№ 10064
гр. София, 12.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20221100105652 по описа за 2022 годИ.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Във връзка с постъпила от ищцата молба по чл.389 от ГПК и в производството по
чл.130 от ГПК , съдът установи следното:
Ищцата И. Л. Б. твърди, че е собственик на следния недвижим имот, представляващ
едноетажна административна сграда с идентификатор 68134.4337.53.1, находяща се в гр.
София, район „Овча купел", ул.****, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4337.53, със застроена площ от 492 /528/ кв.м. Сочи, че го е придобила по давност,
като владението е осъществявано както от нея, така и от праводателя й Р.Я. и от неговия
праводател „Р.В.“ АД. Сочи, че „Р.В.“ АД е придобило процесният имот от БКС В. АД чрез
покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 42, том VI, рег.№ 32841, дело №
983/2012 г., по описа на Нотариус с рег.№ 274 НК. С Нотариален акт № 102, том II, рег.№
7788, дело 259/07.12.2016 г. на нотариус с рег. № 043 „Р.В.“ АД, добросъвестен владелец, е
продал на Р.И.Я. имота, а след смъртта му на 25.02.2017 г. наследницата му М.П. продала на
ищцата имота чрез сделка с Нотариален акт № 23, том II, peг. № 10832, дело № 206/2017г. на
Нотариус с рег.№ 274. Поддържа, че осъществява добросъвестно владение върху имота към
което присъединява и добросъвестното владение на своите праводатели считано от
26.11.2012г. По-нататък в исковата молба ищцата посочва, че разбрала, че ответникът И. П.
В. е завел ревандикационен и негаторен иск срещу „БКС В.“ АД пред СРС и с решение по
гр.д.№ 8423/99г. исковете са уважени, като по отношение на дворното място, в което е
построена сградата, е уважен ревандикационния иск, а по отношение на сградата /която е
процесната сграда/ е уважен негаторния иск като е постановено нейното премахване като
незаконно изградена. Посочва, че исковата молба по гр.д.№ 8423/99г. на СРС не е била
вписана и решението по делото не я обвързва, нито е попречило тя да придобие сградата по
давност. Посочва, че в края на м.март 2022г. е получила от ЧСИ Я. съобщение по
изпълнително дело № 20178440402143. Делото пред ЧСИ е образувано по изпълнителен
лист от 11.04.2008 г., издаден въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. № 8423 / 1999
г., СРС, с което „БКС В.“ АД е осъдено да предаде владението на дворното място и да
премахне процесната сграда. Ищцата посочва, че тя е придобила сградата преди съдебното
решение по гр.д. № 8423 / 1999 г. на СРС да бъде вписано и се ползва от привилегията на
чл.115 ал.4 от ГПК. С оглед на този аргумент счита, че взискателя по изпълнителното дело
И. В. няма противопоставими спрямо нея права. Обосновава правният си интерес да предяви
исковата молба с обстоятелството, че ответника И. В. оспорва правата й. Същият е
образувал дело пред СГС с предмет отрицателен установителен иск срещу нея за
процесната сграда, което обаче според ищцата не я лишава от правен интерес да предяви
1
срещу него положителен установителен иск за собственост.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника И. П. В., че ищцата И. Л. Б. е собственик на основание давностно
владение на процесния недвижим имот: едноетажна административна сграда с
идентификатор 68134.4337.53.1, находяща се в гр. София, район „Овча купел", ул.****,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4337.53, със застроена площ от 492
/528/ кв.м.
След вписване на исковата молба, от ищцата постъпи молба вх.№ 62550/3.10.2022г. с
искане за обезпечаване на иска. В молбата се посочва, че е по заведеното изп.дело с
взискател И. В. и длъжник „БКС В.“ АД , ЧСИ Я. е насрочил въвод във владение на имота за
19.10.2022г., след което на взискателя ще бъде издадено разрешение за премахване на
сградата. В молбата се посочва, че това поражда за ищцата правен интерес да поиска на
основание чл.389 от ГПК предявения от нея иск в настоящото производство да бъде
обезпечен. Посочва, че искът й е допустим и вероятно основателен, тъй като към момента на
закупуването на имота тя е била добросъвестен купувач, тъй като не е знаела за
образуваното гр.д. № 8423 / 1999 г. на СРС. Посочва, че сградата е законно построена, въз
основа на издадено разрешение за строеж, нанесена е в кадастъра и само поради
процесуалното бездействие на „БКС В.“ АД искът на И. В. е бил уважен. Моли съда да спре
производството по изпълнителното дело, за да се запази целостта на имота.
За да се произнесе по молбата за обезпечаване на предявения иск, вкл. досежно
неговата допустимост и вероятна основателност, съдът изиска служебно и се запозна с
посоченото от ищцата гр.д. № 8423/ 1999 г. на СРС, принудителното изпълнение на чието
решение ищцата иска да бъде спряно. От делото се установява, че на 15.09.1999г.
наследниците на И. П. В., между които и настоящия ответник И. П. В., са предявили срещу
„БКС В.“ АД искове за защита правото им на собственост върху имоти възстановени им с
влизането в сила на ЗВСОНИ. С решение от 19.07.2002г. по гр.д. № 8423/ 1999 г. на СРС,
изменено с решение от 17.05.2006г. по гр.д.№ 5754/2002г. на СГС , на основание чл.108 от
ЗС, съдът е признал за установено по отношение на „БКС В.“ АД, че наследниците на И. В.
/поименно изброени, между които и настоящия ответник И. В./ са собственици на три УПИ,
в един от които се намира процесната едноетажна административна сграда с идентификатор
68134.4337.53.1, като „БКС В.“ АД е осъдено да предаде владението върху имотите на
ищците. На следващо място е признато за установено по отношение на наследниците на И.
В., че „БКС В.“ АД не е собственик на процесната едноетажна сграда, като съставеният
нотариален акт № 16 т.1 рег.№ 1201 н.д. № 49/2000г. на Нотариус Ч., с който „БКС В.“ АД е
признат за собственик на процесната сграда, е отменен на основание чл.431 ал.2 от ГПК.
Признато е за установено по отношение на „БКС В.“ АД, че вписването процесната сграда в
капитала на „БКС В.“ АД представлява несъществуващо обстоятелство, по иска предявен от
наследниците на И. В. на основание чл.498 от ГПК. На следващо място „БКС В.“ АД е
осъдено на основание чл.109 от ЗС да премахне процесната едноетажна административна
сграда , находяща се в собствения на ищците имот, както и да им заплати на основание
чл.59 от ЗЗД обезщетение за ползването на имота за периода 15.09.1994г.- 15.09.1999г. в
размер на 5000лв. С решение № 145/18.02.2008г. по гр.д.№ 839/2007г. на ВКС, І г.о.
решението на СГС е оставено в сила.
От представените към исковата молба приложения става ясно, че въз основа на
влязлото в сила на 18.02.2008г. решение по гр.д. № 8423/ 1999 г. на СРС срещу „БКС В.“ АД
е издаден изпълнителен лист от 11.04.2008г. в полза на наследниците на И. В..
Наследниците на И. В. са извършили делба, в резултат на която УПИ, в който е построена
процесната административна сграда, е станал изключителна собственост на ответника И. В..
Въз основа на изпълнителния лист И. В. е инициирал образуване на изпълнително дело
срещу „БКС В.“ АД. Образувано е изпълнително дело № 2143/2017г. по описа на ЧСИ С. Я..
С молбата си по чл.389 от ГПК ищцата иска спиране на това изпълнително дело.
От приложенията към исковата молба става ясно също, че независимо от влязлото на
18.02.2008г. в сила по отношение на „БКС В.“ АД съдебно решение по гр.д. № 8423/ 1999 г.
2
на СРС, „БКС В.“ АД е продало сградата през 2012г. на „Р.В.“ АД, което от своя страна през
2016г. я е продало на Р.И.Я.. На 30.03. 2017г. наследника на Р.Я., М.П., е продала сградата
на ищцата И. Б..
Във връзка с посоченото в исковата молба, че между страните се води друго дело за
същия имот, при служебна проверка в деловодната система на съда, съдът установи, че
действително е налице гр.д. № 14123/2017 г. по описа на СГС, 19 състав, образувано по
искова молба, подадена от И. П. В. на 31.10.2017 г. против „Р.В.“ АД, М.И.П., И. Л. Б. и
А.А.Г.. Против И. Л. Б. е предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК с искане да
бъде признато за установено, че тя не е собственик на сграда с идентификатор
68134.4337.53.1. Касае се за същата сграда, която е предмет и на настоящото дело. Това дело
е все още висящо пред СГС.
Съгласно задължителните съображения, съдържащи се в ТР №8/2012 на ОСГТК на
ВКС се приема, че при отрицателния установителен иск ищецът отрича изобщо правото на
ответника, поради което последният трябва да изчерпи в същия процес всички основания, на
които то е могло да се породи, като с влизане на решението, с което отрицателният
установителен иск е уважен, правото на ответника да се позове в следващ процес на
незаявените основания се преклудира. Когато е уважен отрицателен установителен иск за
собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно
определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.
При отхвърляне на иска се признава правото на собственост на ответника върху заявеното с
исковата молба право. В този смисъл и Определение №330/05.07.2016г. по ч.гр.д.
№2108/2016г. на IV г.о. на ВКС. В същото се приема, че е налице идентитет между
отрицателен установителен иск и положителен установителен иск за собственост до обема
на защитаваното с тях субективно материално право. Това прави по-късно предявеният иск
– в отделно производство, или по реда на чл. 211 ГПК, недопустим. В решение № 530 от
5.07.2010 г. по гр.д. № 1560/2009 г. на I г.о. и решение № 32/10.03.2016 г. по гр.д. №
4741/2015 г., II г.о. е прието, че да се отхвърли отрицателен установителен иск е
равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право,
предявен от ответниците по отрицателния установителен иск. Това разрешение се прилага и
за случаите, когато с отрицателния установителен иск се оспорват не всички претендирани
от ответника права, а само част от тях. И в този случай отхвърлянето на отрицателен
установителен иск за конкретно посочени права формира сила на пресъдено нещо между
страните по делото, че именно ответника по този иск е носител на тези права.
В случая се установява, че по гр.д. № 14123/2017 г. по описа на СГС, 19 състав И. В.
е предявил отрицателен установителен иск за собственост срещу И. Л. Б. с искане да бъде
признато за установено, че тя не е собственик на процесната административна сграда. По
настоящото дело И. Л. Б. е предявила срещу И. В. положителен установителен иск за
собственост с искане да бъде признато за установено, че тя е собственик на процесната
сграда. Налице е пълен обективен и субективен идентитет между двете дела. Това е така, тъй
като в случай че предявения от И. В. срещу И. Б. отрицателен установителен иск се
отхвърли, това е равнозначно да се уважи положителен установителен иск за собственост на
същото право предявено от И. Б. срещу И. В.. Отхвърлянето на отрицателен установителен
иск за собственост на конкретно посочено право формира сила на пресъдено нещо между
страните по делото, че именно ответника по този иск /в случая И. Б./ е носител на правото. В
производството по гр.д. № 14123/2017 г. по описа на СГС И. Б. следва да заяви всички
основания, на които тя счита, че е придобила правото на собственост върху сградата, вкл.и
придобивна давност. Ако не е сторила това, правото й да заяви това основание в отделно
производство по чл.124 ал.1 от ГПК се преклудира. Липсва правен интерес и е недопустимо
ответник по отрицателен иск за собственост да предяви положителен установителен иск за
собственост за същото право между същите страни. Когато в едно от делата се иска да се
установи съществуването на определено право, а по друго дело се претендира да се
установи, че това право не съществува, е налице обективен идентитет – така в решение №
154/3.07.2018г. по гр.д.№ 4251/2017г., ВКС, ІV г.о.
3
С такива съображения ВКС не е допуснал до касационно обжалване по ч.гр.д.№
361/21г., І г.о. Определение № 1876/26.08.2020г. по в.ч.гр.д.№ 2218/2020г. по описа на САС,
т.о., 13 с-в , с което е потвърдено Определение № 4081/24.02.2020г. на СГС, І ГО, 18 с-в ,
постановено по гр.д.№ 16363/18г., с което е прекратено производството по предявени от И.
Б. срещу И. В. искове по чл.124 ал.1 от ГПК, като недопустимо. Това определение не
преклудира възможността на ищцата Б. да предяви пред съда отново същия иск, както и тя е
сторила, но при проверката по чл.130 от ГПК, която съдът е длъжен да извърши, липсата на
правен интерес от предявения иск продължава да е налице.
Настоящото производство е недопустимо и на основание чл.130 от ГПК исковата
молба следва да се върне.
Искането за обезпечаване на предявения иск следва да се остави без разглеждане.
Недопустим иск не подлежи на обезпечаване.
Водено то горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане молбата по чл.389 от ГПК, вх.№ 62550/03.10.2022г.
ВРЪЩА исковата молба на И. Л. Б., ЕГН ********** срещу И. П. В., ЕГН
********** за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата И. Л. Б. е
собственик на основание давностно владение на недвижим имот, съставляващ едноетажна
административна сграда с идентификатор 68134.4337.53.1, със застроена площ от 492 /528/
кв.м., находяща се в гр. София, район „Овча купел", ул.****, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4337.53, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 5652/22г. на СГС, І ГО, 26 с-в.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищцата пред Софийски апелативен съд.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4