Решение по дело №9303/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1631
Дата: 24 април 2019 г. (в сила от 18 ноември 2019 г.)
Съдия: Илина Велизарова Златарева
Дело: 20181720109303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  №730

 

гр. Перник, 24.04.2019 г.

 

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА

 

при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9303 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от К.Ц.Т. срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за заплащане на обезщетение при недопускане до работа в размер на 778,78 лв. /съгласно увеличението, допуснато по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 10.04.2019г./ за периода от 23.11.2018г. до 28.12.2018г.   

Ищцата твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2978/2018г. уволнението й било признато за незаконно и била възстановена на заеманата при ответника длъжност „***“. На 16.11.2018г. получила съобщението за възстановяване, при което на 23.11.2018г. се явила при ответника и подала заявление с вх. № *** от същата дата за започване на работа. Два дни след това ищцата отново се явила с готовност да започне реално изпълнение на работата й, но ответникът не я допуснал.

        При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да осъди ответника да й заплати сумата от 778,78 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от 23.11.2018г. до 28.12.2018г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане и разноските.

                    Ответникът в срочно депозиран писмен отговор оспорва предявените искове по основание и размер. Признава, че в влязло в сила решение ищцата е възстановена на заеманата при него длъжност, както и че на 23.11.2018г. същата се явила в готовност да започне релано изпълнение на работата й. Поддържа, че постановеното решение по гр.д. № 2978/2018г. е влязло в законна сила като необжалвано от страните в частта по уважените искове за отмяна на уволнението и възстановяване на работа. Не оспорва твърденията на ищцата, че не я е допуснал до работа, но поддържа, че релевантността на заявлението й не можела да се прецени до приключване на производството за поправка на очевидна фактическа грешка в частта на отбелязването на датата на влизането му в сила, цифровото изписване на правната квалификация на предявените искове и указанието за началото на срока за нявяване на работа. В първото открито заседание по делото уточнява, че на ищцата е оказано необходимото съдействие за започване на работа, което според твърденията му се изчерпва с даването на разяснението, че това би било възможно едва след приключване на производството по поправка на очевидна фактическа грешка в решението за отмяна на уволнението и.

Районният съд, след като прецени събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено  следното от фактическа и правна страна:

За основателността на иска по чл. 225,ал.3 КТ следва да се установят следните предпоставки: наличие на влязло в сила решение по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението и възстановяване на незаконно уволнения служител на заеманата преди уволнението работа; явяване на служителя в предприятието да заеме работата в срока по  чл. 345, ал. 1 КТ; недопускането на служителя до работата, на която е възстановен от работодателя или от негово длъжностно лице.

В тежест на ищеца е да докаже, че в двуседмичен срок от уведомяването му за възстановяването му на работа по реда на чл. 345 КТ се е явил при ответника да заеме длъжността, на която е възстановен, както и размера на претендираното обезщетение чрез доказване на размера на полученото брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението.

В тежест на ответника е да докаже, че е допуснал работника да изпълнява длъжността, включително ако е налице първоначално недопускане на работа, че е преустановил това недопускане на работа чрез създаване на необходимите условия за изпълнение на работата, което е доведено до знанието на служителя/. В случай, че заеманата от ищеца длъжност не съществува към момента на явяването на работа /последващо или след покана на ответника/ – че е изпълнил съдебното решение, като е актуализирал трудовоправния статут на работника /вкл. чрез повторно прекратяване на трудовото правоотношение/.

Безспорно е между страните, че ищцата е възстановена на длъжността „***“ при ответника по реда на чл. 344, т. 2 КТ с влязло в законна сила съдебно решение във връзка с отменено по съдебен ред по иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ между страните уволнение, както и че на 16.11.2018 г. същата е била уведомена по реда на чл. 345 КТ за това, че в 14-дневен срок може да се яви и да заеме предишната си длъжност.

Също така не е спорно, от представените в тази връзка писмени доказателства и  изслушваното заключение по изготвената  съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява, че размерът на последното получено от ищцата за пълен отработен месец преди уволнението брутно трудово възнаграждение е 677,46 лв.

С доклада по делото е отделено като безспорно, че на 23.11.2018г. ищцата се е явила при ответното дружество в готовност да изпълнява трудовите си задължения за длъжността, на която е възстановена. Заявлението с вх. № 0101/0297 от същата дата за започване на работа е подадено в рамките на срока по  чл. 345, ал. 1 КТ, видно от полученото на 16.11.2018г. от ищцата уведомление,  че в двуседмичен срок може да се яви да заеме длъжността, на която е възстановена / оформено в разписката на л. 41 от делото/.

Ето защо съдът приема, че ищцата е изпълнила условието на чл. 345 КТ да се яви на работа в указания срок, с което за ответника е възникнало задължението да я допусне да изпълнява работата, на която е възстановена.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, до приключване на съдебното дирене не е ангажирал доказателства за установяване на обстоятелството, че е допуснал ищцата до работа. Напротив, от представените по делото изходящи от ответника писма с адресат ищцата се установява, че същият отказва да й осигури необходимото съдействие за започване на работа до произнасянето на съда по инициираните от „Мини открит въгледобив“ ЕАД молби за поправка на очевидна фактическа грешка в решението на съда, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1 т. 1 и 2 КТ.  Съгласно разясненията, дадени с Решение № 145 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2010 г., III г. о., ГК, с докладчик съдията И. П., добросъвестността налага работодателят, до когото е достигнало волеизявлението на работника за намерението да заеме длъжността, на която е възстановен, да го допусне незабавно до изпълнението й или да стори това в разумен срок, съобразно спецификата на работа. Неизпълнението на това му задължение дава основание на работника или служителя да претендира обезщетение по  чл. 225, ал. 3 КТ. Съгласно цитираното решение еднократното явяване на работника  е достатъчно, за да се счете, че той е изпълнил своето задължение и да постави работодателя пред необходимостта да реши - дали да допусне до работа незаконно уволнения от него работник или като откаже - да извърши вредоносно правонарушение, което следва да обезщети. В случая исканите от работодателя поправки в решението са ирелевантни за задължението му да допусне ищцата до работата, на която е възстановена, доколкото срокът за явяването й е започнал да тече от получаване на съобщението за това от ищцата (по арг. от изричната формулировка на чл. 345, ал. 1 КТ). С оглед изложеното, съдът намира искът за доказан по основание.

        От заключението на изслушаната и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ, изчислено съгласно нормата на чл. 228, ал. 1 КТ за процесния период от 23.11.2018 г. до 28.12.2018 г., е 778,78 лв., поради което искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищцата. Същата е направила разход за платен адвокатски хонорар в размер на 420 лв., които й се дължат от ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Перник сумите от 50 лв. за държавна такса и 80 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Ответникът няма правоио на разноски с оглед изхода на спора. 

                                                

                                                                Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание  чл. 225, ал. 3 КТМИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на К.Ц.Т. С ЕГН ************ сумата от  778,78 лв. - обезщетение при недопускане до работа на възстановен работник за периода от 23.11.2018г. до 28.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 420 лв. за разноските по делото.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Перник сумата от 50 лв. за държавна такса, сумата от 80 лв. за разноски по делото и на основание чл. 11 от  Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата от 5 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от получаване на препис от същото.

        Преписи от решението да се връчат на страните.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: