№ 427
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20251100602225 по описа за 2025 година
Производството е по реда на гл.XXI НПК вр. чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.1
НПК.
На 17.02.2025г., СРС 18-ти състав с определение по НОХД № 6809/24г.
е извършил групиране на наложени на осъдения А. Ю. А. наказания и е
определил за изтърпяване едно общо наказание, в размер на най-тежкото
такова, а именно ЛСВ за срок от 1 година и 6 месеца, като на осн. чл.24 НК
определеното общо наказание е увеличено с 9 месеца. Със същото
определение и на осн. чл.23 ал.3 НК е присъединено и наказанието глоба в
размер на 500 лева.
На осн. чл. 59 НК и на осн. чл. 25, ал. 2 НК, първостепенният съд е
приспаднал от определеното общо и увеличено по чл.24 НК наказание както
времето на изтърпяване от осъденото лице на МНО Задържане под стража и
фактическо задържане, така и изтърпяната част от наказанията, обхванати от
извършената кумулация.
Против определението е подадена въззивна частна жалба от осъдения А.
Ю. А. с изразено несъгласие единствено в частта относно приложението на
чл.24 НК. Отправено е искане за отмяна на съдебното определение в тази му
част, което искане е аргументирано с обстоятелството, че същият е баща на
шест деца, едно от които със здравословни проблеми, като добавя, че всички
те се нуждаят от грижите му.
1
В съдебно заседание пред настоящата инстанция за осъдения А. се
явява служебният защитник адв.Й., който поддържа подадената жалба и
допълва наведените в нея съображение с довод, че включените в групата
наказания касаят основно престъпления, които не са тежки такива по смисъла
на закона, поради което и така наложеното и увеличено от СРС наказание се
явява несъразмерно тежко.
Самият осъден А., в своя лична защита и в предоставеното му право на
последна дума, поддържа становището на своя защитник.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение
изцяло възприема изложените в проверяваното определение доводи, респ.
приема за правилен изложения мотив за постановени редица осъдителни
съдебни актове относно настоящия жалбоподател, като именно тези
множество осъждания обуславят и приложението на чл.24 НК и така
увеличеното общо наказание би изпълнило предвидените в чл.36 НК цели.При
горните аргументи отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното
съдебно определение.
Настоящият съд, след като обсъди доводите в процесната жалба, както
и тези, изложени от процесните страни в хода на съдебните прения, и след
като в рамките на своите законови правомощия провери изцяло правилността
на атакуваното определение отбелязва следното:
Депозираната частна жалба е процесуално допустима - подадена е от
активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в срока по чл.319, ал.1
НПК. Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за нейната
форма и съдържание, така и за движението й съгл.чл. 321 НПК.Атакуваното
определение е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава
XXІ НПК.
Първостепенният съд, на база приобщените писмени доказателства е
изградил правилен извод за наличие на материалните предпоставки от
фактическия състав на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК и е допуснато групиране на
наказанията, наложени на осъдения А. по НОХД с №№ 778/21г., 3249/21г.,
2318/23г., 6181/22г., 13960/22г., 1183/23г. и 13005/24г. Съобразно датите на
престъпленията, предмет на разглеждане по горните дела, и съобразно датите
на влизане в законна сила на съдебните актове, се установява, че
престъпленията по тези дела са извършени в условията на реална съвкупност
и подлежат на кумулация, като правилно е определено осъденият да изтърпи
едно общо наказание в размер на най-тежкото такова, а именно ЛСВ за срок от
1 година и 6 месеца и на осн. чл.23 ал.3 НК е присъединено наказанието
„Глоба“ в размер на 500лв., т.е. проверяваният съдебен състав е приложил
правилно материалния закон.
В конкретния случай с депозираната въззивна жалба се атакува
определението на основния съд само и единствено в частта относно
приложението на чл.24 НК, в резултат на което определеното за изтърпяване
общо най-тежко наказание за осъдения А. е увеличено с 9 месеца. Тук следва
2
да се посочи, че горната норма не е императивна такава и приложението на
същата е предоставено изцяло на преценката на съответния решаващ съд при
съобразяване на конкретиката по делото. В случая след определяне на общото
наказание, което осъденият А. следва да изтърпи, основният съд е приложил
разп. на чл.24 НК и е увеличил определеното общо наказание с максимално
допустимия срок от 1/2.
Настоящата инстанция напълно споделя изложените в
първоинстанционния съдебен акт мотиви относно приложението на чл. 24 НК.
Безспорно е, че определеното общо наказание от една година и шест месеца
ЛСВ само по себе си не би постигнало в пълнота превенция по отношение на
А., с оглед многобройните налични осъждания по отношение на него - седем
на брой, включени в съвкупността.
Отделно от горното, следва се отчете и фактът, че осъденият А. е
осъществил Д.ията, за които са му наложени наказания в рамките на един
сравнително кратък период – от 14.04.20г. до 29.10.22 г., т. за по-малко от 3
години, с което същият категорично е доказал своята престъпна нагласа и
упоритост в осъществяването на престъпна деятелност.Ето защо и според
въззивния съд, само определеното му едно общо наказание от една година и
шест месеца ЛСВ и „Глоба“ в размер на 500лв. не биха могли да изпълнят
предвидените в чл. 36 НК индивидуална и генералната превенция. Вярно е, че
приложението на чл.24 НК е само една възможност, предоставена на съдът, но
приложението или не на този институт се обуславя именно въз основа на
изложените по-горе съображения - броя на осъжданията, тежестта на
извършените престъпления, обществената опасност на самия деец -неговата
престъпна нагласа и упоритост при извършване на престъпленията,
възможността за неговото поправяне и превъзпитание. В случая се наблюдава
една крайно негативната тенденция към извършване от страна на осъденото
лице на тежки по своя интензитет престъпления, въпреки нееднократното
ефективно изтърпяване на наказания ЛСВ по предходни осъждания.Т.е.
налаганите на осъдения наказания не са постигнали търсения превантивен и
превъзпитателен ефект и целената личностнова промяна.
Не на последно място, съдът неприема за акуратен изтъкнатия от А. А.
довод, че по отношение на него не следва да се прилага нормата на чл. 24 НК,
поради факта, че същият е баща на шест деца, едно от които със здравословни
проблеми. От една страна, в хода на производството пред настоящата
инстанция са постъпили доказателства единствено досежно здравословното
състояние на детето на А. А. Ю., но не и по отношение на твърдените други
пет низходящи за осъдения, поради което и съдът не намира основание да
обсъжда въздигнатите в тази насока доводи, доколкото са лишени от
доказателствена обезпеченост.Отделно от това, видно от приложената по
делото молба на л.11 от въззивното производство, осъденият А. има съпруга –
К. А.а, която и се явява майка на детето А. А., т.е. последният има възходящ
родственик, който да полага грижи за него и за здравословното му
състояние.Не на последно място, твърдяната от А. необходимост да се грижи
3
за децата, освен че не е подкрепена в пълнота с доказателства, същата не може
да обективира извод у настоящия съдебен състав за отмяна на увеличеното
общо наказание.Това е така, тъй като бащинството, на което се акцентира,
очевидно не е повлияло възпиращо на А.. Последният не е предприемал
поведение, съобразено с нормите на закона, видно от приложената справка за
съдимост. Ето защо, според настоящата инстанция, грижата за децата ще бъде
пълноценна, едва след като осъденият се поправи и приведе поведението си в
съответствие с установените в страната законови разпоредби, за което ще
спомогне изтърпяването на наложеното наказание в определения от СРС
размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.02.2025 г. на СРС, 18-ти състав,
постановено по НОХД № 6809/24 г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4