МОТИВИ по
НОХД № 1084/2019г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала обвинение и
предала на съд подсъдимия Б.Т.Л., роден на ***г***, български гражданин,
българин, живущ ***, със средно образование, разведен, безработен, ЕГН:**********,
осъждан за това, че на 09.04.2019г. в град Русе, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответното свидетелство за управление – с Наказателно
постановление № 17-0442-001453/30.07.2018г. на Началник група в Четвърто РУ при
ОД на МВР – Варна, влязло в сила на 14.02.2019г. и Наказателно постановление №
19-3393-000095/05.03.2019г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР – Русе,
влязло в сила на 16.03.2019г., извършил такова деяние – управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рама №
WVWZZZ3BZVP073753, без съответното свидетелство за управление – престъпление по
чл. 343в, ал. 2 НК и за това, че на 09.04.2019г. в гр.Русе управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рама №WVWZZZ3BZVP073753, което не е регистрирано по
надлежния ред – по реда на Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002г., изм., бр. 67 от
2012г., бр. 20 от 2018г.) – престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК.
Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370
и сл. НПК, в хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – при признание изцяло на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират
доказателства за тези факти.
В хода и по реда
на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа
повдигнатите обвинения на подсъдимия, при същата фактическа обстановка и правна
квалификация на деянията, както изложените в обвинителния акт. Релевират се фактически и правни доводи, касаещи доказаност на обвинителната теза, както от обективна, така
и от субективна страна, а така също и досежно наличието на всички съставомерни признаци на деянията, за които е предаден на
съд подсъдимият. По отношение индивидуализацията на наказанията, които следва
да бъдат наложени на подсъдимия, се заема становище, че същите следва да бъдат
ориентирани между средата и максимума предвиден в закона, тъй като не са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, а са налице само отегчаващи такива, а
именно налаганите множество административни наказания на подсъдимия, за
нарушения на разпоредбите на ЗДвП и Кодекса за застраховането, общо към датата
на деянието тридесет, както и че подсъдимият е осъществил състава на още едно
нарушение, като е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества,
а така също и предвид множеството му предходни осъждания, а именно тринадесет
пъти. В тази връзка се развиват съображения, че следва да бъде отчетено, че
подсъдимият е извършил две престъпления и че същите са извършени само четири
месеца след като е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“. С оглед изложеното
се предлага на подсъдимия Л., за престъплението по чл. 343в, ал. 2 да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца и
„Глоба“ в размер на 1000 лева, а по отношение на престъплението по чл. 345, ал.
2, вр. ал. 1 НК да му бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от девет месеца, като на основание чл. 23, ал. 1 НК за
извършените от подсъдимия престъпления, следва да бъде определено едно общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца и „Глоба“ в
размер на 1000 лева, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК наказанието „Лишаване
от свобода“ бъде намалено с една трета на „Лишаване от свобода за срок от една
година и осем месеца“, което на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален „строг“ режим,
като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК бъде приспаднато времето през
което подсъдимия е бил задържан и му бъдат възложени в тежест направените в
хода на производството разноски.
Защитникът на подсъдимия пледира, че в настоящия
случай на подсъдимия следва да се наложи по-леко наказание, тъй като се касае
за различен случай от случаите, в които хора без книжка биват съдени по този
текст, а и подсъдимият вече е бил търпял наказание „Лишаване от свобода“ по
тези две наказателни постановления. Излагат се съображения, че подсъдимият е
по-малко опасен участник в движението, въпреки че е нарушител, отколкото
другите, които карат без книжки и без да са изкарали курсове, поради и което в
настоящия случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 НК и на подсъдимия
да бъде наложено наказание четири месеца Лишаване от свобода, тъй като толкова
е бил задържан в ареста до момента и подсъдимият се е превъзпитал. Във връзка с
второто престъпление се застъпва становище, че следва да бъде наложено
наказание в условията на чл. 55 НК, а именно четири месеца лишаване от свобода,
тъй като автомобила не е бил негова собственост и той не е знаел, въпреки че на
практика е бил длъжен да знае, че е карал с изтекли табели. Развиват се
съображения, че се касае за леки престъпления, във връзка с които ако
подсъдимия не беше осъждан, щеше да му бъде наложено наказание по чл. 78а НК.
Моли се да бъде отчетено, че подсъдимия скоро ще има внук и че той се грижи за
дъщеря си.
Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична
защита пледира, че във връзка с двете наказателни постановления, производствата
са започнали за наркотици и е бил задържан общо единадесет месеца и единадесет
дни. По отношение на настоящото производство, същото отново е започнало за
наркотици, но нищо не е намерено. Излагат се доводи, че подсъдимият страда от
епилепсия и понеже приема лекарства за епилепсията при искането да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества е поискал да даде кръв, като му е
бил издаден талон за медицинско изследване, но впоследствие е бил задържан.
Ангажира твърдения, че от 2010г. до 2017г. не е влизал в полицията, осен да си
извади лична карта, а нарушенията на ЗДвП са извършени за 22 години като водач
на МПС и само седем-осем-девет на брой са сериозните, които са от последните
две години и са на етническа основа. Позовава се на постановена присъда на друг
състав на районния съд, при която на лице, което никога не е имало книжка му е
наложено наказание 500 лева, като счита, че следва да има равенство за всички,
както е посочено в НПК. Изразява съжаление за цялото деяние и за всичко.
Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимия
изразява съжаление за извършеното от него.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Б.Т.Л. е
роден на ***г***, български гражданин, българин, живущ ***, със средно
образование, разведен, безработен, ЕГН:**********, осъждан.
Подсъдимият Л. имал издадено свидетелство за
управление на моторно превозно средство, което било със срок на валидност до
04.11.2015г. На 10.11.2010г. свидетелството за управление на моторно превозно
средство на подсъдимия било отнето, като след изтичане на срока на валидност
на свидетелството му за управление на
МПС, подсъдимият не предприел действия във връзка с неговото подновяване и
придобиване на валидно СУМПС.
С Наказателно постановление № 17-0442-001453/30.07.2018г. на Началник група
в Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, подсъдимият Л. бил наказан по
административен ред, за това, че на 03.07.2017г. по главен път I-9 –
с.Приселци, общ. Аврен, обл.Варна, е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил „Нисан“ с
рег.№ Р 5465 ВР, без да притежава валидно СУМПС (без да е правоспособен водач).
Това наказателно постановление било връчено лично на подсъдимия на
06.02.2019г., което обстоятелство, същият удостоверил с подписа си и същото е влязло
в сила на 15.02.2019г.
С Наказателно постановление №
19-3393-000095/05.03.2019г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР – Русе
подсъдимият Л. бил наказан по административен ред, за това, че на 21.06.2018г.
в гр.Русе, на ул.„Муткурова“ № 84, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „Крайслер Неон“ с
рег.№ 093М283, без да притежава валидно СУМПС (без да е правоспособен водач).
Наказателното постановление било връчено лично на подсъдимия, срещу подпис на
08.03.2019г., същото не било обжалвано и влязло в сила на 16.03.2019г.
На 19.03.2019г. свидетелката М. Б. Л. – дъщеря на подсъдимия,
на основание сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство с
Е.П.Г., придобила собствеността върху лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рама
№WVWZZZ3BZVP073753 и с транзитни регистрационни табели с № 168М243. За този
автомобил било издадено разрешение за временно движение № *********, в което
изрично било посочено, че то и транзитните регистрационни табели с № 168М243 са
валидни до 24.03.2019г. На предната регистрационна табела на лекия автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рама №WVWZZZ3BZVP073753, от служител на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе при поставянето на табелите на автомобила, били
изписани цифрите „0“ и „3“, които показвали до кой месец са валидни транзитните
регистрационни табели с № 168М243.
В края на месец март 2019г. свидетелката М.Л. ***
за около 20 дни, като оставила лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, с рама
№WVWZZZ3BZVP073753 и с транзитни регистрационни табели с № 168М243, паркиран
пред дома си, в който живеела заедно с баба си и вуйчо си. В автомобила били и
документните за автомобила и разрешението за временно движение № *********. Свидетелката
М.Л. оставила контактния ключ за автомобила в дома си.
Вечерта на 09.04.2019г., въпреки че от 05.11.2015г.
подсъдимият Л. бил неправоспособен водача, тъй като не притежавал валидно СУМПС
и няколко пъти вече бил наказван по административен ред за управление на
моторно превозно средство, без да притежава валидно СУМПС, той привел в
движение и управлявал лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, с рама
№WVWZZZ3BZVP073753 и с транзитни регистрационни табели с № 168М243, когато около
23:20 часа при движение с автомобила по главен път I-2, в посока към гр.Русе, при
навлизане в границите на гр.Русе бил спрян за проверка от свидетеля А.К.Й. и
колегата му С. Н. – полицейски служители в група „СТЗБД“ при ОД на МВР – Русе
във връзка с извършване специализирана полицейска операция. В хода на извършената
проверка на водача, свидетелят Й., установил самоличността на подсъдимия като
водач на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, както и било установено, че
подсъдимия Б.Л. не притежава валидно СУМПС, а освен това полицейските служители
се усъмнили, че подсъдимия може да е употребил наркотични вещества. С оглед на
това било поискано съдействие от екип на „Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Русе.
На място били изпратени свидетелят Д.Т.Ч. и колегата
му В.П.– младши автоконтрольори в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе. Свидетелят Ч. и колегата му П. също извършили
проверка на документите на водача и автомобила, в хода на която установили, че подсъдимия
Л. не притежава валидно СУМПС, тъй като последното му такова – СУМПС № *********,
било изтекло на 04.11.2015г. Полицейските служители от Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Русе поискали да извършват проверка на обвиняемия за употреба
на наркотични вещества, но той отказал. На подсъдимия Л. бил съставен АУАН
Серия АА, с бланков № 238447 от дата 10.04.2019г. за нарушение по чл.150а, ал.1
от ЗДвП и АУАН Серия АА, с бланков № 238473 от дата 10.04.2019г. за нарушение
на чл.174, ал.3 от ЗДвП, които подсъдимия подписал без възражения. Полицейските
служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе иззели транзитните
регистрационни табели с № 168М243, тъй като имали съмнение, че същите са с
изтекъл срок.
Подсъдимият Л. бил задържан по реда на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа.
На 10.04.2019г. било установено, че транзитните
регистрационни табели с № 168М243 са с изтекъл срок. В тази връзка още на същия
ден свидетелят С.Н.С. – полицейски служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе, съставил на подсъдимия Л. АУАН Серия АА, с бланков № 166325 от дата
10.04.2019г. за нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП, а именно, че на 09.04.2019г.
по път, отворен за обществено ползване, е управлявал лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с транзитни регистрационни табели с № 168М243, който не е регистриран по
съответния ред. Подсъдимият подписал акта без възражения.
В хода на досъдебното производство била назначената
и изготвена техническата експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано, от заключението на която се установява, че двете
транзитни регистрационни табели с № 168М243 представляват истински (оригинални)
контролни знаци и че по тях няма следи от поправки или преправяния.
От заключението на назначената и изготвена в хода
на досъдебното производство съдебно криминалистическата
експертиза на подпис и на почерк, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано, се установява, че: 1) ръкописният текст
„08.03.2019г.“, положен в частта „Разписка“ на Наказателно постановление № 19-3393-000095/05.03.2019г.
на Началника на Второ РУ при ОД на МВР – Русе, е изпълнен от подсъдимия, а
подписът, положен срещу реквизита „Подпис“ в частта „Разписка“ на същото
наказателно постановление, вероятно е изпълнен от подсъдимия Л.; и 2)
ръкописният текст „Б.Л.“ и подписът, положени в частта „Разписка“ на
Наказателно постановление № 17-0442-001453/30.07.2018г. на Началник група в
Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, са изпълнени от подсъдимия Б.Л..
Изложената фактическа
обстановка, изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени
източници, намиращи се в корелативно единство, както по между си, така и с
направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт налага да бъдат и изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
По отношение на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
От обективна страна подсъдимият Б.Т.Л. ***, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление – с
Наказателно постановление № 17-0442-001453/30.07.2018г. на Началник група в
Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, влязло в сила на 14.02.2019г. и Наказателно
постановление № 19-3393-000095/05.03.2019г. на Началника на Второ РУ при ОД на
МВР – Русе, влязло в сила на 16.03.2019г., извършил такова деяние – управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рама № WVWZZZ3BZVP073753, без съответното
свидетелство за управление.
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, в рамките на които се гарантира спазването на установената със закон
или съдебен акт забрана за управление на моторно превозно средство.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез
действие, изразяващо се в привеждане в движение и управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рама № WVWZZZ3BZVP073753
Налице са кумулативно предвидените обективни признаци
на състава на престъплението, а именно деецът е неправоспособен водач, тъй като
към датата на извършване на деянието не е имал валидно свидетелство за
управление на МПС и едновременно с това е бил санкциониран по административен
ред с Наказателно постановление № 17-0442-001453/30.07.2018г. на Началник група
в Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, влязло в сила на 14.02.2019г. и
Наказателно постановление № 19-3393-000095/05.03.2019г. на Началника на Второ
РУ при ОД на МВР – Русе, влязло в сила на 16.03.2019г. за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за управление и преди изтичане на
една година от датата на влизане в сила на всяко едно от двете наказателни
постановления, с които същият е бил санкциониран, е привел в движение и е
управлявал моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рама №
WVWZZZ3BZVP073753, без съответното свидетелство.
Свидетелството за управление на моторно превозно
средство удостоверява правоспособността на лицата за управление на МПС, което
следва от разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични документи
и респективно по аргумент на противното липсата на валидно свидетелство за
управление на МПС сочи на липса на правоспособност за управление на МПС.
Същото разрешение е дадено от ВКС на РБ в Решение № 44
от 19.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2161/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията
Н.Д.и Решение № 70 от 7.04.2016 г. на ВКС по н. д. № 204/2016 г., III н. о.,
НК, докладчик съдията Ц.П., в които изрично е възприето, че ако водачът не е
възстановил правата си било заради не издържан проверовъчен
изпит или не изтекъл ограничителен срок да положи такъв, било заради наличие на
физически или психически недъг, поради което не отговаря на медицинските или
психическите изисквания за управляване на МПС от съответната категория, и
въпреки това управлява МПС, то той върши нарушение по чл. 150а от ЗДвП и подлежи на санкция по административен ред по чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, а когато в едногодишен срок от това му наказване с
влязло в сила наказателно постановление отново управлява МПС, то тогава
осъществява престъпния състав на чл. 343в, ал.
2 от НК.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. В
съзнанието на същия са намерили отражение представи, относно обективните свойства
на деянието, а именно, че не притежава валидно издадено СУМПС, че е бил
санкциониран с налагане на административно наказание, за това, че управлява
моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управление на МПС и
преди да е изтекъл едногодишния срок от санкционирането му по административен
ред е привел в движение и е управлявал моторно превозно средство. В съзнанието
на подсъдимия са намерили отражение представи относно общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, а именно, че посредством същото ще
бъдат засегнати обществените отношения гарантиращи спазването на установената
със закон забрана за управление на моторно превозно средство от неправоспособни
водачи и пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от извършеното от него деяние.
При индивидуализиране наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът взе предвид степента на
обществена опасност, която разкрива на конкретното деяние, съотнесена
към обществената опасност на деянията от този вид, която степен на обществена
опасност съдът намира за по-ниска, предвид обстоятелството, че в предходен
период подсъдимият е придобил правоспособност и е притежавал свидетелство за
управление на МПС.
Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на
дееца, която следва да бъде оценена като много висока, с оглед предходните му осъждания,
освен за престъпления против здравето и собствеността, а и за престъпления
против транспорта, а именно за престъпления по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 343б, ал. 2 НК, извършени на 14.02 и
14.05.2017г., и за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, извършено на 28.01.2017г.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата
квалификация.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство, съдът отчете изразеното съжаление от страна на
подсъдимия.
Като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съдът отчете факта, че подсъдимият е извършил
деянието в едногодишния срок на две наказателни постановления, както и че е бил
санкциониран по административен ред за извършени от него нарушения на правилата
за движението по пътищата тридесет пъти, от които само за нарушения на чл. 150
и чл. 150а ЗДвП е санкциониран осем пъти с наказателни постановления.
Очевидно, както наложените
на подсъдимия наказания по административен ред, така и наложените му наказания,
за извършени от него престъпления, включително и свързани с управлението на МПС
не са изиграли никакъв превъзпитателен и възпиращ ефект върху него, а същият
чрез своето деяние изразява едно брутално несъобразяване и незачитане на
установеният в страната правов ред и демонстрира чувство за безнаказаност.
По делото не се установиха многобройни или
едно, но изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство,
което да обоснове приложението на чл. 55 НК, противно на исканията на защитата
в тази насока, поради и което съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва
да бъде индивидуализирано при условията на чл. 54 НК при отчитане по-ниската
степен на обществена опасност на деянието и много високата степен на обществена
опасност на дееца, смекчаващото и отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства. С оглед на тези обстоятелства, имащи значение при
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия,
наказанието на същия следва да бъде определено в средата на предвидения в
санкционната разпоредба размер на наказанието лишаване от свобода, а именно „Лишаване
от свобода“ за срок от две години, като на подсъдимият следва да бъде наложено
и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, което с оглед доказателствата за
имотното му състояние, следва да бъде в размер на 500 лева, доколкото видно от
представената декларация за материално положение, същия не реализира доходи от
трудова дейност и не притежава в патримониума си
материални активи – недвижими имоти и моторни превозни средства.
Без опора в доказателствата по делото са
твърденията на защитата, че подсъдимият е търпял наказание „Лишаване от
свобода“ във връзка с процесните две наказателни
постановления.
Само по себе си факта, че законодателят е
предвидил възможност за това престъпление да бъде приложен института на чл. 78а НК, при наличието на визираните в закона предпоставки за това, не може да
обоснове извод, че само и единствено на това основание на подсъдимия следва да
бъде наложено по-леко наказание при игнориране на всички останали
обстоятелства, изложени по-горе, във връзка с индивидуализацията на
наказанието.
Съдът намира, че именно така определеното наказание на
подсъдимия, в най-пълна степен ще способства за постигане целите на наказанието
визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на личната превантивна функция на
наказанието, така и досежно генералната превенция, като същевременно това
наказание, няма да се яви несправедливо и несъответно на извършеното, предвид
това, че предходните налагани на подсъдимия наказания, включително и наказания
„Лишаване от свобода“, които са били изтърпени от подсъдимия в пенитенциарно заведение не се изиграли никакъв превъзпитателен
ефект по отношение на този подсъдим и по никакъв начин не са способствали за
неговото поправяне и превъзпитание. С оглед на това, според настоящият съдебен
състав единствената възможност, за да бъдат постигнати целите на наказанието по
чл. 36 НК, по отношение на този подсъдим е на същия да бъде наложено именно
наказание в размер на средата на предвидения за това престъпление, тъй като
очевидно по леките налагани на същия наказания, не са постигнали това и се
налага подсъдимият да бъде изолиран за по-продължителен период от време, за да
има възможност да преосмисли поведението си.
Прилаганото снизхождение по отношение на този
подсъдими, при предходни извършени от него престъпления свързани с управление
на МПС, категорично не е способствало по никакъв начин за неговото
превъзпитание и поправяне, а напротив затвърдили са у последния усещането за
безнаказаност.
Целта както на личната, така и на генералната
превантивна функция на наказанието в конкретния случай не биха могли да бъдат
постигнати, чрез прилагане по отношение на този подсъдим на необосновано
снизхождение, тъй като освен, че същото не намира опора в доказателствата по
делото, касаещи обстоятелствата имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието, но и няма да постигне целите, освен на личната превантивна функция
на наказанието, а и на генералната превантивна функция на наказанието и не би
изиграло своя превантивен и възпиращ ефект към останалите членове на
обществото.
По отношение на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият Б.Т.Л.,*** управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рама №WVWZZZ3BZVP073753, което не е регистрирано по
надлежния ред – по реда на Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002г., изм., бр. 67 от 2012г.,
бр. 20 от 2018г.)
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия чрез
действие, изразяващо се в привеждане в движение и управление на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по
пътища, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани, като съгласно чл. 140, ал. 2 ЗДвП
условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях е
регламентиран в Наредба № І-45 на Министерство на
вътрешните работи от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторни превозни средства и ремаркета
теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
В настоящия случай
моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия не е било регистрирано,
а е било с транзитни табели с регистрационен номер, за придвижване на
нерегистрирани превозни средства в страната, съгласно разпоредбата на чл. 27,
ал. 1, т. 1 от Наредба №
І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, които транзитни табели са
били с изтекъл срок, и съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от същата
наредба, не могат да се използват.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. В съзнанието на
същия са намерили отражение представи, относно обективните свойства на
деянието, а именно, че моторното превозно средство не е било регистрирано, а е
било с транзитни табели с регистрационен номер, за придвижване именно на
нерегистрирани превозно средства в страната, на които е бил изтекъл срокът на
разрешението, тъй като на самите табели е било обозначено, че са валидни до
месец март 2019г, а деянието е извършено от подсъдимия месец април. Във волево
отношение същият пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от извършеното от него деяние и пряко е искал настъпването на същите.
При индивидуализиране наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът взе предвид степента на
обществена опасност, която разкрива на конкретното деяние, съотнесена
към обществената опасност на деянията от този вид, която степен на обществена
опасност съдът намира за по-ниска, тъй като се касае за МПС, което е имало
издадено временно разрешение за придвижване, макар и същото да е било изтекло.
Обществената опасност на дееца, съдът намира за
висока, тъй като същият е осъждан многократно.
Като отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства и досежно това престъпление, бяха отчетени множеството налагани
на подсъдимия административни наказания, за извършени от него нарушения на
правилата за движението по пътищата, както и обстоятелството, че се касае за
две престъпления, извършени от подсъдимия.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
отчете направеното изразеното съжаление за извършеното.
При отчитане на всички тези обстоятелства,
съдът намира, че наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия, за
това престъпление следва да бъде определено по правилата на чл. 54 НК, като
следва да бъде индивидуализирано в размер малко под средата на предвидената в
особената част на НК за това престъпление санкция, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца.
Съдът намира за неоснователни доводите за
защитника на подсъдимия, че са налице предпоставките за приложението чл. 55, ал.
1 НК, тъй като от една страна установените и отчетени смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства не са повече от обичайния брой и са типичните
такива и едновременно с това съдът намира, че в случая не може да бъде
обоснован и извода, изискуем, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 НК, а
именно най-лекото наказание, предвидено в закона за това престъпление да се
окаже несъразмерно тежко, тъй като по отношение на този подсъдим, както бе
посочено по-горе в мотивите многократно са били прилагани различни форми на наказателноправно въздействие, които обаче не са постигнали
целите на наказанието по чл. 36 НК.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът
определи на подсъдимия едно общо наказание, измежду наложените му за всяко едно
от двете престъпления, в размер на най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от две години, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал.2 НПК, намали с една трета и определи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, което,
на основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС да бъде
изтърпяно от подсъдимия при първоначален „строг” режим на изтърпяване на така
определеното наказание.
На основание чл. 23, ал. 3 НК съдът
присъедини изцяло, към така определеното на подсъдимия най-тежко наказание,
наложеното му наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 (петстотин) лева.
На основание чл.
59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК от така
наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода”, съдът приспадна
времето, през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане
под стража”, считано от 12.04.2019г. до влизане на присъдата в сила, както и
времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и с Постановление на
прокурор при РсРП, на основание чл. 64, ал. 2 НПК, считано от 22,30 часа на 09.04.2019г. до 12.04.2019г.
По отношение на
вещественото доказателство 2 бр. регистрационни табели с № 168М243, на основание чл. 53, ал.
1, б. „а“ НК след влизане в сила на присъдата съдът постанови да се предадат в
Сектор ПП при ОД на МВР Русе за унищожаване, съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства
(Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от
2018 г.)
С оглед изхода
на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимия бяха
възложени направените в хода на производството разноски, в размер на 242,43
лева (двеста четиридесет и два лева и 43 ст.), както и държавна такса в размер
на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, които
следва да бъдат заплатени в полза на ОДМВР – Русе и 40,00 лева (четиридесет
лева и 00 ст.), както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, които следва да бъдат заплатени в полза
на Висш съдебен съвет на Република България, по сметна на Районен съд - Русе.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: