Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на девети
март през две хиляди двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Делчева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №170 по описа на КАС за
2021 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ВПД началник на сектор „Пътна полиция“ – Кърджали
при ОД на МВР - Кърджали, срещу Решение №158/27.11.2021 г., постановено по анд №995/2021 г. по описа на Районен съд-Кърджали. В касационната
жалба се оспорват изцяло изводите на въззивния съд, за
несъставомерност на нарушението, поради недоказаност на
деянието от субективна страна. Излагат се доводи, че незнанието на факта, че управляваният
от водача автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена
от него непредпазливост под формата на небрежност. В тази връзка касаторът счита, че всеки водач, който взема решение да управлява
МПС е длъжен да се убеди в неговата техническа изправност, както и в редовността
на регистрацията му. Иска съдът да отмени обжалваното решение, като вместо него
постанови друго, с което да потвърди изцяло наказателното постановление.
Ответникът
по касация – А.Н.Д., чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна.
Искането е настоящия съд да потвърди оспореното решение. Претендира присъждане на
разноски, съобразно представен списък.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна, а оспореното
решение за законосъобразно и обосновано.
Административният съд,
след като извърши проверка
на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице
- страна по анд №995/2021 г. по описа на КРС.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение районният съд е отменил Наказателно постановление № 21-1300-001041/09.07.2021 г., издадено от
ВПД началник на сектор „ПП“ –Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което,
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на ответника
по касация е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца,
както и отнемане на 10 точки на основание Наредба
№ Iз- 2539 на МВР, за извършено нарушение
на чл.140, ал.1 ЗДвП. С горното решение, касаторът
е осъден да заплати на А.Д. и деловодни
разноски в размер на 480 лв., за адвокатско
възнаграждение.
За да постанови решението
си районният съд приел, че на 06.06.2021
г., на изхода на ***, А.Н.Д. е
управлявал личния
си товарен автомобил -
Мерцедес 208 Д с рег. № ***, след като регистрацията
на това МПС била прекратена по реда на
чл.143, ал.10
от ЗДвП. Отчетено е от съда,
че по делото не
са представени никакви доказателства за
това, собственикът на товарния автомобил да е бил своевременно
уведомен за служебно прекратената регистрация, каквото било изискването
на закона. Поради това съдът е направил извод, че вмененото на наказаното лице нарушение е несъставомерно от субективна страна.
По изложените
съображения,
оспореното наказателно постановление е отменено, като незаконосъобразно
Така постановеното решение е правилно.
С разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП, е въведено изискване,
по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
По делото няма спор, че регистрацията на товарен автомобил с рег. № ***, собствен на А.Н.Д., е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, поради това, че собственикът на МПС, не е изпълнил задължението
си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, въз основа на която е прекратена
регистрацията на процесното МПС, служебно се прекратява
регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Т.е,
с последната разпоредба, на органите, ангажирани с регистрирането на ППС, е вменено
задължение да уведомяват собствениците в случаите на служебно прекратяване на регистрацията,
поради липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
В случая няма данни, собственикът на товарния автомобил да е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията от компетентния орган, или да е узнало
за това по друг начин. Липсата на уведомяване на собственика, в случаите по чл.143,
ал.10 ЗДвП, респ. липсата на знание за служебно прекратената регистрация, поради
неизпълнение на законово задължение на административен орган, води до липса на субективния
елемент на процесното деяние, поради което издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно. В тази връзка, правилен е
изводът на решаващия съд за липсата на субективния елемент на деянието, необходим
за неговата съставомерност, тъй като в случая не са налични
каквито и да било данни, водачът да е управлявал товарния автомобил със съзнанието,
че последният е с прекратена регистрация.
Доводите на касатора, че всеки водач, който взема
решение да управлява чуждо МПС е длъжен да се убеди в редовността на регистрацията
му, не се споделят от съда. Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не предвижда
задължение на собствениците на МПС, сами да следят за това дали е извършено служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила или не. Според посочената норма задължение
на надлежните органи е да уведомят собственика на ППС за прекратяване на регистрацията.
Предвид горното, касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно. При извършената служебна
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установи, че процесното
решение е и валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе,
ще следва да се остави в сила.
При този изход на делото
и предвид заявеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1
от АПК, на ответника по касация се следват и направените по делото разноски в размер
на 420 лв. за договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
представен ДПЗС №***/*** г.
Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №158/27.11.2021
г., постановено по анд №995/2021 г. по описа на Районен
съд-Кърджали.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Кърджали, да заплати на А.Н.Д. от ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер
на 420 лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.