Определение по дело №1129/2020 на Административен съд - Плевен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 549

 

гр.Плевен, 19.04.2021 г.

 

Административен съд - гр. Плевен, втори състав,  в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

 

изслуша докладваното от съдия Господинов административно дело № 1129  по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 144 АПК, вр. чл. 248, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/.

Производството е образувано по жалба от г-н В.П.В. ***, подадена чрез адв.М.А. ***,  против Експертно решение № 3283/02.11.2020 г. на специализиран състав по психични, вътрешни и СС болести при НЕЛК.

С Определение № 343/02.03.2021 г., постановено в открито съдебно заседание АС- Плевен е оставил без разглеждане жалбата г-н В.П.В., подадена чрез пълномощника адв.М.А. *** и поради оттегляне на жалбата, на основание чл.159, т.3 вр. чл.155, ал.1 АПК е прекратил производството по адм. д. № 1129/2020 г. по описа на АС- Плевен.

Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника в производство, с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК е направено искане да бъде допълнено постановеното определение в частта му за разноските. В същата се твърди, че такова искане е направено с молба изх. № Ю 170/22.02.2021 г. по описа на НЕЛК.

Препис от горната молба е изпратен на жалбоподателя. Постъпило е писмено становище от адв. М.А. ***, в което се изразява мнение за неоснователност на направеното искане. Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл.80 от ГПК ответникът би имал право да поиска изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските само ако е представил списък на такива и се е явил в съдебно заседание, за да защити техния размер. На второ място се твърди, че налице отменено от страна на НЕЛК експертно решение на ТЕЛК, след което е издадено ново решение на ТЕЛК. Във второто решение изрично е записано, че закъснението не е по вина на жалбоподателя. Ето защо адв.А. счита, че отмяната е по вина на ответника и неговите структури. С оспореното решение на НЕЛК е отменено незаконосъобразно решение на ТЕЛК, след което се е стигнало до законосъобразно произнасяне от страна на ТЕЛК, с което е поправена оспорваната незаконосъобразност, поради което по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.143, ал.2 от АПК.

Съдът, за да се произнесе по молбата за допълване на решението, съобрази следното:

Молбата е подадена по реда на чл.248, ал.1 от ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

С влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание е прекратено производството по делото, тъй като процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че оттегля подадената жалба. Ето защо производството е прекратено на основание чл. 159, т.3 вр. чл.155, ал.1 АПК. Съдът действително не е съобразил при постановяване на определението си направено от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, обективирано в писмена молба с вх. рег. № 988/24.02.2021 г. /л.37/.

 Съобразно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, но само ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

В конкретния случай съдът намира, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което направеното искане за присъждане на разноски е неоснователно и следва да бъде отхвърлено като такова. Това е така, защото оспореното решение на НЕЛК не е в съответствие с разпоредбата чл.51 от ПУОРОМЕРКМЕ. Съобразно последната НЕЛК има правомощията да потвърди решението на ТЕЛК, да го отмени и да издаде ново решение, да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. В оспореното решение е постановена единствено отмяна на решението на ТЕЛК, но не и връщане за ново освидетелстване на лицето със съответни указания, каквото е изискването на посочената по- горе разпоредба. Именно от горното е продиктуван правния интерес на оспорващия, защото същият е бил поставен в ситуация, при която ТЕЛК не е била задължена да се произнесе отново.

Въпреки, че с оспорения акт не е постановено връщане на решението за ново произнасяне,   ТЕЛК е постановила ново ЕР № 3650 от заседание № 196 от 09.12.2020 г., с което са установени заболяванията на жалбоподателя и съответно му е определен процент намалена трудоспособност, с оглед на което за същия е отпаднал правния интерес от оспорване на Експертно решение № 3283/02.11.2020 г. на специализиран състав по психични, вътрешни и СС болести при НЕЛК, във връзка което е направено изявлението за оттегляне на подадената жалба.

Ето защо при тези съображения съдът намира за неоснователно искането на ответника за допълване на определението в частта му за разноските чрез присъждане в негова полза на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ответника с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, за изменение на Определение № 343/02.03.2021 г. по адм.д. № 1129/2020 год. на АС- Плевен в частта му за разноските.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване пред Върховен административен съд в 7- дневен срок от връчване на съобщенията на страните.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

СЪДИЯ:  /п/