Р Е
Ш Е Н И Е №730
гр. Перник, 24.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото съдебно
заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9303 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
постъпила искова молба от К.Ц.Т. срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ за заплащане на
обезщетение при недопускане до работа в размер на 778,78 лв. /съгласно
увеличението, допуснато по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от
10.04.2019г./ за периода от 23.11.2018г. до 28.12.2018г.
Ищцата твърди, че с влязло в сила
решение по гр.д. № 2978/2018г. уволнението й било признато за незаконно и била
възстановена на заеманата при ответника длъжност „***“. На 16.11.2018г.
получила съобщението за възстановяване, при което на 23.11.2018г. се явила при
ответника и подала заявление с вх. № *** от същата дата за започване на работа.
Два дни след това ищцата отново се явила с готовност да започне реално
изпълнение на работата й, но ответникът не я допуснал.
При така
изложените фактически твърдения отправя искане към съда да осъди ответника да й
заплати сумата от 778,78 лв., представляваща обезщетение за недопускане до
работа за периода от 23.11.2018г. до
28.12.2018г., ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното изплащане и разноските.
Ответникът в срочно депозиран писмен
отговор оспорва предявените искове по основание и размер. Признава, че в влязло
в сила решение ищцата е възстановена на заеманата при него длъжност, както и че
на 23.11.2018г. същата се явила в готовност да започне релано изпълнение на
работата й. Поддържа, че постановеното решение по гр.д. № 2978/2018г. е влязло
в законна сила като необжалвано от страните в частта по уважените искове за
отмяна на уволнението и възстановяване на работа. Не оспорва твърденията на
ищцата, че не я е допуснал до работа, но поддържа, че релевантността на
заявлението й не можела да се прецени до приключване на производството за
поправка на очевидна фактическа грешка в частта на отбелязването на датата на
влизането му в сила, цифровото изписване на правната квалификация на
предявените искове и указанието за началото на срока за нявяване на работа. В
първото открито заседание по делото уточнява, че на ищцата е оказано
необходимото съдействие за започване на работа, което според твърденията му се
изчерпва с даването на разяснението, че това би било възможно едва след
приключване на производството по поправка на очевидна фактическа грешка в
решението за отмяна на уволнението и.
Районният
съд, след като прецени събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
За основателността на
иска по чл. 225,ал.3 КТ
следва да се установят следните предпоставки: наличие на влязло в сила решение
по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнението и възстановяване на
незаконно уволнения служител на заеманата преди уволнението работа; явяване на
служителя в предприятието да заеме работата в срока по чл. 345, ал. 1 КТ; недопускането на служителя
до работата, на която е възстановен от работодателя или от негово длъжностно лице.
В тежест на ищеца е да
докаже, че в двуседмичен срок от уведомяването му за възстановяването му на
работа по реда на чл. 345 КТ се е явил при ответника да заеме длъжността, на
която е възстановен, както и размера на претендираното обезщетение чрез
доказване на размера на полученото брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението.
В тежест на ответника е
да докаже, че е допуснал работника да изпълнява длъжността,
включително ако е налице
първоначално недопускане на работа, че е преустановил това недопускане на
работа чрез създаване на необходимите условия за изпълнение на работата, което
е доведено до знанието на служителя/. В случай, че заеманата от ищеца длъжност не съществува
към момента на явяването на работа /последващо или след покана на ответника/ –
че е изпълнил съдебното решение, като е актуализирал трудовоправния статут на
работника /вкл. чрез повторно прекратяване на трудовото правоотношение/.
Безспорно е
между страните, че ищцата
е възстановена на длъжността „***“ при ответника по реда на чл. 344, т. 2 КТ с
влязло в законна сила съдебно решение във връзка с отменено по съдебен ред по иск по чл.
344, ал.1, т.1 КТ между страните уволнение, както и че на 16.11.2018 г. същата е била уведомена по реда на чл. 345 КТ за това, че в 14-дневен срок може да се яви и
да заеме предишната си длъжност.
Също така не е спорно, от представените в тази връзка писмени
доказателства и изслушваното заключение
по изготвената съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява,
че размерът на последното
получено от ищцата за пълен отработен месец преди уволнението
брутно трудово възнаграждение е
677,46 лв.
С доклада по делото е отделено като безспорно, че на 23.11.2018г.
ищцата се е явила при ответното дружество в готовност да изпълнява трудовите си задължения за длъжността,
на която е възстановена. Заявлението с вх. № 0101/0297 от същата дата за
започване на работа е подадено в рамките на срока по чл. 345,
ал. 1 КТ, видно от полученото на 16.11.2018г. от ищцата уведомление, че в
двуседмичен срок може да се яви да заеме длъжността, на която е възстановена
/ оформено в разписката на л. 41 от делото/.
Ето защо съдът приема, че
ищцата е изпълнила условието на чл. 345 КТ да се яви на работа в
указания срок, с което за ответника е възникнало задължението да я допусне да изпълнява работата, на която е
възстановена.
Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това, до приключване на съдебното дирене не е ангажирал
доказателства за установяване на обстоятелството, че е
допуснал ищцата до работа. Напротив, от представените по делото изходящи от
ответника писма с адресат ищцата се установява, че същият отказва да й осигури
необходимото съдействие за започване на работа до произнасянето на съда по
инициираните от „Мини открит въгледобив“ ЕАД молби за поправка на очевидна
фактическа грешка в решението на съда, с което са уважени исковете по чл. 344,
ал. 1 т. 1 и 2 КТ. Съгласно разясненията,
дадени с Решение № 145 от
31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2010 г., III г. о., ГК, с
докладчик съдията И. П., добросъвестността налага работодателят, до
когото е достигнало волеизявлението на работника за намерението да заеме
длъжността, на която е възстановен, да го допусне незабавно до изпълнението й
или да стори това в разумен срок, съобразно спецификата на работа. Неизпълнението
на това му задължение дава основание на работника или служителя да
претендира обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ. Съгласно цитираното решение еднократното явяване на работника е
достатъчно, за да се счете, че той е изпълнил своето задължение и да постави
работодателя пред необходимостта да реши - дали да допусне до работа незаконно
уволнения от него работник или като откаже - да извърши вредоносно
правонарушение, което следва да обезщети. В случая исканите от
работодателя поправки в решението са ирелевантни за задължението му да допусне
ищцата до работата, на която е възстановена, доколкото срокът за явяването й е
започнал да тече от получаване на съобщението за това от ищцата (по арг. от
изричната формулировка на чл. 345, ал. 1 КТ). С оглед изложеното, съдът намира искът за доказан
по основание.
От заключението на изслушаната и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ,
изчислено съгласно нормата на чл. 228, ал. 1 КТ за процесния период от 23.11.2018 г. до 28.12.2018 г., е 778,78 лв., поради което искът е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищцата. Същата е направила разход за платен адвокатски
хонорар в размер на 420 лв., които й се дължат от ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Перник
сумите от 50 лв. за държавна такса и 80 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Ответникът няма правоио на разноски с оглед изхода на спора.
Р Е Ш И :
|
ОСЪЖДА на основание чл. 225, ал. 3 КТ „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД с
ЕИК ********* да заплати на К.Ц.Т. С ЕГН ************ сумата от 778,78 лв. - обезщетение при
недопускане до работа на възстановен работник за периода от 23.11.2018г. до
28.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 420 лв.
за разноските по делото.
|
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД с
ЕИК ********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Перник сумата от 50 лв. за държавна такса, сумата от 80 лв. за разноски по делото и на основание чл. 11 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата
от 5 лв. /пет лева/ за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от
получаване на препис от същото.
Преписи от решението да
се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: