№ 363
гр. П., 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20235200500541 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №724 на Районен съд П., постановено на 26.06.2023 г. по
гр.д.№3706 по описа на съда за 2021 година е отхвърлен предявения от
Национален осигурителен институт, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.„А. С." №**-**, чрез ТП на НОИ – гр.П., ЕИК
*********0124, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е. Й." №***,
представлявано от Е. С. Г. - директор против М. И. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр.П., ул."К. М. Л." и „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул.„З. ч." №**, ет.*, ап.*, иск с правно основание
чл.74, ал.3 във вр. с ал.1 КТ, да признае сключения между „ГРГ Е.“ ЕООД и
М. И. Б., ЕГН **********, трудов договор №5 от 10.04.2020 г. за
недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона, като
неоснователен и недоказан.
В срок така постановеното решение е обжалвано от НОИ.
Излагат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение
1
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Неправилно съдът приел, че сключеният между М. И. Б. и „ГРГ Е.“
ЕООД трудов договор е действителен, респективно не противоречи на закона
и не го заобикаля, въпреки, че няколкократно в решението споменавал, че
отделни факти, установени по делото, съдържали индиции, че процесния
трудов договор би могъл да е сключен за други цели и реално работа по него
да не е нито извършвана, нито планирана.
Не били обсъдени писмените доказателства, представени по делото.
При постановяване на решението си, съдът се позовал на дадените
обяснения от ответника Б. и показанията на свидетеля П., като не били взети
под внимание обясненията, които дал управителя на дружеството-работодател
“ГРГ Е." ЕООД и втори ответник по делото, които били доста противоречиви.
Управителят Д. Б. не си спомнял дали е връчил предизвестие на
ответника Б. за прекратяване на трудовото му правоотношение. Освен това,
необяснимо било защо след прекратяване на договора на М. Б. на 01.06.2020
г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от Кодекса на труда КТ) – „поради
намаляване обема на работа“, на същата дата били назначени пет нови
работника, трима от които на същата длъжност.
Нелогично било управител на дружества с толкова обемна стопанска
дейност, да не знаел кога е започнала беритбата на диворастящи растения.
Нелогично било управител на дружество да не е запознат с основните правила
на КТ, още по-малко да не знае защо прекратява едно трудово
правоотношение с работник само месец и половина след назначаването му,
поради намаляване обема на работа, а в същото време назначава още
работници.
Твърди се, че погледнати в цялата им съвкупност обясненията на
управителя били вяли, нелогични и будели съмнение дали той изобщо е
наясно с цялостната дейност на управляваното от него юридическо лице.
Показанията на свидетеля П. съдът взел за меродавни, въпреки, че
същият споделил, че е работил и в други фирми за бране на гъби, преди да
започне да работи в „ГРГ Е.“ ЕООД. И въпреки, че противно на очакванията
и нормалната човешка логика - всеки човек да знае къде и кога е работил, той
заявил, че не си спомня имената на работодателите си. Въпреки това, след
като му било припомнено за съдебни производства, които дори били
инциирани от самия него, назовал името на предишен работодател, където
също е бил „берач на гъби“ - ,.Д.-Л.“ ЕООД.
На следващо място, в жалбата са изложени доводи, основаващи се на
доказателства, събрани в рамките на водени наказателно и административно
2
производства, които не били обсъдени от първоинстанционния съд. Така
например:
По адм.д.№714/2022 г. по описа на Административен съд - П. с решение
№2/03.01.2023 г. било постановено, че свидетеля П. всъщност не е престарал
труд в полза на осигурителя „Д.-Л.“ ЕООД, въпреки твърденията му по
настоящото дело. Така било установено и за други негови „колеги“ в решение
№4739/17.05.2022 г. по адм.д.№274/2022 г., решение №9728/02.11.2022 г. по
адм.д.№2568/2022 г. и още няколко други дела по описа на Върховния
административен съд.
В подкрепа на фактите, които доказвали заобикалянето на закона, били
и представените документи по производства на прокуратурата, свързани със
симулативна дейност и отразени неистински обороти при дружеството-
работодател, от които също ставало ясно, че ответника „ГРГ Е.“ ЕООД не
внасял задължителните осигурителни вноски на работниците, въпреки че е
удържал част от тях от заплатите им.
По делото били представени доказателства от проведено
административно производство от ТД на НАП – Б. спрямо „ГРГ Е.“ ЕООД,
приключило с ревизионен акт, който на 12.04.2023г. влязъл в законна сила по
отношение на частта за ДОО, тъй като задължения по КСО не били
установени, защото се достигнало до извод, че работниците, назначени в
„ГРГ Е.“ ЕООД реално не са осъществявали трудова дейност и поради това
дружеството не дължи вноски за ДОО.
От констатациите било видно, че автомобилите, с които „е
осъществявана“ дейността нямали винетки и не са им извършвани годишни
технически прегледи. Такива документи дружеството-работодател изобщо не
предоставило на контролните органи на НАП. В повечето случаи било
обяснено, че работниците пътували с лични автомобили, но не представяли
данни за автомобилите, за да се провери дали и тези автомобили имат
винетки или дали са преминали годишен технически преглед, както и дали
тези лица изобщо притежават МПС-та, няма командировъчни заповеди и др.
документи, които нормално съпътстват тази дейност.
Два държавни органа - НАП и НОИ установили, че работниците в „ГРГ
Е.“ ЕООД не са престирали реално труд като берачи на гъби, т.е. те нямат
качеството на „осигурени лица“.
Ответникът Б. с убеденост твърдял, че предимно е брал гъба манатарка,
въпреки, че видно от протоколите за добив, гъба манатарка фигурирала
единствено в протокол №9 от 09.05.2020 г. - 2 килограма и в протокол №21 от
21.05.2020 г. - 44 килограма.
Съдът не обсъдил и писмо с изх.№16-421#1 от ДГС П. от 12.08.2022 г.,
от което било видно, че не може да се добие такова количество гъби, каквото
е декларирано от „ГРГ Е.“. Дружеството твърди, че е добило приблизително
700 тона диворастящи гъби, видно от приетите по делото протоколи за добив,
3
докато ДГС П. сочи, че възможният добив е приблизително около 10 тона и
то за една календарна година. Протоколите за добив били единствените
първични документи, които могат да обезпечат последвалите ги счетоводни
операции, а данните за добити и продадени количества диворастящи гъби
били 70 пъти повече от възможното за добиване количество.
Видно от приложените по делото протоколи за добив, по-конкретно
протокол №1 от 01.05.2020 г. т.е. преди 01.05.2020 г. от „ГРГ Е.“ ЕООД гъби
не били добивани. А ответника Б. твърдял в своите показания, че от края на
април 2020 г. вече е бил в гората и брал гъби.
Установено било и съществено разминаване между твърденията на
двамата ответници, свидетеля и представените и приети по делото писмени
доказателства. Не били представени документи за добив от дружеството-
ответник от период преди 01.05.2020 г., пък и номерът на първия протокол
показвал, че преди него няма друг.
На следващо място във въззивната жалба се обсъжда формата на
сключения с ответника трудов договор. Първоинстанционният съд
неправилно счел, че разминаванията в договора за незначителни, въпреки, че
трудов договор №5 от 10.04.2020 г., който бил приложен към делото, видимо
се различавал от представеното пред административния орган и предмет на
настоящата проверка копие (в оригинала липсвал подписа на служител
човешки ресурси, разминавали се и местата на положените подписи - на
копието са на първа страница, на оригинала на втора).
Обсъжда се разпоредбата на чл.183 ГПК, която поставяла изискване
документ, приложен по делото в копие да бъде представен от страната в
оригинал, напълно съответстващ на копието. Твърди, че не съществувала
правна норма, според която страната да може да представи друг наподобен на
копието документ в оригинал (а не оригинал, идентичен на представеното
копие), още по- малко този документ да замести, или по-точно да измести
представеното копие. Противното схващане би означавало законодателят да
даде възможност на страните да представят документи, създадени специално
за целите на съдебните производства, изправяйки първоначално допуснатите
несъответствия.
Разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ изисквала от работодателя да предостави
на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни. Не случайно
законодателят използвал единствено число при формулиране на тази
разпоредба. Нелогично било работникът да притежава няколко различни
екземпляра на трудов договор, каквото становище възприел съдебния състав
на първоинстанционния съд. Още повече, че в настоящия случай договорите
не били два, а три. Един, представен пред контролния орган в заверено копие,
един представен в оригинал от процесуалния представител на първия
ответник в първото съдебно заседание на 21.04.2023 г. и приложен по делото
и още един, представен в оригинал във второто съдебно заседание на
4
26.05.2023 г.
Всичко това будело основателно съмнение за автентичността на тези
трудови договори и датата на която са съставени оригиналите, като давало
основание да се твърди, че съставени след внасяне на настоящата искова
молба, единствено за целите на съдебното производство.
Не без значение било и обстоятелството, че е налице разминаване
между посочената в трудовия договор длъжност - „общ работник“ с НКПД
9622 0001 и тази, фигурираща в длъжностната характеристика -
“нискоквалифицирани работници“ с НКПД 92110004.
Разминаване имало и в посочения в трудовия договор код по
Класификатора на икономическите дейности - 47.11 - „Търговско
посредничество със селскостопански суровини, живи животни, текстилни
суровини и полуфабрикати и този посочен в длъжностната характеристика -
Търговия с леки и лекотоварни автомобили до 3.5 тона.
Икономическата дейност и по двата посочени кода, нямали нищо общо
с дейността на дружеството, както и с работата, която се твърдяло, че е
извършвал първият ответник.
Следвало да се обърне внимание и на това, че ответника Б. имал два
броя заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение с номера 5 и 14
от 01.06.2021 г., които били приложени с исковата молба, но
първоинстанционният съд приел, че посоченото основание за прекратяването
на трудовото правоотношение е неправилно посочено. Но и това не било
достатъчно основание да се счита, че трудовият договор с М. Б. е
недействителен или заобикаля закона. Посочването на това основание обаче,
изключило възможността на основание чл.546, ал.3 КСО на лицето да бъде
изплатен минималният размер на парично обезщетение за безработица за срок
от 4 месеца.
Молят решението да бъде отменено и предявеният иск уважен.
Претендират юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
М. Б., действащ чрез адв.П., в който се поддържа неоснователност на
въззивната жалба. Моли обжалваното решение да се потвърди. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
„ГРГ Е.“ ЕООД, действащо чрез адв.П. – Г., с изложени подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка била пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал по делото. Правните изводи на
съда – обосновани, намиращи опора в материалноправните норми,
5
приложими към настоящия спор. Моли обжалваното решение да се потвърди.
Претендира разноски.
Пред въззивната инстанция страните по делото, редовно призовани, не
се явяват и не се представляват.
От жалбоподателя е постъпило становище по хода на делото и по
съществото на спора. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Писмено становище е постъпило и от ответното дружество „ГРГ Е.“
ЕООД чрез процесуалния му представител адв.П. - Г., в което се поддържат
съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба.
Съдът, като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе предвид следното:
В исковата си молба против М. И. Б. и „ГРГ Е.“ ЕООД ищецът
Национален осигурителен институт твърди, че М. Б. подал заявление вх.
№1777/04.06.2020 г. в Дирекция „Бюро по труда” гр.П. за отпускане на
парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, като
декларирал, че правоотношението му с „ГРГ Е.“ ЕООД е прекратено, считано
от 01.06.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ - при намаляване на
обема на работа.
Във връзка с преценка на правото на парично обезщетение на 12.06.2020
г. с писмо №Ц1029-12-457 от М. Б. било изискано да се яви в ТП на НОИ - П.
за попълване на въпросник във връзка с упражняваната от него трудова
дейност в „ГРГ Е." ЕООД и представи копие на трудов договор с
дружеството, при което на 22.06.2020 г. Б. попълнил анкета (бланкетна
форма) относно упражняваната трудова дейност в „ГРГ Е. Г" ЕООД и
представил копие на трудов договор №5 от 10.04.2020 г. и длъжностна
характеристика.
Позовават се на чл.74, ал.1, във връзка с чл.74, ал.3 от КТ и считат, че
трудовият договор, сключен между М. Б. и „ГРГ Е.“ ЕООД, е недействителен,
тъй като противоречи на закона и го заобикаля.
Твърди, че процесният трудов договор противоречал на закона, тъй като
не било спазено изискването на чл.66, ал.1 КТ и в него не се съдържали
„данни за страните“по смисъла на §1, т.10 от КТ, по-конкретно - никъде не
било указано седалището и адресът на управление на дружеството
работодател.
Не било спазено изискването на чл.63, ал.1 КТ, съгласно който
6
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на
НАП. Това се установявало от приложения по делото трудов договор, от
който било видно, че не е подписан от двете страни, което от своя страна
довело до нарушаване на чл.63, ал. 2 от КТ, съгласно който такъв работник не
следва да бъде допускан до работа.
Твърди се още, че ответникът Б. не отговарял и на заложените
изисквания в длъжностната характеристика, която била неразделна част от
трудов договор №5 от 10.04.2020 г., тъй като раздел I, т.2 от същата изрично
било упоменато, че работникът следва да има професионален опит - над една
година. Такъв обаче не бил доказан, тъй като в трудов договор нямало
посочен процент „за придобит трудов стаж и професионален опит“.
Заобикаляне на закона по смисъла на чл.74, ал.1 от Кодекса на труда,
във връзка с чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД било налице в случаите,
когато страните по трудовия договор са постигнали споразумение по
основните въпроси на трудовото правоотношение, съзнавайки че целят нещо
забранено от закона като резултат, а именно - привидно извършване на
трудова дейност от работника, без да е налице реално осъществяване.
На 18.08.2020 г. във връзка с възложена със Заповед №ЗР-5-12-
00799252/18.08.2020 г. проверка и при извършен обстоен анализ на данните в
информационната система на НОИ, в Търговския регистър и в
информационния справочник „А.” и „Л.” било установено, че осигурителят
„ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК ********* е регистриран на 18.03.2015 г. като
дружество с ограничена отговорност и с едноличен собственик на капитала и
управител Г. Р. Г., с адрес по седалище и управление на дружеството гр. С.,
район „М. *", бл.№**, вх.*, ет.*, ап.***.
Считано от 16.04.2019 г. дружество „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК ********* е
прехвърлено, като за едноличен собственик на капитала и управител е вписан
Д. П. Б. и адрес по седалище на дружеството гр.П., ул.„Антим I“ №21, вх.Б,
ет.2, ап.9.
Считано от 20.03.2020 г. дружество „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК ********* е с
едноличен собственик на капитала и управител Д. П. Б. и с адрес по седалище
и управление в гр.Б., ул.„М. Л." №**. На това лице Д. Б. били прехвърлени и
притежава или е управител на общо около 36 търговски дружества (видно от
справката от ТР, представена с настоящата искова молба).
7
Предметът на дейност на дружеството, вписано в търговския регистър,
бил вътрешна и външна търговия, производство и покупко-продажба на
всякакъв вид стоки и вещи с цел препродажба в първоначален, преработен
или обработен вид, незабранени от нормативен акт или представляващи
монопол на държавата, сделки с интелектуална собственост, комисионерска,
спедиторска, превозна, складова, лизингови дейности и дейност на търговско
представителство и търговско посредничество, хотелиерски, туристически,
рекламни, информационни, програмни, импресарски и други услуги,
счетоводни услуги и консултации съгласно Закона за счетоводството,
покупка и всякакъв вид други дейности и услуги, незабранени от закона.
За установяване на извършвана стопанска дейност от дружество „ГРГ
Е.“ ЕООД, ЕИК ********* с писмо изх. №Ц9101-12-287/24.08.2020 г. до ТД
на НАП - Пловдив е изискана информация, включително за наличие на
търговски обекти, регистрирани фискални устройства и отчетени обороти,
подадени годишни данъчни декларации и годишни финансови отчети, както и
друга данъчно осигурителна информация.
В отговор с писмо вх. №Ц9101-12-287#2/17.09.2020 от ТД на НАП - Б. е
предоставена информация, че от „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК ********* има
следните данни:
- няма подавани годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за
финансовите 2018 г. и 2019 г.;
- има данни от регистриран касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) с
per. №********, съгласно приложена справка с данни от Z задачи за
ФУ/ИАСЕД *******, в която са отразени 76 отчета за периода от 18.05.2020
г. до 28.08.2020 г.;
- има данни за регистрирани обекти от „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК *********
на адреси гр.Б., бул.“М. Л." №** и гр.С., район М., бул.„Ц. ш." №****;
- данните по чл.5, ал.4 от КСО са подавани по електронен път с
квалифициран електронен подпис (КЕП) на задължено лице „ГРГ Е.“ ЕООД
гр.Б., ЕИК ********* чрез Г. Р. Г. и с КЕП на задълженото лице „ГРГ Е.“
ЕООД гр.Б., ЕИК ********* чрез Д. П. Б..
- извършена била насрещна проверка на „ГРГ Е.“ ЕООД (през 2018 г. и
през 2020 г.), приключени с констативни протоколи.
8
За извършването на проверката през 2020 г. работодателят „ГРГ Е.“
ЕООД е представил декларации, разпечатки от аналитични сметки - 45321,
сметка 411 и гр.70/7011, разпечатки на гр.30, гр.50 данъчен и амортизационен
план, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки/кантарни бележки и
протоколи за добив, позволително от ДГС гр.П., удостоверение от ОДБХ
гр.П., паспорти на 7 бр. кучета, копия на фактури за 05.2020 г., средно
списъчен състав на персонала, копие на фактури.
С цел ограничаване на неправомерни осигурителни плащания от ДОО,
поради наемане на работа на голям брой лица с висок осигурителен доход, с
писмо изх.№Ц9101-12- 288/24.08.2020 г. е изискана информация от Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.П. относно извършени проверки в осигурителя.
С писмо изх.№20064796/21.08.2020 г. Дирекция „Инспекция по труда“
гр.П. уведомява, че не е извършвана проверка по спазване на трудовото
законодателство и на ЗБУТ на горепосоченото дружество.
С писмо изх.№Ц1056-12-117#1/20.08.2020 г. до едноличния собственик
и управител на „ГРГ Е.“ ЕООД, Д. П. Б. е изискано представяне на ведомости
за заплати, трудови досиета на наетите лица в дружеството и други
документи, необходими за извършване на проверката.
На 21.09.2020 г. Д. П. Б. е представил декларация с вх.№Ц1056-12-
117#3/21.09.2020 г., с която декларира, че управляваната от него фирма „ГРГ
Е.“ ЕООД се намира в гр.Б. на ул.„М. Л." №**. Всички документи се намират
на друг адрес също в гр.Б., но същият не посочва точен адрес и лице за
контакт/упълномощено лице за извършване на проверката в гр.Б..
При извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Б. на
адреса по седалище и управление на „ГРГ Е.“ ЕООД в гр.Б., бул. „М. Л." №**
е установено, че на този адрес се намира магазин за сервизни части за
автомобили. Дружеството, което стопанисва магазина е „Б. БГ" ЕООД. В
магазина не познават такава фирма и не познават Д. П. Б. (управител на „ГРГ
Е.“ ЕООД). На този адрес са доставяни много писма с получател „ГРГ Е.“
ЕООД, но са отказвани, поради липса на такъв осигурител.
В констативен протокол №КВ-5-02-00789845/27.07.2020 г. на
контролните органи на ТП на НОИ - Б. е отбелязано, че в проведения разговор
по телефона с Д. П. Б. е установено следното: Лицето е с постоянен адрес -
гр.П., ул.„А. *" **, ет.*, ап.*, ап.** и настоящ адрес - гр.П., ул.„З. ч." №**,
9
ет.*, ап.* и тъй като е в гр.П., г-н Б. желае проверката да се извърши на
територията на гр.П.. Счетоводителят на дружеството е от гр.П. и
документацията е на територията на гр.П..
От контролен орган на НОИ на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на
„ГРГ Е.“ ЕООД гр.Б., ЕИК ********* са издадени задължителни предписания
№ЗД-1-12-00809586/11.09.2020 г. за представяне на документи относно
осигуряването на наетите от него лица. Задължителните предписания не са
изпълнени и на контролния орган не са представени никакви документи от
управителя, свързани с трудовоправните и осигурителни правоотношения с
наетите лица.
На 06.10.2020 г. на едноличния собственик и управител на „ГРГ Е.“
ЕООД, в качеството на работодател, е изискано в тридневен срок да осигури
явяването на лицата, наети по трудови правоотношения в „ГРГ Е.“ ЕООД в
ТП на НОИ - П., за изясняване на обстоятелства, свързани с трудовата им
дейност в дружеството. Същият е уведомен, че при непредставяне на
документи и неявяване на наетите лица ще бъде приложена процедурата по
заличаване на подадените по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО.
Последният не съдействал на административния орган. Напротив, чрез
твърденията, че седалището е на друго място, чрез твърденията, че цялата
документация е в гр.П., чрез неколкократната смяна на седалището и адреса
на управление, чрез непредставяне на каквито и да било документи на
контролните органи, осигурителят възпрепятствал проверката. Той не указал
съдействие, с оглед установяване на обективната истина, не са дадени
сведения за ответника Б. или за някой от останалите почти 100 работници.
Поради изложеното приемат, че в хода на проверката не са установени
данни за реално осъществявана търговска/стопанска дейност от „ГРГ Е.“
ЕООД.
Също така за дружеството няма подавани годишни данъчни декларации
по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2020 г. в Търговския регистър.
До 01.01.2018 г. в случай, че дружеството не е упражнявало дейност
трябвало да има подадена декларация по чл.92 от ЗКПО (образец 1010а) в
НАП, в която да е декларирано, че не е извършвана дейност и няма отчетени
приходи и разходи съгласно счетоводното законодателство.
10
След 01.01.2018 г. отпадало изискването фирмите без дейност да
подават декларация по чл.92 от ЗКПО, както и изискването за публикуване на
ГФО в Търговския регистър, но в този случай следвало да има подадена до 31
март на следващата година декларация в ТР за липса на дейност (чл.38, ал.9,
т.2, б. „а“ от ЗСч). Такава липсвала.
Считат, че дружеството не е извършвало дейност по смисъла на
Търговския закон за периода от 31.08.2016 г. до 30.09.2020 г., която да
поражда необходимост от назначаването на лицата по трудови
правоотношения, както и че за същите не е изпълнен състава на чл.10 от КСО
и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и те не влизат в кръга на осигурените лица, за да
ползват осигурителни права.
От контролния орган, извършил проверката, на основание чл.108, ал.1,
т.3 от КСО на дружеството „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК ********* са издадени
Задължителни предписания №ЗД-1-12-00837193 от 06.11.2020 г. за
заличаване на подадените данни по чл.5 ал.4, т. от КСО за периода от месец
09.2016 г. до месец 09.2020 г.
Считат, че причината за сключване на трудов договор между „ГРГ Е.“
ЕООД и М. Б. е неправомерно ползване на осигурителни права, поради което
на основание чл.74, ал.1 във връзка с чл.74, ал.3 от КТ считат, че трудовият
договор, сключен между М. Б. и „ГРГ Е.“ ЕООД е недействителен, тъй като
противоречи на закона и го заобикаля. Трудовото му правоотношение с
ответника Б. било прекратено със заповед №5/01.06.2020 г. Основанието за
прекратяване било чл.328. ал.1, т.3 от КТ - поради намаляване обемът на
работа, но това не отговаряло на обективната истина, тъй като видно от
приложена към исковата молба справка за актуалното състояние на всички
трудови договори, вписани от „ГРГ Е.“ ЕООД, само за периода м. май – м.
юни 2020 г. били назначени 83 лица. Нещо повече, на датата, на която Б. бил
освободен от работа били назначени пет лица, като три от тях са назначени на
същата длъжност, а именно „общ работник, което не кореспондирало с
твърдението за „намаляване обема на работа“.
На последно място, но не и по важност, се твърди, че във връзка с
дейността на дружеството имало образувано наказателно производство.
Искането е договора да се прогласи за недействителен.
В срок е постъпил писмен отговор от „ГРГ Е.“ ЕООД.
11
Счита иска за неоснователен, като подържа, че дружеството от началото
на 2020 г. извършва стопанска дейност - бране /добив и продажба на сурова
/прясна диворастяща гъба, бял и черен трюфел и горски плодове на
Територията на ТП ДГС П. в районите около селата Ц., П., Б., Д. и местността
Д. в.. Притежавало необходимите разрешителни от Министерство на
земеделието и храните.
Дружеството имало още и необходимите трудови, материални,
финансови и интелектуални ресурси на обезпеченост за извършване на
дейността. С оглед обема на работа през 2020г. били назначени около 85
човека на трудов договор, предимно общи работници които добиват гъбите,
трюфелите и горските плодове. Имало работещи и 5 човека с висше
образование, които организират дейността, трима професионални шофьори,
кантарджия и осем служители и работници, които имат необходимата
квалификация за работа и боравене с диворастящи гъби, които са преминали
успешно курс в Асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и
горски плодове в Република България. Добивът на диворастящи гъби
започнал през м. април 2020 г., като първата продукция е продадена през м.
май 2020 г., като били съставени необходимите документи, включително и
фактури.
За обезпечаване на дейността си дружеството наело складова база и
офис в землището на с. М. К., местност „К.“. В тази база домували
автомобилите на фирмата, съхранява се празния амбалаж и инвертар. Тя била
и пункт за изкупуване на сухи/пресни гъби и горски плодове, надлежно
регистриран.
Дружеството имал наети 10 броя МПС, от който три специализирани
буса и един камион за превоз на гъбите и горските плодове и шест леки
автомобила за превоз на работниците и служителите и закупило собствен
строителен фургон.
За търсене на диворастяща гъба-трюфели, използвало седем специално
обучени кучета, от които три собствени и четири под наем.
Изложили са доводи относно деклариране на дейността на дружеството,
както и относно твърденията в исковата молба за поведение на собствениците
и управителите по повод извършвани проверки.
12
Доказването на търговска (производствена) дейност от едно търговско
дружество (предприятие), респективно на трудова дейност на работник или
служител в това предприятие, било въпрос не само на данни от счетоводни
документи, но и на обективно съществуващи факти, установени чрез
сведения на длъжностни и физически лица.
Оспорват доводите в исковата молба, че е налице заобикаляне на
закона, тъй като договорът бил сключен с цел физическото лице да придобие
осигурителни права, без реално да е полаган труд.
За действителността на трудовото правоотношение било достатъчно
наличието на валидно основание за пораждането на правоотношението и
готовността на работника/ служителя да престира работната си сила срещу
заплащане. Тези предпоставки били налице и договорът бил действителен.
В срок е постъпил писмен отговор от М. И. Б., в който се поддържа
неоснователност на предявения иск.
Неоснователно се твърдяло противоречие на трудовия договор със
закон, защото трудовия договор съдържал цялото необходимо съдържание,
съгласно изискванията на закона.
Неоснователно се твърдяло неспазване изискванията на чл.63 КТ.
Неоснователно се твърдяло, че не отговаря на заложените в
длъжностната характеристика изисквания.
Неоснователно се твърдяло заобикаляне на закона със сключения
договор.
Оспорва се твърдението на ищеца, че привидно е извършвал трудова
дейност, без да е налице реално осъществяване.
Оспорва се твърдението на ищеца, че работодателят не е извършвал
търговска дейност в периода, когато той е работел в дружеството, която да
поражда необходимост от назначаване на лица по трудови правоотношения.
Наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на
работодателя не следвало да водят до неблагоприятно засягане на неговата
правна сфера, доколкото в случая били налице достатъчно данни, които да
обосноват твърдение, че реално е упражнявал възложената му трудова
дейност, от което следвало, че са налице предпоставките, с които
законодателят свързвал качеството „осигурено лице“ в контекста на
13
разпоредбата на чл.10 от КСО.
Моли предявения иск да се отхвърли.
В първото по делото о.с.з. като доказателства по делото са представени
и приети в оригинал трудовия договор на М. И. Б., длъжностната му
характеристика и трудовата книжка.
В о.с.з., проведено на 26.05.2023 г. ответникът Б. е дал обяснения по
реда на чл.176 ГПК по предварително поставени въпроси от ищеца.
Разпитани са като свидетели Д. П. Б. – управител на „ГРГ Е.“ ЕООД и
А. Н. П. – работник в ответното дружество.
Първоинстанционният съд е анализирал представените по делото
доказателства – писмени доказателства и свидетелски показания и е възприел
фактическа обстановка, която изцяло се приема от въззивния съд и тя е
следната:
Между ответниците по иска е сключен трудов договор №5 от 10.04.2020
г. за изпълнение на длъжността „общ работник“ с място на работа: „Бране на
диворастящи растения и гъби на територията на ДГС П.“ и уговорено месечно
трудово възнаграждение в размера на 1 000 лв. На работника Б. е връчена и
длъжностна характеристика. Със Заповед №5/01.06.2020 г. на основание
чл.328, ал.1, т.3 от КТ трудовото правоотношение е прекратено, което е
отразено в трудовата книжка на ответника.
На 04.06.2020 г. М. Б. е подал до Дирекция „Бюро по труда“ П.
заявление с вх.№1777 за отпускане на парично обезщетение за безработица,
поради прекратяване на трудовото правоотношение. След извършена
проверка, в хода на която са създадени писмени доказателства, представени
по делото, е прието с Констативен протокол №КП-5-12-00837122/06.11.2020
г., че дружеството „ГРГ Е.“ ЕООД не е извършвало търговска дейност за
периода от 31.08.2016 г. до 30.09.2020 г., която да поражда необходимост от
назначаване на лица по трудови правоотношения, както и че за същите не
изпълнен съставът на чл.10 и §1, т.3 от КСО и те не влизат в кръга на
осигурените лица, за да ползват осигурителни права.
Сигнализирани са и надлежните органи с оглед възможни престъпни
деяния.
Представени са по делото доказателства, от които е видно, че „ГРГ Е.“
14
ЕООД разполага с нает обект за изкупуване на диворастящи гъби в с. М. К.,
общ. П., местност К., за което от ОДБХ П. е издадено Удостоверение
№75/05.06.2020 г. Установено е от представени договори, че дружеството има
наети както специализирани автомобили, така и леки автомобили, както и че
притежава необходимите разрешителни за извършване на дейността си.
Закупен от ответното дружество е и строителен фургон. Представени са
доказателства и за закупени от дружеството три кучета, едно от които порода
Кокер Шпаньол и две от породата Бретон Шпаньол – специално обучени за
търсене на диворастящи гъби – трюфели и за наети със същите умения още
четири кучета.
От обясненията на ответника Б., дадени по реда на чл.176 ГПК се
установява, че е лекар по професия. В началото на 2020 г. напуснал
предишната си работа, тъй като намерил по-добри условия на работа.
Очаквало се да започне новата работа в началото на март, но поради
обявената коронавирусна епидемия това не се случило. Останал без работа и
започнал да търси други възможности. От интернет разбрал за дружеството
„ГРГ Е.“ ЕООД, че набира работници. По това време бил на 62 години и имал
бронхиална астма, поради което не можел да работи в ковид-отделение. А
работата, предложена от ответното дружество щяла да му даде възможност по
цял ден да е навън сред природата, затова решил да започне. Имал среща с
управителя Д. Б. на 10.04.2020 г., след което били подготвени договора и
длъжностната характеристика, които подписал още същия ден. В началото не
берял гъби, а бил в базата в с.М. К.. В края на април започнала беритбата и
тогава и той започнал да бере гъби, които ежедневно предавали в определени
за това пунктове. Заявява, че от заплатата му е удържана сума за
осигурителни вноски. Когато се явил на първи юни на работа разбрал, че ще
му прекратят договора. Неофициално, трудовият му договор бил прекратен,
тъй като не се справял с това, което се изисквало от него. Обезщетение за
неспазено предизвестие не е получавал, не е очаквал и не е търсил.
От показанията, депозирани от свидетеля Д. Б. се установява, че познава
М. Б., както и че е сключвал с него трудов договор с длъжностна
характеристика – общ работник и берач на гъби. Трудовата му дейност се
изразявала в почистване на базата и обща работа. В края на април започнал да
бере и гъби. Осигурителни вноски били удържани от работниците, но не били
15
внасяни в бюджета на ДОО. Конкретно не може да си спомни какво наложило
прекратяване на трудовото правоотношение с Б..
От показанията, депозирани от свидетеля А. П. се установява, че е берач
на гъби, вкл. и към момент, макар и понякога да се занимава с треньорска
дейност. Познава гъбите. За ответника Б. заявява, че го познава от „ГРГ Е.“
ЕООД, който работил малко във фирмата. В началото го обучавал и му давал
насоки относно гъбите, но той бил „шашнат и физически слаб“. Запомнил го,
защото Б. бил интелигентен човек и се различавал от другите работници.
Паричното възнаграждение получавали на ръка, за което се подписвали на
ведомост.
При тази фактическа обстановка, която всъщност не се оспорва от
жалбоподателя, съдът намира предявеният иск за неоснователен като
недоказан.
Въз основа на събраните доказателства жалбоподателя прави различни
правни изводи, като акцентира върху доводи, свързани с формата на трудовия
договор, неговата автентичност, оформянето на трудовата книжка и заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника Б., отдава голямо
значение на дейността, както и на доказателства, касаещи изрядността на
дружеството в административно отношение.
Веднага следва да се отбележи, че както в исковата молба, така и в
жалбата не се съобразява, че не ответниците са длъжни да доказват
действителността на сключения помежду им трудов договор, а ищецът носи
изцяло доказателствената тежест.
Кодексът на труда борави само с понятието недействителност, като
страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор
или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съд и решението
за обявяването й не бъде връчено на страните; недействителността не се
обявява, ако недостатъкът на трудови договор отпадне или бъде отстранен,
като работодателят не може да се позове на недостатък, който може да се
отстрани; дори, когато трудовият договор бъде обявен за недействителен, ако
работникът или служителят е действал добросъвестно, отношенията между
страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност
се уреждат като при действителен трудов договор.
Недействителността на трудовия договор не се приравнява автоматично
16
на нищожност/унищожаемост на договорите според уредбата по ЗЗД – т.е.,
установен порок на трудовия договор или отделна негова клауза, обуславящи
унищожаемост или нищожност по смисъла на ЗЗД, опорочава и трудовия
договор, съответно негова клауза, но води до недействителност по см. на КТ.
Тази специална уредба е свързана с особения характер на трудовите
правоотношения, обхващащи правото на труд, на трудово възнаграждение,
което от своя страна е свързано с осигуряване на средства за живот, а също
така и с оглед влиянието на трудовите правоотношения върху социално
осигурителните и пенсионноосигурителните права на работника и/или
служителя. Нищожните и унищожаемите сделки по ЗЗД водят до различни
правни последици. Нищожният договор на общо основание не съществува за
правния мир, нищожността може да бъде релевирана без срок, било чрез иск,
било чрез позоваване на съществуващия порок, по принцип може да се
противопостави на трети лица. Унищожаването на договорите се извършва с
предявяване на иск от страната, в чийто интерес законът го допуска или от
нейните правоприемници, искът се погасява с тригодишна давност, а
решението има обратно действие; само ответникът по иск за изпълнение на
унищожаем договор може да поиска унищожаване чрез възражение и след
като давността е изтекла.
Въпреки тези особености, последователно съдебната практика е
приемала, че основанията в общия закон - по чл.26-34 от ЗЗД, за
недействителност на договорите, намират субсидиарно приложение,
доколкото нещо друго не е уредено в КТ, което значи, че наличието на
определени пороци на договора, сочещи на нищожност или унищожаемост по
ЗЗД, е възможно да водят до недействителност на трудовия договор .
В конкретния казус обаче ищецът основава претенцията си на
основанията, визирани в чл.74, ал.1 от КТ – противоречие със закона и
заобикаляне на закона.
За да е налице противоречие със закона следва да се установи
сключване на трудов договор в нарушение императивни разпоредби на
закона. Класическия пример за такова противоречие е сключване на договор с
лице, което не е навършило минималната възраст за приемане на работа.
В исковата молба всъщност изобщо не са изложени обстоятелства,
обосноваващи противоречие със закона. Няма твърдение договора да
17
противоречи на конкретни императивни правни норми, не е установено и
такова по делото.
Заобикаляне на закона пък е налице, когато се използва позволен от
закона път, за да се постигне забранен от закона резултат.
Известни доводи в тази насока се съдържат в исковата молба, като се
твърди, че със сключването на договора се е целяло придобиване от лицето на
осигурителни права, които не му се следват, тъй като реално не е полаган
труд.
Цялата процесуална активност на ищеца по доказване на претенцията е
насочена към установяване на твърденията, че дружеството не е
осъществявало реална дейност.
В правната ни доктрина са изведени следните елементи от фактическия
състав на това самостоятелно основание за нищожност на сделките, като
изложеното следва да е приложимо и към трудовия договор:
а/ извършване на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си
не противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативните
актове, поради което тези сделки не са нищожни поради противоречие на
закона;
б/ постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез
извършените сделки и
в/ участниците в сделката (страните или техните представители)
съзнават, че чрез извършената сделка(и) постигат една цел, която законът им
забранява, като при двустранните сделки – договорите и двете страни следва
да са наясно с това обстоятелство и да преследват постигането на забранената
от закона цел или те трябва да споделят обща цел за постигане на запретения
или непозволен резултат.
Както е видно от исковата молба ищецът дори не твърди обстоятелства,
покриващи всички елементи на фактическия състав.
Твърденията му, основаващи се и на действия на други органи
всъщност се свеждат до това, че дружеството не е извършвало никаква реална
дейност, а е създавало привидност на такава, с цел да извлече облага.
Така погледнато по-скоро става дума за обосноваване на симулация при
сключването на договор и то абсолютна такава - основание, което не е
18
подържано.
Безспорно, настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, че чрез събраните по делото доказателства не е
установено дружеството – работодател да не е извършвало никаква реална
дейност, за да се обсъжда по-нататък налице ли е заобикаляне на закона.
Правилно е прието за недоказано, че трудовият договор е
недействителен. Сключен е в изискуемата форма, трудовото възнаграждение е
заплащано от работодателя, който макар да е удържал, но да не е внасял
дължимите осигуровки на ответника Б., следователно е налице трудово
правоотношение между страните. Работодателят е упражнил и правото да
прекрати трудовия договор, като се е позовал на намаляване обема на работа.
Т.е. страните са третирали трудовия договор като действителен такъв. По
делото не е доказано, че страните не са желаели действието на трудовия
договор.
Това се установява и от разпитаните по делото свидетели, чиито
показания, преценени в съвкупност са идентични и непротиворечащи на
събрания по делото доказателствен материал и от тях се установява, че макар
и за кратък период от време ответника Б. е упражнявал възложената му
трудова дейност в ответното дружество.
Ирелевантни за преценка действителността на трудовия договор са
обстоятелствата какви са отношенията между страните, какъв е
образователния ценз на ответник Б. и дали дружеството е имало реално нужда
от наемането на други работници в деня на прекратяване на трудовото му
правоотношение.
Неоснователно е възражението, че представения в първото съдебно
заседание трудов договор се различава от приложеното копие към исковата
молба.
Както правилно е констатирал и първоинстанционния съд, в ГПК не е
изрично уреден въпроса какво следва, ако оригинал бъде представен
съобразно чл.183 ГПК, но той съдържа някакви разлики в съдържанието и в
оформянето с представеното копие.
Чл.183 ГПК урежда хипотеза, когато оригинал не бъде представен и в
този случай копието се изключва от доказателствата.
19
В конкретния случай оригинала на процесния трудов договор е
представен още в първото по делото заседание, поради което и правилно
районния съд е приел, че изводите за действителността на трудовия договор
следва да се правят въз основа на този оригинал, а не да се взима предвид
копието, представено на по-ранен етап от производството. Освен това
разминаванията не касаят съществени елементи на договора.
Неоснователно е и не следва да се обсъжда възражението, че са
представени две заповеди с различни номера за прекратяване на трудовото
правоотношение, доколкото тези обстоятелства са неотносими към
действителността на трудовия договор.
Неоснователни са и възраженията за допуснати административни и
данъчни нарушения от работодателя. Тези евентуални нарушения нямат
отношение към действителността на трудовия договор, защото наличието на
незаконосъобразни действия и/или бездействия от страна на работодателя не
водят до неблагоприятно засягане правната сфера на работника.
Обема на извършваната дейност, количеството добити гъби или билки
/прогнозните възможности/, също нямат отношение към действителността на
трудовия договор.
Други конкретни оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а
съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан от
посоченото в нея.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи разноски на
ответниците, но такива не се присъждат.
Ответникът М. Б. не е направил искане, а „ГРГ Е.“ ЕООД въпреки, че
своевременно е заявил искане за присъждане на разноски, не е представил
доказателства за направени такива.
Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
20
ПОТВЪРЖДАВА решение №724 на Районен съд - П., постановено на
26.06.2023 г. по гр.д.№3706 по описа на съда за 2021 година,с което е
отхвърлен предявения от Национален осигурителен институт, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„А. С." №**-**, чрез
ТП на НОИ – гр.П., ЕИК *********0124, със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул.„Е. Й." №***, представлявано от Е. С. Г. - директор против М. И. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул."К. М. Л." и „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.„З. ч." №**, ет.*,
ап.*, иск с правно основание чл.74, ал.3 във вр. с ал.1 КТ, да признае
сключения между „ГРГ Е.“ ЕООД и М. И. Б., ЕГН **********, трудов
договор №5 от 10.04.2020 г. за недействителен, поради противоречие и
заобикаляне на закона, като неоснователен и недоказан.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21