№ 3536
гр. София, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110117845 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (ФИРМА) против Б. Н. и М. А. Н. с искане ответниците
да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество, при условията на разделна
отговорност, при квоти от по ½ част, сумата в размер общо на 43,60 лева, представляваща
незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(АДРЕС), с абонатен № 337717, за периода от 01.11.2019 г. до 29.02.2020г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 04.04.2023 г. до
окончателно погасяване на вземането, и сумата в размер общо на 11,79 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 23.03.2023г.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот за
процесния период. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по
договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на
дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид
неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница,
потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез назначения от съда особен представител
адвокат Х. Б., оспорват предявения иск по основание и размер. Процесуалният представител
оспорва поддържаните от ищеца твърдения относно съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по спора и реалната доставка на топлинна
енергия на посочената в исковата молба стойност. С отговора е направено възражение за
1
изтекла тригодишна погасителна давност. По изложените доводи е направено искане
исковата претенция да бъде отхвърлена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ.
изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда
присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.09.2011
г., обективиран в нот. акт № 69, том V, нот. дело № 816/2011 г. по описа на нотариус Румен
Димитров, по силата на който ответникът М. А. Н. е придобил право на собственост върху
процесния недвижим имот. Представен е и договор за покупко-продажба от 28.02.2020г.,
обективиран в нот. акт № 165, том II, нот. дело № 312/2020 г. по описа на нотариус Георги
Нейков, по силата на който ответниците в качеството на съсобственици на процесния
недвижим имот са прехвърлили правото на собственост върху вещта на трето за спора лице.
За съставяне на нотариалния акт пред нотариуса са представени препис от договора за
покупко-продажба от 2011 г. и удостоверение за семейно положение на прехвърлителите.
Страните по прехвърлителната сделка са сключили и споразумение, по силата на което
прехвърлителите изрично са се задължили да заплатят дължимите до датата на предаване на
владението задължениq за комунални услуги включително и към (ФИРМА). От съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че за процесния период от
месец ноември 2019 г. до месец февруари 2020г. ответниците са притежавали при равни
квоти право на собственост върху процесния недвижим имот, респ. притежават качеството
потребители на топлинна енергия. Следва да бъде отбелязано, че когато топлопреносното
предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов
наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова
тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото
2
на собственост върху имота преди процесния период. В случая ответниците са се
разпоредили с правото на собственост върху имота по силата на договор за покупко-
продажба от 28.02.2020 г., респ. до сочената дата притежават качеството собственици,
съответното потребители на топлинна енергия за битови нужди.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такива сгради са създадени да балансират интересите на
мнозинството.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (ФИРМА) и търговец за извършване на услугата дялово
3
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от (ФИРМА) документи – индивидуална справка за
използвана топлинна енергия и констативен протокол за демонтаж на отоплителни тела се
установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден.
Предвид изложеното по-горе следва да бъде отбелязано, че с демонтиране на отоплителните
тела в имота договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди не се прекратява
доколкото собствениците на индивидуални обекти продължават да бъдат потребители на
топлинна енергия за уредите без възможност за монтиране на измервателен уред, респ.
техническа възможност за демонтаж – напр. щранг-лири в санитарните помещения, и на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. От представеното ведно с исковата
молба съобщение към фактура № **********/31.07.2020 г. се установява, че стойността на
доставената до имота топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата в размер на
120,59 лева, като след съобразяване на извършеното плащане в размер на 66,83 лева,
непогасената част от вземането възлиза на сумата в размер на 53,76 лева. От изложеното
следва и при съобразяване на диспозитивното начало в гражданския процес следва, че
исковата претенция се явява доказана по основание и размер за сумата от 43,60 лева.
При доказаност на предявения иск за главница по основание и размер, следва да бъде
разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на задължението
по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е
прекъснат с подаване на исковата молба на 04.04.2023 г., като в случая следва да бъде
съобразено, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително ( т.е. за 69 дни)
давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. С определение № 15/29.01.2021 г.
по ч. гр. д. № 4042/2020 г. на ВКС, I ГО, е прието, че при извършване на преценка относно
датата, на която изтича давностния срок следва да се добави и периодът на реализираното по
силата на закона спиране, който обхваща общо 69 дни.
От изложеното следва, че вземането за незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за месец ноември 2019 г. ( в размер съгласно представената ведно с исковата молба
фактура на 15,40 лева ) е станало изискуемо на 15 януари 2020 г., респ. е станало изискуемо
преди повече от три години преди подаване на исковата молба включително и при
съобразяване на периода, за който давност не е текла. Вземането за месец декември 2019 г. е
станало изискуемо съгласно приложимите към договора общи условия на ищцовото
дружество на 15.02.2020 г., като при съобразяване на срока, за който давност не е текла,
същото не се явява погасено по давност. Вземанията за месец януари и февруари 2020 г. са
станали изискуеми преди по-малко от три години преди подаване на исковата молба.
Предвид изложеното исковата претенция се явява основателна за сумата в размер общо на
28,20 лева, като всеки от ответниците дължи по ½ част от вземането, като за разликата до
пълния предявен размер от 43,60 лева и за периода от 01.11.2019 г. до 01.12.2019 г. искът
следва да бъде отхвърлен
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия, съдът намира следното:
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
4
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага
изводът, че (ФИРМА) не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет,
доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал.
1 ЗЗД. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането
на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на
ищцовото дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС,
Решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, Решение от 29.06.2022
г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа
на СГС и др. Предвид изложеното и с оглед представената ведно с исковата молба
счетоводна справка съдът намира, че исковата претенция се явява доказана за предявената
сума от 11,79 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. От
изложеното следва, че ответниците не дължат обезщетение за забава върху вземането за
главница за месец ноември 2019 г. Съдът намира, че размерът на дължимото обезщетение за
забава върху сумата в размер на 28,20 лева за процесния период възлиза на сумата в размер
на 7,30 лева, като всеки от ответниците дължи по ½ част от вземането.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва
да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в производството съразмерно
на уважената част от исковите претенции. Сторените от (ФИРМА) разноски възлизат на
сумата общо в размер на 500 лева, от които сумата в размер на 100 лева внесена държавна
такса за разглеждане на спора, 300 лева внесен депозит за изслушване на допуснати
експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената
част от предявените искове на присъждане подлежи сумата в размер общо на 320,45 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Н., ЕГН **********, и М. А. Н., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр.
(АДРЕС), да заплатят на (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС) при условията на разделна отговорност при равни квоти, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата общо в размер на 28,20 лева,
представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. (АДРЕС), с абонатен № 337717, за периода от 01.12.2019 г. до 29.02.2020г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на
04.04.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, и сумата в размер общо на 7,30 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 23.03.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за главница за разликата над уважената част от 28,20 лева до пълния предявен размер от
43,60 лева и за периода от 01.11.2019 г. до 01.12.2019 г., както и предявеният иск за
обезщетение за забава за разликата над уважената част от 7,30 лева до пълният предявен
размер от 11,79 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Н., ЕГН **********, и М. А. Н., ЕГН **********, и двамата с адрес в гр.
(АДРЕС), да заплатят на (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер общо на 320,45 лева.
5
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА) / с предишно
наименование (ФИРМА) ООД/, със седалище и адрес на управление в гр. (ФИРМА), в
качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца (ФИРМА), ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление в гр. (ФИРМА).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6