О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………..
гр. Русе, 12.08.2020 год.
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в
закрито заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1852 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази:
Делото е
образувано по искова молба на Р.Д.И., против М.Т. Минчева и М.Х.П., с която са
предявени субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
При извършена проверка за
допустимостта на предявените искове съдът констатира следното:
Изложените факти в исковата молба и допълненията към нея дават
основание да се приеме, че посочените в исковата молба ищец и ответници не са
процесуално (активно и пасивно) легитимирани да отговарят по предявените искове
за прогласяване относителната недействителност на описаните в нея сделки с
недвижими имоти. В полза на ищцата не съществува правото на искове, каквито са
предявени с исковата молба.
Процесуалната легитимация на страните е условия за
съществуване на правото на иск, т.е. за неговата допустимост. Искът по чл. 135 ЗЗД представлява предоставена от закона възможност за кредитора да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда.
В конкретния случай изложените подробно в исковата молба факти не сочат ищцата
да има вземане спрямо първия ответник, т.е страните по делото да имат
качеството кредитор и длъжник, не се сочи увреждащо действие и субективния
елемент (знанието за увреждането), които са елементите от фактическия състав на
иска по чл. 135 ЗЗД.
Правото по чл. 135 ЗЗД има вторичен характер,
доколкото възниква и се упражнява само при наличието на друго правоотношение. В
случая правоотношение между ищеца и първия ответник няма, такова има между
ищеца и завещателя, неин брат.
Характерните особености на правото по чл. 135 ЗЗД го определят като материално
преобразуващо право – упражнява се с едностранни действия, без да е
необходимо насрещното поведение нито на длъжника, нито на третото лице, и води
до правна промяна. Упражняването му се извършва чрез конститутивен иск. Ако
бъде уважен, атакуваното правно действие се обявява за недействително.
Недействителността има обратно действие – от момента на извършване на
действието. В отношенията между кредитора и длъжника с обявяване на
атакуваното правно действие за относително недействително излязлото от
имуществото на длъжника се завръща в това имущество и кредиторът – ищец (само
той) има право да се удовлетвори от него по реда на изпълнителното
производство.
В случая, ако Павловият иск бъде уважен, имотът, предмет
на договора за покупко- продажба, сключен между ответниците, ще се върне в
патримониума на първата и ищецът ще има право да се
удовлетвори от него по реда на изпълнителното производство. Такова нито е, нито може да бъде образувано по гр.д. № 4776/2019 г. по
описа на РРС (погрешно посочено в исковата молба с № 4747/2019 г.), тъй като
предявеният иск е за обявяване нищожност или унищожаемост на завещателно
разпореждане, извършено от наследодателя на ищеца (неин брат) в полза на първия
ответник. Както е известно, изпълнително основание има осъдителното решение, но
не и установителното, респ. конститутивното.
Процесуалният представител на ищеца неправилно е
интерпретирал фактите по случая, за да приеме, че тези елементи от фактическия
състав на иска по чл. 135 ЗЗД са налице и следват от изложените обстоятелства. Ищецът
е оспорила завещателно разпореждане, направено в полза на първия ответник,
което оспорване е предмет на гр.д. № 4776/2019 г. по описа на РРС. Изходът от
това производство ще разреши спора между страните относно собствеността върху
процесните имоти. В случай, че бъде прогласена нищожността на завещателното
разпореждане, то атакуваните в настоящото производство сделки няма да бъдат
противопоставими на ищеца и обратното- при отхвърляне на иска по гр.д. № 4776/2019
г. сделките ще породят прехвърлителното си действие. И в двата случая обаче
(при действителност и при нищожност на завещателното разпореждане) ищецът като
законен наследник на завещателя няма качеството на кредитор спрямо първия
ответник. В този смисъл гр.д. № 4776/2019 г. не е преюдициално спрямо
настоящото дело.
По изложените съображения и
на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба на Р.Д.И., ЕГН ********** с вх. № 15925/22.05.2020 г. против
М.Т. Минчева и М.Х.П..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1852/2020 год. по описа на Русенски районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: