Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова в. гр. дело № 15986 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство „Т.“ ООД срещу решение № 447529 от 10.07.2018 г., постановено по
гр. д. № 35122/2017 г., по описа на СРС, ГО, 119-ти състав, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу Държавно предприятие „Национална компания
Железопътна инфраструктура“ иск за осъждане на последното да заплати на „Т.“
ООД сумата от 22 260 лева по фактура № ********** от 10.03.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 30.05.2017 г.
до окончателното плащане. С решението „Т.“ ООД е осъдено да заплати на Държавно
предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ и сумата от 200
лева – разноски по делото.
Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на
атакуваното решение и за постановяването му при нарушение на процесуалните
правила. Сочи се, че между страните не е налице спор за възникналите между тях
облигационни отношения и за наличието на процесния
договор за прехвърляне на вземане. Оспорва се обаче крайният извод на съда, че
на длъжника е било надлежно съобщено за извършеното между ищеца и третото лице
- помагач прехвърляне на вземане едва с входирането
на 28.03.2017 г. на допълнението към уведомление за прехвърляне на вземане,
като първото уведомление за цесията, получено от длъжника на 24.03.2017 г., не
е отговаряло на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В тази връзка се твърди,
че нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не поставя специални изисквания за начина и
формата на уведомяване на длъжника за прехвърлянето. Акцентира се, че длъжникът
е бил уведомен още на 24.03.2017 г. от предишния му кредитор за процесния договор за цесия, като в това съобщение са били
посочени четири вземания с конкретни стойности и поделения на НКЖИ, три от
които са платени редовно на новия кредитор, а единствено процесното
вземане при същото документално осъществяване е извършено на стария кредитор.
Намира се за доказателствено неподкрепен изводът на
СРС, че между страните има и други задължения, предмет на други договори за
покупко-продажба на въглища, доколкото по делото не са били релевирани
такива твърдения и не са налични доказателства в тази насока. Счита се за
превратно третиран от първата инстанция и въпросът, че с депозирането на
допълнителното уведомление от 28.03.2017 г. цедентът
сам е приел първоначалното си уведомление за недостатъчно. Поради което се
сочи, че плащането на ответника, извършено на 28.03.2017 г. на стария му
кредитор „П.“ ООД не може да бъде прието за погасяващо задължението му към
новия кредитор - „Т.“ ООД, с оглед редовното уведомяване на длъжника на
24.03.2017 г. за прехвърлянето на вземането. Предвид изложеното се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и
за постановяването на друго, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция
като основателна и доказана. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Държавно предприятие
„Национална компания Железопътна инфраструктура“, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за
неоснователност на същата. Намира за безспорно между страните сключването на
борсовия договор и изпълнението по него на третото лице – помагач „П.“ ООД,
наличието на сключен между „П.“ ООД и „Т.“ ООД договор за прехвърляне на
вземане, както и извършването на плащане от ответника на третото лице –
помагач. Сочи, че спорен по делото е останал въпросът, дали с плащането на
третото лице – помагач длъжникът е платил на лице, което все още има качеството
кредитор, или е следвало да плати на ищеца – цесионер.
В тази връзка счита за правилни изводите на районния съд, че индивидуализацията
на прехвърлените вземания е извършена едва с допълнителното уведомление,
получено от длъжника на 28.03.2017 г. Излага, че предвиденото в чл. 99, ал. 3
от ЗЗД уведомяване е регламентирано именно с цел защита правата на длъжника и
предотвратяване плащането на некредитор, поради което и съобщението следа да
съдържа ясно и точно посочване на прехвърленото вземане. Твърди, че Държавно
предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ е погасило
задължението си чрез плащане, тъй като последното е извършено преди получаване
на съобщението за прехвърляне на процесното вземане
по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение,
а първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно, да бъде потвърдено.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от третото лице-помагач на страната на ответника „П.“ ООД.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима като
подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. При проверка неговата правилност въззивният съд намира, че при постановяване му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбата решението е и правилно, като крайният извод
на настоящия съд съвпада с този, направен от районната инстанция в атакувания
съдебен акт.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
искове за реално изпълнение на договор за търговска продажба с правно основание
чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 79 от ЗЗД и за
обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение
на парично задължение от деня на забавата с правно основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД; обратен иск за връщане на
получено без основание с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД.
За да постанови
обжалваното решение, Софийски районен съд е приел, че ответникът е бил надлежно
уведомен за прехвърлянето на процесното вземане по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД с допълнителното уточнение към уведомление от 24.03.2017 г.,
постъпило в ответното дружество на 28.03.2017 г. Счел е, че доколкото
представеният по делото борсов договор, сключен между ответника и третото
лице-помагач, е на обща стойност 247 284 лева, то тази сума надхвърля
многократно сбора от четирите цедирани вземания на
ищеца с процесния договор за цесия. Поради което е заключил,
че ответникът има към третото лице – помагач и други задължения, предмет на
други договори за покупко-продажба на въглища, като след като между длъжникът и
първоначалният кредитор са налице многобройни задължения, то, за да е налице
надлежно съобщаване на цесията, е необходимо прехвърленото вземане да бъде
достатъчно детайлно индивидуализирано в уведомлението. Сочената
индивидуализация е извършена едва с допълнителното уведомление от 28.03.2017
г., след извършване на плащането. Съдът е акцентирал и на обстоятелството, че
демонстрираното от ответника поведение по плащане на цесионера
след получаване на уведомлението, говори за неговата добросъвестност, като
допълнително е счел, че с изпращането на второ уведомлени
до длъжника, цедентът сам е приел, че първоначалното
такова не е достатъчни, за да се изпълнят изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Страните не спорят, а и
от представените по делото доказателства се установява, че между Държавно
предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ и „П.“ ООД е
сключен борсов договор № 037/01.02.2017 г. по процедура на договаряне без
обявление, при условията на чл. 79, ал. 1, т. 7 от ЗОП, по силата на който
ответникът се задължава да купува от третото лице – помагач обогатени въглища и
брикети от лигнитни въглища, описани в спецификация, с общо количество 617 тона
и на обща стойност 247 284 лева с включен ДДС. Продавачът се е задължил да
доставя договорените количества обогатени въглища и брикети от лигнитни въглища
с жп вагони до крайните получатели и разтоварни гари, а плащането е уговорено
да става по банков път, срещу представяне на фактура в оригинал, товарителница,
до 20 дни след съставяне на приемо-предавателен
протокол за всяка доставка, по която фактурирането се извършва по поделения
крайни получатели.
С договор за продажба на вземане от 24.03.2017
г. „П.“ ООД прехвърля на „Т.“ ООД свои вземания от Държавно предприятие
„Национална компания Железопътна инфраструктура“ съгласно Договор за доставка
на твърди горива № 037/01.02.2017 г., по който договор прехвърлените вземанията
са обективизирани във фактури както следва: за сумата
от 2 301,60 лева с ДДС по фактура № 1758/07.03.2017 г. – доставка за ЖПСекция София; за сумата от 2 202,96 лева с ДДС по
фактура № 1759/08.03.2017 г. – доставка за ЖПСекция
Пловдив; за сумата от 44 520 лева с ДДС по фактура № 1760/09.03.2017 г. –
доставка за ЖПСекция Враца; за сумата от 22 260 лева
с ДДС по фактура № 1761/10.03.2017 г. – доставка за ЖПСекция
Горна Оряховица.
С уведомление за
прехвърляне на вземане, получено на 24.03.2017 г. от Генералния директор на
Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, „П.“ ООД
е уведомил последния, че на 24.03.2017 г. е прехвърлил на фирма „Т.“ ООД вземанията си
към ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, като прехвърлените
вземания са били посочени в уведомлението само като суми и поделяния, които ги
дължат.
С допълнение към
уведомление за прехвърляне на вземане, подадено в ответното дружество на
28.03.2017 г. в 16:44 часа на ръка, „П.“ ООД уведомява Генералния директор на
Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, че
прехвърленото от него на 24.03.2017 г. на „Т.“ ООД вземане е по сключен с
ответника борсов договор № 037/01.02.2017 г. за покупка на въглища обогатени,
клас Д, висококалорични, с размер на зърната от 20 до 50 мм, и брикети от
лигнитни въглища. Същевременно, от представено по делото преводно нареждане се
установява, че на същия ден – 28.03.2017 г., в 12:26 часа, ЖПСекция
Горна Оряховица превежда по сметката на „П.“ ООД сумата от 22 260 лева,
представляваща задължение по фактура № ********** от 10.03.2017 г.
Спорният между
страните въпрос е свързан с изпълнението на въведеното с чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
задължение на предишния кредитор да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, и дали това задължение в процесния
случай е било изпълнено с първоначалното получено от ответника уведомление за
прехвърляне на вземане на 24.03.2017 г., или съобщаването за процесния договор за цесия е било извършено надлежно едва с
допълнението към уведомление за прехвърляне на вземане, получено от ответното
дружество на 28.03.2017 г. в 16:44 часа. Отговорът на този въпрос ще обуслови и
извода, дали с извършеното от ЖПСекция Горна
Оряховица плащане по фактура № **********/10.03.2017 г. на 28.03.2017 г. в
12:26 часа, ответникът е платил на лице, което все още за него има качеството
на кредитор, или с така направеното плащането Държавно предприятие „Национална
компания Железопътна инфраструктура“ е платило лошо на лице, което е загубило
качеството си на кредитор спрямо последното.
Договорното съдържание на цесията обвързва
страните по него и главна негова последица е, че вземането преминава от един
кредитор към друг, за което преминаване на вземането не е необходимо съгласие
на длъжника. Длъжникът не е страна по договора за цесия, но неговите права са
защитени от закона – чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, целта на който е той да бъде защитен
при изпълнение на неговото задължение – да го изпълни точно като плати на
надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Съобщаването
представлява едностранна волеизява, то е
неформално и следва да бъде изпълнено от предишния кредитор /цедентът/, тъй като до уведомлението той се счита за кредитор
на вземането. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено цедентът да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне.
Действително, както посочва и жалбоподателят,
законодателят не е предвидил изрична форма и съдържание на уведомлението, с
което цедентът съобщава на длъжника за извършеното
прехвърляне. Въпреки това обаче, за обезпечаване правната сигурност между
страните, в случите, в които между цедента и длъжника
има сключени повече от един договори, по които за кредитора са възникнали отделни
вземания, или когато има само един сключен между страните договор, но от който
за цедента произтичат повече от едно вземания, то при
цедирането само на част от тези вземания за цедента възниква необходимостта да съобщи на длъжника
достатъчно ясно и конкретно за кои негови задължения той вече не отговаря пред
първоначалния му кредитор, а има нов такъв. В тези случаи добросъвестността в
договорните отношения между страни налага на цедента да
съобщи на длъжника не просто фактът на прехвърляне на част от съществуващите
спрямо него вземанията на трето лице, а достатъчно ясно и точно да
индивидуализира кои вземания си били предмет на цесията. Индивидуализацията на едно вземане се извършва чрез страните, размера и
обстоятелствата, от които същото произтича, т. е. конкретният източник на
облигационно правоотношение /конкретен договор, деликт,
неоснователно обогатяване и други/. Единствено при такава конкретна индивидуализация
на прехвърлените вземания може да се приеме, че цедентът
е изпълнил надлежно вмененото му с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
задължение и цесията е породила правното си действия спрямо длъжника.
Както вече беше посочено, в процесния
случай между Държавно предприятие „Национална компания
Железопътна инфраструктура“ и „П.“ ООД е сключен борсов договор №
037/01.02.2017 г. по процедура на договаряне без обявление, при условията на
чл. 79, ал. 1, т. 7 от ЗОП, по силата на който ответникът се задължава да
купува от третото лице – помагач обогатени въглища и брикети от лигнитни
въглища, описани в спецификация, с общо количество 617 тона и на обща стойност
247 284 лева с включен ДДС. Видно от представеното по делото приложение №
2 към борсов договор № 037/01.02.2017 г. – Разпределение на въглища обогатени,
клас Д, висококалорични с едрина на зърната от 20 до 50 мм и брикети от
лигнитни заексплоатационните звена на ДП НКЖИ по
разтоварни гари, за ЖПСекция Горна Оряховица са предвидени
4 разтоварни гари, за които е определена доставка на въглища обогатени, клас Д,
висококалорични с едрина на зърната от 20 до 50 мм, опаковани в чували, както
следва: за гара Горна Оряховица – товарна – 25 тона, за гара Шумен – 25 тона,
за гара Завет – 33 тона, за гара Синдел – 20 тона, и за гара Русе
разпределителна – 53 тона, или общо за ЖПСекция Горна
Оряховица е определена доставка на 156 тона обогатени въглища. Предвид
посочената в таблицата на приложение към борсов договор № 037/01.02.2017 г.
единична цена на тон обогатени въглища, възлизаща на 350 лева без ДДС, то
дължимата обща цена от ЖПСекция Горна Оряховица за
доставката на 156 тона обогатени въглища възлиза на 54 600 лева без ДДС,
или 65 520 лева с ДДС. Или вземането на кредитора „П.“ ООД за доставката
на 156 тона обогатени въглища на ЖПСекция Горна Оряховица
е в общ размер на 65 520 лева с ДДС.
Поради което, с
първоначално изпратеното до Генералния директор на Държавно предприятие
„Национална компания Железопътна инфраструктура“ уведомление за прехвърляне на
вземане, получено от последния на 24.03.2017 г., в което „П.“ ООД съобщава на
ответника единствено обстоятелството, че на 24.03.2017 г. е прехвърлил на фирма „Т.“ ООД вземането си
от ДП НКЖИ по отношение на ЖПСекция Горна Ораховица за сума в размер на 22 260 лева с ДДС, без
да посочи така прехвърленото вземане от кой сключен между страните договор
произтича и в коя фактура е обективизирано, то „П.“
ООД не е изпълнило надлежно задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за уведомяване на длъжника за прехвърлянето.
При така оформеното от третото лице-помагач съдържание на уведомлението от
24.03.2017 г. за Държавно предприятие „Национална компания Железопътна
инфраструктура“ не е възникнало задължение да заплати сумата по фактура №
**********/10.03.2017 г. на „Т.“ ООД, доколкото към този момент за длъжника не
е имало възможност по никакъв начин да стане ясно, че именно това вземане е
било предмет на прехвърляне от страна на досегашния му кредитор на нов такъв.
Поради което, с извършеното от длъжника на 28.03.2017 г. в 12:26 часа плащане
по банков път, с което на „П.“ ООД е била преведена сумата от 22 260 лева,
представляваща задължение по фактура № **********/10.03.2017 г., Държавно
предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ е платило надлежно на легитимирано
лице, което е било все още носител на вземането. В тази връзка настоящият
съдебен състав споделя съждението на първоинстанционния
съд, че с действието си по подаване на допълнение към уведомлението от
24.08.2017 г. ищецът очевидно също е приел, че първоначалното му уведомление не
е достатъчно, за да изпълни изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Едва с получаването на
допълнение към уведомление за прехвърляне на вземане, подадено в ответното
дружество на 28.03.2017 г. в 16:44 часа на ръка, следва да се приеме, че на
Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ е било съобщено
надлежно за процесния договор за цесия и съответно
той е породил действието си спрямо него. Това е така, защото, от една страна, в
допълнителното уведомление е посочено изрично от кой договор произтичат
прехвърлените вземания, а от друга страна, противно на заявеното от
жалбоподателя, едва след получаването на това второ, допълнително уведомление,
ответникът е платил на цесионаера останалите прехвърлени
с договора за цесия вземания - видно от представените по делото платежни
нареждания от 30.03.2017 г. /2 броя/ и от 31.03.2017 г.
Изложените по-горе съображения мотивират въззивния съд да приеме, че доколкото е налице съвпадане
на решаващите изводи на двете съдебни инстанции, то обжалваният съдебен акт следва
да бъде потвърден.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски
има въззиваемата страна, която е поискала
присъждането на такива до приключване на последното заседание пред настоящата
съдебна инстанция, като същевременно интересите му са били представлявани и
защитавани от юрисконсулт пред въззивната инстанция.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ
бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, Държавно
предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ има право на
възнаграждение, тъй като е било защитавано от юрисконсулт във въззивното производство. В този смисъл и като съобрази
фактическата и правна сложност на настоящото дело и извършените от процесуалния
представител на ответника действия в производството, съдът намира, че размерът
на това възнаграждение следва да бъде определен на 200,00 лева. Предвид горното
и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК,
ищецът „Т.“ ООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на Държавно
предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ сумата от 200,00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
във въззивното производство.
Воден от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 447529 от 10.07.2018 г., постановено по гр. д. № 35122/2017 г., по описа на
СРС, ГО, 119-ти състав, с което е отхвърлен искът за осъждане на Държавно
предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, с трето
лице-помагач „П.“ ООД,
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да плати на „Т.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 22 260,00 лева по фактура №
********** от 10.03.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 30.05.2017 г. до
окончателното плащане, с което „Т.“ ООД е осъдено да заплати на
Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ сумата от
200 лева – разноски по делото, и с което е
оставен без разглеждане предявеният от Държавно предприятие
„Национална компания Железопътна инфраструктура“, ЕИК ********, срещу третото лице-помагач „П.“ ООД, с ЕИК ********, обратен иск за осъждане на „П.“
ООД, с ЕИК ********, да върне на Държавно
предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, ЕИК ********, сумата от 22 260,00 лева по фактура №
********** от 10.03.2017 г. като получена без правно основание.
ОСЪЖДА „Т.“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
в полза на Държавно
предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК сумата от 200,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „П.“
ООД.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.