ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 1.07.2020 по АНД 3852/2020
Производството е
по реда на УБДХ
Образувано е по
акт за констатиране на дребно хулиганство, внесен от РУП- Стамболийски срещу Л.И.М.,
за това, че на 30.06.2020 г. около 18:50 часа в село Брестовица на публично
място, пред повече хора е извършил непристойна проява – отправял закана за
саморазправа, с побой и обидни думи спрямо служители на ОД МВР – Пловдив,
съставляваща акт на дребно хулиганство.
Нарушителят в
личната си защита се признава за виновен. Изразява съжаление за стореното. С
последната си дума моли да му се наложи наказание глоба в справедлив размер.
По Фактите:
Съдът като се
запозна с доказателствата по делото намери за установено следното:
Нарушителят Л.И.М.
е роден на *** ***, ******, б.г., със
средно специално образование, неженен, осъждан,
ЕГН **********.
На 30.06.2020 г.
около 18:50 часа в село Брестовица на публично място на ул. Кирил и Методий №
32 пред множество събрали се хора Л.И.М.
в резултат от поетото голямо количество алкохол започнал да буйства и да се
държи арогантно с присъстващите.
Поведението на М.
станало причина да бъдат повикани служители на ОДМВР-Пловдив. Непристойното
поведение на нарушителя продължило и след пристигане на органите на реда, като
същият отправял към тях нееднократно обиди и закани със саморазправа с побой.
По
доказателствата
Описаната
фактическа обстановка съдът намира за установена по несъмнен начин от изричните
признания на нарушителя Л.М., дадени съдебна
фаза и от приложените по делото писмени доказателства- обяснения на свидетелите
очевидци Р.В.и Щ.Г..
В посочените
доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите
еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на акта за дребно хулиганство и призната от нарушителката,
поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане.
От правна страна
От правна страна
следва да се приеме, че установените действия на нарушителя, доколкото са извършени на публично място и представляват непристойно поведение, като в
същото време обществената им опасност е по-малка от типичния случай на
престъпление по чл. 325 НК, то те съставляват акт на дребно хулиганство, по
смисъла на УБДХ, за което следва да се наложи санкция по същия нормативен акт.
По наказанието:
При определяне
на вида и размера на административното наказание съдът отчете естеството и
съдържанието на хулиганското поведение на нарушителя (отправени обиди и закани
със саморазправа); интензитета на обществена неприемливост и укоримост на
извършеното от него, манифестирана чрез насочеността на хулиганските действия
спрямо органи на реда; както и
личностните характеристики на нарушителя- с добри характеристични данни, но
осъждан за извършено от него престъпление
Като смекчаващо обстоятелство съдът цени направеното самопризнание и изразеното съжалението за стореното дадено в съдебно
заседание, поради което и счете, че наказанието
следва да се наложи при превес на смекчаващите вината обстоятелства. При
определяне размера на наказанието съдът отчете и причините за извършване на
деянието- пияното състояние, в което дееца сам се е превел.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че целите на административно-наказателната
отговорност биха се постигнали с налагане на административно наказание глоба в
размер на 300 лв. Този размер на административното наказание според съда в
максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на нарушителя, като в същото
време се спазва и принципа за пропорционалност между обществената опасност на
деянието и тежестта на използваната репресия
Така мотивиран
съдът постанови решението си.
Районен
съд:
Вярно с
оригинала.
С.Д.