Решение по дело №2734/2022 на Административен съд - Варна

С подадена по делото молба с. д. № 12387/30.08.2023 г. адвокат И.З. като пълномощник на жалбоподателката по делото С.П.П. е поискал от съда да поправи допуснати в решение № 1152/03.08.2023 г. очевидни фактически грешки като в диспозитива на решението посоченото цифром и словом число 2 362,44 лв. се поправи цифром и словом на числото 2 971, 64 лв.; посоченото цифром и словом число 506 лв. се поправи цифром и словом на числото 790, 68 лв. и посоченото цифром и словом число 950, 94 лв. се поправи цифром и словом на числото 1194,97 лв.

Според изложените в молбата твърдения на адвокат З., послужили му като мотив да поиска поправка на решението, с АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. в частта за такса битови отпадъци на доверителката му е определено за периода 2012 г. – 2015 г. вкл. задължение в размер на 2971, 64 лв. /главница/ и 790, 68 лв. /изтекла законна лихва/ или общо 3 762, 32 лв., като постановеното от ВАС отменително решение № 10816/28.11.2022 г. по адм. дело № 1748/2022 г. е относно цялото задължение за такса битови отпадъци в размер на 2 971, 64 лв. /главница/ и 790, 68 лв. /изтекла законна лихва/ за периода 2012 г. – 2015 г. вкл., поради което според адвокат З. при повторното разглеждане на делото от първата инстанция предмет на контрол и произнасяне от съда е било цялото задължение за такса битови отпадъци за периода 2012 г. – 2015 г. вкл. в размер на 2971, 64 лв. /главница/ и 790, 68 лв. /изтекла законна лихва/.

Адвокат З. твърди, че в мотивите на решение № 1152/03.08.2023 г. по адм. дело № 2734/2022 г. на Адм. съд – Варна е посочено цялото задължение за такса битови отпадъци за периода 2012 г. – 2015 г. вкл. в размер на 2971, 64 лв. /главница/ и 790, 68 лв. /изтекла законна лихва/, но в диспозитива на решението посочените цифром и словом числа са различни и по-малки по размер, като в мотивите на решението не се съдържат съображения, които да обяснят тази разлика.

Тъй като успоредно на това, намалените числа са участвали и при изчисляването на дължимите на доверителката му разноски, адвокат З. счита, че и посоченото цифром и словом число 950, 94 лв. /сумата, която община Варна е осъдена да заплати на С.П.П. за направените съдебни разноски в процеса/ е в резултат на грешки в пресмятането, което по естеството си представлявало също очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена.

С разпореждане № 8290/11.09.2023 г. съдът е дал възможност на директора на Дирекция „Местни данъци“ в община Варна като насрещна по делото страна да подаде писмен отговор в едноседмичен срок от получаването на препис от молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Препис от молбата по чл. 175 ал. 1 АПК е връчен и разпореждането е съобщено на директора на Дирекция „Местни данъци“ чрез пълномощника му по делото юрисконсулт Ж. Х. на датата 27.09.2023 г., като в указания от съда срок, изтичащ на 04.10.2023 г., не е подаден отговор по искането за поправка на очевидна фактическа грешка.

За да се произнесе по процесуалната допустимост на искането, съдът съобрази следното:

Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е отправена до компетентния да се произнесе по нея съд като изхожда от процесуално легитимирано лице - страна в приключилото с решение № 1152/03.08.2023 г. съдебно производство по адм. дело № 2734/2022 г. Приложимата в случая на основание § 2 ДР ДОПК разпоредба на чл. 175 ал. 1 АПК не обвързва искането за поправка с изтичане на определен преклузивен срок, поради което като извърши съвкупна преценка относно наличието на тези процесуални предпоставки съдът намира искането за процесуално допустимо и поради това за подлежащо на разглеждане по неговата основателност в частта на поисканата поправка на очевидна фактическа грешка досежно посочените в диспозитива на решението суми за ТБО и законна лихва върху ТБО.

Недопустимо е обаче подаденото по реда на чл. 175 ал. 1 АПК искане за поправка на решението в частта на присъдените с него съдебни разноски за жалбоподателката. Редът за изменение на решението в тази част /поправка, според използвания от пълномощника на жалбоподателя термин/ поначало не е този по чл. 175 АПК. Дори в случаите, в които изменението в размера на първоначално определените с решението разноски се предопределя изцяло от извършването на поправка на ОФГ в същинската част на решението /в случая това е частта относно ТБО и лихвите за забава/, изменението може да се претендира и респективно да се извърши единствено и само по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК. Хипотетично това означава, че поправката на решението в частта за разноските, в случаите, в които тя е функция от поправката му в същинската част по реда на чл. 175 ал. 1 АПК, може да се претендира единствено по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК и то едва след като решението за поправка, с което молбата по чл. 175 ал. 1 АПК е уважена, влезе в законна сила и поради това съгласно чл. 175 ал. 2 АПК стане неразделна част от поправеното решение.

Поради това като е претендирал с молба с. д. № 12387/30.08.2023 г. увеличение на присъдените с решението разноски по реда на чл. 175 ал. 1 АПК /чрез поправка на ОФГ/, адвокат З. е предявил едно недопустимо искане, което поради това следва да се остави без разглеждане.

По основателността на искането по чл. 175 ал. 1 АПК в допустимата му за разглеждане и произнасяне част съдът намира следното:

Решение № 1152/03.08.2023 г. е постановено в развило се по реда на чл. 226 АПК вр. чл. 160 ал. 7 ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 ЗМДТ съдебно производство след постановената от ВАС РБ с решение № 10816/28.11.2022 г. по адм. дело № 1748/2022 г. отмяна на първоначално постановеното по спора решение № 1551/25.11.2021 г. по адм. дело № 1114/2021 г. на Адм. съд – Варна САМО В ЧАСТТА, в която е отхвърлена жалбата на С.П.П. против издадения от орган по приходите в Дирекция „Местни данъци“ Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. В ЧАСТТА МУ, с която на С.П.П. са определени задължения за такса битови отпадъци за периода от 2012 г. до 2015 г. вкл., ведно с лихви за забава.

Съгласно чл. 175 ал. 1 АПК, съдът по свой почин или по искане на страна по делото може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.

В случая обаче няма основание за приложението на чл. 175 ал. 1 АПК към постановеното по делото решение № 1152/03.08.2023 г. в посочения от пълномощника на жалбоподателката смисъл.

Преди всичко следва да се уточни, че не отговаря на съдържанието на решението твърдението на адвокат З., че е налице несъответствие между мотивите и диспозитива му, тъй като в мотивите било коментирано цялото задължение за такса битови отпадъци за периода 2012 г. – 2015 г. вкл. в размер на 2971, 64 лв. /главница/ и 790, 68 лв. /изтекла законна лихва/, а в диспозитива на решението сумата за такса битови отпадъци за същия период и за законна лихва върху нея била по-малка. Никъде в мотивите на решението съдът не е посочил в цифрово и в словесно изражение дължимата според АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 такса битови отпадъци и законна лихва върху нея за периода 2012 г. – 2015 г. вкл., като навсякъде единствено се е позовавал и е обсъждал периода 2012 г. – 2015 г. вкл., без да посочва конкретни суми.

От съдържанието на процесния АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. е видно обаче, че освен периода 2012 г. – 2015 г. вкл., актът обхваща и периода 2011 г., за който органът по приходите в Дирекция „Местни данъци“ също е определил дължимата от жалбоподателката такса битови отпадъци и законна лихва върху нея за посочените в акта недвижими имоти, като именно със сумирането и на определената ТБО за 2011 г. се получава посочената в молбата на адвокат З. по чл. 175 ал. 1 АПК крайна парична стойност от 2 971, 64 лв., респективно и посочената от него лихва за забава от 790, 68 лв., изчислена върху така определената с акта ТБО за целия период от 2011 г. до 2015 г. вкл.

Тъй като обаче обхватът на съдебната проверка при новото разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК зависи изцяло от отменителната част на постановеното по реда на касационния контрол по глава ХІІ АПК вр. чл. 160 ал. 7 ДОПК решение на ВАС № 10816/28.11.2022 г., с което касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд САМО В ЧАСТТА на определената с АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. такса битови отпадъци за периода 2012 г. – 2015 г. вкл., ведно с начислената върху така определената ТБО лихва за забава, съдът се е произнесъл с решение № 1152/03.08.2023 г. по законосъобразността на АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. единствено В ЧАСТТА на определената с него ТБО за периода 2012 г. – 2015 г. вкл. и съответната върху нея лихва за забава като нито в мотивите, нито в диспозитива на решението се е занимал и е формирал воля по въпроса за законосъобразността на определеното с АУЗД МД-АУ-2607/30.03.2016 г. задължение за такса битови отпадъци за 2011 г. за посочените в акта недвижими имоти и лихва за забава върху тази ТБО.

По този начин, изключвайки с решението размера на определената с АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. такса битови отпадъци за 2011 г. за посочените в акта недвижими имоти и размера на определената върху ТБО за 2011 г. законна лихва, тъй като те не са били предмет на разглеждане и произнасяне в производството по чл. 226 АПК, съдът абсолютно точно е изчислил и посочил в диспозитива на съдебния акт размера от 2 362, 44 лв. на таксата за битови отпадъци за 2012 – 2015 г. вкл. и размера от 506 лв. на следващата се върху ТБО за 2012 г. – 2015 г. вкл. законна лихва и относно тях е отменил процесния АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. При това решението не създава каквито и да било предпоставки за объркване в това отношение, защото както се посочи, навсякъде в него е упоменат единствено периодът 2012 г. - 2015 г. вкл., кореспондиращ изцяло на отменителната част на постановеното от касационната инстанция съдебно решение, изцяло обвързваща съда при повторното разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК, като както жалбоподателката, така и пълномощникът й би следвало да са наясно, че АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. обхваща и определено задължение за ТБО за 2011 г. със съответната законна лихва върху ТБО за 2011 г., които обаче не са предмет на отменителната част на касационното решението на ВАС.

Поради тези съображения молбата в частта за поправка на решение № 1152/03.08.2023 г. по реда на чл. 175 ал. 1 АПК относно размера на посочената в него ТБО за 2012 г. – 2015 г. и лихва за забава върху тази ТБО е неоснователна и следва да се отхвърли.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ обективираното в молба с. д. № 12387/30.08.2023 г. искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 1152/03.08.2023 г. в частта на посочения в диспозитива на решението размер от 2 362, 44 лв. на определената с АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. такса битови отпадъци за периода 2012 г. – 2015 г. вкл. и в частта на посочения в диспозитива на решението размер от 506 лв. на следващата се законна лихва към 30.03.2016 г. върху таксата за битови отпадъци за периода 2012 г. – 2015 г. вкл.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ обективираното в молба с. д. № 12387/30.08.2023 г. искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 1152/03.08.2023 г. в частта на присъдените в полза на жалбоподателката С.П.П. съдебни разноски от 950, 94 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото, а в частта, имаща характер на определение, в която молба с. д. № 12387/30.08.2023 г. е оставена без разглеждане - с частна жалба пред ВАС РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: