№ 9952
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110142138 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Г. М., чрез адв. Д. К., с която
срещу „Х. е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че е собственик на магазин за промишлени стоки, кафе, цигари
и алкохол, находящ се в ж.к. „Дружба“, ., както и че етажните собственици са дали
съгласие за извършване на преустройство на апартамента в магазин /търговски обект/,
а също и за изграждане на конструкция - стълба за външен достъп до обекта. Стълбата
е била изработена и монтирана в съответствие с всички нормативни изисквания и
строителни книжа, като здрава, желязна метална конструкция, съставена от метална
площадка с размер 90-90-15 см., 10 бр. стъпала – 18-27 см., парапети – 4 броя с
височина 1 м. от всички страни на стълбите и площадката за обезопасяването й.
Поддържа, че ответникът е бил страна по договор за поддръжка и управление на
етажната собственост към м.06.2021 г. На 04.06.2021 г. около 18:00 часа лицето И. И.,
действащ по възлагане от ответника, е наредил на работници да отрежат и премахнат
конструкцията. Същата е била нарязана на парчета, като по този начин е била
унищожена. Въпреки изричното настояване от страна на ищцата, конструкцията не е
била възстановена, нито й е било заплатено обезщетение. Счита, че имуществото й е
било унищожено неправомерно от лице, на което ответникът е възложил работа, с
оглед което заявява искане за осъждането му да й заплати обезщетение в размер на
сумата от 3800 лева /съгласно допуснато изменение на размера на предявения иск/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, остойностяващи се с разходите за
материали и труд за възстановяване на унищожената метална конструкция, ведно със
законната лихва от предявяване на иска срещу този ответник /20.09.2021 г./ до
окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
като недопустим и неоснователен. Оспорва да е възлагал на лицето И. И. премахването
1
на стълбата, както и премахването да се е осъществило със знанието и одобрението на
дружеството. Поддържа, че И. е уведомил дружеството, че е постъпил сигнал от
живущи, че съоръжението е опасно за живота и здравето на децата, които си играели
на него, имало и инцидент с дете. Било е проведено събрание на етажните
собственици, на което родители от етажната собственост помолили да бъде премахната
стълбата от името и за сметка на етажната собственост. Сочи, че И. И. е взел решение и
е възложил на трето лице да отреже стълбата, като услугата се е заплатила за сметка на
етажната собственост. Ответникът е бил уведомен впоследствие, с оглед което и счита,
че действието е било извършено единствено и само по преценка на И.. В условията на
евентуалност твърди, че дружеството е действало от името и за сметка на етажната
собственост, която ответникът е представлявал към момента, към който се твърди, че е
премахната стълбата. Заявява, че към настоящия момент не е управител на ЕС, като
всички док.ти са били предадени. Извършването на разхода, реализиран от ЕС, за
премахване на стълбата не е бил оспорен. Обръща внимание, че управителят на ЕС
действа в изпълнение на волята на етажните собственици. Освен това в конкретния
случай се касаело за неотложен ремонт – налице са били обстоятелства, водещи до
опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица. Позовава
се на нормата на чл. 49, ал. 1 ЗУЕС. Оспорва се размерът на предявения иск, като се
поддържа, че съоръжението е било изгнило, ръждясало и повредено към момента на
премахването му, като вещта само е била демонтирана и предадена на собственика й.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е обявил на страните за безспорни и ненуждаещи се
от доказване в производството обстоятелствата, че ищцата е собственик на процесния
апартамент, който в съответствие с действащите към момента на преустройството му
нормативни изисквания и със съгласие на останалите етажни собственици е бил
преустроен в търговски обект /магазин/, във връзка с което от страна на ищцата и за
нейна сметка е била изградена метална конструкция /платформа и стъпала, оградени с
парапети/ за външен достъп до магазина; че на посочената в исковата молба дата –
04.06.2021 г., И. И., служител на ответника, е разпоредил премахването на металната
конструкция към недвижимия имот на ищцата; че на същата дата съоръжението е било
премахнато; че ответникът е изпълнявал функциите на професионален управител на
етажната собственост от посочения адрес.
Установява се от съдържанието на приетия като доказателство договор за
поддръжка и управление на общи части и управление на етажна собственост, сключен
на 28.04.2021 г. между ответника и етажните собственици от процесния адрес, че по
силата на същия ответникът е приел да осъществява административни услуги
(провеждане на събрания, протоколиране и следене за спазване на взети решения,
комуникация с държавни органи, изготвяне на домова книга, формиране на бюджет,
план за ремонтни дейности, организация и контрол за всяка една дейност, извършвана
от подизпълнител), техническа поддръжка (поддръжка на общи части, подмяна на
осветителни тела, ключове, брави, регулярни месечни огледи на общите части с цел
превенция и отстраняване на повреди) и да изпълнява функциите на касиер на ЕС, като
редовно събира дължимите суми. С договора на изпълнителя са възложени правата по
чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, ал. 3, ал. 4 ЗУЕС, както и правомощия по
чл. 38, ал. 2 ЗУЕС.
Установява се, че с приемо-предавателен протокол от 26.07.2021 г. и във връзка
2
с прекратяване с предизвестие на договора за комплексно обслужване от 28.04.2021 г.
между етажните собственици от адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“ 2, бл. 318, . и
ответника, на етажната собственост са били предадени фактури и разходни ордери за
почистване и консумативи, хонорар на домоуправителя, протокол от ОС, договор за
управление и поддръжка на общи части /копие/ , отчет за приходи и разходи за периода
01.05.2021 г. – 31.07.2021 г., касова наличност – 52,73 лева, чипове и дубликати.
По делото е прието като доказателство, неоспорено от страните, изпратено до
ответника от пълномощник на етажната собственост писмо, съгласно което договорът
за поддръжка и управление е прекратен по искане на етажните собственици поради
неизпълнение на задълженията на професионалния домоуправител по същия.
Не е спорно между страните, а и се установява от представения като
доказателство в производството трудов договор, че И. Й. И. е бил назначен за служител
на ответника по силата на трудов договор, сключен на 05.04.2021 г., като е заемал
длъжността „уредник-сграда“.
Като писмено доказателство по делото е приета фактура № 418 без посочена
дата на издаване, издадена от „Виктория 611“ ЕООД с получател ответника с предмет:
изграждане на водопровод, канализация, премахване и износ на стълби на стойност 668
лева и разходен касов ордер от 09.06.2021 г. към същата за сумата от 668 лева за обект:
ж.к. Дружб., ..
Не е спорно между страните, че етажната собственост не е взела решение за
премахване на металното съоръжение, собственост на ищцата, на проведено съобразно
правилата на ЗУЕС общо събрание.
В хода на първоинстанционното прозводство са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите Д. Д, З., Р. В. Х., Ц. К. С. и И. Й. И..
От показанията на свидетелите З. и Х., етажни собственици, живущи в ж.к.
Дружб., ., се установява, че апартаментът на ищцата, находящ се на първи етаж във
вход А, е бил преустроен в магазин и затова й е трябвала стълба с външен достъп до
магазина, който функционирал до около 2010 г. Стълбата останала там и след като
магазинът спрял да работи. Описват конструкцията като изработена от масивно
желязо, съставена от платформа от рифелова ламарина и 10 стъпала, на които е имало
гума, за да не се пързаля при качване и слизане. От едната страна е имало парапет.
Когато етажните собственици сключили договора с ответника за поддръжка и
управление, стълбата е била здрава, не била ръждясала, единствено по малкия покрив
над платформата и на места по стъпалата е имало ръжда. Не е имало дупки, нито
съоръжението се е клатело. Било е премахнато по нареждане на професионалния
домоуправител, като е било отрязано с ъглошлайф от фасадата, а стъпалата са били
срязани на две, платформата е била разкачена от стълбите. Въпросът за стълбата не е
бил обсъждан на общите събрания на ЕС. На свидетелите З. и Х. не е известно да е
имало сигнали или някой да се е оплакал от стълбата. Етажните собственици не са
давали съгласие за демонтаж на съоръжението. Не е било искано съгласие от
собственика на стълбата за премахване. Свидетелите са забелязали по стъпалата да се
качват котки, не и деца.
От показанията на свидетелите С. и И. се установява, че съоръжението е било
премахнато през м.юни 2021 г. Съгласно показанията на свидетеля С. свидетелят И.,
служител на ответника към този момент, е бил този, който му е дал нареждане да
премахне стълбата. Свидетелят И. е заявил пред съда, че тогавашният управител на
ответното дружество /г-жа В. Кираджийска/ е дала нареждане на свидетеля С. да отиде
3
да огледа стълбата и да я премахне. Описват съоръжението като метална стълба с
винкели и платформа, които били почти изцяло изгнили и по тях имало ръжда.
Отрязали анкерите откъм стената на блока с флекс. Срязали я и на средата на
платформата. Съгласно показанията на свидетеля И. хора от блока се оплаквали, че
стълбата е изгнила, с дупки. Свидетелят И. не е установил връзка с ищцата преди да
премахнат съоръжението, не си спомня той да е наредил да се премахне стълбата.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието заключението
на съдебнотехническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. В. Т., което
съставът на първоинстанционния съд кредитира като обективно и компетентно
изготвено от лице, притежаващо необходимите специални знания, за да даде
безпристрастно заключение по поставените пред изследването задачи. Съгласно
същото към 04.06.2021 г. средната пазарна стойност за съоръжението, вземайки
предвид неговите функции и нормативните процедури, които следва да бъдат
завършени за изграждането му, е в размер на 3800 лева без ДДС.
Прието е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице П. Д., на което съдът дава вяра с оглед обективните изводи на експерта,
разполагащ с необходимите специални знания. Въз основа на заключението, изготвено
след проверка в счетоводството на „Виктория 611“ ЕООД и проверка на
хронологичния регистър по партидата на ответника за периода 01.06.2021 г. –
30.06.2021 г., съдът приема за установено, че третото неучастващо по делото лице
„Виктория 611“ ЕООД е издало фактура № 418/09.06.2021 г. на стойност 668 лева за
услуга „изграждане на водопровод, канализация, премахване износ на стълби“.
Съгласно заключението представените по делото фактура и разходен касов ордер не са
били осчетоводени от ответника, като не е отразено извършено плащане по тази
фактура към третото лице, което е осчетоводило фактурата, като на 09.06.2021 г. е
било регистрирано заплащане в брой на сума в размер на 668 лева с основание
„разплащане по док.т“, с което е било погасено вземането на „Виктория 611“ ЕООД по
фактурата.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
С оглед съдържащите се в исковата молба фактически основания на предявения
иск и формулурания петитум, съдът приема, че е сезиран с претенция с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Отговорността по чл.49 33Д е особен вид отговорност за чужди противоправни
и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер.
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца, последният следва да
докаже факти, които се субсумират под хипотезата на гражданския деликт: 1) виновно
2) противоправно 3) поведение, намиращо се в 4) причинна връзка с настъпилите за
ищеца 5) вреди, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя – възлагане на работа на делинквента и причиняване на вредите при или
по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва
да се извърши от ищеца в условията на пълно и главно доказване.
При така разпределената доказателствена тежест съдът приема, че ищецът е
следвало да докаже в производството, че дървото, причинило инцидента, е било
разположено върху общинска собственост, респективно, в случай, че не е на общинска
земя, то е съществувало задължение за общината да поддържа и да осигурява
безопасността на дървесната растителност на територията на общината.
4
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства настоящата
инстанция приема за установено, че са налице всички предпоставки на визираната
правна норма /чл. 49 ЗЗД/, обуславяща възникването на отговорност за ответника в
случая: противоправни действия по възлагане унищожаването и повреждането на
собствена на ищцата вещ от лица, за чиито действия ответникът носи отговорност, в
причинна връзка с които на ищцата са причинени имуществени вреди, подлежащи на
обезвреда.
Съдът приема, че в процесния случай е безспорно установено, че ищцата за
собствена сметка и на собствен риск е изградила металното съоръжение, състоящо се
от платформа, 10 стъпала и обезопасителни парапети, което е било закрепено за
фасадата на вход . в ж.к. Дружба, гр. София. Процесното съоръжение е обслужвало
единствено собствения на ищцата имот, като същото макар да е било закрепено за
фасадата на сградата, намираща се в режим на етажна собственост, е било нейна лична
неприкосновена собственост.
Установено е на следващо място от показанията на всички разпитани по делото
свидетели, че по нареждане на лице, на което ответникът е възложил работа,
съоръжението е било премахнато, било е срязано, като съдът приема, че срязани са
били както платформата /съгласно показанията на св. С./, така и стъпалата /съгласно
показанията на св. З./. Следователно и въз основа на анализа на събраните в хода на
производството доказателства се установява увреждането на чуждото имущество от
лица, на които ответникът е възложил работа, като възлагането е било осъществено в
рамките на служебните отношения, в които дружеството се е намирало със
съответното физическо лице /било то управителят В. Кираджийска или служителят И.
И./, а от друга страна непозволеното увреждане е било осъществено в хода на
изпълнение на конкретно възложената работа по премахване на съоръжението.
Ето защо и съдът приема, че в причинна връзка с извършеното за ищцата са
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в увредата на собственото на ищцата
имущество. След деянието същото не е могло да се ползва съобразно
предназначението му, не е било годно да изпълнява функцията, за която е било
изградено, а именно да обслужва собствения на ищцата имот, действал като търговски
обект в миналото. Тук е мястото да се посочи, че съдът приема за правно ирелевантно
за случая обстоятелството, че към момента на непозволеното увреждане ищцата вече
не е използвала помещението си като търговски обект, респ. самото съоръжение към
този момент не е обслужвало достъпа на външни лица до вътрешността на имота. Не е
от значение за правилното разрешаване на настоящия спор как собственикът ползва
своите вещи, респ. последното не следва да рефлектира върху въпроса за деликтната
отговорност за неправомерното поведение. Касае се за претенция за обезщетяване на
имуществена вреда под формата на претърпяна загуба. Същата съдът приема, че се
съизмерява с възстановителната стойност на увреденото имущество, доколкото в
случая е нарушен именно правният интерес на ищцата като собственик на съоръжение,
за изграждането на което успешно са били проведени разрешителни административни
процедури. Следователно и обезщетението, което се следва на ищцата, следва да
възлиза на сумата, необходима за изграждането на съоръжение със същите качества,
свойства и функции, доколкото всичко друго не би било полезно за увреденото лице с
оглед принципа restitutio in integrum, целящ да постави увредения в положението преди
увреждането. Съгласно заключението на съдебно-техническата и оценителна
експертиза възстановителната стойност на вредата, респ. разходите за изграждане на
съоръжение като процесното, възлизат на сумата от 3800 лева, за която предявеният
5
иск се явява доказан по основание и размер.
По отношение на възраженията на ответника, че не той следва да носи
отговорност за премахването на процесното съоръжение, съдът съобразява трайната и
непротиворечива практика на ВКС, че фактическият състав на отговорността по чл. 49
ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от лице, при или по повод
изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл. 49 ЗЗД. Тази отговорност
има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на възложилия
работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване.
Лицето, което е възложило работата може да се освободи от отговорност, ако докаже,
че прекият причинител на вредата не е действал виновно или тя не е настъпила от
дейност, осъществявана при или по повод на възложената работа. Отговорността по
чл. 49 ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му
указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. Изпълнителят
отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а
възложителят - за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител.
Отговорността на възложителя не се променя от това, че избраният изпълнител е
превъзложил работата - на свои работници или на подизпълнител, както и ако
подизпълнителят също превъзложи работата на свои работници или служители.
В случая в производството е безспорно установено, че между етажните
собственици и ответникът е бил сключен договор за поддръжка и управление, по
силата на който изпълнителят е осъществявал функциите на професионален
домоуправител, т.е. за периода на действие на договора ответникът е действал като
представител от името и за сметка на етажните собственици. Не е установено по
делото на проведено общо събрание на етажните собственици е било взето решение по
надлежния ред да се премахне съоръжението, изградено от ищцата за достъп до
собствения й имот. Ето защо и не може да се приеме, че ответникът е действал в
рамките на овластяването му по силата на договора с етажните собственици.
Недоказани в производството останаха всички твърдения на ответника, че
съоръжението е било опасно, че са постъпвали сигнали от живущи, че е имало
инцидент с играещо на стълбите дете. В тази връзка съдът следва да посочи, че не дава
вяра на показанията на разпитания свидетел И. И., който е бил служител на ответното
дружество към премахването на съоръжението. Същите са непоследователни,
нелогични, изпълнени с противоречия и не кореспондират на останалите събрани в
производството доказателства в т.ч. и с показанията на разпитания свидетел С.,
доведен от ответника и с отделените като безспорни с доклада по делото между
страните обстоятелства.
Както се посочи и по-горе, ответникът в качеството му на работодател на И. И.,
отговаря за действията на последния, доколкото в производството е установено, че на
И. са били възложени функции на отговорник и представител на ответника във връзка
със сключения с етажните собственици договор за поддръжка и управление.
Съдът не споделя и възражението на ответника, че всички действия, които са
били извършени са от името и за сметка на етажната собственост, с оглед което и
етажните собственици, а не дружеството, следва да носят отговорност в случая.
Извършените действия по увреждане имуществото на ищцата според настоящия
съдебен състав излизат извън овластяването по силата на сключения между етажните
собственици и дружеството професионален домоуправител договор да действа от
тяхно име и за тяхна сметка. Видно е от съдържанието на договора, приет като
доказателство по делото, че на изпълнителя са възложени административни функции
6
във връзка с провеждане на събрания, протоколиране и следене за спазване на взети
решения, комуникация с държавни органи, изготвяне на домова книга, формиране на
бюджет, план за ремонтни дейности, организация и контрол за всяка една дейност,
извършвана от подизпълнител, осъществяване на техническа поддръжка на общи
части, подмяна на осветителни тела, ключове, брави, регулярни месечни огледи на
общите части с цел превенция и отстраняване на повреди, както и редовното събиране
на дължимите към касата на етажната собственост суми. С договора на изпълнителя са
възложени и правата по чл. 23, ал. 1, т. 1, 2, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, ал. 3, ал. 4 ЗУЕС,
както и правомощия по чл. 38, ал. 2 ЗУЕС. Видно е, че това овластяване е
изчерпателно, с оглед което и не може да се приеме, че в случая при премахване на
съоръжението е действано от името и за сметка на етажните собственици. Нещо
повече, в случая се касае за вещ, която макар и да е била прикрепена към фасадата на
сградата /като обща част/, е била индивидуална собственост на ищцата, предвид което
и това възражение на ответника е напълно неоснователно.
Не може да бъде споделен и доводът на ответника, че е била налице хипотеза на
неотложен ремонт по смисъла на ЗУЕС, както се поддържа с отговора на исковата
молба. Съгласно сключения между етажните собственици и ответника договор
последният не е изрично овластен с правомощието по чл. 11, ал. 1, т. 13 ЗУЕС без да е
налице решение на ОС на ЕС в този смисъл. Същевременно разпоредбата на чл. 49, ал.
1 ЗУЕС предвижда, че в случаи, когато сградата или отделният вход в режим на
етажна собственост се нуждаят от неотложен ремонт, с решение на управителния
съвет (управителя) незабавно се отпускат финансови средства от фонда по чл. 50
ЗУЕС, а съгласно § 1, т. 9 ДР ЗУЕС „неотложен ремонт" е дейност за предотвратяване
разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации
или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации,
водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите
и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради.
От събраните по делото доказателства не бе установено при условията на пълно и
главно доказване, че процесното съоръжение е било опасно за живота и здравето на
собствениците, ползвателите, обитателите и други лица. Не може да се приеме, че така
опасност е създавала избилата на места по стълбите и по покрива над платформата
ръжда, както е установено от показанията на свидетелите З. и Х..
Не се и установява твърденият разход за премахване н стълбата да е бил одобрен
от страна на етажните собственици на проведено общо събрание, като съгласно
изявлението на представител на етажната собственост до ответното дружество една от
причините да се вземе решение за разваляне /предсрочно прекратяване/ на сключения
договор за поддръжка и управление, е било именно унищожаването на съоръжението,
собственост на ищцата. Обстоятелството, че ответникът е заплатил стойността на
фактурата от името и за сметка на етажната собственост, доколкото последното е
счетоводно отразено от доставчика на услугата, но не и от професионалния
домоуправител, не установява нито вземане на решение от общото събрание за
премахване на стълбата, нито вземане на решение от общото събрание за одобряване
на разхода съгласно представената по делото фактура.
Съображенията на ответника, че ищцата в качеството й на собственик е
следвало да полага грижи за вещите си, също не биха могли да освободят от
отговорност възложителя на работата в конкретния случай. На първо място съдът
приема, че по делото не се установиха възраженията на ответника, че процесната вещ е
била опасна, а от друга страна не е установено, че посредством съоръжението ищцата е
7
нарушила целостта, архитектурния вид на фасадата, на сградата, нейната
носимоспособност, устойчивост на конструкцията, пожарна безопасност или
безопасното й използване. Също така, както вече беше отбелязано, за ответника не е
било налице овластяване по силата на сключения договор да вземе решение в
качеството му на професионален управител за премахване на стълбата и да реализира
същото, като отговорността за това да бъде поета от етажните собственици.
По отношение на размера, за който претенцията е основателна, съдът намира, че
следва да кредитира заключението на съдебно-оценителната експертиза, прието в
производството. Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на ответника, че
съоръжението само е било демонтирано и е било предадено на ищцата. Установено е
от свидетелските показания, че както платформата /площадката/, така и стъпалата са
били срязани с ъглошлайф. Ето защо и съдът приема, че в конкртния случай
обезщетението за неимуществени вреди се съизмерява с възстановителната стойност
на вещта, предвид което искът следва да бъде уважен за размера от 3800 лева, до който
съдът по искане на ищеца е допуснал намаляване на същия с определение,
постановено в открито съдебно заседание на 23.03.2023 г., влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената, респ. прекратената част от производството по предявения иск.
На ищеца се следват разноски за уважената част от претенцията в размер на
сумата от 3800 лева за държавна такса, депозити за вещи лица и адвокатско
възнаграждение. Държавните такси за съдебни удостоверения касаят прекратената с
определение от 17.08.2022 г. част от производството, с оглед което и не следва да се
възлагат в тежест за ответника. Настоящият състав не приема, че преводните такси за
заплащане на държавни такси към съда са разноски, пряко свързани с производството,
с оглед което и същите не следва да бъдат присъждани. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
и съобразявайки момента на извършването на разноските от ищцата, съдът намира, че в
тежест на ответника следва да се възложи сумата от 1706 лева.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски за
прекратената на основание чл. 232 ГПК част от производството /относно намаления
размер на предявения иск/. По делото са представени доказателства, че сторените от
страната разноски са в размер на сумата от 40 лева за депозит за призоваване на
свидетел. В тежест на ищцата на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да се възложи
сумата от 9,60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Х., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, . и
съдебен адрес: гр. София, ул. „., да заплати на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД на
Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ., сумата от 3800 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от увреждането на
собственото й метално съоръжение, прикрепено към фасадата на вх. ., ж.к. „Дружба“,
гр. София, осъществено през м.юни 2021 г., ведно със законната лихва от 19.07.2021 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Х., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, . и
8
съдебен адрес: гр. София, ул. „., да заплати на основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК на Е. Г.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ., сумата от 1706 лева, представляваща
разноски за производството.
ОСЪЖДА Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ., да заплати на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК на „Х., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, . и съдебен адрес: гр. София, ул. „., сумата от 9,60 лева, представляваща
разноски за прекратената на основание чл. 232 ГПК част от производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жална, подадена до Софийски
градски съд чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9