелства и доводи. Не дал вяра и на експертното заключение. Не обсъдил
релевантни обстоятелства от съществено значение за разкриване на обективната
истина. Неоснователно не кредитирал показанията на свидетели, чийто статут бил
идентичен с тези на другата група свидетели, поставени при едни и същи трудови
и/или служебни правоотношения. Не обсъдил процедурата по изпитване на горивото
в лабораторни условия що се отнася до показателите „край на кипене“ и „октаново
число“. Не обсъдил и не се съобразил с множеството други възражения.
По подробно изложените съображения се
претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, на потвърденото в него НП и
присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от пълномощника на дружеството касатор.
Ответникът, ДАМТН – София, не се
представлява и не изразява становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира
касационната жалба за основателна, а
съдебното решение за необосновано. Счита, че съдебно-химическата експертиза,
изготвена в хода на производството пред районния съд, следва да се приеме като
обективна, безпристрастна и дадена от специалист. Относно прецизността на
проверката и най-вече относно фактора „време“ както за запечатване на
бутилките, така и времето до извършването на същинското изследване в
съответните лаборатории, се касаело за една незначителна разлика, установена
независимо от въздействието на външни фактори, за което експертизата дала
обяснение, че може да се дължи на условията, при които била взета пробата и
продължителното ѝ съхранение.
Административен съд - Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил
Наказателно постановление № КГ - 2431/10.07.2020г. на председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „САКСА“ ООД, т.1 - на
основание чл.34 ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), за
извършено на 26.02.2020г. нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6,
т.1 Приложение №1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК) е било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000.00
лева, т.2 – е възложено на„САКСА“ ООД да заплати разходите за вземане и
изпитване на пробата в размер на 555.00 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд установил фактическата обстановка по случая. Кредитирал показанията на
свидетелите Е. Д.и Д. И., определяйки ги като еднопосочни, непротиворечиви и в
съответствие е писмените доказателства по делото, и отхвърли тези на
свидетелите А. А.и С. И. в частта им относно вземането на пробите от
бензиноколонката с автомобилен бензин А 95, съгласно които контролните органи
използвали ПВЦ тръбичка, наливали съдовете с горивото, но ги оставили отворени
прави над половин час и едва след като приключили с пробонабирането от всички течни
горива, затворили съдовете с автомобилен бензин, пломбирали ги, като ги
оставили в хладилната чанта но прави, а не обърнати надолу, като отбелязал, че
служителите не констатирали лично
дали съдовете били охладени или не. Тези показания съдът приел за дадени „про
кауза“, с оглед служебната зависимост на свидетелите от дружеството, а и останали
изолирани от показанията на другите двама свидетели и от писмените
доказателства по делото и най-вече от Протокол за проверка и вземане на проба
от течно гориво № Хс-014/26.02.2020г., подписан от св.Ангел Ангелов, подпечатан
е с печат на жалбоподателя съгласно изискванията на НИКТГУРНТК. Описал и
обсъдил заключението по назначената съдебно-химическа експертиза. Приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не били допуснати нарушения на
процесуалните правила, а и същите изхождали от компетентни органи. Спазени били
изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. По същество формирал извод, че
нарушението е доказано. Според съда, при вземане на пробите от автомобилен
бензин не били допуснати нарушения на процедурата, регламентирана в чл.18 -
чл.21 от НИКТГУРНТК. От показанията на свидетеля Е. Д.и Д. И.се установявало,
че пробите били взети от бензиноколонка №4 за автомобилен бензин А-95 Н , с
помощта на удължител в чисти метални съдове за еднократна употреба, които били
предварително охладени и промити със съответното гориво, а след това
запечатани, пломбирани и поставени в хладилна чанта. Показанията на свидетелите
А. и И.във връзка с изискването на чл.21 от НИКТГУРНТК - че съдовете, в които
били взети представителни проби от бензина не били охладени, а след запълването
им били оставени отворени в продължение на половин час и в този смисъл били
компрометирани, съдът определил за почиващи на предположения, без да били
подкрепени от други надлежни доказателства в твърдения смисъл, поради което и
не ги кредитирал. Дал вяра на посоченото
в протокола за проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на
качеството относно изпълнената процедура за това. За неоснователни и недоказани
приел възраженията за допуснати процесуални нарушения по НИКТГУРНТК, приемайки
че пробите били взети надлежно и при спазени изисквания на нормативната уредба
относно начина за взимане, съхранение и обработка на тези проби. Извършените
изследвания на контролните и арбитражна проби в акредитирани лаборатории
установили отклонение от стойностите, предписвани от чл.6, т.1 във вр. с
Приложение №1 НИКТГУРНТК, за конкретно описания показател „Дестилационни характеристики
- край на кипене“. Подробните доводи в жалбата за неспазване на процедурата при
вземане на пробите от автомобилен бензин , предвидени в БДС EN ISO 3170 и БДС
EN ISO 3171 и БДС EN 14275, преценил като ирелевантни по казуса по отношение на
описаното в НП нарушение, тъй като пробата била взета от бензиноколонка, а не
от резервоар или тръбопровод. Не бил приложим и БДС EN 14275, доколкото към
него липсвало препращане в чл.18 от Наредбата /обн.ДВ бр.6, 2007г./, независимо
от заключението на съдебно-химическата експертиза, а и посоченият стандарт бил
въведен едва с измененията на Наредбата с ДВ, бр.75 от 2020г., в сила от
25.08.2020г. и към момента на извършване на нарушението бил неприложим, тъй
като се отнасял за вземането на проби от резервоари по чл.17, а не от
бензинокояонки по чл.18 от Наредбата, аргумент за което бил и цитираният в него
стандарт EN ISO 3170 „Течни нефтопродукти“, касаещ ръчно вземане на проби от
течни или полутечни въглеводороди, утайки и отлагания в стационарни резервоари.
За неоснователни съдът приел и възраженията на жалбоподателя във връзка с
извършеното транспортиране на взетите проби до сертифицираната лаборатория от
куриерска фирма, като обосновал извода си в тази връзка. Не били налице и
нарушения на чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК. В случая при извършени две изследвания
на пробите, едното от които в независима лаборатория, се установило надвишаване
на нормите на показателя „Дестилационна характеристика“ – „край на кипене“,
като в двата случая той бил над допустимата стойност по Приложение 1 от
НИКТГУРНТК от 210 °С – в единия 215,3°С, а в другия 218°С. Съдът обосновал в
решението си и извода за липса на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Не са
налице наведените в жалбата касационни основания. Изложената от районния съд
фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия състав. При спазване на
процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими
доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При
анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е
изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз
основа на което е формулирал крайния си правен извод за потвърждаване на
обжалваното пред него наказателно постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на процесуални
правила, които да опорочават процедурата по административното наказване и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено
достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето
за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено
правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на
районния съд, че е доказано извършването на описаното в АУАН и НП
административно нарушение.
Напълно се споделя от настоящата инстанция
и преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го
отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради
което не може да се квалифицира като маловажен по чл.28 от ЗАНН.
Районният съд правилно е приложил закона
като е потвърдил наказателното постановление изцяло. Касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното
решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила. Ревизираната инстанция
подробно и обстойно е обследвала всички изложени в жалбата възражения и е дала
дължимия отговор по тях. Наведените в касационната жалба доводи за проявен от
контролните органи субективизим при извършване на процесния контрол са изцяло
неоснователни. Следва да се подчертае, че с оглед нормативно уредените
показатели, на които следва да отговарят течните горива, по отношение на
дистилационните им характеристики и в частност „край на кипене“, визирания
субективизъм не е налице. Последният
извод следва от обстоятелството, че уредения в Приложение 1 от НИКТГУРНТК
максимум за „край на кипене“ от 210°С следва да бъде спазен независимо, в кой
етап ще бъде прекъснато горенето, ако дестилационния остатък е в граничните
стойности от 0% до 2 %. И двете изпитвания в хода на протеклото административно
наказателно производство са отчели резултат именно в предвидените от Наредбата
гранични стойности. При това положение, за да е спазено изискването за „край на
кипене“ следва последния показател да е до предвидения максимум от 210 °С. При безспорната установеност, че същият
показател не отговаря на нормативно заложените стандарти, правилно и
законосъобразно е била ангажирана административно наказателната отговорност на
процесното дружество. Предвид, че изложените от районния съд мотиви за
потвърждаване на наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия
състав, не е необходимо преповтарянето им, а на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се препраща към тях.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260155/02.11.2021г.,
постановено по АНД № 361/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Член: 1.
2.