МОТИВИ към Присъда № 28/11.12.2019г. по НОХД № 343/2019г. по описа на Разградския окръжен съд:
Постъпил е
обвинителен акт против Б.И.А., роден на ***г***, с ЕГН **********, за това, че на неустановени дати в
периода от месец 02.2017година до 25.03.2019година в гр.Разград,
в условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на две малолетни лица, ненавършили 14 годишна възраст- С.Р.К., родена на ***г*** и Г.И.Г., родена на ***г. в гр.
Разград - престъпление по чл. 149, ал. 5, т.1 и т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1 НК.
В открито съдебно заседание/разпоредително заседание/ подсъдимият Б.А. и неговият защитник правят искане за разглеждане на делото при
условията и по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на прокуратурата
взема становище, че това е право на подсъдимия и не се противопоставя делото да
се разглежда по този ред.
Повереникът на гражданските ищци и частни
обвинители изразява становище, че с оглед искането на подсъдимия Б.А.
и неговият защитник за разглеждане на делото при
условията и по реда на чл. 371, т.2 от НПК, следва делото да бъде разгледано по реда на
особените правила, а именно по реда на съкратеното съдебно следстиве в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК.
С оглед изложеното съдът намери, че са налице условията за разглеждане на
делото по реда и при условията на глава ХХVІІ-ма от НПК – съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК и продължи
незабавно след приключване на разпоредителното заседание, разглеждането му по този ред.
В развилото се пред първата
инстанция производство по горепосочения ред страните навеждат следните доводи:
Разпитан в
хода на досъдебното производство подсъдимият Б.А. не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение.Тогава той е отричал да е
извършил деянието,
за което му е възведено обвинение, като твърденията са му били, че е
хомосексуалист, че двете пострадалаи лица/двете сестри С.Р.К./тогава малолетна/
и Г.И.Г./тогава и сега малолетна/ си измисляли,че ги е опипвал многократно.
Нещо повече, твърденията му са били, че двете сестрички отивали сами да сядат в
скута му, даже по - малката Г., след
като сама сядала на коляното му, го била опипвала по члена, без той да я кара. Твърденията му, че не той е извършител на деянието са
проверени в хода на разследването и по никакъв начин не се подкрепят от
събраните доказателства, а тъкмо обратното сочат категорично и еднозначно него
като извършител на престъпното деяние.
В съдебното производство
подсъдимият прави самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Б.И.А.,
обвинение по чл.149, ал.5, т.1 и т.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК. Счита, че
обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, в т.ч. показанията на пострадалите/ С.Р.К. и Г.И.Г./,
разпитаните по делото свидетели и от писмените
такива, както и от назначените комплексни съдебно психиатрични и психологически
експертизи, и съдебно медицински експертизи. Представителят на Окръжна
прокуратура - Разград с оглед характера на производството по чл. 371, т.2 НПК счита, че фактическата обстановка, призната изцяло от подсъдимия се подкрепя от
събрания по делото доказателствен материал, който по своята същност е
безпротиворечив и води до един единствен категоричен и безспорен извод досежно повдигнатото обвинение. С оглед на това, моли съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото
обвинение. По отношение на наказанието
счита, че целите на чл.36 НК могат да бъдат постигнати с едно наказание,
което като размер, предлага да е в
рамките на 5 години лишаване от свобода
след редукцията, което да бъде изтърпяно при строг режим съобразно
разпоредбите на ЗИН. В този аспект изразява становище, че това наказание би
съответствало, както на обществената
опасност на извършеното и на дееца,
конкретните деяния, които са описани в обвинителния акт и по този начин ще
се постигнат целите, визирани в НК.
Освен това, изразява становище, че
следва на основание чл.59, ал.1 да се
приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 26.03.2019г., когато е
първоначалното му задържане по ЗМВР. А, по отношение на гражданските искове
изразява становище, че следва да бъдат уважени по справедливост. Относно вещественото доказателство по делото,
изразява становище, че следва да бъде
върнато на правоимащия, тъй като не е предмет на обвинението.
Частният обвинител и
граждански ищец С.Р.К., с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител С.Г. Г., с ЕГН **********, чрез нейната
майка и чрез повереника й адвокат И.И. ***, назначена в хода на досъдебното
производство за неин особен представител на основание чл.101, ал.1 НПК, поддържа
обвинението и моли съда да осъди подсъдимия за извършеното от него деяние, за
което му е възведено обвинение. Повереникът й пледира за налагане на наказание,
такова каквото предлага прокурора и изразява становище, че обвинението срещу
подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин. В този аспект изцяло
споделя изложеното от прокурора, счита, че обвинението се подкрепя освен от показанията
на двете пострадали свидетели/С.Р.К. и Г.И.Г./, така и от показанията на
другите свидетели, заключенията на експертизите по делото и писмените
доказателства. С оглед на това, моли съда да кредитира с доверие показанията на двете пострадали свидетели/С.Р.К.
и Г.И.Г./, тъй като тези показания са последователни, обективни, логични,
доколкото възрастта и интелекта на децата позволява да бъдат депозирани, предви
това, че са малолетни към извършване на деянието, а и следва да се има предвид
заключенията на назначените в хода на ДП
комплексни съдебно психиатрични и
психологически експертизи, от които се установява и за двете деца, че те не
са склонни при даването на
показания към изопачаване на истината,
тоест към лъжа, както и, че няма никакви
данни да са манипулирани по някакъв начин.
Относно
предявеният граждански иск, повереникът
моли съда да го уважи изцяло в предявения размер, като се вземе предвид
възрастта на пострадалото лице/към момента на извършване на деянието/С.Р.К.,
настъпилата обърканост, страх, проблеми в семейството, проблеми в отношението им с най- близките хора.
С.Г. Г., майка на
частният обвинител и граждански ищец С.Р.К., изразява становище, че споделя
напълно изложеното от адвокат И. и от прокурора, и моли съда да уважи
гражданския иск изцяло, както и съда да наложи на подсъдимия наказание, такова каквото
предлагат адвокат И. и прокурора.
Частният
обвинител и граждански ищец Г.И.Г. с ЕГН **********, представлявана от своята
майка и законен представител С.Г. Г., с ЕГН *********, и чрез повереника й
адвокат И.И. ***, назначена в хода на досъдебното производство за неин особен
представител на основание чл.101, ал.1 НПК, поддържа обвинението и моли съда да
осъди подсъдимия за извършеното от него деяние, за което му е възведено обвинение.
Повереникът й пледира за налагане на наказание, такова каквото предлага
прокурора и изразява становище, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по
безспорен и категоричен начин. В този аспект изцяло споделя изложеното от
прокурора, счита, че обвинението се
подкрепя освен от показанията на двете пострадали свидетели/С.Р.К. и Г.И.Г./,
така и от показанията на другите свидетели, заключенията на експертизите по
делото и писмените доказателства. С оглед на това, моли съда да кредитира с
доверие показанията на двете пострадали
свидетели/С.Р.К. и Г.И.Г./, тъй като тези показания са последователни,
обективни, логични, доколкото възрастта и интелекта на децата позволява да
бъдат депозирани, предви това, че са малолетни към извършване на деянието, а и
следва да се има предвид заключенията на
назначените в хода на ДП комплексни
съдебно психиатрични и психологически експертизи, от които се установява
и за двете деца, че те не са склонни
при даването на показания към
изопачаване на истината, тоест към лъжа, както и, че няма никакви данни
да са манипулирани по някакъв
начин.
Относно
предявеният граждански иск, повереникът
моли съда да го уважи изцяло в предявения размер, като се вземе предвид
възрастта на пострадалото лице/към момента на извършване на деянието/Г.И.Г./,
настъпилата обърканост, страх, проблеми в семейството, проблеми в отношението им с най- близките хора.
С.Г. Г., майка на
частният обвинител и граждански ищец Г.И.Г., изразява становище, че споделя
напълно изложеното от адвокат И. и от прокурора, и моли съда да уважи
гражданския иск изцяло, както и съда да наложи на подсъдимия наказание, такова
каквото предлагат адвокат И. и прокурора.
Защитникът на
подсъдимия в хода на пледоарията изразява становище, че обвинението срещу
подсъдимия не било доказано. Като в този аспект излага твърдения, че вярно
било, че подсъдимият в съдебно заседание признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти, обаче, това негово
самопризнание не се подкрепяло от доказателствата по делото. Ето защо моли съда
да признае за невинен подсъдимия по възведеното му обвинение и същият да бъде
оправдан по същото. В тази връзка сочи,
че подсъдимият не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение, а по
скоро било налице воайорство и хулигански действия, което е сексуално
отклонение, тъй като подсъдимият от разстояние мастурбирал и се самозадоволявал,
нямало класически случай на блудство с проникване в аналната област. И това
поведение на подсъдимия едва ли не било подтиквано от самите две малолетни
пострадали лица, които го предизвиквали с поведението си, особено от страна на Г.И.Г.,
която сама сядала на коляното му, без той да я кара и му пипала половия член.
Алтернативно защитникът на подсъдимия пледира, в случай, че съдът признае
подсъдимия за виновен в извършване на възведеното му с обвинителния акт
обвинение, то да приеме, че се касае за малозначителност, като се имало предвид,
че нямало заплахи и принуда от страна подсъдимия, и с оглед на което да бъде
наложено на подсъдимия наказание към минимума, предвиден за това престъпление ,
а именно 5 години, което да бъде
намалено с 1/3 предвид това, че делото бе разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК. Моли съда да бъде приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил задържан.Същевременно защитникът на
подсъдимия счита, че с оглед
разпоредбата на чл.58а НК са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което пледира да
бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1 б”б” НК, а именно когато за наказанието не е предвиден най- ниския минимален размер лишаване от свобода, то
същото да бъде заменено с пробация. Относно предявените гражданските искове,
защитникът на подсъдимия изразява становище, че са неоснователни и недоказани и
моли съда да бъдат отхвърлени изцяло, като в този аспект сочи, че не са налице
неимущестевни вреди, така както твърдят пострадалите лица. Подсъдимият Б.А. изразява
становище, че поддържа изцяло изложеното в негова защита от защитника му.
В последната си дума
подсъдимият Б.А. заявява,че съжалява, че до тук са стигнали нещата, счита, че е
натопен от някого, но няма доказателства и, че заради квалификацията се чувства обречен. Моли да
бъде оправдан по обвиненията. Моли гражданските искове да бъдат отхвърлени, тъй
като не са основателни и противоречат на
КСППЕ. Алтернативно, ако бъдат уважени
гражданските искове, поне моли да бъдат в минимален размер. Прави изявление, че е помагал на децата, че не
е стигал до полова удовлетвореност в контактите си, че не вини децата, а техните
родители.
Разградският окръжен
съд, в производството по чл.371, т.2 и сл. НПК, приема фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Б.И.А., роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български
гражданин, с начално образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН **********,***.
През годините е работил като заварчик в различни фирми в гр. Разград, гр.
Кубрат и гр. Русе.
През месец февруари 2017г.
той е живеел в гр. Разград, на квартира, находяща се на първия етаж в къща на
ул.Велес № 3а.
Там той се е запознал със свидетеля И.Н.Г., който живеел със семейството си в
бечовите стаи на същата къща. Семейството на свидетеля обхващало съпругата му -
свидетеля С.Г. Г. и децата му - С.Р.К./дете
от предишна връзка на майка й С. Г./, родена на ***год., Г.И.Г., родена на ***г.
и Н.Г. роден през 2015г. Тогава там е
живеела и свидетеля Г. Р.Г., дъщеря на С. Г. от друг мъж. Живеели са в две стаи. С. и Г. ползвали едната
стая. Двете били ученички в
СУ“Христо Ботев“ гр. Разград. По- малката Г. била на 7 години, а С. на
11 години.
Между обвиняемия А. и
свидетеля И.Г. се създали приятелски отношения. В резултат на това обвиняемият
често започнал да ходи на гости на семейството, сближил се с децата и по
конкретно с пострадалите С.К. и Г.Г.. Започнал да им носи сладки неща за ядене,
както и да им дава дребни пари. Тогава в него се породило желание да
удовлетвори половия си нагон.
Така една вечер на
неустановена дата през месец 02.2017г. той отишъл в дома на пострадалите.
Въпреки, че родителите И.Г. и С. Г. били в дома, той отишъл в стаята на децата.
Там седнал до Г. и започнал да я опипва и да я целува, като си
вкарвал езика в устата й. Пипал я по ръцете, по главата, след което й бръкнал под блузата и я опипал по гърдите.
След това с пръсти опипвал половия й орган. По същия начин той постъпил и със С.. Докато ги опипвал той
държал половия си член. Цялото му желание било насочено към това да удовлетвори
половото си желание без да извършва съвкупление.
Така на неустановени
дати през 2017г. докато бил на квартира в къщата, почти всеки ден той посещавал
дома на пострадалите. При тези посещения той целувал и опипвал двете деца с цел да удовлетвори
половото си желание, заедно или
поотделно. В част от случаите той се
събличал и изваждал половия си орган, като започвал да мастурбира пред тях,
целувал ги включително и по половите органи.
Впоследствие през
същата година напуснал квартирата, но въпреки това периодично, почти всяка
седмица на неустановени дати до 25.03.2019г. той посещавал дома на св.Г.. При
тези случаи той отново опипвал и целувал двете деца, заедно или поотделно по
описания начин.
При част от случаите
в присъствието на свидетеля С. Г. той прегръщал двете деца, целувал ги по
устата, опипвал ги по гърдите и по
дупетата, включително и когато били голи.
Междувременно продължавал да им
носи хранителни продукти, както и дрехи и играчки.
Всички тези негови
действия станали достояние на родителите, тъй като децата неведнъж се
оплаквали. Въпреки това, те не
предприели никакви ответни действия, нито сезирали полицията. Казвали им, че
лъжат тъй като подсъдимия Б.А. бил добър човек, който им помагал и им носел продукти.
Един ден в началото
на месец 03.2019г. на гости на С. в дома им отишла съученичката й свидетеля А. А. Заедно със С. и Г. седнали в тяхната
стая. По едно време вътре влязъл подсъдимия А. и седнал на леглото. Тогава Г.
отишла и и седнала в него и той започнал да я милва и да я целува, което
направило силно впечатление на свидетеля А. След като той излязъл, тя ги
попитала какъв е този мъж и те й разказали, че той им идвал на гости често и ги
целувал, милвал, опипвал ги и ги ближел.
Впоследствие
свидетеля А. споделила това с ресурсния учител в училището където учели Г. и С..
На 22.03.2019г. тя разказала на класния ръководител на Г. - свидетеля М. К.
Последната решила да разговаря с детето. В началото Г. не искала да говори, но
след настояване от страна на учителката й разказала, как подсъдимия Б.А., който
представила като приятел на майка си, ходи у тях и ги опипва двете със сестра й
С., по гърдите и интимните части. Същият ден свидетеля Колева съобщила за това
на педагогическия съвет, в резултат на което е била сезирана Агенция „Закрила
на детето“.
На 25.03.2019г. Г. и С.
били изведени от дома им и настанени временно в Център за настаняване от семеен
тип.
Видно от заключението
на назначената съдебно - медицинска експертиза:
При прегледа на С.К.
на 27.03.2019г. не се установяват механични увреждания по главата, тялото,
крайниците, половата област и половия орган.
Не се установяват
признаци за извършен полов акт.
Видно от заключението
на назначената съдебно - медицинска експертиза:
При прегледа на Г.И.Г.
на 27.03.2019г. не се установяват механични увреждания по главата, тялото,
крайниците, половата област и половия орган.
Не се установяват
признаци за извършен полов акт.
Видно от заключението на назначената комплексна съдебно- психиатрична и
психологическа експертиза по отношение
на пострадалата С.Р.К.:
Въз
основа на проведеното психологическо изследване и психиатричен преглед се
установява, че освидетелстваната С.К. не страда от умствена изостаналост или
психично заболяване.
Освидетелстваната
е с нисък, но нормален интелект. Ученичка със специални образователни
потребности, ползваща ресурсен учител. Налице са затруднения в когнитивните
умения, главно поради занемарена среда на живот, неглижиране, нестимулиращо
семейство, където обучението не е ценност, родителите са ниско-грамотни, с
приоритет към осигуряване на базисните нужди от храна, дрехи и подслон, както и
поради наличие на известна обремененост от страна на бащата. В резултат на това
общото интелектуално функциониране е ниско, но не излиза извън нормата, така че
да бъде поставена диагноза умствена изостаналост. Среща затруднения при
ориентиране във времето и календара, обърква се при неясно зададени и
натоварени с абстрактни понятия въпроси, с беден понятиен и речников запас от думи.Слабата обучаемост,
затворената среда на живот и стресогенната семейна среда спомагат за формиране
на ниска себеоценка и дисхармонични характерови черти като лесна внушаемост,
доброжелателност, подчинено отношение и пасивност. Всичко това не й пречи да
разбира свойството и деянието и да ръководи постъпките си, както и да участва в
наказателното производство.
Степента на развитие и общото интелектуално функциониране й позволява да
опише правилно една логична серия от събития, да възпроизведе случилото се в
хронологично правилен ред, както и да участва в наказателното производство, да
реагира адекватно и да дава достоверни показания, естествено при правилен щадящ
подход.
Следва
да се има предвид, че първите факти и показания на деца, преживели подобен тип
сексуално натоварени действия са най- достоверни. Предвид възрастта и
поддаването на влияние, с течение на времето децата имат склонност да
видоизменят, прикриват или привнасят детайли от околните значими възрастни/ в
случая родителите/.
В конкретния случай
към момента у освидетелстваната не се установяват с категоричност белези за
наличие на посттравматично стресово разстройство, нито за еротизирано
поведение, като резултат от преживения инцидент.
Освидетелстваната С.К.
е с нисък, но нормален интелект, личностово и социално незряла. Интелектуалните
годности й позволяват да разбира извършваните спрямо нея действия, но поради
ниската възраст, посочена като начало на блудствените действия, осв. Не е могла
първоначално да осъзнае същността на интимността, което се случва на по - късен
етап. Позицията на подчиненост във връзката, зависимост от семейната роля на
извършителя и не на последно място подкупването и манипулациите от негова
страна снижават и ограничават ресурсите на защита и противодействия на насилието.
Деянието се възприема като нередно, но все още неразвития волеви критерий,
възпрепятства възможността същото да се обмисли и да се формира адекватно
защитно поведение.
Освидетелстваната е социализирана, обучава се в масово училище,
но със СОП, може и да извършва редица действия. Самостоятелна по отношение на
самообслужване, но зависима от близките при вземане на решение. Интелектуалните
годности към момента й позволяват да възприема и разбира извършваните спрямо
нея действия, но позицията на подчиненост във връзката, зависимост от ролята на
извършителя, неясния страх и объркаността, и не на последно място зависимостта
от семейната роля на извършителя, и бездействието на близките й- родителите
снижават и ограничават ресурсите за защита и противодействия на насилието.
При психологическото
изследване не се идентифицира склонност към лъжа или преиначаване на истина.
Поведението и мисленето са в цялост по – незрели от тези на връстниците й, но
това е вследствие на социалната среда, а не на абнормост или интелектуален
дефицит. Объркването на събитията и трудността да ги систематизира и подреди
във времето, освен с когнитивни годности може да се обясни и като вид защитна
реакция - в трудни и фрустриращи ситуации, незрялостта и високата тревожност
водят до амнезиране и диссоциално регресиращо поведение.
Видно от заключението
на назначената комплексна съдебно- психиатрична и психологическа
експертиза по отношение на пострадалата Г.И.К.:
Въз основа на
проведеното психологическо изследване и психиатричен преглед се установява, че
освидетелстваната Г.К. не страда от умствена изостаналост или психично
заболяване.
Освидетелстваната
разполага с интелектуален потенциал в норма. Във връзка с това комуникацията се
осъществява, но не по- пълноценна на елементарно ниво. Налице са затруднения в
когнитивните умения, главно поради дисфункционалната среда на живот,
нестимулиращо и неглижиращо семейство. В резултат на това общото й
интелектуално функциониране е по-ниско от средното и това на връстниците й. Освидетелстваната среща леки затруднения при
ориентирането във времето и календара, обърква се при неясно зададени и
натоварени с абстрактни понятия въпроси.
Степента на развитие
и общото интелектуално функциониране й позволява да опише правилно една логична
серия от събития, да възпроизведе случилото се в хронологично правилен ред,
както и да участва в наказателното производство, да реагира адекватно и да дава
достоверни показания, естествено при правилен щадящ подход.
В конкретния случай към
момента у освидетелстваната не се установяват с категоричност белези за наличие
на посттравматично стресово разстройство, нито за еротизирано поведение, но е
налице завишена тревожност, потиснатост и страхови преживявания, които са
емоционални и поведенчески индикатори, появяващи се като резултат от
злоупотребата и неглижирането в
семейството, травма от раздяла с близък и други негативни чувства, свързани с
инкриминираното деяние, като резултат от преживения инцидент.
Освидетелстваната Г.Г.
е с нормален интелект, но личностово и социално незряла. Трудно може да изрази
собствено мнение, свързано с интерперсонални и обществени отношения. В
настоящия възрастов период все още се формират ориентирите за света и
общуването с околните. Освидетелстваната не знае какво представляват
сексуалните отношения, и към момента на възникването на деянието все още не е
разполагала с ресурс да ги обмисли и осъзнае, т.е. същността на интимните
взаимоотношения е неясна. От там произтича и лошото ориентиране в същността на
действието. Деянието се възприема като нередно, но все още неразвития волеви
критерий възпрепятства възможността същото да се обмисли и да се формира адекватно защитно поведение.
Интелектуалното
развитие е нормално, съответно за календарната възраст. Освидетелстваната е
социализирана, обучава се в масово училище, може и да извършва редица действия.
Самостоятелна по отношение на самообслужване, но зависима от близките при
вземане на решение. Трудно може да изрази собствено мнение, свързано със сложните
интерперсонални и обществени отношения. Детето няма ресурс да осъзнава
отношенията си с другия пол, както и интимността на този процес. Интелектуалния
й потенциал й позволява да осъзнава категориите добро - лошо, позволено -
непозволено. В резултат на това общото интелектуално функциониране й позволява
да направи оценка на ситуацията, както и да участва в наказателното
производство, да реагира адекватно и да дава достоверни показания.
На този етап от детското развитие у освидетелстваната липсва
необходимия ресурс да възприеме сексуално натоварените действия, като
заплашителни в чистия им вид. Детето усеща действията на „приятеля на мама“
като нередни, причиняващи й неудобство и срам в конкретната ситуация, съобщава
на майката за тях, но от страна на родителя не следва адекватна реакция.
Предвид снижените критични способности и задръжки, поведението на
освидетелстваната може да се оцени като подчинително. Позовавайки се на
авторитета на извършителя, като човек носещ лакомства, помагащ на семейството,
осигуряващ желани и любими вещи, детето с присъщата си наивност е създало
отделна емоционална връзка с него, основана на доверие и подчинение. Във връзка
с това същността на деянието остава неразбрана.
Независимо от всичко,
възможността да възприеме адекватно ситуацията, свързана с делото не е
нарушена.
При психологическото
изследване не се идентифицира склонност към лъжа или преиначаване на
истина.Склонността към фантазиране е характерна за възрастовия етап на
освидетелстваната, но фактите описващи инкриминираното деяние в цялост са
логически подредени. Същевременно възрастовите и личностните характеристики
предопределят повишена внушаемост, лесна манипулируемост и доброжелателност.
Видно от заключението
на назначената техническа експертиза на мобилен телефон „нокия“, предаден от
подсъдимия А. с протокол за доброволно предаване от 26.03.2019г., в паметта на
телефона са установени два видеофайла във формат „mp4“.
Единия видеофайл е записан на 21.03.2019г. в 19:38:19ч. На
записа се вижда мъж, който е легнали говори. Произнася „Обичам те Станимиро,
много те обичам миличка, разбери, много. Ти си моя единствена, да знаеш. Тука в
душата те нося.“
Така очертаната
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия Б.И.А. относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направени в съдебно
заседание, на които съдът се позовава на основание чл.372, ал.4 от НПК и одобреното от съда съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Заявеното в съдебно
заседание от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, след като е съзнателно и валидно направено от подсъдимия,
с разясняване на последиците от това, с участие на защитник/както е и в настоящия
случай/ не може да бъде оттеглено впоследствие.
Изложените фактически
обстоятелства се признават в съдебно заседание изцяло от подсъдимия Б.И.А.. Направеното
в съдебно заседание самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства: показанията
на свидетелите - М. К./л. 3 - 4/, ИванГ.
/л. 45 - 47/, С. Г. /л. 48-49/, А. А. /л. 50/, М. И. /л. 51 - 53/ , Г.Г. /л.103-106/,
С.К. /л.108 - 111/, Г. К. /л.113 - 115/, съдебно - медицинска експертиза за
освидетелстване на С.К. /л.117-118/, съдебно - медицинска експертиза за
освидетелстване на Г.Г. /л.122-123/, съдебно -техническа експертиза /л.129/, ведно
със СД, неразделна част от експертизата, комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза на С.К./л.134-147/, комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза на Г.Г./л.154-167/, протокол за доброволно предаване
на мобилен телефон марка „Нокиа-А6“, ведно със сим карта/л.172/, социални
доклади, заповеди на Агенция за социално подпомагане, Дирекция за социално
подпомагане – Разград и документи към тях /л. 54 - л.101/, справка за съдимост
/л. 36/, характеристична справка /л. 40/, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подс. Б.А./л.41/, както и служебно изисканите
от съда характеристика и справка за съдимост на подсъдимия, и приобщените по
делото, представени от представителя на Д „СП“ - Разград в съдебно заседание -
2 бр. социален доклад относно прекратяване на настаняването на всяко едно от
двете деца, а именно С.Р.К. и Г.И.Г.; 2
бр. социален доклад относно доклад за затваряне на случай за всяко едно от
двете деца С. Р.К. и Г. И.Г.; 2 бр. заповеди за прекратяване временното настаняване на всяко едно от двете пострадали лица С.К. и Г.Г..
Доказателствата са
събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на
доказателствена информация и
допринасят за изясняване обективната истина по делото. Между тях не са налице противоречия, не са
налице и противоречиви факти и обстоятелства по делото, относно това престъпление,
поради което
представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването
на инкриминираното деяние от подсъдимия, и поради което съдът ги кредитира с
доверие.
Фактите относно авторството,
времето, мястото и начина на извършване на деянието са доказани от показанията
на свидетелите -пострадалите две малолетни лица Г.Г. /л.103-106 от ДП/ и С.К.
/л.108 – 111 от ДП/. Тези гласни доказателства са еднопосочни, непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и кореспондират с показанията на свидетелите А. А. /л. 50
от ДП/ , М. И. /л. 51 – 53 от ДП/, М. К./л. 3 – 4 от ДП/, Г. К. /л.113 – 115 от
ДП/, както и показанията на /, И.Г. /л. 45 – 47 от ДП/, С. Г. /л. 48-49 от ДП/,
с писмените и веществените доказателства, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Относно годността на малолетните свидетели и пострадали Г.Г. и С.К., да
дават достоверни показания за случилото се с тях, са назначени в хода на ДП комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза на С.К./л.134-147 от ДП/ и комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на Г.Г./л.154-167 от ДП/,
съобразно които заключения се установява и за двете малолетни деца, че при
психологическото изследване не се идентифицира склонност към лъжа или
преиначаване на истина, както и, че следва да се има предвид, че първите факти
и показания на деца, преживели подобен тип сексуално натоварени действия са
най- достоверни.В тази връзка следва да бъде посочено, че за С.К., експертизата
е дала заключение, че освидетелстваната С.К.
не страда от умствена изостаналост или психично заболяване. Среща затруднения
при ориентиране във времето и календара, обърква се при неясно зададени и
натоварени с абстрактни понятия въпроси, с беден понятиен и речников запас от думи.Слабата обучаемост,
затворената среда на живот и стресогенната семейна среда спомагат за формиране
на ниска себеоценка и дисхармонични характерови черти като лесна внушаемост,
доброжелателност, подчинено отношение и пасивност. Всичко това не й пречи да
разбира свойството и деянието и да ръководи постъпките си, както и да участва в
наказателното производство.Степента на развитие и общото интелектуално
функциониране й позволява да опише правилно една логична серия от събития, да
възпроизведе случилото се в хронологично правилен ред, както и да участва в
наказателното производство, да реагира адекватно и да дава достоверни
показания, естествено при правилен щадящ подход.Следва да се има предвид, че
първите факти и показания на деца, преживели подобен тип сексуално натоварени
действия са най- достоверни. Предвид възрастта и поддаването на влияние, с течение
на времето децата имат склонност да видоизменят, прикриват или привнасят
детайли от околните значими възрастни/ в случая родителите/. Не е могла
първоначално да осъзнае същността на интимността, което се случва на по - късен
етап. Позицията на подчиненост във връзката, зависимост от семейната роля на
извършителя и не на последно място подкупването и манипулациите от негова
страна снижават и ограничават ресурсите на защита и противодействия на
насилието. Деянието се възприема като нередно, но все още неразвития волеви
критерий, възпрепятства възможността същото да се обмисли и да се формира
адекватно защитно поведение. При психологическото изследване не се идентифицира
склонност към лъжа или преиначаване на истина. Поведението и мисленето са в
цялост по – незрели от тези на връстниците й, но това е вследствие на
социалната среда, а не на абнормост или интелектуален дефицит. Объркването на
събитията и трудността да ги систематизира и подреди във времето, освен с
когнитивни годности може да се обясни и като вид защитна реакция - в трудни и
фрустриращи ситуации, незрялостта и високата тревожност водят до амнезиране и
диссоциално регресиращо поведение. А, за Г.Г., експертизата е дала заключение, че освидетелстваната
Г.Г. е с нормален интелект, но личностово и социално незряла. В настоящия
възрастов период все още се формират ориентирите за света и общуването с
околните. Освидетелстваната не знае какво представляват сексуалните отношения,
и към момента на възникването на деянието все още не е разполагала с ресурс да
ги обмисли и осъзнае, т.е. същността на интимните взаимоотношения е неясна. От
там произтича и лошото ориентиране в същността на действието. Деянието се
възприема като нередно, но все още неразвития волеви критерий възпрепятства
възможността същото да се обмисли и да
се формира адекватно защитно поведение.Интелектуалното развитие е
нормално, съответно за календарната възраст. Детето няма ресурс да осъзнава
отношенията си с другия пол, както и интимността на този процес. Интелектуалния
й потенциал й позволява да осъзнава категориите добро - лошо, позволено -
непозволено. В резултат на това общото интелектуално функциониране й позволява
да направи оценка на ситуацията, както и да участва в наказателното
производство, да реагира адекватно и да дава достоверни показания.На този
етап от детското развитие у
освидетелстваната липсва необходимия ресурс да възприеме сексуално натоварените
действия, като заплашителни в чистия им вид. Детето усеща действията на
„приятеля на мама“ като нередни, причиняващи й неудобство и срам в конкретната
ситуация, съобщава на майката за тях, но от страна на родителя не следва
адекватна реакция. Предвид снижените критични способности и задръжки,
поведението на освидетелстваната може да се оцени като подчинително.
Позовавайки се на авторитета на извършителя, като човек носещ лакомства,
помагащ на семейството, осигуряващ желани и любими вещи, детето с присъщата си
наивност е създало отделна емоционална връзка с него, основана на доверие и
подчинение. Във връзка с това същността на деянието остава неразбрана. Независимо
от всичко, възможността да възприеме адекватно ситуацията, свързана с делото не
е нарушена.При психологическото изследване не се идентифицира склонност към
лъжа или преиначаване на истина.Склонността към фантазиране е характерна за
възрастовия етап на освидетелстваната, но фактите описващи инкриминираното
деяние в цялост са логически подредени.
Съдът кредитира с
доверие заключенията на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза на С.К./л.134-147 от ДП/ и комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза на Г.Г./л.154-167 от ДП/, тъй като същите са
обосновани, кореспондират с гласните доказателствени средства и писмените
такива, а и не са налице данни за заинтересованост на вещите лица от изхода на
делото. От показанията на двете пострадали малолетни деца се установява, че
подсъдимият Б. е идвал често в дома им, за времето от неустановена дата на месец 02.2017г. до 25.03.2019г., като понякога когато
в къщата се били родителите им, понякога когато ги е нямало, ги е опипвал и целувал по
ръцете, по главата, по гърдите, опипвал ги с пръсти по половите им органи,
вкарвал езика си в устатата на двете пострадали, след като ги опипвал и целувал.
Понякога докато ги опипвал той е държал
половия си член. В част от случаите
когато посещавал дома им, той се е
събличал и изваждал половия си орган, като започвал да мастурбира пред тях,
целувал ги включително и по половите органи, както, че при част от случаите в
присъствието на свидетеля С. Г./майка на двете пострадали С.К. и Г.Г./
подсъдимият е прегръщал двете деца, целувал ги по устата, опипвал ги по
гърдите и по дупетата, включително и
когато били голи, както и, че всички тези
действия на подсъдимия станали достояние на родителите им, тъй като
децата неведнъж се оплаквали. Въпреки
това, те не предприели никакви ответни действия, нито сезирали полицията.
Казвали им, че лъжат тъй като подсъдимия Б.А. бил добър човек, който им помагал и им носел продукти.
В подкрепа на показанията
на свидетелите - пострадалите две малолетни лица Г.Г. /л.103-106 от ДП/ и С.К.
/л.108 – 111 от ДП/, освен заключенията на двете комплексни
съдебно-психиатрични и психологически експертизи, са и показанията на
свидетелите А. А. /л. 50 от ДП/, М. К./л. 3 – 4 от ДП/ и М. И. /л. 51 – 53 от
ДП/. Първата приятелка и съученичка на С.,
която е забелязала необичайното поведение на подсъдимия/непознат за нея мъж/,
когато е била на гости в дома на С., виждайки, че той в нейно присъствие, в
стаята, в която били тя, С. и Г., милвал и целувал Г. и след като излезнал от
стаята отишъл в другата стая, в която била св. С. Г. /майка на двете пострадали
лица/. От показанията св. А. А. е видно, че след като подсъдимият излезнал от
стаята, двете С. и Г. й разказали, че той идвал в дома им често, опипвал ги,
милвал ги, целувал ги и ги ближел отдолу, като повече се занимавал с Г., както
и, че им носел подаръци, храна, сладки неща. От показанията на св. М. К./класен
ръководител на Г./, е видно, че същата е разбрала за това, което е видяла св. А. А., от друг учител в училището, на
когото А. е разказала, както и, че след разговор с Г., последната й разказала за мъж на име Б.,
който бил приятел на майка й, който често ходел у тях, понякога в дома им били
родителите й С. и И. Г.и, понякога ги нямало, че я е пипал и галил по гърдите и интимните части, целувал
я, че същото правел и със сестра й С., както и, че им давал пари и храна, както
и, че те двете със сестра й разказали за тези неща на родителите си, които
обаче не им вярвали и им казвали, че лъжат. За тези обстоятелства, Г. е
разказала и на св. М. И./социален работник в отдел „Закрила на детето” при ДСП-Разград. От показанията на св. М. И./социален работник
в отдел „Закрила на детето” при
ДСП-Разград/е видно също и, че Г. й е споделила, че с този Б. са се
целували с език в устата. От тези показания е видно и, че на баща й на Г. - св.
Иван Костадинов, който виждал, че Б. прегръща дъщеря му Г. и сестра й С., че те
сядали в скута му, не му правело впечатление, тъй като не виждал в това
сексуален подтекст.Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. А. /л. 50 от ДП/, М. К./л. 3 –
4 от ДП/ и М. И. /л. 51 – 53 от ДП/, тъй като са единни, безпротиворечиви,
ваимосвързани с показанията на двете пострадали малолетни свидетели С.К. и Г.Г.,
с показанията на свидетелите Г. К. /л.113 – 115 от ДП/, както и показанията
на ИванГ. /л. 45 – 47 от ДП/, С. Г. /л.
48-49 от ДП/, с писмените и веществените доказателства, а и не са налице данни
за заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото.
Горните елементи от
предмета на доказване са установени и от показанията на свидетелите Г. К.
/л.113 – 115 от ДП/, както и показанията на И.Г. /л. 45 – 47 от ДП/ и С. Г. /л.
48-49 от ДП/. Първата, по - голяма сестра на пострадалите малолетни деца С. и Г.,
дава показания, че познава Б. отдавна, още от 2015г. или 2016г., когато се е
настанил на квартира в къщата, в която са живеели със семейството й, както и,
че е разбрала за случилото се от двете си по
- малки сестри, Г. и С., както и, че последните въпреки, че разказали за
действията на Б./милването, опипването по гърдите и половите им органи,
целуването им от Б./ родителите им -
свидетелите И.Г. и С. Г., не им вярвали,
казвали им, че лъжат. Съдът дава вяра на показанията на св. Г. К., тъй като
показанията й кореспондират с останалия доказателствен материал по делото.Междувпрочем
от показанията на свидетелите ИванГ./баща на Г./ и С. Г./майка на Г. и С./ е
видно, че те са виждали, че подсъдимият гали, милва, прегръща Г. и С., че
същите сядат в скута му, но тъй като не виждали сексуален предтекст, не
обръщали внимание на случилото се, казвали на Г. и С., че лъжат.
Горните елементи от предмета на доказване са
установени освен от показанията на свидетелите – М. К./л. 3 – 4 от ДП/, И.Г.
/л. 45 – 47 от ДП/, С. Г. /л. 48-49 от ДП/, А. А. /л. 50 от ДП/, М. И. /л. 51 –
53 от ДП/ , Г.Г. /л.103-106 от ДП/, С.К. /л.108 – 111 от ДП/, Г. К. /л.113 –
115 от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на С.К./л.134-147
от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на Г.Г./л.154-167
от ДП/, така и от съдебно - медицинска експертиза за освидетелстване на С.К.
/л.117-118 от ДП/, съдебно - медицинска експертиза за освидетелстване на Г.Г.
/л.122-123 от ДП/, съдебно -техническа експертиза /л.129 от ДП/, ведно със СД,
неразделна част от експертизата, протокол за доброволно предаване на мобилен
телефон марка „Нокиа-А6“, ведно със сим карта/л.172/, социални доклади,
заповеди на Агенция за социално подпомагане, Дирекция за социално подпомагане –
Разград и документи към тях /л. 54 - л.101/, справка за съдимост /л. 36/,
характеристична справка /л. 40/, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подс. Б.А./л.41/, както и служебно изисканите от съда
характеристика и справка за съдимост на подсъдимия, и приобщените по делото,
представени от представителя на Д „СП“ - Разград в съдебно заседание - 2 бр.
социален доклад относно прекратяване на настаняването на всяко едно от двете деца, а именно С.Р.К. и Г.И.Г.; 2 бр.
социален доклад относно доклад за затваряне на случай за всяко едно от двете
деца С. Р.К. и Г. И.Г.; 2 бр. заповеди за прекратяване временното настаняване на всяко едно от двете пострадали лица С.К. и Г.Г.,
частично и от обясненията на подсъдимия/дадени в хода на ДП в качеството му на
обвиняем/.
Въз основа на
изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд
намира следното:
Изложеното дава основание на съда да приеме, че поведението на подсъдимия осъществява
от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 149, ал. 5, т.1 и т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна
подсъдимият Б.А. е обективирал развратни действия - опипване и целуване по ръцете, по главата, по
гърдите, опипване с пръсти по половите органи на двете пострадали С.К. и Г.Г.,
вкарването на езика си в устатата на двете пострадали, след като ги опипал и
целунал, извършени една вечер на неустановена дата през месец 02.2017г. в дома
на пострадалите С.К. и Г.Г., в който отишъл подсъдимия. Като докато ги опипвал той е държал половия си член и цялото му желание
било насочено към това да удовлетвори половото си желание без да извършва
съвкупление; целуване и опипване на
двете пострадали С.К. и Г.Г., с цел да удовлетвори половото си желание, заедно или поотделно, извършвани на
неустановени дати през 2017г. докато подсъдимият бил на квартира в къщата,
почти всеки ден той посещавал дома на пострадалите, като в част от случаите той
се е събличал и изваждал половия си
орган, като започвал да мастурбира пред тях, целувал ги включително и по
половите органи; целуване и опипване на двете пострадали С.К. и Г.Г., с цел да
удовлетвори половото си желание, заедно
или поотделно по описания начин, извършвани през 2017г. периодично, почти всяка
седмица на неустановени дати до 25.03.2019г. в дома на свидетеляГ./баща на Г./,
чийто дом посещавал след като напуснал квартирата. Като при част от случаите в
присъствието на свидетеля С. Г./майка на двете пострадали С.К. и Г.Г./ подсъдимият
е прегръщал двете деца, целувал ги по устата, опипвал ги по гърдите и по дупетата, включително и когато били
голи.
Всички тези
действия на подсъдимия/както бе посочено по –горе/ станали достояние на
родителите, тъй като децата неведнъж се оплаквали. Въпреки това, те не предприели никакви
ответни действия, нито сезирали полицията. Казвали им, че лъжат тъй като
подсъдимия Б.А. бил добър човек, който
им помагал и им носел продукти/както бе посочено по –горе/.
Двете пострадали
лица - свидетелите С.К. и Г.Г., към
момента на инкриминираното деяние са били, първата на 11 , втората на 7 годишна
възраст, т.е малолетни. Именно този факт обуславя
противоправността на деянието в случая, тъй като видно от доказателствата по
делото поведението на подсъдимия не е било съпроводено с насилие, заплаха или
използване на безпомощност или зависимост на пострадалите. Деянието е извършено в условията на реална съвкупност, в условията на продължавано престъпление по
отношение на две лица ненавършили 14
годишна възраст, едновременно е осъществил
от обективна и субективна страна престъпление, което се квалифицира като блудство. Подсъдимият
е осъществил деянията при условията на продължавано престъпление, по
смисъла на чл. 26, ал. 1
от НК, а именно извършил е множество деяния/посочени по - горе/, които осъществяват поотделно състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.Инкриминираният общ период обхваща времето от неустановена дата на м.02.2017г. до
25.03.2019г. и се диференцира в
различни комбинации.
Специалната цел на подсъдимия е
била да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, като
доказателствата сочат на реално постижение. Съдът намира за необходимо само да допълни,
че това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, тъй като
блудството извършено с малолетен е довършено с извършването на действията,
целящи удовлетворяване на полово желание, без законът да изисква такова
удовлетворяване да е постигнато.
От обективна страна деянието е
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.
29, ал.1, б.“а“ от НК по отношение на новото деяние извършено от обвиняемия.
Това е така по следните съображения: Подсъдимият Б.И.А. е осъждан с три влезли
в сила присъди. С присъда по НОХД № 945/2012г. на РС- Разград влязла в сила на
26.03.2013г. подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпления по
чл. 198, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.150, ал.1, пр.1 от НК, като
му е било наложено общо наказание за
двете деяния в размер на три години лишаване от свобода при първоначален общ
режим на изтърпяване. С протоколно
определение по ЧНД № 468/2014г. по описа на ОС- Варна, влязло в сила на
08.05.2014г. същия е бил освободен от затвора условно предсрочно с изпитателен
срок от 1 г. 1м. и 9 дни, като е постановено в този срок да изтърпява
пробационна мярка „задължителни срещи с пробационен служител“. Изпълнението на
наказанието е приключило на 09.06.2015г.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Б.А. при пряк
умисъл. Същият е съзнавал всички обективни признаци от състава на
престъплението. Разбирал е, че действията които предприема по отношение на
двете момичета/сестри/ са блудствени.
Съзнавал е, че те са малолетни, тъй като факта за реалната възраст на
пострадалите, че са били под 14 годишна възраст е бил известен на подсъдимия,
който се
сближил изключително много със семейството, още през 2017г. когато им
ходел на гости всяка вечер. Преценката
за реалната възраст на пострадалите е
била съзнавана от него и с оглед на физическото им развитие, факта че е знаел в кой клас учат, обстоятелството , че
им носел играчки, както и, че много добре е познавал освен двете малолетни деца
и техните родители.
Подсъдимият добре е
знаел, че предприема престъпни действия спрямо малолетните и то след като е
осъждан за извършено престъпление, за което му
е било наложено и е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода с
продължителност над една година. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Подсъдимият е обективирал поведението си с особената съставомерна цел - да възбуди и удовлетвори половото си желание без
съвкупление с пострадалите.
Като взе предвид
изложените съображения, съдът намира за голословни твърденията на защитата на
подсъдимия, посочени в хода на
пледоарията, че обвинението срещу подсъдимия не било доказано, за това, че самопризнанието на подсъдимия относно фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и
съгласието му да не се събират доказателства
за тези факти,
не се подкрепяло от доказателствата по
делото. Голословни са и твърденията на защитата на подсъдимия, посочени в хода на пледоарията, че подсъдимият не е извършил деянието, за
което му е повдигнато обвинение, а по скоро било налице воайорство и хулигански
действия, което е сексуално отклонение, тъй като подсъдимият от разстояние
мастурбирал и се самозадоволявал, нямало класически случай на блудство с
проникване в аналната област. И това поведение на подсъдимия едва ли не било
подтиквано от самите две малолетни пострадали лица, които го предизвиквали с
поведението си, особено от страна на Г.И.Г., която сама сядала на коляното му,
без той да я кара и му пипала половия член. В тази връзка следва да бъде
посочено, че съгласно Тълковния речник думата „ воайорство” означава Парафилия,
при която сексуално удоволствие доставя наблюдението на други лица без знанието
им. Не са налице каквито и да било доказателства по делото за наличие на
извършено от подсъдимия „ воайорство”, тоест да
се е възбуждал от някакви действия, които да са извършвани от двете
малолетни пострадали лица - свидетелите С.К. и Г.Г., които към момента на
инкриминираното деяние са били, първата на 11 , втората на 7 годишна възраст. Не са налице каквито и да било
доказателства за извършени от подсъдимия хулигански действия, както спрямо двете пострадали малолетни деца, така и
спрямо обществото. Относно твърденията на защитата, че нямало класически случай на блудство с
проникване в аналната област, съдът счита, че не следва да ги обсъжда, тъй като
такива факти в обвинителния акт не съществуват и такова обвинение не е налице,
а и не са налице каквито и да било доказателства в тази насока. Следва да бъде
посочено и, че не са налице каквито и да било доказателства по делото, че
поведението на подсъдимия едва ли не било подтиквано от самите две малолетни
пострадали лица, които го предизвиквали с поведението си/С. на 11, Г. на 7
годишна възраст/, особено от страна на Г.И.Г., която сама сядала на коляното
му, без той да я кара и му пипала половия член. На плоскостта на изложението
следва да бъде посочено, че малолетните подобно на невменяемите лица не могат
да формират правно валидна воля, поради което блудството с такова лице е винаги
тежко престъпление срещу личността,
независимо дали то е демонстрирало „свободно поведение” или е имало „слаби
морални задръжки” и дали е дало или не съгласие.
С оглед изложените
съображения, съдъът намира за неоснователни и твърденията на защитата на
подсъдимия, в случай, че съдът признае подсъдимия за виновен в извършване на
възведеното му с обвинителния акт обвинение, то да приеме, че се касае за
малозначителност, като се имало предвид, че нямало заплахи и принуда от страна
подсъдимия. Не са налице факти в обвинителния акт за наличие на заплахи и
принуда от страна подсъдимия спрямо малолетните две лица, нито пък има такова обвинение
срещу него, поради което съдът не следва да обсъжда тези твърдения.
Като се има предвид
изложеното, следва да бъде посочено и, че съдът намира за голословни
твърденията на защитата, че извършеното от подсъдимия/в случай, че съдът го
признае за виновен/ деяние е малозначително. Напротив извършените от подсъдимия
развратни действия/подробно посочени по - горе/ спрямо двете малолетни лица,
отличаващи се с престъпна упоритост, имайки предвид, че са осъществявани във времето от неустановена дата на м.02.2017г.
до 25.03.2019г., сочат на трайно формирани у него престъпни навици и то свързани с промяна на мисленето и ценностната му
система в посока на деморализация, поквареност и извратеност.
Всички тези
твърдения/посочени по - горе/на защитата и подсъдимия се опровергават
категорично от показанията на двете пострадали малолетни деца – свидетелите Г.Г.
и С.К., чиито показания съдът кредитира с доверие по съображения, посочени
по - горе в мотивите. Тези показания се
подкрепят освен от заключенията на двете
комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи, така и показанията на свидетелите А. А. /л. 50 от
ДП/, М. К./л. 3 – 4 от ДП/ и М. И. /л. 51 – 53 от ДП/, които доказателствени източници,
съдът кредитира с доверие по съображения, посочени по - горе в мотивите. Косвено показанията на
двете пострадали малолетни деца – свидетелите Г.Г. и С.К., се подкрепят и от
показанията на свидетелите Г. К. /л.113 – 115 от ДП/,И. Г. /л. 45 – 47 от ДП/ и
С. Г. /л. 48-49 от ДП/, така и от съдебно - медицинска експертиза за
освидетелстване на С.К. /л.117-118 от ДП/, съдебно - медицинска експертиза за
освидетелстване на Г.Г. /л.122-123 от ДП/, съдебно -техническа експертиза
/л.129 от ДП/, ведно със СД, неразделна част от експертизата, протокол за
доброволно предаване на мобилен телефон марка „Нокиа-А6“, ведно със сим
карта/л.172/, социални доклади, заповеди на Агенция за социално подпомагане,
Дирекция за социално подпомагане – Разград и документи към тях /л. 54 - л.101/,
справка за съдимост /л. 36/, характеристична справка /л. 40/, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подс. Б.А./л.41/, както и
служебно изисканите от съда характеристика и справка за съдимост на подсъдимия,
и приобщените по делото, представени от представителя на Д „СП“ - Разград в
съдебно заседание - 2 бр. социален доклад относно прекратяване на настаняването
на всяко едно от двете деца, а именно С.Р.К.
и Г.И.Г.; 2 бр. социален доклад относно доклад за затваряне на случай за всяко
едно от двете деца С. Р.К. и Г. И.Г.; 2 бр. заповеди за прекратяване временното настаняване на всяко едно от двете пострадали лица С.К. и Г.Г..
Всички тези посочени доказателства, съдът цени като годни доказателствени
източници, допринасящи за изясняване на фактическата обстановка по делото, като
съображения в тази насока бяха изложени по
- горе в мотивите.
По наказанието:
Изложеното дава основание на съда да приеме, че са
налице всички предпоставки за ангажиране
наказателната отговорност на подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства
– самопризнанието на подсъдимия/същият в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК,
признава в съдебно заседание изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразява съгласие
да не съберат доказателства за тези факти/, както и семейното и материално положение на дееца, а като отегчаващи отговорността обстоятелства - факта, че
престъпната деятелност на подсъдимия е съставомерна по два квалифицирани
състава на престъплението "блудство", което обуславя по-висока степен
на обществена опасност на деянието, както и престъпната му упоритост/имайки
предвид осъществените от него на няколко пъти развратни действия за не малък продължителен период от време, който обхваща времето от неустановена дата на месец 02.2017г. до
25.03.2019г./. В контекста на изложението, съдът не намира да са налице многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК, тоест няма основание в случая за фактическа констатация, че са налице изключителни
по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни такива, за да
се направи извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е
несъразмерно тежко.
Съгласно чл. 149, ал.5, т.1 и т.3 от НК наказанието за извършеното престъпление е с
нормативно установен минимум от 5 /пет/ години и максимум от 20 /двадесет/
години.
Съобразявайки тези нормативни рамки, а и за постигане целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, съдът прие, че следва да
определи на подсъдимия Б.А., при
баланс на отчетените, посочени по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, наказание „лишаване от свобода” под средния предвиден в закона
размер за това престъпление, а именно наказание
ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок
от СЕДЕМ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.58а, ал.1 НК намали с една трета и наложи окончателно
наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за
срок от ПЕТ
ГОДИНИ, което да изтърпи при СТРОГ първоначален режим, което счете за съответно на извършеното престъпление и достатъчно за
реализиране целите на индивидуалната и генералната превенция. Първоначалният режим на изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ
от СВОБОДА за срок
от ПЕТ ГОДИНИ, е строг, с оглед това, подсъдимия е осъждан преди извършване
на настоящото деяние за умишлени престъпления и не са изтекли повече от 5
години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода,
което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, като в
случая с присъда по НОХД № 945/2012г. на
РС- Разград влязла в сила на 26.03.2013г. подсъдимият е признат за виновен в
извършването на престъпления по чл. 198, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по
чл.150, ал.1, пр.1 от НК, като му е било
наложено общо наказание за двете деяния в размер на три години лишаване от
свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. С протоколно определение по ЧНД № 468/2014г.
по описа на ОС- Варна, влязло в сила на 08.05.2014г. същия е бил освободен от
затвора условно предсрочно с изпитателен срок от 1 г. 1м. и 9 дни, като е
постановено в този срок да изтърпява пробационна мярка „задължителни срещи с
пробационен служител“. Изпълнението на наказанието е приключило на 09.06.2015г.
В случаите на условно предсрочно освобождаване срокът започва от деня, в който
е изтекъл изпитателния срок, като при посочените по - горе данни, следва
извода, че петгодишния срок по смисъла на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС,
считано от 09.06.2015г. не е изтекъл
към момента на извършване на настоящото деяние.
В случая се касае за посегателство срещу половата
неприкосновеност на две малолетни лица. Поведението на подсъдимия е
обективирано в условията на опасен рецидив, като същият е изтърпял ефективно
наказание лишаване от свобода за извършени престъпления по чл. 198, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.150, ал.1, пр.1 от НК,
като му е било наложено общо наказание
за двете деяния в размер на три години лишаване от свобода при първоначален общ
режим на изтърпяване и при условията на продължавано престъпление.Въпреки изтърпяното общо наказание, наложено
на подсъдимия с протоколно определение по ЧНД №
468/2014г. по описа на ОС- Варна, влязло в сила на 08.05.2014г., като същият е бил освободен от затвора условно
предсрочно с изпитателен срок от 1 г. 1м. и 9 дни, като е постановено в този
срок да изтърпява пробационна мярка „задължителни срещи с пробационен служител“
и изпълнението на наказанието е приключило на 09.06.2015г., същият отново е извършил престъпление, настоящото такова
по чл. 149, ал. 5, т.1 и т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК спрямо две малолетни лица от противоположния пол. Това сочи, че при подс.А. са налице трайно формирани престъпни навици и то
свързани с промяна на мисленето и ценностната му система в посока на деморализация,
поквареност и извратеност.
В контекста на изложението, съдът намира за
неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия, следвало да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно лишаване от свобода в размер към
минимума, предвиден в закона за това престъпление, като това наказание от пет години да бъде намалено с 1/3 и което
като окончателно да бъде наложено на подсъдимия, респективно както и искането наказанието
да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1
от НК, включително и наказание пробация.
Съдът на основание чл.59, ал.1 от НК зачита
предварителното задържане на подсъдимия Б.И.А., със снета по-горе самоличност,
считано от 28.03.2019г. до влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание
чл. 59, ал.2, предложение 2, вр. с ал.1 от НК
зачита времето, през което подсъдимия Б.И.А., със снета по-горе
самоличност, е бил задържан по чл. 72 от ЗМВР на 26.03.2019г.
Съдът на основание
чл. 59, ал.2, предложение 1, вр. с ал.1 от НК
зачита времето, през което подсъдимия Б.И.А., със снета по-горе
самоличност, е бил задържан по чл.64, ал.2 от НПК на 27.03.2019г.
Досежно предявените два граждански иска:
От събраните по досъдебното производство
доказателства се установи по безспорен
начин, че подсъдимият Б.И.А., с ЕГН **********, на неустановени дати в периода
от месец 02.2017година до 25.03.2019година в гр.Разград, в условията на
продължавано престъпление и на опасен рецидив е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на две
малолетни лица, ненавършили 14 годишна възраст- С.Р.К., родена на ***г*** и Г.И.Г.,
родена на ***г. в гр. Разград - престъпление по чл. 149, ал. 5, т.1 и т. 3, вр.
с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Разгледани
по същество, исковете са основателни и доказани. По отношение на всеки от тях е
изпълнен
фактическия състав по чл.45 ЗЗД: противоправно поведение от страна на
подсъдимия – процесното престъпление; неимуществени вреди за гражданските
ищци - за С.Р.К., изразяващи се в
разбиране на станалото с нея като нередно, изпитвания страх и обърканост, за Г.И.Г., изразяващи се във възприемане на действията на Б.И.А. като
нередни, причиняващи й неудобство и срам ; причинна връзка между двете, при
която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и
вина. Горните кумулативно дадени предпоставки пораждат пълната имуществена отговорност на подсъдимия Б.И.А., който дължи
на всеки ищец съответно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
С
оглед изложените съображения и доколкото се касае за
развратни действия по отношение на малолетни лица с неукрепнала психика и в съответствие с
изискванията за справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на причинените на двете пострадали
малолетни лица С.Р.К. и сестра й Г.И.Г., неимуществени вреди, следва да бъде определен в размер от по 5000лева/пет
хиляди/лева, поотделно за всяка една от от тях. В този аспект следва да бъде
посочено, че деликта е причинен в момент от
физическото и психическо съзряване на пострадалите, в който различни външни
фактори дават най-голямо отражение върху формирането им като личности. С оглед
на това, както положителните, така и отрицателните събития в живота им на тази
възраст са от съществено значение за изграждането им като пълноценни членове на
обществото. Поведението на подсъдимия е било деморализиращо и покваряващо и във
всички случаи ще остави траен отпечатък с негативен характер в съзнанието на
двете момичета/сестри/. Именно поради
това, съдът приема, че вредите, които са им били
причинени от неимуществен характер ще бъдат справедливо възмездени с
присъдените размери
от по 5000лева/пет хиляди/лева,
поотделно за всяка една от от тях.
Обезщетенията се
дължат на двете ищци, ведно с текущата законна лихва от датата на увреждането/25.03.2019г./
до окончателното изплащане на сумата, съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД.
Ето
защо и с оглед изложените съображения, съдът уважи изцяло като основателни и
доказани претенциите на гражданските ищци, така както са предявени, а именно,
на
основание чл.45 ЗЗД съдът осъди подсъдимия Б.И.А., ЕГН **********, със снета
горе самоличност, да заплати на гражданския ищец С.Р.К., с ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител С.Г. Г.,
с ЕГН **********, сумата от 5000лева/пет хиляди/лева, представляваща
обезщетение за причинените й от престъплението по чл. 149, ал. 5, т.1 и т. 3,
вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, неимуществени вреди – разбиране на
станалото с нея като нередно, изпитвания страх и обърканост, ведно със
законната лихва, считано от 25.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата и на
основание чл.45 ЗЗД съдът осъди подсъдимия Б.И.А., ЕГН **********, със снета
горе самоличност, да заплати на гражданския ищец Г.И.Г. с ЕГН **********,
представлявана от своята майка и законен представител С.Г. Г., с ЕГН **********,
сумата от 5000лева/пет хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинените й
от престъплението по чл. 149, ал. 5, т.1 и т. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал.
1 НК, неимуществени вреди – възприемане на действията на Б.И.А. като нередни,
причиняващи й неудобство и срам, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ето
защо и като взе предвид изложеното, съдът намира за неоснователни доводите на
защитата на подсъдимия
и на подсъдимия, че предявените граждански искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни и недоказани поради
липса на съставомерност на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, респективно на подсъдимия,
че ако съдът прецени да ги уважи, то да бъдат в минимален размер.
За неоснователни
съдът намира и оплакванията на защитата на подсъдимия, че адвокат И. нямала
право да представлява в съдебното производство двете пострадали лица. Тъй като в хода на досъдебното производство са били
налице противоречия в интересите на родителите и малолетните пострадали, на
същите е назначен особен представител- повереник по реда на чл.101, ал.1 от НПК, в лицето на
адвокат И.И..
По въпросите относно направените в хода на разпоредителното заседание искания
за конституиране на страни в производството по смисъла на разпоредбата на чл.248, ал.2 НПК, съдът като
взе предвид становищата на страните намери следното: Предявеният от непълнолетното пострадало лице Станамира Р.К.,
действаща лично и със съгласието на С.Г. Г.-нейна майка и законен представител,
граждански иск против подсъдимия Б.И.А.
за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от същата- състоящи се в разбирането на станалото с нея като
нередно, изпитване на страха и обърканост в размер на 5000лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на
сумата, същият се явява допустим и
следва да бъде допуснат в наказателното производство за съвместно разглеждане. С
оглед преценка допустимостта на този иск съдът прие, че същият е своевременно
предявен, тъй като е от надлежна страна в процеса и е в срока визиран в НПК.
Първоначално е предявен от особения представител на пострадалата, видно от писмена молба от
13.11.2019г., тъй като тогава
пострадалата е била настанена в Центъра
за деца в риск и с оглед охраняване на нейните права и интереси искът е
предявен от особения представител, назначен в ДП. В разпоредителното с.з. вече
към този момент пострадалото лице С.Р.К. е непълнолетна, поради което същата
изрично направи изявление, че предявява този граждански иск за сумата 5000лв.
против подсъдимия за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.
И, тъй като тя е непълнолетна и действа лично и със съгласието на родител,
майка й С.Г. Г. в същото съдебно заседание, устно
заяви изрично съгласието си за
предявения граждански иск.
Относно предявения граждански иск от
малолетната пострадала Г.И.Г.,
представлявана от своята майка и законен представител С.Г. Г., съдът намера,
че и този иск е допустим и своевременно предявен. Първоначално и по отношение
на това пострадало лице в писмена молба от 13.11.2019г. гражданският иск е
предявен от неговия особен представител, назначен в хода на ДП. В разпоредителното с.з. с оглед обстоятелството, че и двете
пострадали лица, както малолетната Г.И.Г., така и непълнолетната С.Р.К. се
намират и живеят заедно с майка си и
родителя на Г.Г., И.Г. в жилището им
в гр. Разград на ул. Велес № 3а,
т.е. към този момент същите са изведени
от Центъра за деца с увреждания в риск, този иск бе предявен устно от С. Г., която е майка и законен представител
на Г.Г.. Искът е за 5000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалата Г.И.Г.,
изразяващи се във възприемане на
действията на А. като нередни, причиняващи й неудобство и срам, считано от
датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск е предявен срещу подсъдимия Б.А..
Относно исканията на
пострадалите лица-непълнолетната С.Р.К.,
действаща лично и със съгласието на майка си С.Г. Г. и малолетната Г.И.Г.,
представлявана от своята майка и законен представител С.Г. Г., да бъдат
конституирани като частни обвинители в процеса, съдът намери искането за
допустимо и своевременно предявено. Безспорно и двете лица се явяват посрадали
по смисъла на разпоредбите на НПК. Предявени са и двете искания в срока визиран в НПК. В разпоредителното
с.з. непълнолетната пострадала С.К. лично заяви и със съгласието на майка си С.Г. Г., че прави искане за конституирането й като частен обвинител в процеса, а по
отношение на малолетната Г.И.Г.,
нейният законен представител и родител
- майка й С.Г. Г., днес в днешното с.з. заяви, че прави искане за
конституирането на малолетната й дъщеря
като частен обвинител в процеса.
С оглед изложените съображения съдът намери за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия и на подсъдимия, че не следва да
бъдат допуснати за съвместно разглеждане предявените граждански искове от
пострадалите лица, тъй като ще затруднят развитието и разглеждането на наказателното
производство. Предявените искове, както съдът вече посочи освен, че са
предявени от активно легитимирани лица, същите са и своевременно предявени. Вярно е, че имаше
някои уточнения по същите, но няма пречка
устно да бъдат санирани тези неточности, както бе направено в
разпоредителното с.з. Няма пречка дори и
устно да бъде предявен граждански
иск в съдебно заседание за съвместното
му разглеждане в наказателния
процес. Освен това не са направени
каквито и да е било доказателствени искания от страна на пострадалите лица,
респективно от техните представители, вкл. и техният особен представител, което
да бъде единствената причина за отлагане на делото, така щото съдът да приеме,
че предяването им ще затрудни хода на процеса.
Съдът намери, че няма пречка адвокат И.И. да продължи да бъде особен
представител на пострадалите лица, като в случай, че съдът конституира същите като граждански ищци и частни
обвинители, същата ще ги представлява
като повереник съгласно разпоредбите на НПК, и че няма основания за
прекратяване на нейните пълномощия в хода на съдебното производство. Същата до
този момент е охранявала в пълнота
интересите на своите доверители, а освен това съдът сподели и доводите на адв. И.,
изложени в писмена молба от 13.11.2019г., в която са предявени двата граждански
иска и искането за конституиране на
частни обвинители на пострадалите лица,
че при произнасянето на
допустимостта на гражданския иск, следва да се има предвид чл.13 от
Директива 2012/29 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления,
предвижда оказване на правна помощ на жертвите от насилие. Действително
и съдът намери, че приложимия в случая
вътрешен ред е този по чл.15, ал.8 от Закона за закрила на детето и
чл.101 НПК. Съласно разпоредбата на чл.15, ал.8 ЗЗД, детето има
право на правна помощ и жалба във всички производства засягащи неговите права или интереси, като съобразно разпоредбата на чл.2
от закона / дете по смисъла на закона е всяко физическо лице до
навършването на 18 години/. В случая и двете пострадали лица не са навършили 18
години, едното Г.И.Г. е малолетно, а С.Р.К. е непълнолетна към настоящия
момент.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 НПК, с присъдата, съдът
осъди подсъдимия Б.И.А., ЕГН **********,
със снета горе самоличност, да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Разград за
разноски на досъдебното производство, сумата
от 1147.76лв./хиляда сто
четиридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ и в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – Разград, сумата от 408.80лева/четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща разноски на съдебното
производство, както и сумата от 400/четиристотин/лева, представляваща държавна
такса върху присъдения размер на обезщетенията за неимуществени вреди.
Съдът се произнесе по въпроса за
веществените доказателства по делото, като постанови веществените доказателства
- 1/един/брой
мобилен телефон марка Нокиа А6, с ИМЕЙ 356022080423852/57 и 1/един/брой черен
кожен калъф, в който е поставен мобилния телефон, ДА СЕ ВЪРНАТ на
подсъдимия, СЛЕД ВЛИЗАНЕ НА
ПРИСЪДАТА В СИЛА.Тъй като посочените веществени
доказателства са собственост на подсъдимия Б.А., съдът постанови същите да
бъдат върнати на посоченото правоимащо лице/подсъдимия/, след влизане в сила на присъдата.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НР