Решение по гр. дело №6937/2018 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 712

гр. Русе, 30.04.2019 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и втори април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №6937 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Д.Д.– юрисконсулт на "Енерго - Про Продажби" АД заявява, че В.П.К. е бил абонат на дружеството с клиентски номер ********** (абонатен №**********), респективно потребител на електроенергия, доставяна в имот с административен адрес: гр.Р...., ул."С. к."№.......... Пояснява, че облигационните правоотношения между дружеството и абоната са регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката от Управителния съвет на електроразпределителното дружество и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.16, т.2 от ОУПЕЕ, приложими към настоящия момент, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ, като при неизпълнение на това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми.

Според разпоредбата на чл.32 от ОУ "Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден". Приемайки, че задължението е лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква изпращане на изрична покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът на изпадане в забава.

Поддържа, че към 11.10.2018г. непогасените задължения на В.К. възлизат на: 3069.81 лева - главница за консумирана ел. енергия по фактури за периода 12.02.2010г. - 17.06.2013г. и 2177.22 лева - мораторна лихва от падежа на всяко задължение до 23.08.2018г.

В.П.К. починал на 27.11.2006г., оставил за свой наследник по закон П.В.П..

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди П.В.П. - наследник на В.П.К. да заплати на "Енерго - Про Продажби" АД сумите:3069.81 лева - главница за консумирана ел енергия по фактури за периода 12.02.2010г. - 17.06.2013г. и 2177.22 лева - мораторна лихва от падежа на всяко задължение до 23.08.2018г.

            Претендира направените по делото разноски.

            В срока по чл.131 от ГПК  ответникът П.В.П. не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическастрана, следното:

П.В.П. не оспорва твърдението, че В.П.К. - негов наследодател е бил абонат на ищцовото дружество с клиентски номер ********** (абонатен №**********), респективно потребител на електроенергия, доставяна в имот с административен адрес: гр.Р., ул."С. к."№...........

В.П.К. починал на 27.11.2006г., оставил за свои наследници по закон П.В.П..

Приложени са фактури за консумирана в обекта ел. енергия презпериода 12.02.2010г. - 17.06.2013г.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Не е спорно, че до смъртта си В.П.К. (наследодател на ответника),  е бил обвързан от валидно облигационно правоотношение с „Енерго – Про Продажби” АД, по силата на което е бил потребител на електроенергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (изм. ДВ бр. 74/2006г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила към процесния период) с клиентски номер ********** и абонатен №**********, доставяна в имот, находящ се в гр. гр.Р...., ул."С. к."№.......... . Освен в ЗЕ, дефиниция на понятието „потребител” се съдържа в ОУ на договорите за  продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби”, издадени на основание чл.98б от ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, а именно: „Физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.ОН България Продажби” АД.

Ищцовото дружество претендира стойността на електроенергия, доставена в обекта за времето от 12.02.2010г. - 17.06.2013г. От представеното удостоверение за наследници е видно, че В.П.К. е починал на 27.11.2006г. (т.е. преди началото на процесния период). Не са ангажирани доказателства, обуславящи извод, че П.В.П., като наследник на абоната е придобил собствеността или ограничено вещно право на ползване по отношение имота, в който е доставяна ел.енергия, съобразно дефиницията за понятието „потребител”, или е бил ползвател на имота на договорно основание. В настоящия казус, отговорността на ответника е ангажирана на основание наследствено правоприемство. Съгласно основните принципи на правото, наследството, в което са включени активи и пасиви, се открива към момента на смъртта на наследодателя, т.е. отговорността на ответника би могла да бъде ангажирана единствено за задължения на наследодателя, съществували към момента на откриване на наследството (27.11.2006г.). Следователно претендираното парично задължение не е част от наследството на титуляра – потребител на ел.енергия, тъй като е възникнало след смъртта му.

Предвид изложеното, съдът счита, че претенциите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 против П.В.П. – наследник на В.П.К. иск за заплащане сумите: 3069.81 лева - главница за консумирана ел. енергия и такса за възстановяване по фактури за периода 12.02.2010г. - 17.06.2013г. и 2177.22 лева - мораторна лихва от падежа на всяко задължение до 23.08.2018г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: