Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 18.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д.
№412/2019г. по описа на АС Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във
връзка с чл.1,
ал.1 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Административното дело е образувано по искова молба от
В.И.В. с ЕГН ********** с адрес ***, против Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” (ИААА) с адрес гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко” №5. С исковата молба се претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение от
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, в размер на 150 (сто
и петдесет) лева, както и законната лихва върху обезщетението, считана от
датата на влизане в сила на решението по делото – 31.05.2019г. до нейното
окончателно изплащане, както и разноските по настоящото дело.
В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен
адвокат поддържа исковата молба на заявените в нея основания, излага подробни
съображения по същество на спора и претендира възстановяване на направените по настоящото
дело разноски, за които представя списък.
В съдебно заседание ответникът по жалбата не се
представлява. В представено писмено становище намира иска за неоснователен и недоказан.
Излага съображения по същество и счита, че по настоящото дело е приложим чл.78,
ал.2 от ГПК относно разноските.
Участващият по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за
основателност и доказаност на иска.
По искане и на двете страни, по делото е приложено приключилото
н.а.х.д. № 184/2019г. по описа на РС Ловеч, чиито предмет е бил
законосъобразността на процесното НП.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С НП № 31-0000025/06.02.2019г. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” (ООАА) гр. Ловеч, на В.И.В. с ЕГН **********
и адрес *** на
основание чл.95, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е било наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 лева, за нарушение по чл.38
от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ. Горното НП е било обжалвано от наказаното
лице пред РС Ловеч, който със свое Решение № 110/25.04.2019г. по н.а.х.д. № 184/2019г.
го е отменил. Решението на РС Ловеч не е било обжалвано и е влязло в законна сила
на 31.05.2019г., за което има надлежно отбелязване върху него.
По повод обжалването на горното
НП ищецът е ангажирал правна помощ и е упълномощил адвокат за процесуално
представителство пред съда. От договора за правна защита и съдействие (ДПЗС),
сключен на 11.02.2019г., съдържащ се в н.а.х.д. № 184/2019г. на РС Ловеч се
установява, че В. е договорил с упълномощения адвокат възнаграждение за правна
защита и съдействие по обжалването на процесното НП в размер на 150 лева, което
е заплатено изцяло и в брой. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна
защита по делото пред РС Ловеч, като е изготвил жалбата до съда, осъществил е
договореното процесуално представителство в пълен обем, като е разпитвал
допуснатите до разпит в съдебно заседание свидетели, от своя страна е довел до
разпит в с.з. свидетел на обжалващата страна, който е разпитан в проведеното на
26.03.2019г. съдебно заседание, ангажирал е и становище по съществото на спора.
Въз основа на
така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр. Ловеч, като в исковата си молба
изрично е избрал местната подсъдност по настоящия си адрес съобразно
предоставеното му право на избор в чл.7 от ЗОДОВ, правното основание на иска е
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред
компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията
е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС. ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация,
насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация (юридическо
лице на бюджетна издръжка – чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, приет с ПМС № 272/29.11.2013г., обн., ДВ, бр.105
от 06.12.2013г., изм. и доп., бр.33 от 08.05.2015г., в сила от 15.05.2015г.), и
отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна
по следните съображения:
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за
имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ,
който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е
само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен
ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на
нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на
правно-регламентирана административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение
на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на
чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс (ГПК). Според чл.8, ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на които
основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В
тази връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника относно
разпределянето на доказателствената тежест с определение от 18.10.2019г. по
настоящото дело.
За да възникне право на обезщетение, е необходимо
ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално
причинени материални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или
длъжностно лице на ответника, и пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Дейността по административно наказване по естеството
си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване
на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща
управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност –
правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според
предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
(изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен
акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това основният вид на
дейността по налагане на административно наказание не дава основание
разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като
приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на
АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а властнически акт
с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа – негов
издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в
изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение
факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по реда на АПК.
Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления
като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на
ВКС и ВАС.
Следователно и при безспорната отмяна като
незаконосъобразно на НП № 31-0000025/06.02.2019г. на Началника на ООАА гр. Ловеч,
е налице първата материалноправна предпоставка – незаконосъобразен акт на държавен
орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред.
Налице са и втората и третата предпоставки по
отношение вредите от направените разноски за адвокатско възнаграждение по н.а.х.д.
№ 184/2019г. на РС Ловеч – вреди от отменения акт и пряка причинна връзка между
вредите и настъпилия вредоносен резултат.
След издаването на процесното НП, ищецът е ангажирал адвокат,
който да го защитава по н.а.х.д. № 184/2019г. на Районен съд Ловеч. В кориците
на н.а.х.д. № 184/2019г. на Районен съд Ловеч (л.6) е приложен ДПЗС от 11.02.2019г.
с предмет „процесуално представителство във връзка с жалба срещу НП № 31-0000025/19г.
на Началника на ООАА гр. Ловеч”, в който е отбелязано, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лева е изплатено изцяло и в брой. Както бе
изложено по-горе, упълномощеният адвокат е осъществил реално процесуално представителство пред РС Ловеч, помогнал е за изготвяне на жалбата до съда предвид
посочения съдебен адрес за кореспонденция, разпитвал е допуснатите до разпит в
съдебно заседание свидетели, от своя страна е довел до разпит в с.з. свидетел
на обжалващата страна, който е допуснат и е разпитан в проведеното на
26.03.2019г. съдебно заседание, ангажирал е становище по същество на спора,
т.е. осъществил е ефективна защита по делото
в съответствие с договореното с клиента си.
Това от своя страна обосновава настъпилите за ищеца
вреди от отменения акт и пряката причинна връзка между вредите и настъпилия
вредоносен резултат. В същия смисъл е и трайно установената практика на ВАС.
Настоящият състав приема, че от незаконосъобразния акт
– процесното НП, отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно
решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване пред РС Ловеч на НП. По
силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът не би заплатил
адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесното, отменено
впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да
липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда
на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – наказателното постановление.
Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатена сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от
издаването на наказателното постановление, с което е наложена глоба, която административнонаказаният
е считал за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството,
че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между
издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие – наказаното лице не би потърсило адвокатска
помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
Изцяло в унисон с горните разсъждения са и мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по
т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС. Общото събрание на
колегиите от ВАС приема, че при предявени пред административните съдилища
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена
последица по смисъла на чл.4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване
по ЗОДОВ.
Във връзка с възраженията на ответника следва да се
има предвид, че заплатеното възнаграждение за адвокат в рамките на съдебното
производство по оспорване на НП представлява разноски за ищеца, но в настоящото
производство те са загубили този си характер и представляват имуществена вреда.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
150 лева, причинени от отмененото НП № 31-0000025/06.02.2019г. на Началника на
ООАА гр. Ловеч, е изцяло основателен и Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” като юридическо лице следва да бъде осъдена да заплати на В.И.В.
*** тази сума ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на решението по н.а.х.д. №184/2019г. по описа на Районен съд Ловеч –
31.05.2019г. до окончателното й изплащане.
Настоящият състав намира за основателно искането за присъждане
на законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на влизане
в сила на съдебния акт, и то именно от посочената дата – 31.05.2019г. В
конкретния случай, не се претендира присъждане на разноски, направени в
съдебните производства, а заплащане на
обезщетение за претърпяна загуба в размера на направените разноски за
адвокатска защита. Дори и претендираните пред административния съд имуществени
вреди да произтичат от направени разходи за правна защита в съдебно
производство по оспорване на наказателно постановление, то същите съставляват
вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Върху размера на присъденото от съда
обезщетение се дължи и законна лихва в случай, че лихвата изрично е поискана.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от Закона за задълженията и договорите, при
неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съобразно приетото в т.4 на ТР № 3/2004г. по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК на
ВКС, вземането за обезщетение за вреди от отменен административен акт става
изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което той се отменя, и
от така определения момент на изискуемост започва да тече погасителната давност
и се дължи мораторна лихва. Следователно законната
лихва върху присъденото обезщетение е дължима от влизане в сила на решението, с
което се отменя унищожаемия акт. В конкретния случай, това е датата на
влизане в сила на решението на Районен съд Ловеч, с което е отменено
наказателното постановление, а именно – 31.05.2019г., която съвпада и с
началната дата на периода, за който ищецът иска присъждане на законна лихва. В
същия смисъл е и константната практика на ВАС, вкл. най-новата – Решение № 12654
от 26.09.2019г. по адм.д. № 888/2018г., Решение № 13430 от 09.10.2019г. по
адм.д. № 1094/2018г., Решение № 14306 от 25.10.2019г. по адм.д. № 4218/2019г., Решение
№ 4654 от 28.03.2019г. по адм.д. № 13356/2018г., III отд., Решение № 4268 от 21.03.2019г.
по адм.д. № 6082/2018г., III отд., Решение № 10009 от 20.07.2018г. по адм.д. №
9354/2017г., III отд. и други.
В ИМ и в хода по същество ищецът е направил искане за присъждане
на направените по настоящото дело разноски. Съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Изхождайки
от това правило и съобразно изцяло уважения иск, съдът намира, че следва да осъди
ответника да заплати в полза на ищеца доказаните и необходими направени от
последния разноски за внесена държавна такса от 10 лв. (л.7 и л.8), както и за
договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300
лв. (ДПЗС на л.6), или общо направени по делото, доказани и необходими разноски
в размер на 310,00 лева. Претендираните 7 лева за изготвяне на заверен препис
от решението на РС Ловеч няма основание да се присъждат, тъй като не
представляват необходими разноски по производството – представянето на
заверения препис не е в изпълнение на разпореждане на съда, а е станало изцяло
по желание на ищеца, но това не е било наложително предвид уваженото му
доказателствено искане за прилагане към настоящото дело на н.а.х.д. № 184/2019г.
на Районен съд Ловеч, в което се съдържа оригиналът на решението.
Неоснователно е възражението на ответника за възлагане
разноските по делото върху ищеца, тъй като той не е станал причина за
завеждането му. Това възражение е основано на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Последната разпоредба не е приложима в случая на две основания.
От една страна в чл.10, ал.3 от ЗОДОВ се съдържат
специални правила, с които изрично е уредена отговорността за разноски и тази
норма има приоритет пред регламентацията в ГПК (така Определение № 3627 от 21.03.2018г. на ВАС по адм. д. №
2643/2018г., III отд.). От друга страна, за да се възложат съдебните разноски
върху ищеца, посочената норма от ГПК предвижда наличието на две кумулативно
изискуеми материалноправни предпоставки: ответникът с поведението си да не е
дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. С отговора на исковата
молба ответникът оспорва иска, счита същия за неоснователен и недоказан и моли
същият да бъде отхвърлен, т.е. няма признаване на иска от страна на ответника. Ответникът
с поведението си е дал повод за
завеждане на настоящото дело – издал е НП, което е било отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение и в което производство ищецът
е направил разноски, които се явяват вреди по смисъла на ЗОДОВ; по делото няма
данни да е извършил възстановяване на вредите на ищеца преди завеждането на ИМ,
както и в периода от узнаване на исковата молба до датата на постановяване на
съдебното решение да е предложил споразумение на ищеца. Напротив, от
изявлението на пълномощника на ищеца в хода по същество е видно, че преди
завеждане на делото ищецът е търсил няколкократно извънсъдебно решаване на
въпроса, за което не е срещнал никакво съдействие от страна на ответника. След
завеждане на исковата молба упълномощеният адвокат също е потърсил съдействие
от ответника за заплащане на претендираната сума от 150 лева, но представител на
последния е заявил, че нямат практика да възстановят средствата, поради което
ищецът и пълномощникът му отново не са могли да сключат споразумение.
Предвид изложеното и отделно от неприложимостта на
нормата, не са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки на чл.78, ал.2
от ГПК – ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и в
последствие за неговото продължаване, и не е направил признание на иска. Следователно
няма основание при уважаване на иска съдебните разноски да се възложат на
ищеца, а не на ответника, както повелява и специалната разпоредба на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, респективно чл.78, ал.2 от ГПК. В този смисъл е и трайно установената
практика на административните съдилища и на Върховния административен съд –
Решение № 7871 от 27.05.2019г. на ВАС по адм. д.
№ 14606/2018г., III отд. Определение № 3983 от 28.03.2018г. на ВАС по адм. д. №
3647/2018г., III отд., Решение № 739 от 11.12.2018г. на АдмС Плевен по адм. д.
№ 839/2018г., Решение № 2332 от 10.12.2018г. на АдмС Бургас по адм. д. №
2190/2018г., Решение № 352 от 6.12.2018г. на АдмС Кърджали по адм. д. №
365/2018г. и мн. др.
Водим от горното, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” с ЕИК ********* и адрес гр. София, ул. „Ген. Й. В.
Гурко” №5, да заплати на В.И.В. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 150 (сто
и петдесет) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на отменено наказателно постановление ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 31.05.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” с ЕИК ********* и адрес гр. София, ул. „Ген. Й. В. Гурко” №5 да заплати на В.И.В. с ЕГН ********** и адрес ***, разноски
по настоящото адм. дело № 412/2019г. на АС Ловеч в общ размер от 310,00 (триста
и десет) лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез АС Ловеч пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: