№ 28
гр. Пловдив , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000359 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.25,ал.4,изр. 2-
ро от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба с вх.№265024 от 15.04.2021 г. /по входящия
регистър на ОС-С.З./,подадена от А. чрез ЕЛ. Й.-юрисконсулт в отдел
„П.“,дирекция „ПОЧРД“,против решение №260128 от 31.03.2021
г.,постановено по т.д.№102/2021 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,ТО,с което е
отменен отказ №20210310120006-6/16.03.2021 г. на А.-Търговски регистър и
РЮЛНЦ като незаконосъобразен и е указано на агенцията да извърши
поисканото със заявление вх.№20210310120006 от 10.03.2021 г. заличаване на
„К.“ЕООД /в ликвидация/ с ЕИК ***.
В жалбата се поддържа становището,че обжалваното съдебно решение
е неправилно и незаконосъобразно.Развити са доводи за постановяване на
решението при неправилно прилагане на материалния закон.Оспорен е като
1
неправилен извода на ОС-СтараЗагора,изложен в мотивите на обжалваното
решение,че в случая не е налице хипотезата на чл.73в от ТЗ.Агенцията-
жалбоподател счита,че след като има вписан запор върху дружествени
дялове,притежавани от съдружник в търговско дружество,обявено в
ликвидация,и този запор не е заличен,то следва да бъде спазена задължително
предвидената в чл.73в от ТЗ процедура по уведомяване,независимо от това
дали след удовлетворяване на кредиторите на дружеството е останало
имущество,което да подлежи на разпределение между съдружниците
съгласно чл.271 от ТЗ.И едва след провеждането на такава
процедура,респективно след изтичането на срока по чл.73в от ТЗ,агенцията-
жалбоподател счита,че ликвидаторът може да поиска заличаване на
дружеството в ТР,като представи и доказателства за влагане в банка за
обезпечение на кредиторите на дължимите по запорите суми до размера на
ликвидационния дял на съдружника,респ. като удостовери обстоятелствата по
чл.273 от ТЗ посредством изготвените от него заключителен
баланс,пояснителен доклад и декларация.И тъй като в случая няма
представени доказателства за изпълнение на процедурата по чл.73в от ТЗ,то
това според агенцията води до извода,че едномесечният срок по същата
разпоредба все още не е започнал да тече и съответно на това не би могло да
се впише и поисканото със заявлението заличаване на дружеството „К.“ЕООД
/в ликвидация/ с ЕИК ***.Развити са и доводи,че с вписването на запора в ТР
се конституира трети правен субект-кредитор на съдружника-длъжник,за
чиито права законът следи чрез нормата на чл.517,ал.3 от ГПК,а заличаването
на търговеца от ТР би накърнило интереса на кредитора да удовлетвори
притезанието си чрез иска по чл.517,ал.3 от ГПК.Ако се впише заявената
промяна-заличаване на дружеството,това според агенцията би довело до
загубване от кредитора на реалната възможност за плащане на дълга от
същото дружество.
Предвид горните основни съображения,изложени в жалбата,агенцията-
жалбоподател моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение от
31.03.2021 г.,постановено по т.д.№102/2021 г. по описа на Окръжен съд-
С.З.,като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено от
настоящата инстанция решение,с което да се потвърди като правилен и
законосъобразен отказ с рег.№20210310120006-6 от 16.03.2021 г.,постановен
2
по заявление с вх.рег.№20210310120006 от 10.03.2021 г.,подадено по
партидата на „К.“ЕООД-в ликвидация.Агенцията,също така,моли на
основание чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.81 от ГПК,да й бъдат
присъдени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв.,направени в настоящото производство.
Препис от жалбата на агенцията е връчен на насрещната
страна-“К.“ЕООД-в ликвидация-гр.С.З.,с ЕИК *** и от същото дружество
чрез ликвидатора му Ж.А.Т. е подаден в законния срок писмен отговор,в
който е изразено становище,че жалбата е неоснователна,а обжалваното с нея
съдебно решение е правилно и законосъобразно.Изложен е и аргумента,че
доводите наведени в жалбата и направените въз основа на тях правни изводи
са неоснователни.В тази връзка дружеството-ответник по жалбата,заявява,че
споделя изводите на съда,постановил обжалваното решение,че в случая не е
налице хипотезата на чл.73в от ТЗ поради липса на имущество за
разпределение.Поддържа и аргумента,че при приключване на ликвидацията
на едно търговско дружество,трябва да са уредени всички задължения на
дружеството,а не на трети лица.Счита,че в случая са налице всички
предпоставки на закона за заличаване на търговеца,като за вписване на това
обстоятелство са представени и всички изискуеми по чл.21,ал.3,т.12 от
Наредба №1 от 14.02.2007 г. за водене,съхраняване и достъп до търговския
регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
документи.И с оглед на поддържаните в отговора аргументи е поискано да се
потвърди обжалваното решение.Заявено е също,че претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. е
прекомерна,като при евентуална отмяна на обжалваното решение,с оглед
фактическата и правна сложност на делото,следва да се присъди на агенцията
минималното възнаграждение по ЗПП в размер на 80 лв. съгласно чл.23,т.4
или т.5 от НЗПП.
Пловдивският апелативен съд,след като се запозна с
жалбата,атакувания с нея съдебен акт,доводите на страните и доказателствата
по делото,приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок по чл.25,ал.4,изр. 2-ро от
ЗТРРЮЛНЦ,редовна е и изхожда от надлежна страна с правен интерес от
3
обжалване на съдебното решение.Наред с това,за самото решение,срещу
което е насочена жалбата,е предвидено с горната разпоредба обжалване пред
апелативния съд.С оглед на изложеното настоящият съд приема жалбата за
допустима и следва да я разгледа по същество.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Със заявление вх.№20210310120006 от 10.03.2021 г.,подадено от адв.
П.К. в качеството му на пълномощник на „К.“ЕООД-в ликвидация-гр.С.З.,с
ЕИК ***,е поискано по партидата на посоченото дружество в Търговския
регистър да бъде вписано заличаването на дружеството поради приключила
ликвидация на същото.
По горното заявление е постановен отказ №20210310120006-6 от
16.03.2021 г. от А.-ТРРЮЛНЦ,който е обжалван пред съда от „К.“ЕООД-в
ликвидация,с ЕИК *** в срока по чл.25,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и въз основа на
тази жалба е образувано т.д.№102/2021 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,ТО.С
решение №260128 от 31.03.2021 г.,постановено по посоченото дело,жалбата е
разгледана по същество и е приета за основателна,а обжалваният отказ е
отменен като незаконосъобразен и заедно с това са дадени указания на А.-
ТРРЮЛНЦ да извърши поисканото със заявление вх.№20210310120006
заличаване на „К.“ЕООД /в ликвидация/ с ЕИК ***.Именно това съдебно
решение е предмет на обжалване пред настоящия апелативен съд и по
настоящото дело.
Отказът на АВ от 16.03.2021 г. е основан на следните,изложени в него
мотиви,а именно:
Констатирано е,че по партидата на дружеството има вписан запор
върху дяловете на Ж.А.Т. /едноличен собственик на капитала на
дружеството/,наложен по посоченото в отказа изпълнително дело,като към
момента на разглеждане на заявлението няма постъпил акт на съдебния
изпълнител,по селото на който да бъде вписано заличаването на
запора.Констатирано е още,че не са налице данни и не са представени
документи за вдигането на запора,като е налице единствено
документ,установяващ погасяване на задължението по друго изпълнително
дело,но не и по изпълнителното дело,по което е наложен запора на
4
дружествените дялове.В мотивите на отказа е посочено още,че на основание
чл.22,ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ е указано на заявителя отстраняването на
нередовности по заявлението,но поради обстоятелството,че тези указания не
са изпълнени в срока по чл.19,ал.2 от същия закон и при така изложената в
отказа фактическа обстановка, следва да бъде отказано вписване на
обстоятелствата по заявлението от 10.03.2021 г.
За да счете за незаконосъобразен и да отмени като такъв горния
отказ,окръжният съд е приел в обжалваното решение от 31.03.2021 г.,че със
заявлението са представени всички документи за проведено и приключило
ликвидационно производство съгласно изискванията на чл.21,ал.3,т.12 от
Наредба №1/04.02.2007 г. за водене,съхраняване и достъп до Търговския
регистър и до регистъра на ЮЛНЦ и от тях е видно,че дружеството няма
неудовлетворени кредитори,както и имущество за разпределяне,като и към
откриване на ликвидационното производство не е притежавало имущество и
не е имало кредитори.При тези данни е прието от съда,че в производството по
ликвидация не могат да бъдат извършени каквито и да било повече действия
за удовлетворяване на кредиторите,поради което и то е изчерпало целта си и
следва да се приеме за приключило на основание чл.273,ал.1 от ТЗ,а като
резултат от това ликвидаторът е длъжен да поиска заличаване на дружеството
в търговския регистър,каквото искане е направено и със заявлението,по което
е постановен обжалваният отказ.С оглед на това съдът е приел,че са
изпълнени изискванията на чл.21,ал.3,т.12 от горепосочената наредба,поради
което дружеството „К.“ЕООД-в ликвидация,следва да бъде заличено.
Освен гореизложеното,в мотивите на обжалваното решение са
разгледани и доводите,изложени от А. в отговора й на жалбата срещу
отказа,според които доводи агенцията е на позиция,че в случая е налице
хипотезата на чл.73в от ТЗ и че заличаването на дружеството би могло да се
впише само,ако е осъществена процедурата по уведомяване на
кредитора,предвидена в същата разпоредба.Окръжният съд е счел за
неоснователни тези доводи на агенцията,приемайки че разпоредбата на чл.73в
от ТЗ изисква писмено уведомление до кредитора,наложил запор на
дружествените дялове,да се отправи само при плащане на ликвидационен
дял,а такова плащане в случая не може да бъде осъществено поради липсата
на имущество за разпределяне,т.е. за получаване на ликвидационен дял от
5
съответния съдружник.В тази връзка съдът е приел,че в случая изпълнение на
предвидената в чл.73в от ТЗ процедура на уведомяване на кредитора не се
дължи от ликвидатора,съответно на което и неспазването на тази процедура
не може да съставлява основание да се впише исканото заличаване след
ликвидация.
В процесната жалба срещу решението на ОС-С.З. главните доводи на
агенцията-жалбоподател отново са основани на разпоредбата на чл.73в от
ТЗ.Апелативният съд счита за неоснователни изложените от агенцията-
жалбоподател съображения,че вписване заличаването на дружество с открито
производство по ликвидация,се предхожда във всички случаи от изпълнение
на предвидената в чл.73в от ТЗ процедура,когато има наложен запор върху
дружествени дялове,притежавани от съдружник /а в случая от едноличния
собственик на капитала/ в дружеството.В това отношение настоящият
съд,подобно на изразената в обжалваното решение позиция на ОС-С.З.,счита
че процедурата по чл.73в от ТЗ за писмено уведомление до
кредитора,наложил запор на дружествените дялове,е приложима в
ликвидационното производство само в случаите,когато след проведено
осребряване на имуществото на дружеството,се разпределя и изплаща
ликвидационен дял на съдружника или акционера, респективно-на
едноличния собственик на капитала на дружеството.Такъв извод се налага и
от обстоятелството,че заглавието на разпоредбата на чл.73в от ТЗ е
наименовано „Плащания на съдружници и акционери“.И тъй като в случая
плащане на ликвидационен дял няма и не би могло да се извърши поради
липсата на имущество за разпределение,то и изпълнение на процедурата по
чл.73в от ТЗ не се дължи от ликвидатора,съответно неспазването на тази
процедура не съставлява основание да бъде отказано вписването на
заличаване на дружеството след приключило производство по ликвидация.
Неоснователен и и поддържаният в жалбата на А. аргумент,че
заличаването на търговеца от ТР би накърнило интереса на кредитора,в чиято
полза е наложен запора на дружествените дялове,да удовлетвори
притезанието си чрез иска по чл.517,ал.3 от ГПК.В случая,дори и при
реализиране от този кредитор на прекратяване на дружеството по реда на
чл.517,ал.3 от ГПК,същият пак не би могъл да се удовлетвори от стойността
на ликвидационния дял,тъй като е ясно /а и не се оспорва от самата агенция-
6
жалбоподател/,че липсва имущество за разпределение,съответно на което и не
може да се очаква и плащането на ликвидационен дял на едноличния
собственик на капитала с наложен запор върху дружествените му дялове.
На следващо място,правилно е констатирано в обжалваното
решение,че в конкретния случай е налице публикувана покана по чл.267 от ТЗ
на датата 20.09.2020 г. и към момента на подаване на заявлението за вписване
заличаването на „К.“ЕООД-в ликвидация,е бил изтекъл шестмесечния срок на
ликвидация,считано от тази дата.Освен това,със заявлението са представени
всички изискващи се от чл.21,ал.3,т.12 от Наредба №1/14.02.2007 г. за
водене,съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ документи,необходими за
вписване заличаването на дружество след проведена процедура по
ликвидацията му.Представен е „краен ликвидацинен баланс“ на горното
дружество към датата 05.03.2021 г.,съставен от ликвидатора на
дружеството,представен е и пояснителен доклад на ликвидатора към този
баланс,както и отчет на ликвидатора и протокол,съдържащ решения на
едноличния собственик на капитала за приемане на заключителния баланс и
отчета на ликвидатора,както и за освобождаване на последния от отговорност
за дейността му като такъв в процеса на ликвидация и освен това-решение да
не са извършва разпределение,тъй като дружеството не притежава имущество
и парични средства,които да бъдат разпределяни.Наред с това са представени
и декларация на ликвидатора за обстоятелствата по чл.273 от ТЗ
,удостоверние по чл.5,ал.10 от КСО,издадено от НОИ,както и удостоверение
за липсата на задължения на дружеството,издадено на 11.03.2021 г. на
основание чл.87,ал.6 от ДОПК от ТД на НАП-Пловдив,офис С.З..Въз основа
на тези документи,както правилно е прието в обжалваното решение,се
установява,че към 05.03.2021 г. дружеството „К.“ЕООД-в ликвидация,няма
неудовлетворени кредитори,както и имущество за разпределение,а не е
притежавало имущество и не е имало кредитори и към момента на откриване
на ликвидационното производство.Предвид това е правилен извода на
окръжния съд,че в производството по ликвидация не могат да бъдат
извършени каквито и да било повече действия за удовлетворяване на
кредиторите,поради което и с оглед изтеклия срок на ликвидация,същото
производство следва да се приеме за приключило на основание чл.273,ал.1 от
ТЗ.А последното е основание ликвидаторът да поиска заличаване на
7
дружеството от търговския регистър и именно такова искане е направено със
заявлението от 10.03.2021 г.Същото заявление предвид изложеното и с оглед
представянето на всички изискващи се от нормата на чл.21,ал.3,т.12 от
горната наредба документи,подлежи на уважаване.
В самия отказ,както по-горе се отрази,освен наличието на вписан и
незаличен запор,като мотив за постановяването на отказа от АВ е послужило
и обстоятелството,че на заявителя са дадени указания за отстраняване на
недостатъци по заявлението по реда на чл.22,ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ,които обаче
не са били изпълнени в срока по чл.19,ал.2 от същия закон.В преписката по
първоинстанционното дело,изпратена на ОС-С.З. по повод на жалбата срещу
отказа,действително се съдържат указания,давани петкратно от агенцията по
предвидения от закона ред /и обявявани по електронната партида на
дружеството „К.“ЕООД в търговския регистър/,като в крайна сметка
последните дадени указания са само за представяне на доказателства за
заличаването на вписания по партидата на търговеца запор на дружествен
дял,респективно доказателства за удовлетворяване вземането на кредитора
НАП /в чиято полза е наложен запора/.Същите указания очевидно не са
изпълнени от заявителя в установения от закона срок,след като и до момента
вписаният по партидата на „К.“ЕООД запор /който е единствен такъв и
вписан под №1/,не е заличен.Това настоящият съд констатира при извършена
на днешна дата служебна проверка по същата партида.В случая обаче
неизпълнението от заявителя на дадените по реда на чл.22,ал.5 от
ЗТРРЮЛНЦ указания не дава основание за постановяване на отказ по
конкретното заявление.Това е така,защото изначално длъжностното лице по
регистрация не е следвало да изисква представянето на доказателства за
заличаване на вписания запор на дружествен дял,респективно-за
удовлетворяване вземането на кредитора,в чиято полза е наложен
запора.Както е видно от вписаните в регистъра и публично достъпни данни за
запора,същият е наложен върху дружествените дялове на едноличния
собственик на капитала на дружеството-Ж.А.Т. и кредиторът,в чиято полза е
наложен запора,има качеството на такъв по отношение на едноличния
собственик на капитала,но не и по отношение на самото дружество в
ликвидация.Затова този кредитор не попада в кръга на кредиторите по чл.272
от ТЗ и за него при така наложения запор възниква правото да се удовлетвори
8
само от ликвидационния дял на собственика на капитала,но в случая такъв
дял,видно от приложените към заявлението документи,не е изплащан поради
липса на имущество за разпределение.В тази връзка,въпреки наложения запор
върху всички дружествени дялове на едноличния собственик на
капитала,поради липсата на имущество няма да бъде изплатен ликвидационен
дял нито по наложения запор,нито на едноличния собственик на капитала.В
представената нарочна декларация по чл.273,ал.1 от ТЗ,ликвидатора на
дружеството е декларирал,че същото няма непогасени задължения и
кредитори,както и няма имущество за осребряване,нито пък притежава
имущество и парични средства,които да бъдат разпределяни,поради което и
разпределение не е извършвано.При това положение незаличаването на
вписания запор на дружествен дял не е и не може да бъде пречка за вписване
заличаването на дружеството,по чиято партида е вписан запора.С оглед на
това и изначално не е следвало да бъде изисквано заявителят да представи
доказателства за заличаване на същия запор и съответно-за удовлетворяване
на кредитора,в чиято полза е наложен запора.А след като самите указания са
незаконосъобразни и неправилни,то и неспазването им от заявителя не
съставлява причина да се постанови отказ по конкретното заявление.
В обобщение на гореизложеното,апелативният съд намира,че в случая
са налице всички предпоставки за вписване заличаването на горното
дружество поради приключила процедура по ликвидацията му,а отказът да
бъде извършено това вписване е незаконосъобразен и като такъв правилно е
отменен от ОС-С.З. с обжалваното решение от 31.03.2021 г.,а заедно с това
правилно са дадени и указания на А.-ТРРЮЛНЦ да извърши поисканото със
заявление вх.№20210310120006 от 10.03.2021 г. заличаване на „К.“ЕООД-в
ликвидация,с ЕИК ***.Ето защо обжалваното решение ще се потвърди изцяло
от настоящата инстанция.
На дружеството-ответник по разгледаната жалба срещу решението от
31.03.2021 г.,няма да бъдат присъдени разноски за настоящото
производство,въпреки неоснователността на жалбата,тъй като не е правено от
дружеството искане за присъждането на такива разноски.
Мотивиран от гореизложеното съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260128 от 31.03.2021 г.,постановено по т.д.
№102/2021 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,ТО,с което е отменен отказ
№20210310120006-6/16.03.2021 г. на А.-Търговски регистър и РЮЛНЦ като
незаконосъобразен и е указано на агенцията да извърши поисканото със
заявление вх.№20210310120006 от 10.03.2021 г. заличаване на „К.“ЕООД /в
ликвидация/ с ЕИК ***.
Решението е окончателно предвид разпоредбата на чл.25,ал.4,изр.
второ от ЗТРРЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10