№ 110
гр. Раднево, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100440 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
материалноправно основание чл. 99 ЗЗД във вр. чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Угренова естейт”
ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ срещу Ф. К. Е.. Ищецът
твърди, че с анекс от 05.10.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г.
изкупил от „С.Г.Груп“ ООД, което последно дружество пък изкупило с
договор за цесия от 16.10.2018 г. като цесионер от „БТК“ ЕАД, вземанията на
последното дружество от негови клиенти, един от които бил ответникът.
Твърди, че изкупеното правоотношение касае доставката на
далекосъобщителни услуги по договор с индивидуален клиентски номер на
абоната 15672582001 от 29.12.2017 г., по който са доставяни услуги за
мобилен номер ********** по тарифен план „Vivacom I-Trafic XXL“ с
месечна абонаментна такса от 39,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, до
29.12.2019 г. Твърди, че вземанията по договора са в общ размер на 53,21 лв.
и са посочени във фактура № **********/08.02.2019 г. за отчетен период
февруари 2019 г.; фактура № **********/08.03.2019 г. за отчетен период март
2019 г.; фактура № **********/08.04.2019 г. за отчетен период април 2019 г.;
фактура № **********/08.05.2019 г. за отчетен период май 2019 г. Твърди, че
ответникът не е погасил задължението си към доставчика на услуги, което е
породило правото на доставчика едностранно да прекрати договора и
1
деактивирало услугите на 29.06.2019 г. Твърди, че издал крайна фактура №
********** от 08.07.2019 г., в която било начислена и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 99,96 лв., представляваща
сбор от трикратния размер на месечния абонамент и била включена и сумата
от предходните 4 неплатени фактури. Твърди, че за прехвърлянето на
вземането било приложено към исковата молба уведомление до длъжника-
ответник за връчване. Твърди, че за вземането за далекосъобщителни услуги е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 339/2022 г. на
РС-Раднево, но ответникът подал възражение в срока по чл. 414 ГПК и
поради това предявява иска на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това
иска да се установи вземането му от ответника по издадената заповед за
изпълнение относно главницата от 99,96 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
Ф. К. Е.. Следва да се разгледа обоснованото във възражението по чл. 414
ГПК възражение на ответника, че бил платил задълженията си към „БТК“
ЕАД, за което прилага платежно нареждане от 30.11.2021 г., чрез банка
„Юробанк България“ ЕАД, за плащане на сумата от 272 лв. на „Адвокатско
дружество Г. и Петко“ с основание „гр.д. № 784/2021“.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта и предмета на производството:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 339 по описа за 2022 г. на РС-
Раднево се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 188/23.05.2022 г. за сумата 99,96 лв. -
главница, представляваща неустойка по договор с клиентски номер
15672582001 от 29.12.2017 г.
Заповедта е връчена на длъжника лично на 27.05.2022 г. и същия е
подал в срока по чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, поради което с
разпореждане на съда от 30.05.2022 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият
2
иск. Налице е идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените
искове са допустими.
По правната легитимация на ищеца като кредитор на вземането:
Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение
на всички обективно кумулативно съединени искове, поради което следва да
бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на
всеки един от тях.
Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че
е придобил претендираните вземания по договор за предоставяне на мобилни
услуги с клиентски номер 15672582001 от 29.12.2017 г., въз основа на договор
за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД и
последващо сключен договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“
ООД и ищеца „ЮБЦ“ ЕООД /сега „Угренова естейт“ ЕООД/. Затова, за да
бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния
договор, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на така описаното
прехвърляне на вземания, т.е. наличието на валидни договори за цесия,
уведомяването на длъжника за прехвърлянето съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По делото е приет като писмено доказателство договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ № ********** от 16.10.2018 г. /л.18-23/, с който „БТК“
ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД свое вземане срещу Ф. К. Е. в размер
на 99,96 лв. С уведомление за цесия /л.13/, пълномощно /л.23/ и извлечение
от приложение № 1 /л.15/ „БТК“ ЕАД е дало права на цесионера „С.Г.Груп“
ООД да уведоми длъжника Ф. К. Е. за цесията.
По делото е приет като писмено доказателство договор за цесия от
01.10.2019 г. /л.16-17/, анекс № 2 /л.11/ и приложение № 1 /л.14/, от които е
видно, че „С.Г.Груп“ ООД е прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД придобитото по-
рано вземане срещу Ф. К. Е. в размер на 99,96 лв.
По делото няма представени от ищеца доказателства за уведомяване на
длъжника за цесиите, поради което съдът приема за установено, че ищецът не
доказа уведомяване на ответника за извършените цесии преди образуване на
делото.
За да има действие прехвърлянето на вземането по отношение на
длъжника, а и спрямо третите лица, същото следва да му бъде съобщено
3
надлежно – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът.
Нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД задължава предишния кредитор да извърши
посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че
предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза
на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в
решение № 137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о. Затова
представеното от ищеца уведомление за цесия към исковата молба, изходящо
от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на
пълномощник на цедента, е годно да уведоми длъжника за извършената цесия
на процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е
представило доказателства въобще да е уведомяван длъжникът за цесиите,
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. От значение за уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е достигането до
знанието на длъжника на данни за сключените договори за цесия с оглед
обстоятелството на „замяна” на страна в заемното правоотношение.
Принципно утвърдителна е съдебната практика през последните години,
че връчването на уведомлението за цесия е възможно чрез връчване в хода на
процеса на длъжника, било то чрез приложение на уведомлението към
исковата молба, било чрез изрично волеизявление за цесията в исковата
молба. В решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, 2-ро
ТО, е посочено, че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.
е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
4
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1
ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и
съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 142-7 от
11.11.1954 г. на ОСГК на Върховен съд, относима и към момента поради
липсата на законодателна промяна в чл. 99 ЗЗД след това /обн. ДВ. бр. 275 от
22 Ноември 1950г./.
В случая ответникът участва лично в процеса, поради което следва на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК да се приеме, че с връчване на препис от
исковата молба на ответника, към която са приложени уведомленията за
цесиите, следва да се приеме, че ответникът е валидно уведомен за цесиите в
хода на настоящия съдебен процес.
По установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД във вр.
чл. 92 ЗЗД ищецът следва да докаже сключения договор за мобилни услуги,
доставените услуги, техния размер, валидно уговорена неустоечна клауза при
едностранно прекратяване на договора и нейния размер, настъпване на
предпоставките за начисляване на неустойката.
По делото е приет като писмено доказателство договора за мобилни
услуги с клиентски номер 15672582001 от 29.12.2017 г. /л.24-26/, както и
общи условия към договора /л.32-39/, от който е видно, че ответникът е
сключил с „БТК“ ЕАД договор за мобилни услуги за номер ********** за
абонаментен план Vivacom i-trafic XXL. За сключването на договора страните
не спорят.
По делото са приети като писмени доказателства месечна сметка №
********** от 08.02.2019 г. на стойност 21,89 лв. за месечен абонамент и
възстановяване на прекратен номер, със срок за плащане 25.02.2019 г. /л.27/,
месечна сметка № ********** от 08.03.2019 г. на стойност 19,99 лв. за
месечен абонамент, със срок за плащане 25.03.2019 г. /л.28/, месечна сметка №
********** от 08.04.2019 г. на стойност 19,99 лв. за месечен абонамент, със
срок за плащане 25.04.2019 г. /л.29/, месечна сметка № ********** от
09.05.2019 г. на стойност 8,67 лв. за месечен абонамент, със срок за плащане
25.05.2019 г. /л.30/, месечна сметка № ********** от 08.07.2019 г. на стойност
5
215,44 лв., включващи за неустойка за тарифен план в размер на 99,95 лв.,
неустойка за отстъпка от мобилни услуги за пренос на данни в размер на
77,69 лв. и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за устройство в
размер на 37,80 лв., със срок за плащане 25.07.2019 г. /л.31/.
От това е видно, че общия размер на начислените суми за абонаменти и
услуги е в размер на 53,21 лв., преди начисляване на неустойките от общ
размер на 215,44 лв.
Ответникът не доказва да е платил задълженията си за ползваните
услуги и за абонамент в посочените в сметките срокове.
Ответникът представя платежен документ от 30.11.2021 г. за плащане на
сумата от 272 лв. на адвокатско дружество Г. и П., с посочено основание по
ч.гр.д. № 784/2021 г., което дело е служебно известно на съдията-докладчик,
че е образувано от „ЮБЦ“ ЕООД срещу Ф. К. Е. за сумата от 53,21 лв.
главница, представляваща незаплатени суми по договор за предоставяне на
мобилни услуги от 29.12.2017 г., с клиентски номер 15672582001, за
употребени далекосъобщителни услуги за периода от 08.01.2019 г. до
08.05.2019 г. по издадени фактури № № **********/08.02.2019 г.;
**********/08.03.2019 г.; **********/08.04.2019 г., **********/09.05.2019 г.
От това е видно, че дължимата главница от 53,21 лв. ответникът е заплатил на
ищеца чрез адвокатското дружество на 30.11.2021 г., далеч след изтичане на
падежите за плащане на отделните суми за главници по посочените по-горе
месечни сметки. От тук следва извод, че ответникът не оспорва дължимите
суми за главница за ползвани абонаменти и услуги, които е заплатил
доброволно в срока за възражение по чл. 414 ГПК в хода на ч.гр.д. №
784/2021 г. на РС-Раднево. Поради това е налице установено неизпълнение на
задълженията на ответника да заплаща месечните абонаменти и ползвани
услуги в уговорените падежи.
В договора за мобилни услуги с клиентски номер 15672582001 от
29.12.2017 г. /л.24-26/ е уговорена клауза за неустойка /л.26, стр.5 на
договора/, съгласно която ако споразумението бъде прекратено поради
неплащане на дължими суми, абонатът дължи неустойка в размер на
трикратните абонаментни планове по техния стандартен размер без отстъпка.
Такава неустойка в размер на 3 месечни абонамента се явява резулаторна, а не
компенсаторна, и не излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна
6
и санкционна функция, нито пък накърнява добрите нрави. В този смисъл е и
съдебната практика, намерила израз в определение № 260112 от 08.10.2020 г.
по в.ч.гр.д. № 3240/2020 г. на ОС-Стара Загора и множество други съдебни
актове в този смисъл.
Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми за месечен
абонамент и ползвани услуги в уговорените падежни дати, то споразумението
е прекратено по вина на ответника през месец май 2019 г., преди изтичане на
срока на договора – 29.12.2019 г.
В договора е посочено, че е сключен при промоционални условия с
месечен абонамент 19,99 лв. с ДДС, колкото са начислявани в представените
месечни сметки. Съответно пак в договора е посочено, че стандартния
месечен абонамент за избрания план Vivacom i-trafic XXL е в размер на 39,99
лв., чийто трикратен размер е сумата от 119,97 лв., но доставчикът е начислил
по-малка сума от 99,96 лв.
Поради изложените съображения съдът намира, че ответникът дължи на
доставчика начислената неустойка в размер на 99,96 лв., представляваща сбор
от три стандартни месечни абонамента, а с оглед диспозитивното начало на
гражданския процес ще се уважи иска до сумата от 99,96 лв.
По изложените съображения съдът намира, че следва да уважи изцяло
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск като основателен и доказан по
размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът и такива са
доказани в размер на 410 лв. /държавна такса по заповедното производство от
25 лв. и държавна такса за исковото производство от 25 лв., 180 лв.
адвокатско възнаграждение за заповедното производство по договор за
правна защита и съдействие от 12.05.2022 г. и 180 лв. адвокатско
възнаграждение за заповедното производство по договор за правна защита и
съдействие от 22.06.2022 г..
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ф. К. Е., ЕГН **********, с адрес
7
гр. Раднево, **********, дължи на „Угренова Естейт” ЕООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София,
район Триадица, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. чл. 92 ЗЗД сумата от 99,96 лв. /деветдесет и девет лева и 96
ст./, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги с клиентски номер 15672582001 от 29.12.2017 г. в размер на
трикратен размер на стандартните абонаментни планове, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
188/23.05.2022 г. по ч.гр.д. № 339/2022 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Ф. К. Е., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, **********,
да заплати на „Угренова Естейт” ЕООД, вписано в търговския регистър с
ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.
„България“ № 81, вх. В, ет. 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 410,00
лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща разноски за заповедното и
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8