О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./04.02.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито съдебно
заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
възз. търг. дело 131 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. №82304/12.12.2018г.
от З.К.Б., с ЕГН **********,*** срещу решение №4828/27.11.2018г., постановено
по гр.дело № 1458/2018г. на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени
предявените от въззивника искове за осъждане на ответника
„Билдинг мастърс“ ЕООД, ЕИК103778840 да заплати следните
суми: 1/ 1118.76евро – неплатена
редовна възнаградителна лихва за ползване на заемна
главница от 50 000евро, за периода 01.06.2014г.
– 17.10.2014г., по чл.2 от договор за заем от 24.09.2010г. с „Корона резидънс А18“ ЕООД, споразумение към заема от дата
19.04.2011г. и договор от 09.05.2012г. за заместване в дълг между „Корона резидънс А18“ ЕООД и „Билдинг мастърс“
ЕООД; 2/ 1394.60евро – мораторна неустойка за забава за периода 02.07.2014г. – 31.01.2018г., начислена
върху дължимата по пункт първи възнаградителна лихва
от 1118.76евро за периода 01.06.2014г. – 17.10.2014г., на основание чл.7 от
договора; 3/ 1984.32евро – мораторна неустойка за забава за периода от м.01.2013г. до м.06.2014г.,
начислена върху дължима и платена на 02.11.2014г. със забава възнаградителна редовна лихва от 4795.46евро за ползване на
заемна главница за период 02.02.2013г. – 20.11.2014г.
(която лихва не е предмет на делото), на основание чл.7 от договора за заем, на
основание чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
В
жалбата е изложено становище за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение. Твърди се, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че е исковете са погасени по давност. Договорната лихва с
главницата са едно неделимо задължение, която договорна лихва в размер на 7% е
следвало да бъде заплащана на равни месечни вноски на първо число на месеца. В
тази връзка се твърди, че е приложима не три годишната за периодични плащания,
а пет годишната давност за едно неделимо задължение, като е посочена съдебна
практика и са изложени правни доводи. Съдът не е обсъдил, че между страните
имало и образувано т. дело №1755/2015г. по описа на ВОС за задължение за
неустойка в размер на 29750 евро, което производство е било прекратено поради
оттегляне на иска с определение, което е приложено и прието по първоинстанционното дело, както и нотариалната покана.
Налице е прекъсване на давността със завеждането на това дело, но съдът не е
дал указания в доклада, по отношение на този факт. Твърди, че уговорената
договорна лихва и неустойка не са нищожни поради противоречие с добрите нрави,
като няма въведено възражение за прекомерност на неустойката.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с
което да се уважат предявените искове и присъдят разноски за двете инстанции.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по въззивната жалбата „Билд Мастърс“
ЕООД, в който се изразява становище за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Посочва се, че същото не е постановено в противоречие с
цитираната от ищеца съдебна практика по отношение на погасителната давност, поради
това, че същата е неотносима към настоящия казус, тъй
като касае кредит, подлежащ на погасяване чрез погасителни вноски и по
погасителен план. В случая за връщането на заемната сума не са уговорени
предварително определени погасителни вноски, платими на определени дати, липсва
и погасителен план за връщането на договорната лихва и главницата, не са налице
характеристиките на договор за потребителски кредит. Главницата е следвало да бъде върната в 3 –
месечен срок от отправено предизвестие, а лихвата е следвало да бъде плащана
ежемесечно. На следващо място се посочва, че съдът не е допуснал процесуално
нарушение по разпределение на доказателствената
тежест. Аргументирано е, че изпращането нотариална покана и заведеното т. дело,
което е прекратено не са действия, които
да водят до прекъсване на погасителната давност. Направено е обсъждане на
заключението по допусната съдебно – счетоводна експертиза, че задачата й не
кореспондира с предмета на предявените искове. В тази връзка исковете са
недоказани по размер.
По
изложените съображения моли въззивният съд да
потвърди обжалваното решение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК, тъй като е подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, включително доказателство
за платена държавна такса, с оглед на което производството по нея подлежи на
разглеждане в открито съдебно заседание.
По отношение
на оплакването във въззивната жалба за допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в непълен доклад, настоящият състав с
оглед правомощията си във въззивна инстанция намира,
че доклада не страда от сочените пороци, поради което не следва да дава
указания до страните, относно възможността да предприемат тези процесуални
действия по посочване на относими за делото
доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция. Ищецът не е
навеждал твърдения, че погасителната давност е прекъсвана с определени действия
/връчване на нотариалната покана или с исковата молба по прекратеното търговско
дело/, с оглед това съдът не е дължал даване на указания в тази насока.
Въззивникът е направил доказателствено
искане за изискване за послужване на т. дело №1755/2015г. по описа на Окръжен
съд –Варна.
Въззивната инстанция намира, че
е преклудирана възможността на въззивника
да навежда нови факти, както и да ангажира доказателства във връзка с тях.
Налице е хипотезата на чл.266, ал.1 от ГПК, която забранява във въззивното производство
страните да твърдят нови обстоятелства , да сочат и представят доказателства,
които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното
производство.
Ищецът при вземане на становище по
отговора на исковата молба в първото по делото съдебно заседание не е навел
твърдения, че погасителната давност е прекъсвана с определени
действия /връчване на нотариалната покана или с исковата молба по прекратеното
търговско дело/ и не е поискал изискване на т. дело №1755/2015г. по описа на Окръжен съд
–Варна, въпреки, че не бил процесуално или поради други причини препятстван да
стори това.
Следователно е изключено приложението на чл.266, ал. 2, т. 1 и т.2 от ГПК, тъй
като не се касае за новооткрити или нововъзникнали
факти и доказателства. По изложените съображения следва да бъде оставено без
уважение искането на процесуалния представител на въззивника
за изискване на посоченото дело.
В отговора на жалбата е направено
искане съдът да извърши справка по т. дело №1755/2015г.
по описа на Окръжен съд –Варна и да
констатира, наличието на влязло в сила определение и липса на
идентичност с настоящия спор. Същото следва да
бъде отхвърлено, тъй като в първата инстанция е било прието определението
за прекратяване по посоченото дело на л.59, което е в заверен препис и е
отбелязана датата му на влизане в сила /06.04.2016г./, съответно в диспозитива му ясно е очертан предмета на предявения иск с
правно основание чл.92 от ЗЗД.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. №82304/12.12.2018г. от З.К.Б., с ЕГН **********,*** срещу решение
№4828/27.11.2018г., постановено по гр.дело №1458/2018г. на Районен съд – Варна.
НАСРОЧВА производството по възз. търг. дело № 131/2019г.
на ВОС за 13.03.2019г. от 14.00 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, както и по телефон, имейл, факс, на въззивника
препис от отговора на жалбата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззивника
З.Б. да бъде изискано за послужване на т. дело №1755/2015г. по описа на Окръжен
съд –Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна „Билдинг Мастърс“ ЕООД съдът да извърши справка по т. дело №1755/2015г. по описа на Окръжен съд –Варна и да констатира, наличието на влязло в сила
определение и липса на идентичност с настоящия спор.
Съдът приканва страните
към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора
и има преимущество пред спорното производство. При спогодба платената държавна
такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще заплатят държавни
такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на
същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато
за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно
за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да
заявят с подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно
заседание следва информират съда за участието си в процедура по медиация или
причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2