№ 154
гр. Ловеч, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310101672 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 558 ал. 7 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Постъпила е искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, чрез юрисконсулт
Йордан Шишков, против Ф. ЮМ. Б., с адрес: ***, за заплащане на сумата 1424.40 лева.
В исковата молба се твърди, че ищецът, на основание чл. 557 ал. 1, т. 2 от Кодекса за
застраховането, изплатил по щета № 110591/12.10.2018 г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1424.40 лева на ЕТ „Дигол ДГ-ЛГ“, собственик на *** с ДК№ ***,
увреден от ответника на 14.05.2018 г. при ПТП в гр. Ловеч.
Посочва се, че виновен за настъпване на вредите е ответникът Ф. ЮМ. Б., който,
управлявайки л.а. „Фолксваген Пасат“, с ДК№ ***, по бул. „България“, в района на № 31, не
осигурява достатъчна странична дистанция и удря МПС 2 - „Мерцедес 0405“ с ДК№ ***,
като така причинява процесното ПТП. Твърди се, че в нарушение на чл. 638 ал. 3 от КЗ,
ответникът управлявал увреждащото МПС без да има за него действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Твърди се, че потърсили ответника да възстанови платеното от Фонда, но той не
погасил задължението си.
Въз основа на изложеното, ищецът моли, на основание чл. 558 ал. 7 от КЗ, да бъде
осъден ответника да му заплати исковата сума от 1424.40 лева, представляваща изплатеното
обезщетение по щета № 110591/12.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
1
В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с
приложенията на ответника, същият не е подал писмен отговор, не е изразил становище по
предявения иск и не е направил възражения.
В съдебно заседание ищецът Гаранционен фонд се представлява от адвокат К.К., а
впоследствие от адвокат И.К., която в пледоария по същество излага съображения, че искът
е доказан и моли да бъде уважен. Поддържа и искането за присъждане на разноските по
делото, съгласно представен списък. В писмени бележки на адв. К. са доразвити
съображения за основателност на претенцията.
Ответникът Ф. ЮМ. Б. се явява лично и с процесуален представител – адвокат Б..
Оспорва предявения иск, като счита, че няма вина за настъпилото ПТП. Не оспорва, че към
момента на процесното ПТП автомобилът „Фолксваген Пасат“ не е имал действаща
застраховка „Гражданска отговорност“. В представени писмени бележки на процесуалния
представител са развити съображения за неоснователност на предявения иск с молба да бъде
отхвърлен. Моли и за присъждане на разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
От постъпилото заверено копие от административно-наказателна преписка на ОД на
МВР-Ловеч във връзка с приложения към исковата молба Протокол за ПТП №
1541572/14.06.2018 г., съставен от автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР-
Ловеч, се установява, че протоколът е съставен за това, че на 14.05.2018 г., в 15.00 часа, в гр.
Ловеч, бул. „България“ № 31, ответникът Ф. ЮМ. Б., като водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, с рег.№ ***, собственост на Ю.Ф.Б., паркира и отваря предна лява
врата без да забележи участник 2 – *** с рег.№ ***, който минава покрай него. В резултат на
станалото ПТП, в протокола са отразени видимите щети и по двете МПС. В протокола е
отразено също, че на 02.05.2018 г. застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобила
„Фолксваген Пасат“ е прекратена.
Не се спори, а и от приложената по делото справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд от 12.10.2018 г. е видно, че към датата на
описаното ПТП не е имало действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за посоченото по-горе МПС.
Установява се също, че на ответника е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ – серия Д, бл.№ 112875/14.05.2018 г. – за нарушение
на чл. 95 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 14.05.2018 г., в гр.
Ловеч, на бул. „България“ 31, паркирал лек автомобил „Фолксваген“, с рег.№ ***,
собственост на Ю.Ф.Б., като отворил предна лява врата, без да се увери, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението и реализирал ПТП с материални щети с
автобус „Мерцедес“ с рег.№ ***.
Въз основа на така съставения АУАН, на ответника е наложено административно
наказание с Наказателно постановление № 18-0906-000686 от 28.05.2018 г., за което не се
2
спори, че е влязло в сила.
Установява се, че на 12.10.2018 г., от страна на ЕТ „Дигол ДГ-ЛГ“ е подадено
уведомление до Гаранционен фонд – гр. София за нанесени имуществени вреди на МПС –
„Мерцедес 0405“, с рег.№ ***.
По повод това уведомление в Гаранционен фонд е била образувана щета №
110591/12.10.2018 г. във връзка с настъпилото събитие на 14.05.2018 г., съгласно посочения
по-горе Протокол за ПТП, като е извършена техническа експертиза и дадената експертна
оценка на щетата е в общ размер на 1424.40 лева.
Видно от преводно нареждане от 01.11.2018 г. на „Уникредит Булбанк“ АД,
посочената сума в размер на 1424.40 лева е била изплатена от Гаранционен фонд на ЕТ
„Дигол ДГ-ЛГ“ като обезщетение по щетата.
По делото са приложени три броя регресни покани с дати от 2019 г., с които ищецът
е поканил ответника, в седемдневен срок от получаване на поканата, да му върне
изплатената сума за обезщетение за причинените имуществени вреди при процесното ПТП,
тъй като не е представена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
управляваното от него МПС.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с регресен иск с
правно основание чл. 558 ал. 7 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата 1424.40
лева.
Според разпоредбата на чл. 557 ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането,
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република
България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл. 558 ал. 7 от КЗ, след изплащане на
обезщетението по ал. 1, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му.
От събраните по делото доказателства, съдът приема, че процесното пътно-
транспортно произшествие е настъпило по описания механизъм, отразен в материалите по
административно-наказателната преписка. Следва да се отбележи, че в Решение № 15 от
25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., на ВКС, ТК, Първо отделение, се приема, че
протоколът за ПТП съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от
ГПК, който се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него факти от длъжностното лице, което го е съставило. Установи се
също, че с влязло в сила наказателно постановление, на ответника е наложено съответно
административно наказание за допуснатото от него нарушение на чл. 95 ал. 1 от ЗДвП, в
резултат на което е настъпило процесното ПТП с материални щети.
Съгласно чл. 95 ал. 1 от ЗДвП, водачът и пътниците могат да отварят врата, да я
3
оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или
паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в
движението.
С оглед събраните данни в административно-наказателната преписка съдът приема,
че процесното ПТП е настъпило в причинна връзка с поведението на ответника, който е
нарушил задължението си по смисъла чл. 95 ал. 1 от ЗДвП, а именно отваряйки вратата на
автомобила, който е бил паркиран, е следвало да се увери, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението. Поради неизпълнението на това задължение е
настъпило процесното ПТП с причинени имуществени вреди на другия участник в него.
Изложеното обосновава правото на Гаранционния фонд, изплатил застрахователното
обезщетение да предяви регресен иск срещу виновния водач, тъй като се касае за виновно
увреждащо поведение. Съгласно презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, вината на дееца се
счита, че е налице до доказване на противното, от което следва, че доказателствената тежест
за опровергаване на тази презумпция се носи от ответника. Въпреки указаната с доклада по
делото доказателствена тежест, от ответната страна не бяха ангажирани доказателства,
които да оборят презумпцията за вина.
Неоснователни са доводите в писмените бележки на процесуалния представител на
ответника, в които превратно са тълкувани разпоредби от КЗ с аргументи, че се касае за
случай на изключение от покритието по застраховка „Гражданска отговорност“, както и че
необходимо условие за ангажиране на гражданската отговорност на водача, който няма
сключена посочената задължителна застраховка, е автомобилът фактически да се е движил,
а не да е бил паркиран.
Тук следва да се отбележи, че съгласно чл. 477 ал. 1 от КЗ, обект на застраховане
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Според чл. 483 ал. 1 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение.
Следователно, по аргумент от тези разпоредби, сключването на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ се отнася за всички регистрирани МПС на
територията на РБ и не са спрени от движение, като без значение е фактическото положение
на автомобила, т.е. дали фактически се е движил в момента на ПТП-то или е бил в престой.
От всичко изложено до тук съдът счита, че са налице всички изискуеми
предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 558 ал. 7 във вр. с чл. 557 ал. 1, т. 2, б. „а“
от КЗ, а именно: причинна връзка между нанесения вредоносен резултат и противоправното
поведение на ответника, липса на валидно сключен договор за задължителна застраховка
4
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на управлявания от ответника
автомобил и заплатено застрахователно обезщетение от ищеца на увреденото лице.
Ето защо, предявеният регресен иск е изцяло основателен и доказан и следва да
бъде уважен в пълния претендиран размер на сумата 1424.40 лева, представляваща
изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди по процесната щета,
като върху тази сума се присъди и законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба /27.08.2021 г./ до окончателното й изплащане.
При този изход на процеса, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото съгласно представения
списък, а именно: 56.98 лева – внесена държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, или общо разноски: 156.98 лева.
Предвид изхода на процеса, следва да се отхвърли искането на ответника за
присъждане на направените от него разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. ЮМ. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** 5, на основание чл.
558 ал. 7 във вр. с чл. 557 ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван
заедно от Изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков, сумата 1424.40 лв.
/хиляда четиристотин двадесет и четири лева и четиридесет стотинки/, представляваща
изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди по щета №
110591/12.10.2018 г., причинени при ПТП, настъпило на 14.05.2018 г. в гр. Ловеч, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба
/27.08.2021 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата 156.98 лв. /сто петдесет и
шест лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ф. ЮМ. Б. за присъждане на разноски по делото.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в полза
на ищеца Гаранционен фонд:
***
***
„Уникредит Булбанк“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5
6