Р Е Ш Е Н И Е
№219/
04.04.2017г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти граждански
състав
На двадесет и първи март две хиляди и седемнадесета
година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№24 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ –
за заплащане на дължимо трудово възнаграждение, по чл.245, ал.2 от КТ – за
заплащане на лихви за забава, както и по чл.224, ал.1 от КТ – за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, а също и по чл.221, ал.1 от КТ – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.
Твърди се, че ищецът работил при ответното дружество със сключен трудово
договор от 30.06.2006г., считано от 03.07.2006г.. Независимо от добросъвестното
изпълнение на задълженията си от страна на ищеца, то страните прекратили
трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради забавяне
плащането на трудово възнаграждение. Ответникът не изплатил пълния размер на
трудовото възнаграждение – общо 2705,53 лева, считано за периода от 01.06.2013г.
до 10.12.2014г. Не било изплатено при прекратяване на трудовото правоотношение
и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 518,63 лева. Неизплатеният
годишен отпуск за 2013-2014г. бил общо 23 дни. Дължимото обезщетение по чл.221,
ал.1 от КТ било в размер на 533,70 лева. Тъй като трудовото възнаграждение не
било заплатено в срок, а ответникът имал задължение да заплаща трудовото
възнаграждение ежемесечно, то при неизпълнение на задължението си изпадал в
забава. Моментът на начало на забавата бил началото на месеца, следващ този, за
който се отнася възнаграждението – 01.08.2013г. за първото възнаграждение,
което не било изплатено за месец юни 2013г., до датата на предявяване на иска –
04.01.2017г., ведно и с обезщетение в размер на законната лихва, считано след
завеждане на иска до окончателно изплащане, като посочва помесечно претендираните
суми. Така на ищеца била дължима общо сума от 3757,86 лева, представляващи
неизплатено трудово възнаграждение, обезщетения по чл.221, ал.1 и по чл.224,
ал.1 от КТ, както и лихва за забава. Уточнява искането си с молба от
19.01.2017г., като сочи, че предявява осъдителен, а не установителен иск. Иска
ответникът да бъде осъден да му заплати 2705,53 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.06.2013г. до 10.12.2014г.,
както и 699,40 лева, представляващи мораторна лихва върху сумата, считано
помесечно за периода от 01.08.2013г. до 04.01.2017г. - предявяване на иска,
както и сумата от 533,70 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ
поради прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, т.2 от КТ, и сумата от 518,63 лева, представляваща
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателно изплащане, както
и направените разноски.
Ответникът не взема становище в
срока по чл.131 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Между
страните е съществувало трудово правоотношение по силата на сключен Трудов
договор №62/30.06.2006г. Това обстоятелство се установява от представените по
делото в копие трудов договор и ДС към него, както и извлечение със справка за
изплатена работна заплата при ответника, а също и от копието от трудовата
книжка на ищеца. По искане от 09.12.2014г. със Заповед №35/10.12.2014г. на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ трудовият договор е прекратен.
За
пълното изясняване на спора от фактическа страна по искане на ищеца е назначена
съдебносчетоводна експертиза, заключението от която съдът приема като
безпристрастно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило в
счетоводството на ответника начисленото брутно трудово възнаграждение за
процесния период, както и чистата сума за получаване след счетоводните
отчисления и изплатените части от възнаграждение за отделните месеци. Вещото
лице е установило частични плащания към ищеца, но дължими оставали 2909,48 лева. Изчислява и
размера на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ – 541,80 лева /като брутна сума/
или чиста сума – 487,62 лева, като тази сума не била изплатена. Изчислен е и размера
на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ – 623,07 лева /като брутна сума/ или
чиста сума – 560,76 лева, като тази сума била за получаване от ищеца. Размерът
на лихвата за забава върху неизплатеното възнаграждение за процесния период бил
769,93 лева. Именно различната сума, установена от вещото лице, при сравнение с
процесните суми за трудово възнаграждение, обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ и
по чл.224, ал.1 от КТ, както и за лихва за забава, мотивира съда да постанови
решение си не като неприсъствено, а по общия предвиден ред по ГПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Между страните по делото е съществувало
трудовоправоотношение, което обстоятелство не е спорно, а
в същата посока са и ангажираните по делото доказателства – трудов договор и
заповед за прекратяването на трудовото правоотношение. Недоказан остава от
ответника основния факт на доказване – изплащане на възнаграждението и обезщетенията
при прекратяване на трудово правоотношение, за което тежестта на доказване е
именно върху ответника – работодател. Ищецът доказа размера на неиздълженото
трудово възнаграждение, което се установява от заключението на вещото лице. За
процесния период общият дължим размер на трудово възнаграждение не бил изплатен
изцяло, като неплатени останали общо 2909,48 лева. Така предявеният иск по
чл.128, ал.2 от КТ, следва да бъде уважен изцяло в предявения размер от 2705,53
лева. За работодателя съществува задължение да заплаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа, а неизпълнението на това задължение за
процесния период и в претендирания размер е доказано чрез назначената
експертиза по делото.
Няма
спор относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, поради
което е дължимо обезщетение при прекратяване на трудовото отношение без
предизвестие. Вещото лице изчислява размера на това обезщетение с правно
основание чл.221, ал.1 от КТ и установява дължимата сума от 487,62 лева. Така
искът по чл.221, ал.1 от К, предявен в размер на 533,70 лева, следва да се
уважи като основателен и доказан до доказания размер от 487,62 лева, а над него
до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен. Предявеният иск по чл.224,
ал.1 от КТ следва да бъде уважен в пълния си размер от 518,63 лева, тъй като се
доказа, че се дължи сума от 560,76 лева.
При
установена дължимост на трудовото възнаграждение работникът не е длъжен да
покани с изрично изявление работодателя да изпълни своето задължение, защото
срокът за изплащане на трудовото възнаграждение вече се счита, че е бил
уговорен между страните при условията на чл.270, ал.2 от КТ. При добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника, което не е спорно в настоящото
производство, се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60
на сто от БТВ, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се
изплаща допълнително заедно със законната лихва съгласно чл.245, ал.2 от КТ.
Ищецът претендира лихва върху възнаграждението, считано помесечно за всяко
неизплатено възнаграждение за процесния период Съгласно заключението на вещото
лице размерът на лихвата върху трудовото възнаграждение е 769,93 лева. Така искът
с правно основание чл.245, ал.2 от КТ следва да се уважи изцяло в предявения
размер от 699,40 лева.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на общо за предявените
и уважени искове 258,22 лева, а също и 140 лева – за вещо лице, както и
разноските на ищеца съразмерно на уважената част – 594,06 лева за ангажиране на
адвокат.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕООД «ПСК
ДЕТЕЛИНА» - гр.Хасково,
ул.Съеднинение 62, ЕИК********, да заплати на М.И.К.,
ЕГН **********,***,53 лева, представляващи дължимо трудово възнаграждение за периода 01.06.2013г. –
10.12.2014г., както и 487,62 лева,
представляващи обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение и 518,63
лева, представляващи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск, както и сумата от 699,40
лева, представляваща лихва за забава за изплащане на трудовото
възнаграждение за периода от 01.08.2013г. до 04.01.2017г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на иска – 05.01.2017г.,
до окончателно изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.221, ал.1 от КТ над размера от 487,62 лева до пълния предявен размер
от 533,70 лева, като недоказа и неоснователен.
ОСЪЖДА ЕООД «ПСК ДЕТЕЛИНА» - гр.Хасково, ул.Съеднинение 62, ЕИК ******, да заплати на М.И.К., ЕГН **********,***,
разноските – 594,06
лева за ангажиране на адвокат.
ОСЪЖДА ЕООД «ПСК ДЕТЕЛИНА» - гр.Хасково, ул.Съеднинение 62, ЕИК*******, да
заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на съдебната власт държавна
такса в размер от 258,22 лева, а също и 140 лева – за вещо лице.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за обявяване на решението.
Съдия:
/п/ не се чете.
Вярно
с оригинала!
Секретар: Д.С.