№ 166
гр. Харманли, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20235630200262 по описа за 2023 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на М. Х. Х. с ЕГН ********** с адрес
с.Шишманово, общ.Харманли, обл. Хасково против Наказателно
постановление № 23-0271-000313 от 18.04.2023г. на ВПД Началник група в
ОД МВР - Хасково, РУ - Харманли, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по
чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена административни
наказания: "Глоба" в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че в срок жалбоподателят обжалва
горецитираното НП, с което на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП му е
наложено наказание глоба, която счита за явно необосновано и
несправедливо и моли да бъде напълно отменено НП.
Жалбоподателят посочва, че в 23.30 часа обстановката в с.
Шишманово била спокойна и в този късен час нямало никакво движение на
хора и коли по улиците, поради което не бил създал никакви предпоставки за
ПТП и не бил възпрепятствал движението на други автомобили или
пешеходци.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се е представлява.
Административно наказващият орган ВПД Началник група в ОД
МВР - Хасково, РУ - Харманли, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В изразено писмено становище представено по делото сочи, че
1
в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно
разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на
адвокатски хонорар при възможност същият бъде определен в минимален
размер.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84
ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2023г. в 23:30 часа в с.Шишманово, в центъра на селото в
близост до кметството управлява личния си лек автомобил "Мерцедес Е220
ЦДИ" с peг. № *** при движещ се с несъобразена скорост с релефа на
местността губи контрол над управляваното от него МПС като се удря с
предната част на автомобила в тротоарни бордюри и в последствие на удара
се удря в крайпътно дърво за което става причина за ПТП с материални
щети.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване, а именно: АУАН серия GA №898508 от 31.03.2023г.; НП
№230271-000313 от 18.04.2023 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР
Хасково РУ Харманли; заверен препис на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г
на министър Б.Р.; писмо с вх. №4097/18.05.2023 г. от РУ Харманли, ведно със
справка за водач/нарушител на М. Х. Х. ЕГН **********; писмо с вх.
№4402/30.05.2023г от РУ Харманли при ОДМВР Хасково, ведно с писмо с
рег.№272р11500/23.05.2023 г. относно заеманите длъжности от ст. инспектор
Х.А.А. към дата 18.04.2023г. и мл. инспектор С. М. К. към дата 31.03.2023г.
Основна роля за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на
свидетеля С. М. К.. В показанията си свидетелят сочи, че на 30.03.2023 г. е
станало ПТП в с. Шишманово, общ. Харманли, като на него първо са отишли
колегите му от автопатрула на РУ Харманли и те са установили автомобила и
водача. Водач бил жалбоподателя М. Х. Х., който управлявал „Мерцедес С
220“, открит в двор на къща в с.Шишманово. Той самият отивайки на работа
на 31.03.2023г. сутринта започнал работа по ПТП-то, отишъл на място и
посетил ПТП-то. Направени били снимки на мястото на ПТП-то, на
автомобила в двора на къща, в с.Шишманово. След което с водача М. Х.
отишли в РУ Харманли, където му съставил акт по чл.20, ал.2 от ЗДвП, в
негово присъствие. Същият му бил предявен, прочетен и разписан от
жалбоподателя. Показанията на свид. С. К. съдът намира за последователен,
вътрешно непротиворечив и непредубеден разказ и намират опора в
доказателствената съвкупност. Показанията на другия свидетел - В. Г. Г.,
който посочва, че е свидетел на съставения от свид. С. М. К. АУАН имат
2
характера на производни гласни доказателства (пресъздават описаната пред
него фактическа обстановка), но няма пречка да се ползват за проверка
достоверността на първичните такива. Въз основа на горе установената
фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на
това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на
НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния и материалния закон:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и
чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма, но в
нарушение на – чл. 42,ал.1,т.4 за АУАН и чл. 57,ал.1,т.5 ЗАНН за НП,
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП
също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
В Наказателното постановление ясно е посочено мястото на
нарушението, а и не е спорно, че 30.03.2023 г. в 23:30 часа в с.Шишманово, в
центъра на селото в близост до кметството М. Х. Х. управлява личния си лек
автомобил "Мерцедес Е220 ЦДИ" с peг. № *** при движещ се с несъобразена
скорост с релефа на местността губи контрол над управляваното от него
МПС като се удря с предната част на автомобила в тротоарни бордюри и в
последствие на удара се удря в крайпътно дърво за което става причина за
ПТП с материални щети.
С процесното наказателно постановление на въззивният
жалбоподател е наложено наказание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1-во от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от същия нормативен акт.
Санкционната норма предвижда който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, да се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. Съответно нормата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства при избиране
3
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
както и намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Сред задължителните реквизити на АУАН и НП е описанието на
нарушението. То следва да е сторено от актосъставителя и наказващия по
такъв начин, че пълно точно и ясно се посочат всички съставомерни от
обективна и субективна страна признаци на деянието, т. е. подробно да се
индивидуализира осъщественото от нарушителя противоправно деяние в
съответствие със съвкупността от признаци характеризиращи нарушението
като такова. Това изискване към съдържанието на АУАН и НП е свързано с
гарантиране правото на защита на нарушителя - да даде възможност на
последния да узнае всички съставомерни признаци на деянието, за което му е
наложено административно наказание, като същевременно по този начин се
определя и предмета на доказване по делото.
В конкретният случай в АУАН и респ. в НП деянието е описано
аналогично, а именно, че въззивникът като водач на 30.03.2023 г. в 23:30 часа
в с.Шишманово, в центъра на селото, в близост до кметството управлява
личния си лек автомобил "Мерцедес Е220 ЦДИ" с peг. № *** при движещ се с
несъобразена скорост с релефа на местността губи контрол над
управляваното от него МПС като се удря с предната част на автомобила в
тротоарни бордюри и в последствие на удара се удря в крайпътно дърво за
което става причина за ПТП с материални щети. Това описание на
нарушението настоящия съдебен състав намира за непълно и
неконкретизирано. Не е посочено, с каква точно скорост е управлявал
автомобила въззивникът, за да се прецени, че същата е несъобразена. Липсва
посочване и с кой/кои точно от визираните в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
условия на пътя и характера на движението, не е била съобразена избрана от
водача скоростта– с атмосферните условия, с релефа на местността, със
съС.ието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост. При липсата на описание на
всички елементи на състава от обективна страна, то съдът се оказва в
невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност
на санкционният акт, вкл. по отношение на това осъществено ли е
съответното деяние от обективна и субективна страна или не, т. е. дали ПТП е
настъпило именно поради виновно нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от
санкционираното лице и същевременно наказаното лице се поставя в
невъзможност да организира в пълен обем защитата си. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция изразена в Решение от 08.03.2017 г. по
к. а. н. д. №21/2017 г., Решение от 24.09.2015 г. по к. а. н. д. № 169/2015 г. и
Решение от 11.10.2017 г. по к. а. н. д. № 637/2018 г.
4
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 20, ал.2 от ЗДвП,
обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача и затова може да
има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото вменява
задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движение, да се
съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с атмосферните
условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост. Нито едно от тези обстоятелства, с които
водачите са длъжни да съобразяват скоростта си на движение, съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, не е конкретно описано в съставения
АУАН и в НП, като и в двата акта най - общо е казано, че водачът се движел с
несъобразена скорост с релефа на местността. Какви са точно особеностите
на релефа, както и какво е било съС.ието на пътя, с които не се е съобразил
водачът, не става ясно. В случая, нито в акта, нито в НП е посочено с каква
скорост е управлявал автомобила си жалбоподателят, при което липсва
основен елемент от фактическото обвинение.
Съгласно константната съдебна практика, за да е налице описание на
нарушението, следва в обстоятелствената част да се съдържат обстоятелства и
факти, които описват нарушението с неговите обективни и субективни
съставомерни признаци. Нарушителя се защитава срещу фактите, а не срещу
правната квалификация на нарушението, а понятието „несъобразена скорост“
не е факт, а правен извод.
Констатираното нарушение е от категорията на съществените
нарушения на процесуалните изисквания на императивните разпоредби на
ЗАНН и представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
НП в тази му част, поради процесуална незаконосъобразност.
При липса обаче на пълно описание на елементи от обективна страна на
конкретно извършено деяние, което органът субсумира като нарушение на чл.
20, ал.2 от ЗДвП, не може да се извърши правилна и адекватна преценка дали
в действителност такова нарушение е извършено. Това от една страна сочи на
нарушение на изискванията за съдържание на АУАН и НП, което е
съществено такова, доколкото ограничава правото на защита на наказаното
лице, а от друга страна обуславя и извод за недоказаност на твърдяното
нарушение не само от обективна, но и от субективна страна.
Въззивният съд е длъжен да установи и прецени не само наличието на
релевантни от обективна страна обстоятелства, но и тези от субективна, т.е.
има ли виновно поведение на водача. За да е адекватна обаче съдебната
проверка, тя следва да се уповава единствено и само на релевираните в АУАН
и НП факти, които, ако са непълни или недостатъчни, ограничават тази
проверка. В този случай следва съдът да отмени акта на наказващия орган,
като постановен в нарушение на императивни правила на ЗАНН, както и
поради недоказаност на претендираното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Допуснатото процесуално нарушение в хода на административно
5
наказателната процедура безспорно е съществено и е основание за отмяна на
санкционният акт.
Жалбоподателя не претендира разноски по делото, а и липсват
доказателства за направени такива, поради което съдът не му присъжда
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2,т.1,вр. ал.3,т.2 ЗАНН ,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №23-0271-000313 от
18.04.2023 г., на ВПД Началник група в ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, предл.1 от Закона за
движение по пътищата на М. Х. Х. с ЕГН ********** с адрес с.Шишманово,
общ.Харманли, обл. Хасково е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 200 лв. за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6