Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
09.05.2019 година,гр.Велинград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на десети април ,две
хиляди и деветнадесета година,в публично заседание в с ъ с т а в :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:НАТАША ДАСКАЛОВА
СЕКРЕТАР:ВИОЛЕТА ШАРКОВА
като
разгледа докладваното от районния съдия
НАТАША ДАСКАЛОВА а.н.х.дело № 44 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
А.С. Г.,в
качеството на управител на „Арсенал
Представителят
на ответника счита,че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение,като се потвърди
обжалваното наказателно постановление,като правилно и законосъобразно – от
събраните доказателства се установява по безспорен начин,че дружеството
жалбоподател не е изплатило трудовото възнаграждение на А. и И.
за м. септември 2017 година, като това е видно от представената ведомост,на
която липсват подписи на работниците,като обсъжда достоверността на
свидетелските показания във вр. с представените писмени доказателства;относно
поправката на датата на издаване на наказателното постановление – счита ,че се
касае за техническа грешка,която не е довела до нарушаване правото на защита на
санкционираното ЮЛ.
От събраните по делото доказателства, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 28.02.2018 год. е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 13-000975 за това,че „АРСЕНАЛ 2015”ЕООД Велинград,със
седалище и адрес на управление гр.Велинград,ул.Чавдар Войвода”№ 34,представлявано
от управителя А.С.Г. с ЕГН **********, в качеството си на работодател по смисъла на
пар. 1,т.1 от ДР на КТ , не е изплатил
уговореното трудово възнаграждение в
трудовите договори с работниците и/ или служителите / до 25 число на
месеца,следващ отработеното/ на М.Б.А. с
ЕГН ********** - на длъжност „обслужващ
магазин” и на К.Б.И. с ЕГН ********** на длъжност „обслужващ магазин”,за м.
септември 2017 година,като нарушението е извършено на 26.10.2017 г. ,когато е изтекъл уговорения
в трудовия договор срок за изплащане на
трудовото възнаграждение за м. септември 2017 год. ,а именно 25-то число на
месеца,следващ отработеното и е констатирано на 19.02.2018 година при проверка на фирмената
документация,свързана с трудовото законодателство.В АУАН е посочено,че е
нарушен чл.128,т.2 от КТ и че са приложени копия от Трудови договори 2 бр.;копие от
разплащателна ведомост за м. септември 2017 год.;копие от разплащателен
документ – пощенски запис;копие от обяснения на управителя.АУАН е подписан без
възражения.С
обжалваното наказателно постановление № 13-000975 от 25.04.2018 год. е наложена на дружеството –
жалбоподател ,в качеството му на работодател,
имуществена санкция в размер на 2000 лева,
на основание чл.416 ал.5 от КТ,във връзка с чл.414 ал.1
от КТ. В обстоятелствената част на същото нарушението е описано по идентичен
начин с описанието му в АУАН,посочени са същите писмени доказателства и нарушената нормата на чл. 128,т.2 от КТ.На месеца на датата на издаване на
наказателното постановление е налице поправка,като на същата е поставен печат и
подпис на юрисконсулт Ш..
Към
административно-наказателната преписка са приложени:
- Протокол за
извършена проверка от 28.02.2018 година,от който е видно,че инспектори към
ответника са извършили проверки в търговски обект на жалбоподателя в
гр.Велинград за спазване на трудовото законодателство и са констатирали нарушения,като в т. 5 е
констатирано,че работодателят не е изплатил уговореното трудовото
възнаграждение в трудовите договори с работници и служители / до 25-то число на
месеца,следващ отработеното/ на М.Б.А. и на К.Б.И. за месец септември 2017 година,в нарушение на
чл. 1281т.2 от КТ,като е дадено предписание същите да бъдат изплатени до
20.03.2018 година.Този протокол е подписан без възражение от пълномощника на
работодателя;
- две разписки за
приемане на паричен превод за сумата по
210 лева с подател – дружеството жалбоподател и получатели – М.Б.А. и К.Б.И.,с
дата 19.02.2018 година;
- Трудови
договори,подписани от една страна от
дружеството- жалбоподател и от друга – М.Б.А. и К.Б.И.,в които изрично е уговорено,че трудовото възнаграждение
следва да бъде заплащано до 25 –то число
на месеца,следващ отчетния;
- Обяснение от А.С.Г.
– собственик и управител на дружеството- жалбоподател,в което сочи,че е изплатил на ръка трудовите
възнаграждения на М.Б.А. и на К.Б.И. за
м. септември 2017 год. ,пред свидетели,но работничките са отказали да подпишат ведомостта за м. септември 2017
год. ,като е включил в графата и обезщетенията
за неспазено предизвестие и за неизползван отпуск за 2017 год.,като не
са дали никакво обяснение и за това той им е превел обезщетенията с пощенски
запис;
- Ведомост за заплати
за месец 9/2015 год,ведно с начисления
за всеки един от петте работника,като в заверения препис на 19.02.2018
година,представен в Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик липсват подписи на М.Б.А.
и К.Б.И.,а в представената ведомост в ОСЗ от жалбоподателя – вече са налице и
подписите на двете посочени лица ;
- Пълномощно,подписано
от управителя на дружеството жалбоподател,с което упълномощава М.Г.П. да представлява същото пред
банки,застрахователни дружества,НАП,НОИ,РЗОК,РЗИ,Инспекзция по труда и Митнически
органи ,както и пред др. държавни органи,с нотариална заверка на подписа от
консулска служба Франкфурт;
- Заповед № 3-0058 от
11.02.2014 година на Изп. директор на ИА”Главна инспекция по труда” ,с която са
определени правомощията на директорите на дирекции”ИТ” ,в това число и да
издават наказателни постановления по актове за установяване на адм.
нарушения,издадени от инспектори;
- Заповеди от
25.09.2017 година ,издадени от управителя на дружеството-работодател за
прекратяване на трудовите правоотношения с К.Б.И. и М.Б.А.;
- Сигнали за нарушение
на трудовото законодателство от 29.01.2019 година,подадени от К.Б.И. и М.Б.А.
до Дирекция”Инспекция по труда” Пазарджик,в които сочат ,че на 19.09.2017
година са били освободени от работа и че
до момента не са им изплатени обезщетения за неспазено от работодателя
предизвестие и за неползван отпуск 2016-29017 година
От
показанията на актосъставителката Д. - гл.инспектор към Дирекция “ИТ”гр.Пазарджик, се
установява,че е извършена
проверка на фирмата – жалбоподател, по
повод на сигнали на работници,при която и при проверка на документите е
установено че не са изплатени трудови възнаграждения на двете лица,подали
сигнал за м. септември 2017 година,като тези възнаграждения е следвало да бъдат
изплатени до 25.10.2017 година.Освен това
актосъставителката твърди,че при
проверката от представените графици и ведомости са констатирали,че работниците
са представени пощенски записи за заплащане на обезщетения на двете
работнички,но не е имало документи за заплащане на трудовото възнаграждение –
не е представена ведомост ,подписана от двете работнички; имало е твърдение,че
трудовите възнаграждения са заплатени на ръка пред свидетели,но тя не е разговаряла нито със свидетели,нито с
двете лица,подали сигнала. Свид. М. и Г.
- ст. инспектори към Дирекция”Инспекция по труда” Пазарджик ,са
свидетели при съставяне на акта и установяват,че пълномощника на управителя не
е направил възражения,като са били представени писмени доказателства само за
изплащане на обезщетенията ,а за трудовите възнаграждения – не са представени
такива,като ведомостта не е била подписана от двете лица,за които е съставен
АУАН.Свид. П. работи към дружеството –
жалбоподател,като продавач,като АУАН е връчен на нея като пълномощник. Същата
твърди че на И. и А. собственика е заплатил всичко – заплати и
обезщетения,като ведомостта за заплатите не е била подписана от тях,като тази
свидетелка е присъствала,когато им са изплатени парите – те са отказали да
подпишат,тъй като е имало спор между тях и счетоводителката. Свид. П. е
категорична,че на И. и на А. са изплатени по 320 лева и че А.Г.-собственика на
фирмата им е изплатил парите,като обезщетенията са изплатени докато дойде
проверката,а ведомостта са подписали след съставяне на АУАН. Свид. И. и А. твърдят,че при освобождаването им от работа
не им е заплатено нищо,като те са отчели оборота на свид. П.; не им е заплатено
трудовото възнаграждение,а с пощенски записи са им изплатени
обезщетенията,които им се полагат. същите свидетелки са категорични,че не е
имало случай да им платят трудово възнаграждение и те да откажат да подпишат
ведомостта за получените пари. Освен това свид. И. твърди,че впоследствие е
подписала ведомостта ,тъй като не искала повече да се занимава със случая и не
иска никакви разправии. При проведените очни ставки между свид. И.,А. и П.
първите поддържат показанията си,че не им е изплатено трудовото
възнаграждение,а последната променя твърдението си,като вече твърди че лично тя
е изплатила трудовите възнаграждение на първите две свидетелки.
С оглед на горното съдът
счита,че ж а л б а т а е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде о с т а в е н а б е
з у в а ж е н и е, като се ПОТВЪРДИ наказателно постановление № 13 - 000975 от 25.04.2018 година на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда”Пазарджик ,с което на „АРСЕНАЛ 2015”ЕООД,ЕИК *********
,със седалище и адрес на управление гр.Велинград ,ул.”Чавдар Войвода”№34, представлявано
от управителя А.С.Г. с ЕГН ********** – в качеството на работодател,на основание чл.
414,ал.1 от КТ, за нарушение на чл. 128,т.2 от КТ ,е наложената имуществена санкция в размер на 2000 лева,тъй като се установи по един несъмнен и безспорен начин,че са
нарушени разпоредбите на трудовото
законодателство и по-конкретно разпоредбата на чл. 128,т.2 от КТ - че
работодателят не е изпълнил задължението си да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа,а именно трудовото възнаграждение на две работнички за м. септември 2017 год. Тези обстоятелства се установиха
от приложените по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя ,свидетеля
по акта и свид. И. и А..Последните са последователни и непротиворечиви,подкрепят
се от писмените доказателства,поради което съдът ги кредитира изцяло. Съдът не
дава вяра на показанията на свид. П.,тъй като същата е в трудови правоотношения
с дружеството жалбоподател,т.е се намира в служебна зависимост от него и освен
това показанията й са колебливи и противоречиви – същата установява различни обстоятелства относно
това кой,кога и къде е изплатил трудовите възнаграждения на свид. А. и И.. Наложена е имуществена санкция в близост до минималния и размер,определен в чл. 414,ал.1
от КТ,поради което съдът счита,че не са
налице обстоятелства за нейното намаляването,тъй като административно-наказващият орган се е
съобразил с тежестта на нарушението ,обусловена от това че се касае се
неизплащане на трудово възнаграждение на две работнички.
Възраженията на жалбоподателя,че наказателното постановление е
незаконосъобразно,са НЕОСНОВАТЕЛНИ:
- при извършената проверка е констатирано,че дружеството жалбоподател не
е изплатило трудовото възнаграждение изцяло на две работнички т.е не е изпълнило
задължението,регламентирано в чл. 128 ,т.2 от КТ и правилно е прието,че е осъществило състава на адм. нарушение по чл. 414,ал.1 от КТ. Относно
квалификацията на деянието при неизпълнение на задължението,регламентирано в
чл. 128,т.2 от КТ - Решение №
152 от 26.04.2012 г. на АдмС - Кюстендил по к. н. а. х. д. № 151/2012 г. и Решение № 623
от 23.10.2015 г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. х. д. № 669/2015 г.
- съдът
не констатира при съставяне на АУАН и неговото предявяване и връчване,както и при издаване на
наказателното постановление да са нарушени изискванията,предвидени в ЗАНН т.е да е
допуснато съществено процесуално нарушение . Обстоятелството,че е
поправен месеца на издаване на наказателното постановление не води до
противоречивия извод,тъй като тази поправка е официално отбелязана и несъмнено
се касае за фактическа грешка.Това е така,тъй като АУАН е съставен на
28.02.2018 година и обективно е невъзможно
въз основа на този акт да е издадено наказателно постановление на
25.02.2018 година.
Водим от изложеното до тук съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 13-000975 от 25.04.2018
година на Дирекция “ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” ПАЗАРДЖИК, с което на „АРСЕНАЛ 2015”ЕООД,ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление гр.Велинград ,ул.”Чавдар Войвода”№34, представлявано
от управителя А.С.Г. с ЕГН ********** – в качеството на работодател, е
наложена ИМЕЩУСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 2000 / две хиляди / лева,на основание чл. 414,ал.1 от Кодекса на труда,за нарушение на чл. 128,т.2 от Кодекса на труда .
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен
срок от съобщението на страните по делото,че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: