№ 84
гр. Пловдив, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20245000500142 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260001/30.01.2024 г. по гр.д. № 2568/2020 г. на
ОС-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от К. Д. А. и В. Д. А. против
Т. М. П. искове с правно основание чл. 26,ал.2,предл.2, 5 и 4 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на дарение на недвижим имот, обективирано в
нотариален акт за дарение на недвижим имот №**, том *, рег. № ****, нот.д.
№*** от 13.12.2018 . на нотариус Е.А.-А., вписан в СВ с вх. №
42570/13.12.2018 г., акт №***, том ***, дело №*****, поради липса на
съгласие, основание и като привиден договор, като неоснователни и са
осъдени К. Д. А. и В. Д. А. да заплатят на Т. М. П. сумата 3 500 лв.,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателите К. Д. А. и В. Д. А. молят решението да бъде отменено
като незаконосъобразно, неправилно по съображения, посочени във
въззивната жалба, подадена на 13.02.2024 г. Като ищци в производството
пред окръжния съд предявяват три обективно евентуално съединени
установителни искове - с правно основание чл. 42,ал.2 от ЗЗД за прогласяване
на недействителността на договора за дарение на недвижим имот, сключен на
1
13.12.2018 г. между тяхната майка И. М.а А.а, действаща чрез пълномощника
й Л.Б. П.а, и Т. М. П., обективиран в нотариален акт за дарение недвижим
имот №**, том *, рег. № ****, дело №***/2018 г. на нотариус Е.А.-А., вписан
в СВ-П. на 13.12.2018 г. под акт №***, том ***, дело №*****/2018 г. на АВ,
за дарение на собствен на И. М.а А.а недвижим имот-апартамент в гр. П.,
съответно описан, поради сключването му от лице без представителна власт, с
правно основание чл.26,ал.2,изр.1,предл.5 от ЗЗД за обявяване за нищожен на
горепосочения договор за дарение като привидна сделка и с правно основание
чл.26,ал.2,изр.1,предл.4 от ЗЗД поради липса на основание на сделката.
Претендират за присъждане на разноски. Възразяват за прекоремност на
адвокатското възнаграждение, платено от ответника по въззивната жалба, и
молят то да бъде намалено.
Ответникът по жалбата Т. М. П. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, посочени в отговор от 11.03.2024 г. Като
ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените срещу
него искове като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че ищците К. А. и В. А. са синовете на И.
А.а, починала на 1.07.2019 г. Безспорно е, че със сделка дарение, сключена на
13.12.2018 г., И. А.а, представлявана от пълномощника й нейната майка Л.Б.
П.а, упълномощен с пълномощно от 6.12.2018 г., е дарила на своя брат Т. П.
собствения си недвижим имот-апартамент в гр. П..
Ищците твърдят с подадената на 26.10.2020 г. искова молба, че сделката
дарение, сключена на 13.12.2018 г., е нищожна поради липса на съгласие от
страна на дарителката А.а да прехвърли правото на собственост на имота на
П. съгласно чл. 26,ал.1,изр.1,предл.2 от ЗЗД. Твърдят, че тяхната майка И. А.а
от 2016 г. страда от тежко дегенеративно неврологично заболяване
„Амиотрофична латерална склероза“ (АЛС), което засяга моторните неврони,
пренасящи сигналите от мозъка към мускулите на цялото тяло и води до
2
постепенно загиване на нервните клетки, от което заболяване е настъпила и
нейната смърт на 1.07.2019 г. Твърдят, че след нейната смърт са разбрали, че
на 13.12.2018 г. пред нотариус е изповядана сделка дарение на описания в
исковата молба недвижим имот-апартамент. Твърдят, че майка им не е давала
съгласието си имотът да бъде прехвърлен чрез дарение на брат й Т. П..
Твърдят, че към датата 6.12.2018 г. на нотариално завереното пълномощно и
към датата 13.12.2018 г. на изповядане на сделката тя не е могла да формира
валидна воля и да разбира смисъла и значението на извършваните действия
във връзка със собствения й недвижим имот. Твърдят, че също така обективно
не е било възможно да се установи действителната воля на майка им. Твърдят
и че тя е била напълно зависима от околните близки хора – майка й Л. П.а и
брат й Т. П., т.е. от участниците в сделката. Твърдят, че поради това, че тя не
е могла да си движи ръката, за да се постави отпечатък от палеца под
пълномощното, някой е трябвало да вдигне ръката й – майка й, брат й или
нотариусът, и тя по никакъв начин не е могла да изрази несъгласие и да се
съпротивлява. Оспорват положеният под пълномощното отпечатък от пръст
да е на майка им. Твърдят, че ответникът е знаел, че желанието и волята на
сестра му са били имотът да остане на синовете й, а не той да става
собственик. Твърдят, че е налице липса на съгласие от страна на майка им И.
А.а за прехвърляне чрез дарение на собствения й недвижим имот на брат й Т.
П.. Твърдят, че упълномощаването, извършено с нотариално заверено
пълномощно с рег. №**** и №**** от 6.12.2018 г. на нотариус Е.А.-А., е
нищожно поради липса на съгласие от страна на упълномощителката И. А.а
относно предмета на упълномощаването – за извършването на описаната
сделка. Твърдят евентуално че пълномощното е неистинско, тъй като
поставеният под него отпечатък от пръст не е на майка им И. А.а. Затова
молят съда да обяви за нищожно дарението от 13.12.2018 г.
С подадения на 11.12.2020 г. отговор на исковата молба ответникът Т.
П. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че И. А.а след връщането й от К.
в гр. П. на 7.03.2018 г. е разчитала изцяло на грижите на брат си Т. П. и
неговата съпруга, напълно изоставена както от децата си, така и от нейния
съпруг, като те двамата няколко месеца по-късно се развеждат по негово
настояване. Твърди, че И. А.а до последния си миг е била с ясно съхранено
съзнание и не само е била в състояние да взима самостоятелни решения и да
изразява воля, но напълно е съзнавала какво се случва, както и пълната
3
незаинтересованост и безразличие на семейството й. Заявява, че майката на
ищците дарява процесния апартамент на своя брат не за да лиши децата си от
наследство и да ги накаже по някакъв начин, нито защото брат й се е
възползвал от нейното състояние. Ответникът твърди, че опасенията на сестра
му са били децата й под влиянието на баща си да не продадат този имот и да
похарчат парите поради липса на постоянни доходи. Заявява, че нейното
желание е имотът да бъде съхранен и запазен от ответника и след време,
когато момчетата станат достатъчно зрели и финансово стабилни мъже, той
да им бъде прехвърлен, за да имат спомен от майка си. Твърди, че към датите
6.12.2018 г. (на нотариално завереното пълномощно) и 13.12.2018 г. (на
сделката) напълно неподвижни са само долните крайници, а от раменете
нагоре И. А.а е абсолютно подвижна, изразява мимики, движи си главата,
движи си очите, кима, издава звуци, чрез които изразява съгласие или
несъгласие. Твърди, че ръцете й първоначално са напълно подвижни, с лявата
ръка дори се е хранила самостоятелно, почти до последно е ползвала таблета
си, а с палеца на дясната ръка изразява съгласие с повдигането му нагоре
(жеста „ОК“). Твърди, че в медицинската документация не се сочи по какъвто
и да е начин пълно обездвижване на пръстите на ръцете и най-вече на палеца
на дясната ръка. Заявява, че за да се стигне до полагане на палеца очевидно
преди това нотариусът е осъществил контакт с И. А.а, прочел е съдържанието
на пълномощното, разбрал е каква е нейната воля и дали е налице съгласие да
се разпореди с имота си по посочения в него начин. Оспорва твърдението на
ищците, че отпечатъкът, положен върху пълномощното от 6.12.2018 г., не е на
тяхната майка. Посочено е, че съгласно практиката на ВКС порокът липса на
съгласие е налице, когато волеизявленията са направени и съвпадащи, но
някое от тях или и двете са дадени при „съзнавано несъгласие“, т.е. при
отсъствие на намерение за обвързване – изтръгнато чрез насилие, на шега,
като учебен пример и пр. Твърди, че в случая липсва фактическо и правно
основание да се приеме, че при извършване на атакуваното като нищожно
дарение е налице липса на съгласие. Посочено е, че след смъртта на И. А.а на
1.07.2019 г. ищците в началото на месец септември 2019 г. предявяват срещу
Т. П. иск по чл. 30,ал.1 от ЗН за възстановяване на тяхната запазена част от
наследството и делото (гр.д. № 18 955/2019 г. на ПРС) е висящо, както и че
между страните се води и дело (гр.д. № 6034/2020 г. на ПРС) по иск на Т. П. и
съпругата му М. П.а против В. А., К. А. и Д. А. по чл. 59 от ЗЗД за заплащане
4
на сума, с която те са се обогатили неоснователно за сметка на ищците,
спестявайки и недавайки издръжка на майки за периода от 7.03.2018 г. до
1.07.2019 г.
На 15.03.2021 г. от ищците е подадена до окръжния съд допълнителна
молба, в която е заявено, че в отговора на исковата молба ответникът Т. П.
твърди, че „нейното желание е имотът да бъде съхранен и запазен от
ответника и след време, когато момчетата станат достатъчно зрели и
финансово стабилни мъже, той да им бъде прехвърлен, за да имат спомен от
майка си“, което признание по делото от страна на ответника потвърждава
твърденията на ищците, че липсва съгласие и воля от страна на майка им И.
А.а да надари брат си с процесния недвижи имот, както и че от тези
признания става ясно, че и от страна на Т. П. липсва воля и съгласие да
придобие имота чрез дарение. Заявено е и че в отговора на Т. П. по делото е
посочено гр.д. № 6034/2020 г. на ПРС, в исковата молба по което дело Т. П.
твърди: „Но нейното желание и нейната воля е не брат й да стане негов
собственик (на процесния апартамент), а по-скоро да опази това имущество и
след време, когато момчетата станат достатъчно зрели и финансово стабилни
мъже, той да им бъде прехвърлен, за да имат имот в Б. и най-вече спомен от
майка си“, което кореспондира с посоченото в исковата молба обстоятелство,
че ответникът е знаел, че желанието и волята на сестра му са били имотът да
остане на синовете й, а не той да става собственик. Твърди се, че волята на И.
А.а не е била да надари брат си Т. П. и той е знаел това, самият той го твърди,
уговорката между двамата е била братът само да пази имота, следователно
извършеното дарение представлява привидна сделка. Твърди се, че от друга
страна при извършването на дарението липсва обвързаност на страните по
сделката като при договор за дарение, тъй като не е налице воля/съгласие и от
двете страни за настъпване на правните последици на тази сделка. Затова
предявяват срещу ответника Т. П. наред с първоначално предявеното
основание за нищожност, при условията на евентуалност допълнителни
основания за нищожност на дарението от 13.12.2018 г., а именно, първо, че
процесната сделка е нищожна като привидна– основание по чл.
26,ал.2,предл.5 от ЗЗД, тъй като при нея липсва воля и съгласие за пораждане
на правните последици на сделката, И. А.а и Т. П. извършват външно
изявления, които по съдържание и форма отговарят на дарение, но те не
желаят правните последици на сделката, действителната воля на страните е Т.
5
П. да пази имота, а не да стане собственик на същия, и второ, че процесната
сделка е нищожна поради липса на основание – чл. 26,ал.2,предл.4 от ЗЗД,
тъй като при процесната сделка липсва дарственото намерение от страна на И.
А.а като крайна цел брат й Т. П. да придобие собствеността на имота, от
признанията на ответника се установява, че и от негова страна липсва
намерението да получи собствеността на имота. Затова молят съда да приеме
за разглеждане чрез обективно съединяване при условията на евентуалност
наред с първоначално предявения иск на допълнителни искове, с които искат
съдът да обяви за нищожно дарението от 13.12.2018 г. като привидна сделка –
чл. 26,ал.2,предл.5 от ЗЗД или евентуално поради липса на основание на
сделката – чл. 26,ал.2,предл.4 от ЗЗД.
На 24.03.2021 г. е подаден отговор от ответника на молбата на ищците
от 15.03.2021 г., с който е заявено, че тезата на ищците се изгражда въз основа
на едно изявление на ответника, а именно че желанието на И. А.а било
процесният имот да бъде съхранен и запазен от Т. П., което изявление, а не
признание, както го определят ищците, действително се съдържа и в искова
молба, по повод на която е образувано гр.д. № 6034/2020 г. на ПРС. Заявено е,
че от една страна посоченото изявление на Т. П. се определя като липса на
„съгласие и воля“ от страна на майката И. А.а „да надари брат си с процесния
недвижим имот“, в който смисъл превратно се тълкуват фактите по делото,
както и отговора по чл. 131 на ответника. Заявено е, че от друга страна отново
въз основа на въпросното изявление се въвеждат „при условията на
евентуалност допълнителни основания за нищожност на дарението“, като
следва да се уточни от ищеца в каква поредност следва да се приложи тази
евентуалност спрямо първоначално предявения иск и спрямо допълнителните
искове. Заявено е, че е неоснователно твърдението, че процесната сделка е
нищожна като привидна – основание по чл. 26,ал.2,предл.5 от ЗЗД. Заявено е,
че е неоснователна и претенцията за нищожност на процесния договор
„поради липса на основание“, тъй като в случая в полза на ответната страна
законът е предвидил презумпцията по чл.26,ал.2,изр.2 от ЗЗД, че основанието
се предполага до доказване на противното.
С определение в съдебното заседание на 25.03.2021 г. окръжният съд
оставя без уважение искането да се приемат за разглеждане наред с
първоначално заявената претенция, и претенциите на ищците за прогласяване
6
на сделката за нищожна като привидна и поради липса на основание за
сключването й. С определение от 23.08.2021 г. окръжният съд разпорежда
допълнителната искова молба на ищците от 15.03.2021 г., да се докладва за
образуване на ново дело. На 25.08.2021 г. е образувано по тази молба гр.д. №
2198/2021 г. на ОС-П.. С молба от 1.11.2021 г. от ищците е посочено, че
извършената на 13.12.2018 г. сделка, с която И. А.а дарява процесния
недвижим имот на брат си Т. П. е нищожна поради липса на основание,
евентуално като привидна сделка. Също на 1.11.2021 г. е подадена от ищците
молба съдът на основание чл. 213 от ГПК да съедини делото с гр.д. №
2568/2020 г. на ПОС за разглеждане в едно производство. На 3.11.2021 г.
съдът разпореждане далото (гр.д. № 2198/2021 г. на ПОС) да се изпрати за
съединяване по гр.д. № 2568/2020 г. на ПОС. С определение от 2.11.2021 г.,
постановено по гр.д. №2568/2020 г. окръжният съд съединява за общо
разглеждане в едно производство двете дела.
На 6.12.2021 г. е подаден отговор от ответника на исковата молба по
гр.д. № 2198/2021 г. на ПОС, с който е заявено искане да бъдат отхвърлени
като неоснователни предявените искове с правно основание чл.
26,ал.2,предл.4 и чл. 26,ал.2,предл.5 от ЗЗД, предявени при условията на
евентуалност. В отговора е посочено, че действително още преди
пристигането си в Б. по инициатива на И. е воден разговор с брат й тя да
прехвърли процесния апартамент на него, а той от своя страна след време да
го прехвърли на децата й, такъв разговор е воден и след като идва в Б., но
постепенно обстоятелствата я мотивират да промени това свое намерение.
Заявено е, че И. е в Б. от 13.05.2018 г., а атакуваната сделка е извършена на
13.12.2018 г., през тези 7-8 месеца, както и след това денонощни грижи за нея
полага брат й Т. П. и съпругата му М. П.а. Заявено е, че както е записано в
медицинските документи, представени по делото, И. е с ясно съхранено
съзнание и е била в състояние, което й позволява адекватно да прецени
поведението на близките й хора, да прецени кой проявява загриженост, кой се
бори за всеки ден живот заедно с нея, така постепенно и логично тя
преоформя своето решение за апартамента и решава да дари процесния
апартамент на брат си, а той от своя страна е съгласен да приеме дарението,
следователно към датата 13.12.2018 г. е било налице съгласие у двамата,
които са желали правните последици на оспорваната сделка.
7
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че починалата
майка на ищците е страдала от физически увреждания, което физическо
състояние на лицето е било причина за удостоверяване на волеизявлението
чрез полагане на отпечатък вместо подпис. Съдът намира, че наличието на
заболяване от типа на това, от което страда починалата И. А.а, само по
себе си не може да обоснове извод, че тя не е могла да изразява и формира
валидно вола. Съдът преценява, че не е налице хипотеза на липса на съгласие
при извършване на упълномощителната сделка, респективно, при
последващото прехвърляне на недвижимия имот. Съдът взима предвид, че
протичането на заболяването „Амитрофична латерална склероза“ само по
себе си не се характеризира с увреждане на мозъчната дейност, поради което
И. А.а е могла да формира валидно воля, а оттам и да изразява съгласие. Въз
основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелите Е.К. и Й.Х. съдът установява, че И. А.а е могла да комуникира с
останалите, която комуникация се е осъществявала посредством жестове с
ръце, движения на главата, ползване на специално приложение за
комуникация и други средства. Съдът посочва, че не съществува правило,
поставящо рамки при външното изявяване на воля от лица с увреждания,
стига тя да е разбираема за околните. Съдът приема въз основа на
показанията на Д.К.-З.- помощник-нотариус в кантората на нотариус А.,
удостоверил волята на лицето, че длъжностното лице е могло ясно и
конкретно да възприеме волята на лицето. Съдът намира, че е установено
също и самостоятелното полагане на отпечатък от И. А.а, което се
потвърждава от показанията на разпитания по делото помощник-нотариус и
на свидетелите К. и Х., имащи преки впечатления относно състоянието на
лицето през периода на извършване на удостоверяването, които заявяват, че е
било възможно движение на пръстите на ръката на А.а през въпросния
период. Затова съдът намира, че не е налице твърдяния от ищците порок в
извършената сделка, а именно липса на съгласие в упълномощителната
сделка, който да доведе до порок на дарението, поради което този иск е
неоснователен. Относно иска за прогласяване нищожност на дарението
поради липса на основание съдът преценява, че по делото не са ангажирани
доказателства, обосноваващи извод за липса на намерение за извършване на
дарение от страна на И. А.а. Съдът приема за неоснователен и искът за
прогласяване нищожност на дарението поради симулативност с оглед
8
липсата на доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че
страните по нея не са имали намерение да се обвързват, респективно, че
целените от тях правни последици са различни от тези, обективирани в
сключената сделка, както и предвид удостоверяването на волята на И. А.а в
пълномощното за прехвърляне на процесния имот, като се вземе под
внимание, че съвсем житейски обосновано е желанието на болната да надари
близките, полагали грижи за нея до нейната смърт.
С въззивната жалба жалбоподателите заявяват, че основният въпрос,
който е спорен и всяка от страните е следвало да доказва, е степента на
„тежест“ на здравословното състояние на И. А.а. Заявяват, че окръжният съд
не е обсъдил заключението на СМЕ, изготвено от д-р С., с което се
опровергава твърдението на ответника, за което той носи доказателствена
тежест, че здравословното състояние на И. А.а е позволявало да движи ръката
си и да изразява съгласие с мимики и жестове, напротив, доказано е тежкото
здравословно състояние на А.а към момента на упълномощаването и сделката
– невъзможност да се движи и да изразява самостоятелно волята си, вменено
в доказателствена тежест на ищците съгласно доклада. Твърди се, че
окръжният съд неправилно е възприел обстоятелствата, в резултат на които е
предявен вторият иск-предмет на присъединеното дело гр.д. № 2198/2021 г.,
тъй като основанието за завеждане на този иск е признанието на ответника,
заявено в отговора по първоначално предявения иск, което признание съвпада
със заявеното в този иск от ищците относно единствената ясно изразена
самостоятелна воля на И. А.а докато е могла да се изразява самостоятелно.
Посочва се, че това знание и признание е изразено така в отговора на
ответника по гр.д. № 2568/2020 г.: „Майката на ищците дарява прицесния
апартамент на своя брат не за да лиши децата си от наследство и да ги накаже
по някакъв начин, нито защото брат й се е възползвал от нейното състояние.
Ответникът твърди, че опасенията на сестра му са били децата й под влияние
на баща си да не продадат този имот и да похарчат парите поради липса на
постоянни доходи. Нейното желание е имотът да бъде съхранен и запазен от
ответника и след време, когато момчетата станат достатъчно зрели и
финансово стабилни мъже, той да им бъде прехвърлен, за да имат спомен от
майка си“, което признание на ответника съдът не е обсъдил, а само по себе
си то съставлява основно доказателство, потвърждаващо основателността на
предявените искове. Твърди се, че е налице липса на мотиви по смисъла на чл.
9
236,ал.2 от ГПК и анализ по смисъла на императивните правила на чл. 12, чл.
235,ал.2 и чл. 236,ал.2 от ГПК. Счита се, че съдът не е изпълнил императивно
вменените му задължения да формира и изложи мотиви на съдебния акт, тъй
като е изключил изцяло заключението на СМЕ, а вместо това се е ограничил
само с откъслечни цитати от свидетелски показания, без да се аргументира
защо кредитира определени твърдения на свидетели, които очевидно и
драстично са изолирани, не кореспондират със заключението на СМЕ, защо
приема за доказани определени факти след като не е обсъдил и мотивирал
защо не приема доводите на ищците в писмената защита, защо не обсъжда
подробните медицински разяснения в приетата СМЕ относно невъзможността
на И. А.а поради състоянието „парализа“ да изрази самостоятелно своя воля, а
е могла единствено с мимики да отговаря на въпроси (т.е. някой друг е
изразявал предположения), след като приема „липсата на спомени“ и
предположения априори на нотариуса като „доказателство“ за наличие на
съгласие и се позовава на Конвенцията за правата на хората с увреждания.
Заявено е, че с едно изречение и без никаква обосновка съдът приема, че след
като има поставен отпечатък от палеца на пълномощното за дарение, значи е
отразено съгласие за сделката, но точно тази формалност обаче е предмет на
спора, ищците я оспорват, а ответникът е следвало да докаже, че тази
формална процедура е в резултат на действително изразена самостоятелна
воля за дарение на имот при запазено право на ползване. Заявено е, че съдът
не е взел отношение във връзка с подробното изложение относно
съдържанието на понятието „липса на съгласие по смисъла на чл.
26,ал.2,предл.2 от ЗЗД“. Твърди се, че ищците се позовават на липсата на
съгласие, която произтича от пълната невъзможност на тяхната майка да
изрази самостоятелно воля за сключване на договор за дарение на
апартамента поради пълната парализа на цялото тяло и вътрешните органи,
включваща пълната невъзможност да осъществява членоразделна реч и
липсата на двигателна активност по ръцете по начин, че да изрази по своя
инициатива и самостоятелно воля за свързване с нотариус, да се снабди със
схема на имота, удостоверение за данъчна оценка и липса на задължения по
ДОПК, да възложи изготвянето на документите за нотариална заверка -
пълномощно и декларации, както и да изрази ясно и недвусмислено
потвърждение, че нотариусът й е прочел пълното съдържание на
предварително подготвеното пълномощно по изложената нейна воля, че
10
разбира съдържанието му и че е съгласна с него, а също така и от
установената от признанието на ответника Т. П. воля на И. А.а, че чрез
дарението не желае фактически да надари брат си със собственост, а да запази
имота за децата си и че всъщност цели обезпечаването и запазването на
собствеността за децата. Посочва се, че е спорно доколко невъзможността за
членоразделна реч и невъзможността за движение на дясната ръка са такива
увреждания (недъг), които водят до невъзможност нотариусът да е бил
сезиран по лична и ясно изразена воля на И. А.а да изготви, респективно да
възложи на трето лице изготвянето на пълномощно и декларации, които са
предмет на заверка, както и дали освен формалната проверка за самоличност
и дееспособност по идентификация от документ за самоличност нотариусът
се е убедил доколко лицето може да изразява самостоятелно и ясно волята си
чрез разговор върху предмета на акта или странични обстоятелства, даващи
възможност за констатация – потвърждение на прочетения тест по
съдържание. Твърди се, че подробен анализ на проявите на АЛС в тази фаза и
състоянието според наличната медицинска документация – последната етапна
епикриза от 1.05.2018 г. е извършен от СМЕ на доктор С., според което
комуникацията с нея е била на ниво издаване на звуци, мигане с очи, кимане
на глава или други способи за осъществяване на елементарна комуникация
и/или с приложението на телефона си, вероятно в границите на получаване на
прости отговори „да“ и „не“. Според жалбоподателите изводът от
заключението на СМЕ е, че И. А.а не е могла да формулира и изложи ясно
волеизявленията, посочени по-горе. Твърди се, че от показанията на
свидетеля Д.В.К.-З., помощник-нотариус, не е доказано заявеното в отговора
на исковата молба от ответника твърдение, че за да се стигне до полагане на
палеца очевидно преди това нотариусът е осъществил контакт с И. А.а,
прочел е съдържанието на пълномощното, разбрал е каква е нейната воля и
дали е налице съгласие да се разпореди с имота по посочения в него начин.
Заявено е, че в забележка към отпечатъка е записано, че е снет отпечатък от
палеца на дясната ръка поради заболяване, т.е. нотариусът не е установил, че
лицето страда от недъгавост – понятие, определено по закон и с установено
съдържание според трайната съдебна практика. Заявено е, че чл. 579,ал.2 от
ГПК има императивен характер и касае строго формални основания, при
които се прилага – поради неграмотност или недъгавост, като е несъмнено, че
нотариусът не е установил и не е отразил, че лицето страда от заболяване,
11
довело до разстройство на писмено-двигателния рефлекс, фиксиран като
понятие в закона като недъгавост, за да има основание да извърши заверката
чрез отпечатък от десния палец. Твърди се, че всъщност е налице обективно
установено състояние на И. А.а, което е имало за последица невъзможност да
движи дясната ръка до степен парализа, така и нарушения в говора –
увреждания, причинени от заболяването, т.е. налице са два недъга, причинени
от заболяването- невъзможността да движи пръстите на дясната си ръка и
невъзможност да осъществява членоразделна реч, който не й позволява да
изрази съгласие по смисъла на закона (чл.579,ал.2 от ГПК). Заявено е, че това
фактическо състояние изключва възможността тя да изрази самостоятелна
воля за установяване на контакт с нотариус и възлагане изготвяне
съдържанието на пълномощното. Твърди се, че основна характеристика в
заявеното от свидетелката е липсата на спомени за конкретните твърдени
обстоятелства от ответника, както и предположения, свързани с предвидената
по закон процедура при подобни заверки. Посочено е, че от приетото
бракоразводно дело се установява, че всички заверени документи,
предхождащи значително въпросната заверка, от помощник-нотариус К. са с
отпечатък от левия палец с изрично отбелязване на причината –
невъзможност за движение на дясната ръка. Твърди се, че съдът не се
аргументира и защо кредитира изцяло показанията на свидетелите Е.К. и
Й.Х., които очевидно са преднамерени, не кореспондират с данните за
състоянието на И. А.а от медицинските лица, в това число и с официалното
удостоверяване от помощник-нотариус К. на предхождащата заверка. Твърди
се, че е необоснован и изводът на съда и по втория иск и този, предявен при
условията на евентуалност, по присъединеното гр.д. № 2198/2021 г. Заявено е,
че по тези искове съдът се позовава изцяло на свидетелските показания на
свидетелката К., без да се мотивира защо и при положение, че ответникът П.
изрично признава липсата на основание и съгласие за сделката в отговора си
по чл. 131 от ГПК, а също така заявява в обстоятелствената част на
приложената като доказателство искова молба, по която той е ищец за
присъждане на обезщетение – гр.д. № 6034/2020 г. на ПРС, които признания
съдът не е ценил в мотивите. Твърди се, че фактическите основания да се
приеме привидност на пълномощното се съдържат на първо място в
признанието на ответника, което признание се потвърждава и от косвени
доказателства, които съдът не е обсъдил.
12
С отговора на въззивната жалба от страна на ответника Т. П. се заявява,
че от събраните по делото множество писмени и гласни доказателства се
налага извода, че болестта на И. А.а е съпътствана с физически увреждания,
но интелектуалната й дейност е запазена до края на дните й, като тя не само е
могла да формира воля, но е могла да я изрази външно. Заявено е, че не е
доказана твърдяната порочност на нотариалното удостоверяване, както и
оспорването в исковата молба на самия отпечатък от палеца. Твърди се, че
окръжният иск правилно е отхвърлил и другите два иска, фактическото
основание за които е твърдението на ищците, че ответникът е направил
признание в отговора по чл. 131 от ГПК на първоначално предявения иск.
Заявено е, че това е изявление на ответника, което неоснователно се
възприема от ищците като признание, а дори и да се предположи, че в
някаква степен то може да бъде определено като признание, то съгласно чл.
175 от ГПК следва да се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по
делото, а от събраните по делото доказателства е установено, че в резултат на
отношението на бившия съпруг и ищците намерението на И. А.а и нейната
воля относно процесния апартамент във времето е изцяло променена и към
момента на упълномощаването за сключването на сделката е било налице
напълно съзнавано съгласие за извършване на дарението у двете страни по
сделката. Твърди се, че правилно окръжният съд е отхвърлил и исковете за
прогласяване нищожност на сделката поради липса на основание и поради
симулативност. Заявено е, че обясненията на вещото лице от СМЕ относно
възможността състоянието на И. А.а да бъде променено до пареза и пълна
неподвижност и предположенията му за пареза в някаква степен са
хипотетични и в пълно противоречие с показанията на свидетелките К. и Х.,
които имат преки впечатления от И. А.а от пристигането й в Б. до смъртта й,
които свидетелки установяват, че към началото и средата на месец декември
на 2018 г. тя все още е притежавала подвижност на ръцете и пръстите на
ръцете.
Съгласно разпоредбата на чл. 26,ал.2,предложение 2 от ЗЗД нищожни
са договорите, при които липсва съгласие. Предмет на настоящото съдебно
производство, на първо място, е претенцията на ищците да бъде установено
по съдебен ред, че сделката дарение на собствения на тяхната майка И. А.а
апартамент, сключена на 13.12.2018 г., при която тя е представлявана от
пълномощник-нейната майка Л. П.а, е нищожна поради липса на съгласие от
13
нейна страна, защото тя на датата на упълномощаването 6.12.2018 г. не е
направила валидно волеизявление, с което да предостави представителната
власт за сключването на сделката, тъй като е била в тежко здравословно
състояние, поради което тя не е могла да формира валидна воля и да разбира
смисъла и значението на извършваните действия, както и обективно не е било
възможно да се установи действителната й воля, а също тя не е могла да
движи ръката си, за да се постави отпечатък от палеца под пълномощното,
някой е трябвало да вдигне ръката й и тя по никакъв начин не е могла да
изрази несъгласие и да се съпротивлява. Относно заявеното в исковата молба
оспорване, че положеният под пълномощното отпечатък от пръст е на тяхната
майка, ищците не са ангажирали доказателства, съответно, такива не са
събирани в производството по спора, поради което то е неоснователно, като
във въззивната жалба съображения във връзка с това твърдение положеният в
пълномощното отпечатък от палеца на дясната ръка да не е на тяхната майка
не се и излагат. Също така не са събрани в хода на делото доказателства
дарителката И. А.а поради нейното здравословно състояние да е имала
нарушения в нейната мисловна дейност, поради които да не е могла да
формира валидна воля и да разбира смисъла и значението на извършваните
действия, като съображения в тази насока също не са изложени във
въззивната жалба. Спорно в случая е дали дарителката е могла да изрази воля
за дарение на имота си по начин да бъде разбрана от помощник-нотариуса при
извършването на нотариалната заверка на подписа и на съдържанието на
пълномощното на 6.12.2018 г. и дали тя е била физически в състояние да
постави отпечатъка от палеца си на пълномощното. При установяване на
твърдението на ищците, че ищцата не е могла да упълномощи валидно своята
майка с пълномощното от 6.12.2018 г. за сключване на сделка дарение,
договорът от 13.12.2018 г. е сключен без представителна власт, поради което
той съгласно т.2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2014 г.,
ОСГТК е недействителен, в състояние на висяща недействителност, и
доколкото с оглед заявените от ищците твърдения относно нейното състояние
тя не е могла и да го потвърди приживе (и безспорно такова потвърждаване
не е направено във формата по чл. 42,ал.2,изр.2 от ЗЗД), а те се позовават в
исковата молба на недействителността по чл.42,ал.2 от ЗЗД, то те претендират
липса на произтичащите от договора задължения в тяхната правна сфера.
Както е указано в мотивната част на тълкувателното решение, мнимо
14
представляваният може да се позове на недействителността по чл. 42,ал.2 от
ЗЗД на договора, сключен от негово име без представителна власт, чрез
предявяване на установителен иск с правна квалификация чл. 42,ал.2 от ЗЗД,
като субективното потестативно (преобразуващо) материално право на мнимо
представлявания да се позове на тази недействителност, респективно и
процесуалното му право за предявяването на установителния иск с правна
квалификация по чл.42,ал.2 от ЗЗД, е наследимо и може да бъде упражнено от
всеки от наследниците му съразмерно на дела му от наследството. В случая
двамата ищци са единствените наследници по закон на почиталата дарителка-
тяхна майка, всеки от тях наследява по ½ част от наследството, поради което
те двамата имат правото да претендират за недействителност на сделката в
нейната цялост. Също както е указано в мотивите по т.2 от тълкувателното
решение, след съдебното позоваване от наследниците на недействителността,
тя от висяща става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността
договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици
(насрещни права и задължения за страните по него, както и транслативен
ефект по чл.24,ал.1 от ЗЗД), като когато недействителният договор е бил
сключен в хипотеза на липса на учредена представителна власт при липса на
потвърждаване от страна на мнимо представлявания (съответно, след
съдебното позоваване в случая от наследниците на недействителността) този
договор не следва да поражда насрещни права и задължения за страните по
него, както и вещно-транслативен ефект по чл.24,ал.1 от ЗЗД, поради което
насрещната страна-третото лице, договаряло с мнимия представител (в случая
ответникът като надарен) не придобива вещни права по силата на договора.
Съгласно мотивната част по т.2 от тълкувателното решение, не е възприето
становището, че договор, сключен от пълномощник без представителна
власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което той е
сключен, е нищожен на основание чл. 26,ал.2,предл.2 от ЗЗД – поради липса
на съгласие. Несъмнено е обаче, че правната квалификация, направена от
страните, не е обвързваща за съда, а неточна правна квалификация, направена
от първоинстанционния съд, при положение, че е разгледана надлежно
предявената претенция, подлежи на корекция от въззивния съд, който също
следва да прецени основателността на надлежно предявения иск. В случая
спорът следователно е по иск с правно основание чл. 42,ал.2 от ЗЗД за
недействителност на договора за дарение от 13.12.2018 г. като сключен от
15
пълномощник без представителна власт с оглед на твърдяната от ищците
невъзможност на дарителката И. А.а да изяви воля за упълномощаването –
поради своето състояние вследствие на тежкото си заболяване да направи
пред помощник-нотариуса такова волеизявление и да положи отпечатъка от
десния си палец под пълномощното.
В случая, видно от представения от страна на ищците с исковата молба
в копие нотариален акт №**/13.12.2018 г., том *, рег. № ****, дело
№***/2018 г. на нотариус Е.А.-А., вписан в СВ-П. с вх. Рег. №
42570/13.12.2018 г., акт №***, том ***, дело №*****, процесният договор за
дарение на собствения на И. А.а апартамент от 13.12.2018 г. е сключен за
ищцата като дарител от неин пълномощник Л.Б. П.а, упълномощен с
пълномощно с рег.№**** и ****, том **, акт № ***/6.12.2018 г. на
нотариална кантора Е.А.-А., и надарен по договора е нейният брат Т. М. П..
Видно от изпратеното след изискване от съда от нотариуса в копие на
посоченото пълномощно (л.83 от досието на делото на ОС), с него И. М.а А.а
упълномощава нейната майка Л.Б. П.а да я представлява пред нотариус, като
от нейно име дари на нейния брат Т. М. П. посочен недвижим имот (описания
в исковата молба апартамент в гр. П.), при условие, че тя си запазва правото
на безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху описания имот, като
упълномощената да я представлява в качеството й на дарител като подпише
от нейно име нотариалния акт за дарение и всички необходими документи.
Видно е също от пълномощното, че от упълномощителката не е положен
подпис, а е положен отпечатък от пръст. Видно от пълномощното, при
заверката №****/6.12.2018 г. от помощник-нотариуса Д.К.-З. на подписа,
положен от И. А.а, извън нотариалната кантора е снет отпечатък от палеца на
дясната ръка поради заболяване. Видно от пълномощното, с рег.
№****/6.12.2018 г. помощник-нотариусът е удостоверил съдържанието на
документа, представен от И. А.а. Видно е от изпратената от нотариуса
нотариална преписка, че на 6.12.2018 г. с рег. №**** и **** помощник-
нотариусът е заверил и подписите на И. А.а на декларациите по чл. 264,ал.1
от ДОПК и за гражданство и гражданско състояние по чл. 25,ал.8 от ЗННД
(л.85 и 86 от делото на ОС), като не е положен подпис, а са положени
отпечатъци от пръст и отново е посочено, че са снети отпечатъци от палеца
на дясната ръка поради заболяване. Съгласно нормата на чл. 589,ал.2,изр.3 от
ГПК във вр. с чл. 579,ал.2 от ГПК, когато при удостоверяване на подпис
16
върху частен документ, включително обективиращ едностранна сделка като
упълномощаването, някое от участващите лица не може да подпише поради
недъгавост, прилага се чл. 189, като актът не се подписва от свидетели, т.е.
документът трябва да носи вместо подпис отпечатък от десния палец на
лицето и не е необходимо документът да е приподписан от свидетели, тъй
като нотариусът има качеството на държавен орган, в чиито правомощия е да
удостовери осъществилите се пред него факти. Съгласно разпоредбата на чл.
576 от ГПК, при нарушение на изискването на нормата на чл. 579,ал.2 от ГПК
нотариалното действие е нищожно. Съгласно изричната законова разпоредба,
полагането на отпечатък от десния палец е алтернатива на невъзможността да
се положи подпис поради недъгавост. Несъмнено е, че недъгавостта като
понятие е по-стар термин, а сега употребяваният термин е инвалидност, като
двете думи са синоними. Като недъгавост или инвалидност се обозначава
състояние на лицето, при което поради някакъв вид заболяване като
последица е настъпило трайно увреждане на здравето, вследствие на което
увреждане е налице невъзможност да се положи подпис като израз на
волеизявление. Несъмнено е, че такова лице не може да бъде поставено в
положение да не може да изрази писмено своята воля, поради което
законодателят е предвидил потвърждение на изразената воля да стане с
отпечатък от десния палец, доколкото логично полагането на този отпечатък е
свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки
пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ
белег в по начало много по-висока степен от идентифициращите белези на
почерка и подписа. В случая е безспорно, че ищцата е страдала от посоченото
от ищците в исковата молба тежко заболяване „Амиотрофична латерална
склероза“ (АЛС), което засяга моторните неврони, пренасящи сигналите от
мозъка към мускулите в цялото тяло, което води до постепенно загиване на
нервните клетки. Становището на ищците, заявено в исковата молба, е, че към
датата на упълномощаването 6.12.2018 г. ищцата е била в тежко състояние,
напълно неподвижна, не е могла да говори, нямала е мимика, не е могла да си
движи крайниците, поради което обективно не е било възможно да се
установи действителната нейна воля, тя е била напълно зависима от околните
– нейната майка Л. П.а и брат й Т. П., които са и участниците в сделката, като
тя не е могла да си движи ръката, за да се постави отпечатък от палеца под
пълномощното и затова някой е трябвало да вдигне ръката й – майка й, брат й
17
или нотариусът и тя по никакъв начин не е могла да изрази несъгласие и да се
съпротивлява. Следва веднага да се посочи, че по начало при лице, което
страда от недъг (или инвалидност), оказването на съдействие не само не е
забранено, напротив, обичайно това се явява необходимо. Включително и при
здрави лица няма пречка друго лице да извърши действията по подготовка на
сделка – снабдяване с документи, свързване с нотариална кантора, уговаряне
на час, изготвяне на проекти за документите по сделката. Няма спор, че към
6.12.2018 г. поради своето заболяване И. А.а не е могла да се движи и е била
на легло в дома си. Същественото е дали тя е могла да изрази своя воля за
упълномощаване на нейната майка за извършване на дарение на апартамента
на нейния брат по начин, който помощник-нотариусът да е могъл да разбере,
както и дали е могла да положи отпечатък от палеца на дясната си ръка. Не
може да се приеме, че волеизявлението на лицето може да бъде изразено и
възприето само чрез словесна форма, чрез думи. Дори и лицето да не може да
говори, достатъчно е при комуникацията помощник-нотариусът да се убеди,
задавайки въпроси, че И. А.а разбира въпросите и дава отговор на тях по
несъмнен начин, било то чрез жест, чрез мимика, чрез ползване на таблет или
друго специализирано мобилно устройство. Не се нито твърди, нито
установява от страна на ищците, в случая да е налице същинска липса на
съгласие по смисъла на чл. 26,ал.2,предл.2 от ЗЗД като тежък порок на
правната сделка, който порок е налице когато волеизявлението е направено
при т.нар „съзнавана липса на съгласие“, какъвто би бил случаят, ако то в
присъствието на нотариуса е изтръгнато с насилие, защото И. А.а не е
осъществила с помощник-нотариуса комуникация за изразяване на своя воля
да упълномощи майка си за извършване на дарението и отпечатък от нейния
палец въпреки безпомощното й състояние е положен от друго лице чрез
взимане на нейната ръка, полагане на палеца й върху тампона и след това
полагане на палеца върху пълномощното. Рискът, който по начало
съществува при поставянето на пръстов отпечатък, е, че то може да бъде
извършено и при безпомощно състояние на лицето, за разлика от полагането
на подпис, което е възможно само като волеви акт на автора. Законодателят
обаче изрично определя решаваща роля на нотариуса в случаите по чл.
579,ал.2 от ГПК, на който е възложено и именно който има правомощието да
преценява както дали е изразена воля от лицето, така и дали са налице
предпоставки да се положи отпечатък от десния палец, а също и да гарантира
18
поставянето му именно от лицето върху документа. В случая спазването на
тези изисквания е удостоверено от помощник-нотариуса при заверката на
6.12.2018 г. на подписа и съдържанието на пълномощното. Извършено е
нотариално действие съгласно чл. 590 от ГПК по удостоверяване на подписа
и съдържанието на частен документ и в компетентността на нотариуса е
спазването на съответните процесуални норми, тъй като в нотариалното
производство преценката за точното прилагане на процесуалния закон
принадлежи на нотариуса, който извършва заверката лично и непосредствено
и с оглед направените и потвърдени пред него изявления, включително и
преценява необходимостта от прилагането на алтернативно предвидения в
императивните законови норми вариант за подписване чрез поставяне на
отпечатък от десния палец. Полагането на пръстов отпечатък от десния палец
е съзнателно действие на лицето, което действие, когато е извършено пред
нотариус, сочи на безпорочно волеизявление за настъпване на посочените в
документа правни последици, и след като лицето само е положило отпечатък
от десния палец пред нотариуса следва да се приеме, че волеизявлението му е
осъществено в законоустановена форма за нотариално удостоверяване. Като
документ пълномощното в частта му, в която е обективирана воля на
упълномощителката, представлява частен писмен документ, а в частта,
съдържаща нотариалната заверка на подписа, съставлява официален
удостоверителен документ, съдържащ нотариалното удостоверяване по чл.
569,т.2 във вр. с чл. 589,ал.1 и 2 от ГПК на нотариуса като длъжностно лице,
че положеният подпис, съответно, отпечатък от десния палец, е положен от
лицето, потвърдило пред него при осъществен контакт между тях изразената
своя воля, респективно, съдържанието на документа. Тъй като официалният
свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че
фактите-предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа,
са се осъществили така, както се твърди в документа, то съдът е длъжен да
зачита и да се съобразява с материалната доказателствена сила на официалния
свидетелстващ документ, освен ако тя не бъде опровергана чрез доказване на
неговата невярност, каквато в случая се твърди с оглед на изложените още в
исковата молба твърдения на ищците.
Съгласно чл.1 от Конвенцията за правата на хората с увреждания,
приета от Общото събрание на ООН на 13.12.2006 г., в сила от 3.05.2008 г.,
ратифицирана със закон, обнародван в ДВ, бр. 12/10.02.2012 г., хората с
19
увреждания включват и лица с трайна физическа недостатъчност, която при
взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното
пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите.
Когато едно лице поради заболяване е в състояние, при което дори и да може
да формира валидно воля за извършване на сделка, то не може да я изрази
пред околните, включително и пред орган на държавната власт като нотариус,
и да я обективира, не следва да се приеме, че е налице дискриминационно
отношение с отказ да бъде извършено нотариално удостоверяване. Несъмнено
е обаче, че е задължение на нотариуса да провери и прецени дали лицето има
воля да извърши упълномощаване, като положи всички възможни усилия за
осъществяване на комуникация с него и го подпомогне с възможни и
допустими от закона средства да изрази и да обективира своята воля. За
разглеждания сега случай това означава, че помощник-нотариусът трябва да
провери и прецени дали И. А.а има воля за упълномощаването, как тя я
изразява, ясна и недвусмислена ли е тази воля, може ли тя да положи
отпечатък от десния си палец върху пълномощното. Както е определено в
чл.2 от Конвенцията, „комуникация“ включва и зрително представяне на
текст, уголемени шрифтове, достъпни мултимедии, всякакви писмени,
звукови, опростен език, дикторски способи, средства и форми на
комуникация, включително достъпни информационни и съобщителни
технологии, съответно, всякакви средства от тези видови са допустими и
възможни при установяване на контакт между нотариуса и лицето за
запознаването му със сделката упълномощаване и даване от него на израз на
неговата воля. Понастоящем определения със същото съдържание се
съдържат в §1,т.1 и 3 от ДР на Закона за хората с увреждания, в сила от
1.01.2019 г. Относно полагането на отпечатъка от десния палец няма пречка
лицето да бъде подпомогнато с поднасяне на тампон, както и с поднасянето на
документа, но несъмнено то трябва самостоятелно, без чужда помощ да
положи оцветения си десен палец върху документа за оставяне на отпечатъка
върху него. Според ищците ищцата заради своето състояние вследствие на
заболяването АЛС към датата на упълномощаването 6.12.2018 г. не е могла да
изрази своя воля по начин да бъде разбрана от помощник-нотариуса и не е
могла сама да положи отпечатък от десния си палец върху пълномощното.
Видно от представените от ответника в копие и превод с отговора на исковата
молба документи от преглед на И. А.а от Център за здравни науки на С. в К.
20
от 18.04.2017 г. и 23.01.2018 г., тя е диагностицирана с АЛС през септември
на 2016 г., АЛС е заболяване на нервната система, което засяга моторните
неврони, които пренасят сигналите от мозъка към волевите мускули в цялото
тяло, когато мускулите не получават тези сигнали, те отслабват прогресивно и
пациентът се нуждае от повече време и помощ при редовните си ежедневни
дейности, към този момент АЛС е прогресивно и необратимо заболяване.
Видно от представената от ищците с исковата молба (представена също в
копие със становището на ответника от 24.03.2021 г.) етапна епикриза от
1.05.2018 г., изготвена 7 месеца преди упълномощаването на 6.12.2018 г. от д-
р К.Т., невролог, описано е състоянието на И. А.а към онзи момент, когато тя
е прикована на легло с невъзможност за говорима реч, комуникира
посредством приложение на телефона си, силно е изразена мускулна слабост
до невъзможност за движения в краката, дясна ръка и големите мускулни
групи на лява ръка. Видно от представената от ответника в копие с отговора
на исковата молба епикриза от УМБАЛ „С.Г.“ЕАД-гр.П. от 1.05.2018 г. във
връзка с операция на хранопровода, относно обективното състояние на
пациента И. А.а е посочено, че тя е в увредено общо състояние, ясно
съхранено съзнание. От ответника с отговора на исковата молба е
представено и становище-декларация на д-р К.Ш. от 27.02.2020 г., което има
характер на свидетелски показания относно състоянието на И. А.а, в което е
посочено, че пациентката е била настанена на специализирано легло и са били
осигурени всички специфични грижи за обслужване на такива болни, касаело
се за тотална зависимост за каквито и да е нужди като моторните функции на
пациентката били тотално увредени, интелектът й бил съхранен и тя
контактувала чрез софтуер на телефона си като използвала минимално
съхранената подвижност на дясната си ръка за манипулиране на екрана, но
тъй като тези показания не са събрани по законоустановения ред (с разпит на
лекаря като свидетел пред съда в съдебно заседание) те не следва и няма да
бъдат разглеждани, като следва само още да се отбележи, че те и не
установяват конкретно състоянието на И. А.а към датата 6.12.2018 г. Видно
от приложеното гр.д. 9143/2018 г. на ПРС, на 1.06.2018 г. е подадена искова
молба за развод по чл. 50 от СК от И. А.а и Д. А. и на 14.11.2018 г. е
постановено неподлежащо на обжалване съдебно решение, с което бракът
между тях е прекратен. Видно от тази искова молба, на 31.05.2018 г. е
направено нотариално удостоверяване на подписа на И. А.а от И. К.,
21
помощник-нотариус по заместване от кантората на нотариус Т.Д., като не е
положен подпис, а отпечатък от пръст, и помощник-нотариусът е посочил, че
е положен отпечатък от палеца на лява ръка поради недъгавост от И. А.а. Към
тази искова молба са представени пълномощно от И. А.а за адвокат Й.Д. и
споразумение между И. М.а и Д. А., като и двата документа са заверени
относно подписа на И. А.а от помощник-нотариус И. К. също на 31.05.2018 г.
и е положен отпечатък от пръст вместо подпис с изрично посочване от
помощник-нотариуса, че е положен отпечатък от палеца на лява ръка поради
недъгавост. В тези три отбелязвания от помощник-нотариус К. липсва друг
текст, различен от посочения по-горе, който е „Положен отпечатък от палеца
на лява ръка поради недъгавост от И. М.а А.а“ (при заверката на подписа на
исковата молба, „Положен отпечатък от палеца на лява ръка поради
недъгавост“ (при заверката на подписа на пълномощното) и „Положен
отпечатък от палеца на лява ръка поради недъгавост от И. М.а А.а“ (при
заверката на подписа на споразумението). Невярно е твърдението на
жалбоподателите, заявено във въззивната жалба, че от приетото
бракоразводно дело (предхождащи значително въпросната заверка) се
установява, че всички заверени документи от помощник-нотариус К. са с
отпечатък от левия палец с изрично отбелязване на причината –
невъзможност за движение на дясната ръка. Установява се следователно от
посочените медицински документи и от тези три заверки, че още към
31.05.2018 г. И. А.а е била с нарушени двигателни функции, но без да е
засегната нейната мисловна и интелектуална дейност, поради което не е
могла да положи подпис (параф и изписване на имената си), но е могла да
изрази своята воля по достъпен за околните начин, поради което следва да се
приеме, че преценката на помощник-нотариуса за извършване 7 месеца след
това на заверката на 6.12.2018 г. по реда на чл. 579,ал.2 от ГПК, а не чрез
полагане на параф и изписване на имената, е била съобразена с нейното
увредено здравословно състояние. Следва да се установи дали И. А.а към
6.12.2018 г. е могла да изрази пред помощник-нотариуса своята воля, както и
да се прецени при тези обстоятелства дали това тежко здравословно
състояние е позволявало полагане на отпечатъка от десния палец от И. А.а
върху пълномощното или тя не е направила това, защото не е била в
състояние да го направи, както твърдят ищците. Видно от заключението на
СТЕ от 17.11.2021 г., изготвено от вещото лице инж. А.К., прието в съдебното
22
заседание на окръжния съд на 12.05.2022 г., изследвани са текстови
разговори, проведени през програмата за комуникация Skype между
потребители Д. А. и И. А.а в периода 13.05.2018 г.-22.05.2019 г., които
съгласно задачата са и представени на хартиен носител към заключението, И.
А.а е писала кратки съобщения в периода 13.05.2018 г.-8.09.2018 г., на
14.06.2018 г. иска Д. да й прати оригинала на нотариалния акт на апартамента
на „А.З.“, на 17.06.2018 г. пита дали го е намерил, на 18.06.2018 г. моли
документите да бъдат пратени с препоръчано писмо и че е много важно.
Видно от показанията на свидетеля Н.А. А., дядо на ищците по бащина линия,
разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 12.05.2022 г., той е
посещавал И. в дома на майка й 7-8 и повече пъти, около 10 пъти, през месец,
последно на 1.03.2019 г., всички посещения без последното били в
присъствието на майката на И., още при първото посещение след връщането
на И. в Б. през месец март на 2018 г. той й подал ръка, но тя не мръднала,
опитала се да каже нещо, но то прозвучало като детски плач, той не можал да
разбере нищо, тя също се стреснала и от тогава млъкнала, не му е говорила, не
забелязал някакво движение у нея, нито одобрение на казваното от него,
никаква реакция, това нещо се повтаряло непрекъснато при всяко негово
посещение, разговора го водела изцяло майката на И., И. не отговаряла пред
него нито на въпроси на майка й, нито на негови въпроси, И. с него никога не
е разговаряла и той не я е видял да си движи ръцете изобщо, тя седяла с
вперен поглед в една точка, не я е видял да си мърда главата, не я чувал да
издава звуци, говорели той и майка й, И. не реагирала нито положително,
нито отрицателно, поне пред него. Видно от показанията на свидетеля А.Н.
А., чичо на ищците, разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на
12.05.2022 г., той е посрещнал И. на летището при завръщането й в Б., закарал
я със специална кола до дома на майка й, тя била в доста тежко състояние, все
още можела да произнесе някоя дума, но мускулната й сила я нямало, тя не
можела да се движи, нямала никакво мускулно движение, нищо не можела да
движи, единствено заваляно можела да произнася няколко думи, за звуци той
не може да каже, можела да формулира една-две-три думи, той след това не е
посещавал И.. Видно от показанията на свидетелката Д.В.К.-З., разпитана в
съдебното заседание на окръжния съд на 12.05.2022 г., тя е помощник-
нотариус в кантората на нотариус А., тя е заверявала пълномощни и
декларации за разпореждане с имот на И. А.а, заверката направила в дома на
23
домашно посещение, упълномощителката била лежащо болна, била жена в
доста лошо здравословно състояние, слаба, седнала на болнично легло, целта
на посещението била да завери пълномощно, с което да се извърши след това
сделка, дарение, прочела пълномощното, преценила, че лицето е съгласно и
разбира, заверила го със съпътстващата документация към него, няма ясен
спомен как е разбрала, че И. е разбрала казаното, разбира, че
упълномощителят е разбрал съдържанието на пълномощното след като
установи контакт с него, обикновено хората заявяват, че са съгласни, няма
спомен за цялостната заверка как се е осъществила, на заверката присъствала
майката на И., писала е заболяване, явно е осъществила контакт с И., не
помни за словесен, процедурата е когато хората не могат да се подпишат и да
изпишат имената да полагат отпечатък от десния палец, свидетелката няма
ясен спомен, но след като е отбелязала, че е от десен палец, значи е взела
отпечатък от десен палец, отпечатък от десен палец не се взима от нотариуса,
тя никога не взима ръката и не слага отпечатък, може в определен случай да
подпомогне лицето, чийто подпис или изявление заверява в документа, да го
упъти къде и как да го сложи, но не да го сложи тя, не да хване ръката и да го
сложи, за да се постави отпечатък от палеца трябва да се вземе отпечатък и да
се положи отпечатъка, свидетелката няма спомен как е станало, абсолютно и
категорично заявява, че не е взимала ръката на И., за да я положи върху
документите, принципа на заверката на десния палец не е някой друг да вземе
ръката на И., за да положи отпечатъка, свидетелката не разрешава такова
удостоверяване, при което някой друг да вземе ръката, да я натопи в тампона
и след това да сложи отпечатъка върху хартията, това не е действително
удостоверяване, не си спомня конкретния начин на изразяване на съгласие, но
за да завери пълномощното и декларациите тя е уверена, че лицето е било
съгласно и е разбрало това, което заверявам, в противен случай е нямало да
извърши заверката. Видно от показанията на свидетелката Е.П. К., разпитана
в съдебното заседание на окръжния съд на 12.05.2022 г., тя е приятелка на
майката на И. А.а, след връщането на И. в Б. през март на 2018 г. тя е имала
контакти с нея един път седмично, понякога и повече, докарали я на
инвалидна количка в напълно ясно съзнание, можела да си движи напълно
добре двете ръце, главата, издавала звуци, с които много добре се разбирало
какво е нейното мнение по даден въпрос, отрицателно или положително,
ползвала специално медицинско легло с механизъм, можела да седи в него, да
24
гледа какво става, да гледа телевизия, използвала таблет тогава, чрез него
можела да контактува със свидетелката, ако свидетелката й зададе въпрос тя
можела да напише отговор с пръстите на ръката си, в началото след
пристигането можела да пише и кратки въпроси, чрез звуци можела да
отговори с „да“ и „не“, с дигане на палеца на ръка също да потвърди или
отрече дадено твърдение или въпрос, психическото й състояние било напълно
адекватно, разбирала всичко, което се случва около нея, можела да реагира на
поставени въпроси, да покаже начина, по който се чувства, нямала апарат за
дишане, през месец декември на 2018 г. състоянието й не било влошено
чувствително от момента на пристигането й в Б., тогава се коментирало че тя
дарява на брат си Т. апартамента до Водната палата, можела все още добре да
комуникира, разбирала всичко, все още лявата ръка движела доста добре,
показвала с нея жест, единствено влошаване имало при краката, седяла все
още, главата била изправена, можела да казва „да“ и „не“ с главата, с мигане с
очи, със звуци, имала подвижност на пръстите все още през декември 2018 г.,
нейното състояние се влошило чак през пролетта на 2019 г., 3-4 месеца преди
да почине през месец юли, по0добре си движела лявата ръка, дясната по-
слабо, можела да изразява категорично мнение, изразявала ясно одобрение
или неодобрение на това, което се прави с нея, можела със звук или движение
на главата да покаже дали възглавниците, които й слагали, за да стои
изправена, са добре поставени или не, дали е съгласна с това, което й правят
или не, И. можела да изрази доста близо към смъртта й категоричното си
мнение за неща, които й харесват или не й харесват, И. физически разчитала
на близките си да се грижат за нейната хигиена, храна и т.н., била адекватна, с
напълно ясно съзнание, коментирали са темата за апартамента с И., с майка й
и с брат й, И. не е можела да говори, но все още можела да пише на таблет,
драстично състоянието на И. се променило 3-4 месеца преди смъртта й, в
началото И. можела за изрича срички, тя използвала таблет, и през декември
го използвала, свидетелката може да я пита и И. да напише отговора с пръст
на таблета или да поклати глава, при задаване на въпроси, свързани с „да“
или „не“ било ясно дали И. е съгласна или не с кимане, с пръсти, а ако
свидетелката иска да я пита нещо несвързано с „да“ или „не“ изброява
отговори и тя кима, свидетелката пак я пита дали е това и тя потвърждава,
има универсални знаци като клатенето на глава, имало и уговорени знаци, те я
питат ако е съгласна с нещо да кимне с очи и тя реагира, в повечето време
25
така комуникирали с изключение на последните 3-4 месеца, свидетелката се
видяла с И. последно в деня преди тя да почине, последната седмица не
можела да комуникира, най-последните знаци 2-3 седмици преди да почине
били мигане с очи, а с ръцете било до тези 3-4 месеца преди да почине, И. си
движела ръцете, като по-добре движела лявата ръка, дясната също можела да
я движи, в началото можела да борави с дистанционното, ако й го сложат на
достъпно разстояние, започнала да се влошава 3-4 месеца преди да почине,
защото много отслабнала физически, главата й до края останала доста
подвижна наляво и надясно, можела да кима като „да“, само най-накрая в
последните два месеца й подпирали главата с възглавница. Видно от
показанията на свидетелката Й.Р. Х., разпитана също в съдебното заседание
на окръжния съд на 12.05.2022 г., тя е работила в агенция и в края на месец
май на 2018 г. била наета да се грижи за И., грижела се за нея до смъртта й, в
началото И. била на легло, но можела да движи долните си крайници,
пръстите на краката си и отделни мускули, движела ръцете си, работела с
клавиатура, двете общували с клавиатурата, главата й била абсолютно
подвижна, тя я въртяла, кимала, правела гримаси, издавала силни звуци при
неодобрение, въртяла главата при неодобрение, усмихвала се, когато е
доволна, не е ползвала апарат за дишане, през декември на 2018 г. И. била
много развълнувана, защото трябвало да идва нотариус за някакво
прехвърляне, И. тогава вече не можела да си движи долните крайници, имала
затруднение и в горната част, но главата си я движела много добре, издавала
звуци силни на неодобрение, съгласие или несъгласие с очи, можела да си
движи пръстите, говорели си с клавиатурата, движела донякъде част от
ръцете, някъде през февруари-март на 2019 г. И. отслабнала много, не можела
да си държи главата изправена, паднала духом и вече не можела и не искала
да полага усилия да се бори, грижи за И. се полагали от М. и Т. П.и, най-
много И. търсела Т., тя го търсела постоянно, за всичко, свидетелката идвала
сутрин и вечер, сутрин й правела тоалета и нагласяне в леглото, през
останалото време М. и Т. поемали всички физически грижи за И., И. била на
легло, но в никакъв случай не е била зависима, напротив, тя ръководела
всички, ако нещо не й е удобно плачела, изисквала, свидетелката е била при
И. всеки ден от понеделник до неделя за около час сутрин и вечер, викана е и
извънредно, И. издавала звуци и мимики, общували чрез клавиатурата на
таблета, И. ползвала клавиатурата, купили й и един компютър, с който тя
26
можела с ъгълчето на окото да се четат думички и този компютър произнасял
гласово думичките й, по този начин също можело да се общува с нея, И.
вдигала и двете си ръце и ги мърдала, не ги вдигала догоре да ръкомаха, но ги
движела, вдигала пръсти, някъде през декември на 2018 г. тя вече имала
затруднения с вдигането на ръцете, но въпреки всичко си мърдала пръстите, в
началото главата й била изправена и тя много добре боравела с нея, въртяла
се, кимала, някъде през февруари-март на 2019 г. започнала да се измаря и да
й клюмва напред главата. Видно от заключението на СМЕ от 8.12.2023 г.,
изготвено от вещото лице д-р Г. С., невролог, прието в съдебното заседание
на окръжния съд на 14.12.2023 г., представената етапна епикриза от доцент
К.Т. от 1.05.2018 г. маркира крайния етап от болестта на пациентката и се
установява, че тя тогава е на 53 години и е прикована на легло, с
невъзможност за членоразделна реч, като комуникира посредством софтуер
на мобилния телефон, което означава, че пациентката не е била в състояние
да изрази това, което мисли, чрез разговор, комуникацията с нея вероятно се е
осъществявала чрез издаване на звуци, кимане на глава, затваряне на клепачи
и/или ползване на софтуер на телефона за провеждане на елементарен
контакт, вероятно в границите на отговор „да“ или „не“, не се коментира
съзнанието на пациентката, както и менталното й състояние, обемът и силата
на движение както за горни, така и за долни крайници е описан като силно
намален до невъзможен, което описание само по себе си означава налични
минимални движения в крайниците в определени периоди от време. Видно от
същото заключение, вещото лице д-р С. посочва, че за целите на делото и
поставените въпроси информацията в консултацията не е достатъчна, както и
че от 1.05.2018 г. до момента на подписване на пълномощното на 6.12.2018 г.
липсва каквато и да е медицинска документация, чрез която да се проследи
както общото състояние, така и неврологичното такова. Видно от същото
заключение, Амиотрофичната латерална склероза е тежко заболяване с
летален изход независимо от медикаментите и грижите, за тази болест са
характерни двигателните нарушения, невъзможност за говор и хранене, а в
крайните етапи на болестта пациентите са почти напълно зависими от чужда
помощ, от разгледаните от вещото лице документи става ясно, че в рамките
на около две години от 2016 г. до 2018 г. състоянието на пациентката се
влошава прогресивно до степен да бъде зависима в повечето ежедневни
дейности от чужда помощ, а именно обличане, събличане, хигиенизиране,
27
хранене, тя е била на легло, без да може сама да става, да се обръща в леглото,
както и е било невъзможно да осъществява членоразделен разговор,
комуникацията с нея е била на ниво издаване на звуци, мигане с очи, кимане
на глава или други способи за осъществяване на елементарна комуникация
и/или с приложението на телефона си, вероятно в границите на получаване на
прости отговори „да“ и „не“, от така представените документи силата и
обемът движение на горни крайници е силно намален, но без да може да се
поясни точно в каква степен, тъй като от прегледите в Б. не се откриват по
специфични цифрови скали за оценка и/или специфична медицинска
терминология, в рамките на 7 месеца от момента на прегледа от доцент Т. до
момента на подписване на пълномощното на 6.12.2018 г. пациентката не е
проследявана от медицински специалисти и липсва информация за
неврологичното състояние. Видно от същото заключение, вещото лице
изрично посочва, че заключението на експертизата е изготвено на база
приложената документация по делото и е относима за състоянието на И. М.а
за времето, когато са извършени прегледите в К. и етапната епикриза на
доцент Т., по делото липсва медицинска документация, която да установи
симптоматиката и състоянието след датата на етапната епикриза от доцент Т.
1.05.2018 г. до 6.12.2018 г. Видно от същото заключение, вещото лице д-р С.
отговаря на поставените въпроси за експертизата, които са е ли могла на
6.12.2018 г. И. А.а самостоятелно да движи дясната си ръка и самостоятелно
да постави палеца на дясната си ръка върху пълномощното и
придружаващите го декларации, оформено на 6.12.2018 г., и възможно ли е
било към 6.12.2018 г. независимо от въздействията на основното и
съпътстващите заболявания, приемани лекарства и медикаменти, да има ясно
психическо и ментално съзнание, да отговаря ясно и недвусмислено на
въпроси относно състоянието на собствената си личност, околните,
обстановката, в която се намира, както и да изразява конкретно, ясно и
недвусмислено волята си, като вещото лице заявява, че към датата на
подписване на пълномощното 6.12.2018 г., както и 7 месеца преди това,
липсва медицинска документация, която да проследи развитието на болестта,
поради това на първия въпрос той може единствено да обясни
симптоматиката в хода на заболяването до фаталния край, но не и да даде
категоричен отговор, и на втория въпрос отговаря, че към датата на
подписване на пълномощното 6.12.2018 г., както и 7 месеца преди това,
28
липсва медицинска документация, която да проследява развитието на
болестта, поради оскъдната информация по този въпрос той може единствено
да обясни симптоматиката в хода на заболяването до фаталния край, но не и
да даде категоричен отговор. Видно от обясненията на вещото лице д-р С. в
съдебното заседание на окръжния съд на 14.12.2023 г. при приемането на
заключението, според етапната епикриза на доцент Т. от 1.05.2018 г.
пациентката вече е в последния стадий на заболяването, в хода на болестта
пациентката прогресивно се влошава, от изготвянето на етапната епикриза
колкото повече време е минавало до нейната кончина състоянието се е
влошавало с времето. Установява се следователно от заключението на вещото
лице д-р С., че поради липсата на медицинска документация във времето след
1.05.2018 г., включително конкретно към датата на заверката на
пълномощното 6.12.2018 г., няма конкретни медицински данни за
състоянието на И. А.а и вещото лице не може да даде информация за нуждите
на делото дали И. А.а е могла да изрази волята си и дали тя е могла да положи
палеца на дясната си ръка върху пълномощното. Неоснователно е затова
твърдението на жалбоподателите, заявено във въззивната жалба, че от това
заключение се опровергава твърдението на ответника, че здравословното
състояние на И. А.а е позволявало да движи ръката си и да изразява съгласие
с мимики и жестове, а напротив, доказано е тежкото й здравословно
състояние към момента на упълномощаването и сделката – невъзможност да
се движи и да изразява самостоятелно волята си. Конкретни данни за
състоянието на И. А.а и нейната възможност да комуникира с околните и
какви движения е могла да осъществи към датата 6.12.2018 г. се съдържат в
показанията на свидетелките Й.Х. и Е.К., първата от които е осъществявала
ежедневно грижи за И. А.а, а втората я е посещавала често, като и двете са
незаинтересовани от изхода на делото и показанията им следва да се
възприемат като обективни и непосредствени. Относно показанията на
свидетеля А. А. следва да се отчете, че той няма впечатления от състоянието
на И. А.а след месец май на 2018 г., а при преценката на показанията на
свидетелят Н. А. се отчита, че той е дядо на ищците и като такъв е ангажиран
с техните интереси, като той има частични впечатления от състоянието на И.
А.а, с оглед показанията му не е правил усилие да комуникира с нея, а само е
отивал да я види с цел морална подкрепа, и от неговите показания не е видно
какво конкретно е било състоянието й към датата 6.12.2018 г. При преценка
29
на доказателствата следва да се приеме, че състоянието на И. А.а към
6.12.2018 г. съгласно показанията на свидетелките Х. и К. е позволявало тя да
изрази своята воля по начин, разбираем за околните, както и да положи
отпечатък от десния си палец под пълномощното. Следва да се отчете, че
съгласието на И. А.а с упълномощаването не изисква сложна комуникация и
водене на разговор, а то по начало се изразява с отговор „да“ или „не“ след
прочитане на текста на пълномощното дали тя е съгласна, дали това е нейното
желание, нейната воля. Видно е от показанията на двете свидетелки, че И. А.а
е могла да демонстрира своите желания, своето мнение, своята воля по
разбираем, макар и елементарен начин чрез отговор „да“ или „не“ – със звуци
и знаци (с мигане, с глава, с палец). Видно е от показанията на тези две
свидетелки и че през месец декември на 2018 г. тя е имала подвижност на
пръстите, ползвала е таблет. Установява се следователно въз основа на
показанията на тези свидетелки и на свидетелката Д.К.-З., че към датата на
удостоверяването на упълномощаването 6.12.2018 г. И. А.а е могла да изрази
волята си по разбираем за помощник-нотариуса начин и да положи отпечатък
от палеца на дясната си ръка върху пълномощното. Установява се
следователно въз основа на показанията на тези две свидетелки, че те
подкрепят констатацията на помощник-нотариуса, че към момента на
заверката на пълномощното на 6.12.2018 г. И. А.а е изявила своя воля за
упълномощаването, както и преценката му, че тя не е могла да положи
подпис под договора поради заболяване и затова е следвало да се положи
отпечатък от десния й палец, а също и удостоверяването, че тя е положила
отпечатъка от десния си палец върху пълномощното. Установява се затова в
случая, че упълномощаването, извършено на 6.12.2018 г., е действителна
едностранна сделка, съответно, установява се, че при сключването на
договора за дарение пълномощникът е действал с валидна представителна
власт, поради което договорът не е недействителен. Тъй като съгласно
нормата на чл. 36 от ЗЗД едно лице може да представлява друго по волята на
представлявания, като последиците от правните действия, които
представителят извършва, възникват направо за представлявания, и след като
не се установява в случая да е налице недействителност на сключеният на
13.12.2018 г. от И. А.а чрез нейния пълномощник Л. П.а договор за дарение,
то неоснователно ищците претендират да се установи по съдебен ред, че тази
сделка е нищожна, което искане, както бе вече посочено по-горе, следва да се
30
квалифицира като искане да бъде тя прогласена за недействителна по чл.
42,ал.2 от ЗЗД. Този иск правилно е отхвърлен от окръжния съд, въззивната
жалба в тази й част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението
– потвърдено.
Поради отхвърлянето на главния иск окръжният съд е разгледал и е
отхвърлил и двата евентуално предявени искове – за обявяване на сделката
дарение от 13.12.2018 г. за нищожна поради липса на основание и като
привидна, съответно, те подлежат сега на разглеждане и от апелативния съд.
Следва да се посочи, че и двата иска се основават на едно и също твърдение
на ищците – че в отговора от ответника Т. П. на исковата молба по делото и в
подадената от него искова молба по гр.д. № 6034/2020 г. на ПРС той е заявил,
че „нейното желание е имотът да бъде съхранен и запазен от ответника и след
време, когато момчетата станат достатъчно зрели и финансово стабилни
мъже, той да им бъде прехвърлен, за да имат спомен от майка си“ и „нейното
желание и нейната воля е не брат й да стане негов собственик (на процесния
апартамент), а по-скоро да опази това имущество и след време, когато
момчетата станат достатъчно зрели и финансово стабилни мъже, той да им
бъде прехвърлен, за да имат имот в Б. и най-вече спомен от майка си“, поради
което ответникът е знаел, че желанието и волята на сестра му са били имотът
да остане на синовете й, а не той да става собственик, както и волята на И. А.а
не е била да надари брат си Т. П. и той е знаел това, самият той го твърди,
уговорката между двамата е била братът само да пази имота, следователно
извършеното дарение представлява привидна сделка, а също така процесната
сделка е нищожна поради липса на основание, тъй като при процесната
сделка липсва дарственото намерение от страна на И. А.а като крайна цел
брат й Т. П. да придобие собствеността на имота и от признанията на
ответника се установява, че и от негова страна липсва намерението да получи
собствеността на имота. В случая с оглед на това, че исковете се основават на
едни и същи изявления на ответника (признание според ищците) е без
съществено значение кой от тези два иска е първи евентуален и кой е втори
евентуален.
Съгласно разпоредбата на чл.225,ал.1 от ЗЗД, с договора за дарение
дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го
приема. С оглед разпоредбата на чл.226,ал.3 от ЗЗД дарението може да бъде
31
направено с тежест (когато дарителят възлага на надарения обременяване в
свой собствен интерес, в интерес на трето лице, в интерес на самия надарен),
а с оглед нормата на чл. 227,ал.2 от ЗЗД дарението може да бъде
възнаградително (дарение, което дарителят прави в знак на признателност и
като възнаграждение за вече получени услуги, но срещу които този, който
прави услугите, няма право на възнаграждение). Дарението е каузален
договор, при който основанието е да се надари от дарителя надареното лице
(donandi causa). Съгласно разпоредбата на чл. 26,ал.2,изр.2 от ЗЗД,
основанието на договора се предполага до доказване на противното. Видно е
от отговора от 11.12.2020 г. на ответника Т. П. на подадената на 26.10.2020 г.
искова молба, че в него действително се съдържа следното изявление:
„Майката на ищците дарява процесния апартамент на своя брат не за да лиши
децата си от наследство и да ги накаже по някакъв начин, нито защото брат й
се е възползвал от нейното състояния. Ответникът твърди, че опасенията на
сестра му са били децата й под влиянието на баща си да не продадат този
имот и да похарчат парите поради липса на постоянни доходи. Нейното
желание е имотът да бъде съхранен и запазен от ответника и след време,
когато момчетата станат достатъчно зрели и финансово стабилни мъже, той
да им бъде прехвърлен, за да имат спомен от майка си“. В представената от
ищците с допълнителната искова молба в копие искова молба от 31.03.2020 г.,
с която е предявен иск по чл. 59 от ЗЗД от Т. П. против В. А., К. А. и Д. А. и е
образувано гр.д. № 6034/2020 г. на ОС-П., се съдържа следното изявление на
Т. П.: „Впоследствие, виждайки незаинтересоваността и безразличието на
своите синове и бившия вече съпруг, И. изразява желание да прехвърли този
апартамент на брат си Т., което е и сторила с нот.акт №***, том
***/13.12.2018 г. Но нейното желание и нейната воля е не брат й да остане
негов собственик, а по-скоро да опази това имущество и след време, когато
момчетата станат достатъчно зрели и финансово стабилни мъже, той да им
бъде прехвърлен, за да имат имот в Б. и най-вече спомен от майка си. Ако
бъде оставен в наследство, тя се опасява, че жилището ще бъде продадено и
парите похарчени неразумно“. Видно е следователно от тези две изявления на
Т. П., че той изразява своето и на сестра си И. А.а разбиране, че сделката
дарение между тях е с цел той да запази имота и след време да го прехвърли
на синовете на И.. Несъмнено е обаче с оглед съдържанието на тези две
негови изявления, че не е заявено наличие на тяхно намерение той да не стане
32
собственик на апартамента, а се говори за това той да не остане негов
собственик. „Оставането“ предполага нещо да е станало, в случая да не остане
надареният собственик на апартамента означава, че той преди това е станал
такъв. Съгласно това изявление на Т. П. според него и двамата са имали
волята собствеността да бъде прехвърлена чрез дарението, поради което е
неоснователно твърдението на ищците, че сделката е лишена от основание,
защото у дарителката не е имало дарствено намерение и това надареният е
знаел, както и че тя е привидна, защото и двамата не са имали воля за
преминаване на собствеността от И. А.а в патримониума на брат й Т. П..
Неоснователно е затова оплакването на жалбоподателите, че с оглед на тези
изявления на ответника е налице признание, което е основно доказателство,
потвърждаващо основателността на предявените искове. Видно е, че в случая
дарението като каузална сделка (договор) има своето основание - да бъде
надарено от дарителя друго лице, в случая да бъде прехвърлена безвъзмездно
чрез дарението собствеността на апартамента от дарителката И. А.а на
надарения неин брат Т. П.. От направените от Т. П. две изявления, посочени
по-горе, не може да се направи извод, че И. А.а не е имала намерението да
дари апартамента на брат си, напротив, ясно е, че тя е искала точно това –
брат й да стане собственик на имота, за да не остане този имот в нейното
наследство, като допълнителната цел е била той да го опази и впоследствие да
бъде прехвърлен на нейните синове. От тези изявления неоснователно
ищците претендират да следва липса на основание на сделката дарение,
всъщност ясна е воля за извършване именно на тази сделка, при желание за
последваща промяна на собствеността. Следва да се отбележи, че може да се
мисли за дарение с тежест, но за целите на настоящото производство този
въпрос не е необходимо да се изследва, тъй като същественото е, че се
установява, че е налице основание именно на сделката дарение.
Неоснователен е затова предявеният от ищците иск за установяване
нищожност на дарението като лишено от основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2, предл.5 от ЗЗД привидните
договори са нищожни. Привиден е този договор, при който със съгласието на
другата страна не се желае неговото правно действие, поради което винаги
при него е налице съзнателно несъответствие между действително желаното
от страните и изразеното от тях при сключването на договора. При
сключването на всеки един привиден договор така създадената в интерес на
33
обществения интерес и стабилност правна уредба се ползва от страните за
цели, които несъмнено не съответстват на целите, които тя защитава, поради
което той винаги е неправомерен. При привидните договори винаги е налице
недобросъвестност и на двете страни, защото те не желаят настъпване на
правните последици на договора. Затова и с разпоредбата на чл. 26, ал.2,
предл.5 от ЗЗД всички привидни договори са обявени за нищожни. В случая
обаче, както бе вече установено по-горе, страните по договора за дарение с
оглед сочените от ищците изявления на ответника са желаели именно
настъпването на последиците на този вид договор – И. А.а да прехвърли
веднага и безвъзмездно собствеността върху апартамента на своя брат Т. П.,
за да стане той негов собственик, като желание евентуално той да не остане
негов собственик, а впоследствие да прехвърли имота на синовете й,
несъмнено не може да определи нито упълномощаването като привидно, нито
договора като такъв, при който от страните не се желае неговото правно
действие, респективно, да е налице съзнателно несъответствие между
действително желаното от страните и изразеното от тях при сключването на
договора. Затова е неоснователен и предявеният от ищците иск за
прогласяване нищожност на договора за дарение като привиден.
Установява се следователно, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. Решението на окръжния съд следва да бъде
потвърдено, като за прецизност следва при потвърждаването да се посочи
относно първия отхвърлен иск, че той е за прогласяване нищожността на
дарението поради недействителност по чл. 42,ал.2 от ЗЗД заради сключване
на договора от представител без представителна власт.
Ответникът по въззивната жалба Т. П. претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство по спора. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие от 11.03.2024 г., той е платил
адвокатско възнаграждение за защитата му по спора пред апелативния спор в
размер на 2 000 лв. От жалбоподателите се възразява в съдебното заседание
на апелативния съд на 17.04.2024 г., че то е прекомерно и се иска да бъде
намалено. От страна на ответника се посочва, че възражението е
неоснователно, тъй като се касае за защита по три съединени иска и
адвокатският хонорар само за единия от тях е 2 600 лв. В случая са предявени
и разгледани от двете съдебни инстанции три съединени искове, всеки един
34
от които е с цена 71 657,60 лв., като произнасянето по първия от тях, който е
със значителна правна и фактическа сложност, изисква разглеждане на
доводи и съображения, различни от тези, които се разглеждат по двата
евентуално предявени искове. При ползване като ориентир на Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
видно, че съгласно чл.7,ал.2 от нея абсолютният минимум на
възнаграждението за защитата по само един от исковете е 2 650 лв. В случая
от пълномощника на ответника по въззивната жалба е изготвен подробен
писмен отговор на въззивната жалба и защитата е осъществена и в откритото
съдебно заседание на апелативния съд на 17.04.2024 г. Не се установява при
тези обстоятелства заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат да е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съответно, затова не е налице основание по чл. 78,ал.5 от ГПК за
присъждане на по-нисък размер на разноските в тази им част. Следва сумата
2 000 лв. да бъде присъдена за разноски в полза на ответника по жалбата и в
тежест на жалбоподателите.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/30.01.2024 г. по гр.д. №
2568/2020 г. на ОС-П., с което са отхвърлени предявените от К. Д. А. и В. Д.
А. против Т. М. П. искове с правно основание чл. 42,ал.2 от ЗЗД и чл.
26,ал.2,предл. 5 и 4 от ЗЗД за прогласяване недействителност по чл. 42,ал.2 от
ЗЗД, евентуално нищожността на дарение на недвижим имот, обективирано в
нотариален акт за дарение на недвижим имот №**, том *, рег. № ****, нот.д.
№*** от 13.12.2018 г. на нотариус Е.А.-А., вписан в СВ с вх. №
42570/13.12.2018 г., акт №***, том ***, дело №*****, поради
недействителност по чл. 42,ал.2 от ЗЗД заради сключване на договора от
представител без представителна власт, евентуално поради липса на
основание и като привиден договор, като неоснователни и са осъдени К. Д. А.
и В. Д. А. да заплатят на Т. М. П. сумата 3 500 лв., представляваща сторени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от жалбоподателите К. Д. А. и В.
Д. А. в съдебното заседание на апелативния съд на 17.04.2024 г. искане по чл.
35
78,ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските относно
платеното от ответника по жалбата Т. М. П. адвокатско възнаграждение от
2 000 лв. поради възражение, че то е прекомерно, като неоснователно.
ОСЪЖДА К. Д. А., ЕГН ********** и В. Д. А., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес в Република Б. гр.П., бул.“*-** с.“***, адвокат С.
В., да заплатят на Т. М. П., ЕГН ********** от гр. П., ул.“Ф.Ж.К.“14А сумата
2 000 лв. – разноски за неговата защита във въззивното производство за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
36