№ 753
гр. Пазарджик, 29.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20245220103245 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:38 часа се явиха:
Ищцата не се явява и не се представлява, редовно уведомена от
предходното съдебно заседание.
Не се явява ответникът А. Л.. Представлява се от пълномощника си адв.
Ч. Ч..
АДВ. Ч.: - Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. Ч.: - Допуснали сте ни двама свидетели – водим ги.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ДОПУСНАТ
ПО МОЛБА ОТ ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
** Г. **: – на 52 години, българско гражданство, разведена, неосъждана,
сестра съм на А. Л., Ж. А. ми е първа братовчедка.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. ** **: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. ** **: – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
А. има апартамент в гр. Пазарджик на у**, а на ул. **0 в Пазарджик има
етаж от къща. На А. е етажът –редовният първи етаж и приземният етаж,
който се води избен етаж, това е има А. на ул. **0. Този имот някога баба ми и
1
дядо ми го приписват на леля ми и майка ми. Баба ми и дядо ми са ** д и **в,
те прехвърлят на леля ми в половината си част – в с, и на ** ** прехвърлиха
другата половина. в с ми е леля, а ** ** ми е майка. След това, моята майка
прехвърля с дарение нейната част на А. ** – на сестра ми. Да кажа точно
година, като година кога е прехвърлено, не помня, но едно десетина години ще
има, горе-долу.
Откакто е тази къща, нищо не е пристроявано. Аз откакто се помня като
дете, защото аз съм израснала там, тая къща си е с тия стаи. Когато правиха
горния етаж, вуйчо ми, най-горе, те – леля ми и калеко ми си пуснаха
допълнително една стая. в и ** си пуснаха допълнително една стая към
първия етаж, и отгоре вече въздухът го дадоха на вуйчо ми с Димитров,
защото моята леля се разболя, изкараха й бъбрека, и вуйчо ми си направи
отгоре етаж.
Тази стая, която се залепи към първия етаж, тя е свързана последната
стая която е от къщата, с една обща врата, преходна. До тази стая се влиза с
преходна врата откъм първия етаж, тя си е останала към самия апартамент,
откъм етажа на А.. Тая стая няма изход, тя няма вход от никъде другаде –
абсолютно от никъде, само през първия етаж. Това ще е било много отдавна,
когато се е строила тази стая, защото аз си спомням, че съм била 4-5 годишна.
От тогава е така това положение. Тая къща винаги така е ползвана, даже и
баба ми, и дядо ми бяха живи, на първия етаж живееха те. Тази стая първо
баба ми и дядо ми си я ползваха тази стая, като починаха – леля ми в с. Леля
ми винаги е живяла при тях – винаги там е живяла, и после и те си живееха, с
калеко ми цялото й семейство, те си живееха цял живот там.
През годините нито с, нито м, нито Ж. – никога не са имали достъп до
тази стая и не са я ползвали тази стая. Те няма как да имат достъп, това значи,
че трябва да влязат в апартамента на леля ми, за да влезнат в тази стая, няма
как да се получи достъп. Апартамента на леля ми имам в предвид
апартаментът сега на А.. Никога.
Те винаги са си живели горе на техния си горния етаж, абсолютно
никога не са ползвали нищо от първия етаж. Те нямат общо стълбище, те са си
с отделен вход е всичко. Значи, входът за първия етаж входът си е отделен. Те,
когато са си направили някога горния етаж, въздухът горният, където вуйчо
ми, м и с, те са си отделили част от двора с отделен вход. Всичко си е
абсолютно отделно. Даже и дворното място са си го разделили тогава, и са си
с отделен вход. Ние влизаме в двора с отделен вход. Още от пристрояването е
разделен този двор. с и м никога не са имали общо входа с двора и с къщата.
Откъм техния двор – на Ж., на с и на м, по никакъв начин не може да се
влезне в тази стая. Има прозорец, който гледа към тази част от двора – към
2
тяхната, на с, м и Ж.. Към тяхната, която мога да кажа е силно казано, но да не
влизаме в подробности. Само прозорец има, никога не е имало врата, никога
не е имало стълби. Цял живот, аз съм израснала в тази къща, цял живот тази
къща е била по този начин, винаги – и преди пристрояването, и след
пристрояването, никога вход не е имало. Всички винаги са си били отделно.
Никога собствеността върху тази стая и върху етажа, не е оспорвана от
някого. Нито от вуйчо ми, нито от м д – жена му. Никога. И Ж. също не е
оспорвала.
Аз ще Ви кажа защо стана така, защото моята сестра по принцип, се
ожени в чужбина, както виждате тя е с чуждо име. Тука този имот е останал
безлюден от години наред, тя не го иска, иска да си го продаде, първия етаж.
Останалата част, на Ж. което, майка й си живее там, на втория етаж. На
първия етаж никой не живее и моята сестра иска да си го продаде, и
конфликтите започнаха от там. И моята братовчедка, понеже, моята сестра
живее, и аз й помагам, намерихме купувач, дадоха ни капаро хората, те са
разбрали по някакъв начин, аз имах магазин на центъра, дойде в магазина ми,
и вследствие на това, заплаши ме, развика се, каза само през трупа й ще
продадем, подаде, и след един месец получихме вече жалбите. Това е.
АДВ. Ч.: - Нямам повече въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелката напусна съдебната зала.
АДВ. Ч.: - Отказвам се от втория свидетел. Мисля, че разпитаният
установи обстоятелствата, които искахме да докажем. Нямам други искания.
Да се приключи делото. Аз съм представил списък на разноските още с
писмения отговор, тъй като продължавам да твърдя, че искът е процесуално
недопустим за мен.
Съдът като съобрази, че свидетелите допуснати по искане на ищцата не
са доведени, като не се сочи извинителна причина, както и изявлението на
пълномощника на ответника, с което се отказва от разпит на втория допуснат
по делото свидетел, счита, че делото следва да приключи без да бъдат
разпитани посочените свидетели, поради което и следва да се отмени
определението, с което същите са допуснати. По изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ свое протоколно определение, постановено в открито съдебно
заседание на 20.02.2025 г., в частта, с която е допуснал до разпит двама
свидетели на ищцата и втори свидетел на ответника.
Съдът като съобрази, че допуснатите доказателства са събрани и нови
искания не са постъпили от страните, счете делото от фактическа страна,
3
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. Ч.: – Уважаеми Районен съдия, аз на първо място правя искане,
както казах, да ми се присъдят сторените по делото разноски съобразно
представения списък и договор с писмения отговор, като на първо място правя
искане и твърдя, че искът е недопустим, тъй като този спор за мен е решен в
делбеното производство в първата фаза. В тази насока съм изложил подробни
съображения в писмения отговор, които поддържам. На второ място, ако
приемете, че е допустим, да го отхвърлите като неоснователен, също по
подробни съображения изложени в писмения отговор, представените по
делото доказателства, както и разпитания в днешното съдебно заседание
свидетел, от който е видно, че не само че не е владяло, не е и ползвало, а и е
нямало какъвто и да е било достъп това лице до този имот. В тази връзка Ви
моля за Вашия съдебен акт.
Съдът уведомява страните, че ще постанови решение по делото в
установения от закона едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:50
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
4