МОТИВИ
към Присъда № 1/06.01.2020г. по
НОХД № 78 /2019г. по описа
на РС-Харманли, постановени на 30.01.2020г.
Районна
прокуратура – Харманли е внесла срещу подсъдимите М.М.А.,роден
на ***г***, обл.Хасково, ул."Акация" № , турчин, български гражданин,
с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН: **********, и Д.М.А., роден на ***г***, с адрес за призоваване: гр.Харманли, ул.
„Вихър” № , турчин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
неосъждан (реабилитиран), с ЕГН: ********** обвинителен
акт, с който им е повдигнато е обвинение за това, че в периода от 01.05.2016г. до 04.05.2016 г. в гр.Харманли в
съучастие, като съизвършители със С.С.А. и А.М.А. (съизвършители), с
цел да набавят за себе си имотна облага противозаконно са подпомагали, чрез
осигуряване на имот, находящ се в частен дом на ул."Акация" № в гр.Харманли, обл.Хасково, в който да се
укрият от властите група чужденци - 24 /двадесет и четири/ лица, граждани на
Афганистан, а именно: С.Х.К. /Sajid Hasan Qorbani/ роден на ***г.
в гр.Кабул, Афганистан; Ф.Н.Ю. /Fahnush Naser Ushi/, родена на ***г.
в гр.Кабул, Афганистан; А.А. /Ainulah Akakhi/ роден на ***г.
в гр.Кондуз, Афганистан; М.К.З. /MOHAMAD QASEM ZADRAN/ роден на ***г. в гр.Пактия, Афганистан; Н.С. /Nawid Safi/ роден на ***г.
в гр.Каписа, Афганистан; Н.А. /NuralamAhmadzai/ роден на ***г.
в гр.Баглан, Афганистан; П.Х. /Parwiz Khan/, роден на ***г.
в гр.Лагман, Афганистан; Е.О. /Emal Okhonzada/, роден на ***г.
в гр.Джалалабад, Афганистан; М.Я.Д. /Mohamad Yar Dawtani/, роден на ***г.
в гр.Кондуз, Афганистан; Х.Х. /Habib Kharuti/ роден на ***г.
в гр.Газни, Афганистан; Б.С. /Bakhtiyr Safi/, роден на ***г.
в гр.Каписа, Афганистан; Б.Г.З. /Bakht Gul Zadran/, роден на ***г.
в гр.Пактия, Афганистан; Г.С. /Ghlyam Sakhi/, роден на ***г.
в гр.Мазарещариф, Афганистан; А.Х. /Ahbdulah Kharota/, роден на ***г. в гр.Кондуз, Афганистан; А.Б.О. /Abdul Basir Otmanzai/ роден на ***г.
в гр.Кондуз, Афганистан; Шехедулах Станакзай /Shaedulah Stanakzai/, роден на ***г.
в гр.Нанагархар, Афганистан; Д.Х./Jalaludin Kharota/, роден на ***г.
в гр.Пактика, Афганистан; М.Д./Mullah Jan/, роден на ***г.
в гр.Лагман, Афганистан; Б.З./Bakthtulah Zadran/, роден на ***г.
в гр.Пактия, Афганистан; Д.Г.А. /Juma Gul Ahmadzai/, роден на ***г.
в гр.Баглан, Афганистан; А.К. /Azizulah Qadirkhil/, роден на ***г.
в гр.Кабул, Афганистан; както и ненавършилите шестнадесет годишна възраст - З.С. /Zarulah Safi/, роден на ***г.
в гр.Каписа, Афганистан; Ш.А./Shakil Akhmad/, роден на ***г.
в гр.Баглан, Афганистан, Н.А./Nesar Akhmad/, роден на ***г.
в гр.Нангахар, Афганистан да пребивават в страната в нарушение на закона по
смисъла на чл. 22 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 9а ал. 2 от Закона за
чужденците в Република България, като деянието е извършено по отношение на лица
ненавършили 16 - годишна възраст и на повече от едно лице (24 лица)- престъпление
по чл. 281, ал. 2, т.4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура -
Харманли поддържа предявеното обвинение, като предлага
на съда двамата подсъдими да бъдат признати за виновни и да им се наложи
наказание „лишаване от свобода”, при
условията на чл.54 от НК, както и кумулативно предвиденото наказание „ глоба” в
размер около минималния в закона.
Подсъдимият М.М.А., с ЕГН: **********, в съдебно заседание не се явява, като по отношение на този подсъдим производството по делото протече в негово
отсъствие при условията на чл.269, ал.3 от НПК.
Подсъдимият
Д.М.А., с ЕГН: **********,
редовно призован, в съдебно заседание пледира невиновен и моли за постановяване
на оправдателна присъда.
Защитникът
на подс. М.М.А. –
адв. Ди Д. *** моли за признаване на подзащитния й за
невиновен, поради недоказаност участието му в престъплението от обективна
страна.
Защитникът
на подс. Д.М.А.– адв. Т.Д. *** също моли
за оправдателна присъда, поради недоказаност на участието му в престъплението.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия
Д.М.А. е роден на ***г***, с адрес за призоваване: гр.Харманли, ул. „Вихър” № ,
български гражданин, турчин по произход, с основно образование, неженен,
безработен, неосъждан (реабилитиран), с ЕГН: **********.
Подсъдимия М.М.А. роден на ***г***, обл.Хасково,
ул."Акация" №2, турчин, български гражданин, с начално образование,
неженен, безработен, осъждан, с ЕГН: **********,
Съгласно справката за съдимост от 25.04.2018г. на Бюро за съдимост гр.Харманли, подсъдимият
Д.А. е осъждан – реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК.
Съгласно справката за съдимост от 25.04.2018г. на Бюро за съдимост гр.Харманли,
подсъдимият М.А. е осъждан.
От съдържащите се в ДП характеристики на подсъдимите се установява, че подс.Д.А.
няма регистрирани противообществени прояви, но не се ползва с добро име сред
живеещите в квартала и контактува с криминално проявени лица, а подс. М.А. не
се ползва с добро име сред живущите в района и също има контакти с криминално
проявени лица, има и регистрирани противообществени прояви.
Съгласно приложените декларации за семейно и материално положение и имотно състояние от
2016г. подсъдимият М.А. не реализира
никакви доходи, не притежава
недвижими имоти и МПС и има две непълнолетни деца, а подс.Д.А. не реализира никакви доходи,
не притежава недвижими имоти и МПС и няма
непълнолетни деца.
Установено в хода на разследването, въз основа на
събраните на досъдебното производство доказателства за периода от
01.05.2016г. до 04.05.2016г. в гр.Харманли, в къща, находяща се на
ул."Акация" № , пребивавали без необходимите за това документи и виза
24 лица, граждани на Афганистан, а
именно: С.Х.К. /Sajid Hasan Qorbani/ роден на ***г.
в гр.Кабул, Афганистан; Ф.Н.Ю. /Fahnush Naser Ushi/, родена на ***г.
в гр.Кабул, Афганистан; А.А. /Ainulah Akakhi/ роден на ***г.
в гр.Кондуз, Афганистан; М.К.З. /MOHAMAD QASEM ZADRAN/ роден на ***г. в гр.Пактия, Афганистан; Н.С. /Nawid Safi/ роден на ***г.
в гр.Каписа,Афганистан; Н.А. /NuralamAhmadzai/ роден на ***г.
в гр.Баглан, Афганистан; П.Х. /Parwiz Khan/, роден на ***г.
в гр.Лагман, Афганистан; Е.О. /Emal Okhonzada/, роден на ***г.
в гр.Джалалабад, Афганистан; М.Я.Д. /Mohamad Yar Dawtani/, роден на ***г.
в гр.Кондуз, Афганистан; Х.Х. /Habib Kharuti/ роден на ***г.
в гр.Газни, Афганистан; Б.С. /Bakhtiyr Safi/, роден на ***г.
в гр.Каписа, Афганистан; Б.Г.З. /Bakht Gul Zadran/, роден на ***г.
в гр.Пактия, Афганистан; Г.С. /Ghlyam Sakhi/, роден на ***г.
в гр.Мазарещариф, Афганистан; А.Х. /Ahbdulah Kharota/, роден на ***г.
в гр.Кондуз, Афганистан; А.Б.О. /Abdul Basir Otmanzai/ роден на ***г.
в гр.Кондуз, Афганистан; Шехедулах Станакзай /Shaedulah Stanakzai/, роден на ***г. в гр.Нанагархар, Афганистан; Д.Х./Jalaludin Kharota/, роден на ***г.
в гр.Пактика, Афганистан; М.Д./Mullah Jan/, роден на ***г.
в гр.Лагман, Афганистан; Б.З./Bakthtulah Zadran/, роден на ***г.
в гр.Пактия, Афганистан; Д.Г.А. /Juma Gul Ahmadzai/, роден на ***г.
в гр.Баглан, Афганистан; А.К. /Azizulah Qadirkhil/, роден на ***г.
в гр.Кабул, Афганистан, както и ненавършилите шестнадесет годишна възраст - З.С. /Zarulah Safi/, роден на ***г. в гр.Каписа, Афганистан; Ш.А./Shakil Akhmad/, роден на ***г.
в гр.Баглан, Афганистан, Н.А./Nesar Akhmad/, роден на ***г.
в гр.Нангахар, Афганистан. В къщата чужденците били настанени от св.С.С.А., спрямо който наказателното производство е прекратено с
одобряване на сключено споразумение за решаване на делото, и от подс. М.М.А..
Подсъдимият М М.А. заедно с другите двама съучастници – съизвършители св.С.А. и
А.А., спрямо който също наказателното производство е прекратено с одобряване на
сключено споразумение за решаване на делото, се редували да пазят чуждите граждани по време на престоя им в къщата. Св.С.С.А. им искал различни суми пари (веднъж по 600 евро, друг път по
1000 евро на човек), за да ги закарат до гр.София. Освен това чуждите граждани,
докато били в къщата, давали пари на подс.М.А.,
на св.С.А. и на А.А., за да им
носят храна.
На 04.05.2016г., след като в по- горе посочените чужди граждани се породило
съмнение, че ще бъдат извозени до гр.София, напуснали къщата самоволно, при
което впоследствие било установено от органите на реда пребиваването им до този
момент на горепосоченото място. За имота е установено по делото, че се ползва
от подс.М.А. и А.А., а подс.Д.А. живее на друг адрес *** (съгл. показанията на св.Р.М.,
св.П.Х., св.Н.И., П.А.).
От справките за адресна регистрация и писмо от Община
Харманли от 30.05.2016г. (л.27, т.3 от ДП), се установява, че на процесния
адрес гр.Харманли, ул. „Акация” № 2 са регистрирани подс.М.А., А.А., подс.Д.А.
и още други лица.
Съгласно справки за задгранични пътувания от 07.06.2018г.
на ОД на МВР-Хасково, подс.Д.А. има отбелязвания за излизане от Република България
през ГКПП „Калотина шосе” на 19.04.2016г. с лек автомобил марка „Мерцедес”, с
българска регистрация, а подс. М.А. има отбелязано излизане от РБългария през
ГКПП „Капитан Андреево шосе” на 24.06.2016г.
и влизане на същата дата през същото място, като справките отразяват
периода 01.04.2016г. – 06.06.2018г.
От приетото като писмено доказателство Наказателно
постановление за отнемане на шофьорските права за срок от 3 месеца, издадено от
Управление на полицията Бавария, подс. Д.А. е наказан за административно нарушение
– шофиране под въздействие на упойващи вещества, извършено на 23.05.2016г. в
гр.Пасау, ФР Германия.
От показанията на св. А.В., приобщени към
доказателствената съвкупност на основание чл.281, ал.1 т.4 НПК се установява, че подс. Д.А. бил при него в Германия, където
двамата работили в периода 22-23.04.2016г. – 22-23.05.2016г., както и че заедно
пътували обратно към Република България с лекия автомобил на подсъдимия Д.А. –
марка „Мерцедец 500 S”, черен на цвят, с българска регистрация. Св.А.В.
потвърди, че при пътуването им към България в гр.Пасау, Германия им съставили
акт за административно нарушение. Св.П.Х. в разпита си пред съда също заяви, че
когато установили групата чужди граждани и мястото, където са пребивавали,
търсили подс.Д.А., но не го намерили, като жена му С.Ю. им съобщила, че той бил
в чужбина. Св. С.А. също потвърди, че подс. Д.А. по време на деянието бил извън
Република България.
От заключението по назначената дактилоскопна експертиза
се установява, че дактилоскопната
следа открита при оглед, извършен на 04.05.2016г. в гр.Харманли,
ул."Акация" № , и иззета от повърхността на мивка, облицована с теракотни плочки е
оставена от ляв палец на лицето АЗИМ Х. (AZIM KHAN), род. на ***г. в Афганистан, дактилоскопна следа открита при оглед, извършен на
04.05.2016г. в гр.Харманли, ул."Акация" №2, и иззета от
повърхността на черна етажерка, е оставена
от десен среден пръст на свид. Д.Х. /Jalaludin Kharota/, род. на ***г. в Афганистан, а дактилоскопна
следа, иззета при огледа на
04.05.2016г. от 10 л пластмасова бутилка в
частен дом в
гр.Харманли, ул."Акация" № , е оставена от десен палец на свид. Му Я.Д. /Mohamad Yar Dawtani/, род. на ***г. в Афганистан. Заключението се възприема от съда
като обективно изготвено от компетентно вещо лице и съобразно поставената
задача.
Видно от приложените Дактилоскопни експертизи обективизирани
в Протокол № 13 и в Протокол №14 на ДП № 169/2016г. на РУ – Харманли и съгласно
даденото заключение на вещото лице Х.В.С.: дактилоскопната следа открита при
оглед извършена на 04.05.2016г. в гр.Харманли, ул.“Акация“ №2 и иззета от
пъврхността на мивка, облицована с теракотни плочки е оставена от ляв палец на лицето А Х. (AZIM KHAN) РОДЕН НА ***Г. В АФ . Дактилоскопна следа открита при
оглед извършена на 04.05.2016г. в гр.Харманли, ул.“Акация“ № и иззета от пъврхността на черна етажерка е оставена от десен среден пръст на свид. Д.Х./Jalaludin Kharota/
роден на ***г.
в Афганистан.
Така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства: протокол за оглед от 04.05.2016г.,заключение по
дактилоскопна експертиза,дактилоскопни
следи, протоколите за разпознавания от 12.05, 15.05., 16.05 и 17.05.2016г., справки за задгранични пътувания от 07.06.2018г.
на ОД на МВР-Хасково, Наказателно постановление за отнемане на шофьорските
права за срок от 3 месеца на Управление на полицията Бавария, справки за адресна
регистрация, справки за съдимост, ДСМПИС и характеристики, които доказателства са събрани съгласно
изискванията и по реда на НПК. Същите
са в синхрон с фактите, установени от
съда от събраните гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Р.М., П.Х., Н.И., относно местоживеенето на подс. Д.А.,
П.П., св.С.А. (частично), както и прочетените по реда на чл.281,
ал.1, т.4 от НПК показания на разпитаните в хода на ДП пред съдия свидетели С.Х.К. по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ - Харманли, находящи се на лист 60 от ДП, свид. Ф.Н.Ю. по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ - Харманли, находящи се на лист 64 от ДП, свид. М.К.З. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ - Харманли, находящи се на лист 68 от ДП, свид.Н.С. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ -Харманли, находящи се на лист 73 от ДП,свидетелят Н.А. —
по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ -
Харманли, находящи се на лист 77 от ДП, свид. П.Х. - по ДП № 169/2016г./том I/
по описа на РУ -Харманли, находящи се на лист 81 от ДП, свидетелят Е.О. - по ДП № 169/2016г./том 1/ по описа на РУ -Харманли,
находящи се на лист 109 от ДП, свид. М.Я.Д. - по ДП № 169/2016г./том I/
по описа на РУ - Харманли, находящи се на лист 85 от ДП, свид. Х.Х. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ -Харманли, находящи се на лист 89 от ДП,свид. Б.С. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ -Харманли, находящи се на лист 93 от ДП, свид. Б.Г.З. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ — Харманли, находящи се на лист 97 от ДП,свид. Г.С. по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ -Харманли, находящи се на лист 101 от ДП, свид. А.Х.Х. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ - Харманли, находящи се на лист 105 от ДП. Така събраните гласни доказателства съдът кредитира с
доверие като логични, последователни и непротиворечиви, подкрепящи
се от останалата доказателствена съвкупност. Съдът не кредитира показанията на
св.С.А., в частта им, в която свидетелят заявява, че подс.М.А. по време на
деянието се намирал в гр.Хасково. В
тази им част показанията на този свидетел бяха напълно опровергани от протоколите
за разпознавания от 12.05.2016г. и от 15.05.2016г. – л.123, л.129, л.136,
л.142, л.148, л.154, л.163, л.169, л.174 от том І на ДП, л.5, л.17 и л.23 от
том ІІ на ДП, в които изрично подс.М.А. е разпознат от част от чуждите
граждани, като участващ в подпомагането им да пребивават в страната.
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът прие за доказано, че подсъдимият
М.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 281, ал.
2, т.4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
От
събраните доказателства е безспорно установена обективната страна на деянието,
механизма на осъществяването му, както авторството на престъплението, а именно,
че подсъдимият М.А. е реално съпричастен в извършването му. Безспорно се
установи, че той е подпомогнал групата чужденци – 24 лица, описани по-горе,
граждани на Афганистан, да пребивават в страната, която форма на изпълнителното
деяние е осъществил, като им е осигурил имот, находящ се в частен дом в гр.Харманли,
ул. „Акация”2, в който същите са пребивавали в периода 01.05.2016г. –
04.05.2016г. Инкриминираното деяние е осъществил в качеството си на извършител
и в съучастие с лицата С.А. и А.А. – съизвършители, което се доказа от
събраните по делото доказателства, протокол за оглед от 04.05.2016г.,
протоколите за разпознавания от 12.05.2016г., 15.05.2016г., 16.05.2016г. и
17.05.2016г., заключение по дактилоскопните експертизи, справка за адресна регистрация,
както и прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК показания на
разпитаните в хода на ДП пред съдия свид. С.Х.К. по ДП
№ 169/2016г./том I/ по описа на РУ -
Харманли, находящи се на лист 60 от ДП, свид. Ф.Н.Ю. по ДП № 169/2016г./том I/
по описа на РУ - Харманли, находящи се на лист 64 от ДП, свид. М.К.З. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ - Харманли, находящи се на лист 68 от ДП, свид.Н.С. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ -Харманли, находящи се на лист 73 от ДП,свидетелят Н.А. —
по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ -
Харманли, находящи се на лист 77 от ДП, свид. П.Х. - по ДП № 169/2016г./том I/
по описа на РУ -Харманли, находящи се на лист 81 от ДП, свидетелят Е.О. - по ДП № 169/2016г./том 1/ по описа на РУ -Харманли,
находящи се на лист 109 от ДП, свид. М.Я.Д. - по ДП № 169/2016г./том I/
по описа на РУ - Харманли, находящи се на лист 85 от ДП, свид. Х.Х. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ -Харманли, находящи се на лист 89 от ДП,свид. Б.С. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ -Харманли, находящи се на лист 93 от ДП, свид. Б.Г.З. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ — Харманли, находящи се на лист 97 от ДП,свид. Г.С. по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ -Харманли, находящи се на лист 101 от ДП, свид. А.Х.Х. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ - Харманли, находящи се на лист 105 от ДП което обсновава едновременното наличие
на квалифициращите признаци на престъплението по чл. 281,ал.2,
т. 4 и т. 5,
вр. ал. 1 от НК.Събраните
гласни доказателствени средства съдът кредитира с доверие
като логични, последователни и непротиворечиви, като, както се
посочи, по- горе не кредитира показанията на св.С.А. приобщени по реда на чл. 281, ал. 1,
т.4, вр. чл. 118, ал.
1, т. 1 НПК, в частта им, в която свидетелят заявява, че подс. М.А.
по време на деянието се намирал в гр.Хасково. В
тази им част показанията на този свидетел не се подкрепят от нито едно от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Напротив, в тази част
доказателствената стойност и достоверността на показанията на св. С.А. бяха
опровергани от протоколите за разпознавания от 12.05.2016г. и от 15.05.2016г. –
л.123, л.129, л.136, л.142, л.148, л.154, л.163, л.169, л.174 от том първи на
ДП, л.5, л.17 и л.23 от том втори на ДП, в които изрично подс.М.А. е разпознат
като единия от мъжете, посещавали къщата, който освен това носел храна на чужденците
и искал пари от тях, както и от справката му за задгранични пътувания, в която
за периода от 01.04.2016г. до 06.06.2018г. най
ранното отразяване напускане пределите на страната от този подсъдим е от дата
24.06.2016г.
На това място се налага изричното уточнение, че така
изброените лица, граждани на Афганистан, не са имали намерение да се
установяват като бежанци в Република България и не са притежавали документи за
пребиваване на територията на Република България, съгласно чл. 22, ал.
1, т. 1, вр. чл. 9а, ал. 2
от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, според която
пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на
издадена виза по чл. 9а, ал. 2
/чл. 9а ал. 2,
т. 1 от ЗЧРБ - за летищен транзит; чл. 9а ал. 2,
т. 3 от ЗЧРБ - за краткосрочно пребиваване; чл. 9а ал. 2,
т. 4 от ЗЧРБ - за дългосрочно пребиваване/, съгласно чл. 22, ал.
1, т. 2 от ЗЧРБ, която гласи, че пребиваването на чужденците в
Република България се осъществява въз основа на международни договори за
безвизов или облекчен визов режим и съгласно чл. 22, ал.
1, т. 3 от ЗЧРБ. Последната от цитираните правни норми предвижда, че
пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на
разрешение на службите за административен контрол на чужденците. По силата на чл. 19, ал.
1, т. 1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или
преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или
друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима. Съгласно
разпоредбите на § 1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на Закона за чужденците в
Р България по смисъла на този закон,
редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ документ е този,
който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може
да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в
държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава,
снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не
съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма
следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на
снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл.
В т. 3а от същия текст е предвидено че разрешение за пребиваване е всяко
разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи на Министерството
на вътрешните работи в съответствие с единния формат, установен с Регламент
(ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат
на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, а според т. 3б,
незаконно пребиваващ чужденец е всеки чужденец - гражданин на трета държава,
който се намира на територията на Република България и не отговаря или е
престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. Такива
документи, даващи им право да пребивават в страната, не се установи по делото
да са имали гореописаните 24 чужди граждани.
Следователно с тези действия – осигуряването на подслон в страната
чрез настаняването им в къща, находяща се в гр.Харманли, без знанието и
съответно с цел да се укрият от властите на Република
Българияна, на лица, попадащи в кръга по
чл. 281, ал.1 от Назателния кодекс, каквито изброените по – горе 24 граждани на Афганистан са, е осъществено от
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 281, ал.2,
вр. ал.1 от НК в тази
форма на подпомагане на тяхното пребиваване на територията на страната.
Това подпомагане на пребиваването им е
извършено от подсъдимия М.А. пряко и заедно с лицата С.А.
и А.А. с оглед получаване на заплащане. Установи
се по делото, че подс.М.А., св.С.А. и свид. А.А. са искали от чуждите граждани различни
парични суми (веднъж по 600 евро, друг път
по 1000 евро на човек), за транспорт до гр.София, както и за
храна. Користната цел е достатъчно да бъде поставена за постигане от страна на
дееца, като не е нужно да бъде и реализирана, както в случая. От прочетените и
приобщени към доказателствената съвкупност гласни доказателствени средства по
реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК показания на разпитаните в хода на ДП пред
съдия свидетели свид. С.Х.К. по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ -
Харманли, находящи се на лист 60 от ДП, свид. Ф.Н.Ю. по ДП № 169/2016г./том I/
по описа на РУ - Харманли, находящи се на лист 64 от ДП, свид. М.К.З. - по ДП №
169/2016г./том I/ по описа на РУ - Харманли, находящи се на лист 68 от ДП,
свид.Н.С. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ -Харманли, находящи се на
лист 73 от ДП,свидетелят Н.А. — по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ -
Харманли, находящи се на лист 77 от ДП, свид. П.Х. - по ДП № 169/2016г./том I/
по описа на РУ -Харманли, находящи се на лист 81 от ДП, свидетелят Е.О. - по ДП
№ 169/2016г./том 1/ по описа на РУ -Харманли, находящи се на лист 109 от ДП,
свид. М.Я.Д. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ - Харманли, находящи се
на лист 85 от ДП, свид. Х.Х. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ
-Харманли, находящи се на лист 89 от ДП,свид. Б.С. - по ДП № 169/2016г./том I/
по описа на РУ -Харманли, находящи се на лист 93 от ДП, свид. Б.Г.З. - по ДП №
169/2016г./том I/ по описа на РУ — Харманли, находящи се на лист 97 от ДП,свид.
Г.С. по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ -Харманли, находящи се на лист
101 от ДП, свид. А.Х.Х. - по ДП № 169/2016г./том I/ по описа на РУ - Харманли,
находящи се на лист 105 от ДП и от протоколите за разпознавания от
12.05.2016г., 15.05.2016г., 16.05.2016г. – л.129, л.154 от том І на ДП, л.58,
л.62, л.66, л.70 от том ІІ на ДП се доказва
тази специална цел по чл.281, ал.1 от НК, обосноваваща съставомерността на деянието по този текст.
На следващо място деянието е извършено спрямо повече от
едно лице, доколкото подпомагането на пребиваването е реализирано по отношение
на 24 граждани на Афганистан, описани поименно
по-горе, като отделно от това част от тях, а именно З.С. /Zarulah Safi/, роден на ***г.
в гр.Каписа, Афганистан; Ш.А./ /, роден на ***г.
в гр.Баглан, Афганистан, Н.А./Nesar Akhmad/, роден на ***г.
в гр.Нангахар, Афганистан не са
навършили 16-годишна възраст, което обсновава едновременното наличие на квалифициращите
признаци на престъплението по чл. 281, ал.1 от НК по ал. 2, т.4 и т.5.
Следователно и правната квалификация на деянието по чл. 281 ал.2, т. 4 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.
20 ал. 2 от Наказателния кодекс е дадена от прокурора обосновано и в съответствие
с материалния закон.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е
извършено подс.М.А., умишлено, при пряк умисъл, т. е съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното, включено в интелектуалния аспект при формиране на умисъла, както и
факта на незаконното пребиваване на групата чужденци на територията на
страната. Въпреки това ги е подпомогнал, осъществявайки деянието, описано по -
горе, явяващо се волевия момент в проявлението на прекия умисъл. Същият е
съзнавал умисъла и целта и на останалите участници А.А. и С.А. в
съвместната инкриминирана деятелност и характерно по делото е това, че е взел
дейно участие при неговото формиране. Всъщност поведението на подс. М.А. и на останалите двама съучастници е било мотивирано и насочено тъкмо към
постигане на специалната цел, посочена в състава на престъплението, а именно -
да набавят за себе си имотна облага, която цел в крайна сметка е и реализирана.
Това само по себе си е показателно, както от гледна точка съставомерността
въобще, така и за вида и формата на вината и конкретно на умисъла. Подс.М.А., А.А. и С.А. са действали като съучастници при
извършване на престъплението, тъй като всеки един от тях е участвал в изпълнителното
му деяние и тримата заедно са постигнали противозаконния резултат. Действията
на всеки един от тях, описани по-горе, са допринесли за осъществяване на
престъплението по чл. 281 ал.2, т.4 и т.5, вр. ал.1 от НК. Следователно подс.М.А. и лицата
С.А. и А.А. са извършили престъплението при пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния
характер на деянието си, предвиждали са и са искали настъпването на
общественоопасните му последици, като чрез него са искали да постигнат и специална
за тях користна цел - конкретна имотна облага. Тя се изразява в получаването на
пари, като всеки от извършителите е съзнавал умисъла на останалите участници в
тази дейност, което предопределя и извода за наличие на общност в умисъла. Съдът
призна подс. М.А. за невиновен и го оправда
на основание чл. 304 от НПК по първоначално
предявеното му обвинение за това, че е
извършил деянието в съучастие, като съизвършител с Д.М.А. с ЕГН: ********* 7(извършител).
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства недоброто му материално състояние съгл.
ДСМПИС и наличието на две непълнолетни деца, за които следва да се
грижи и да издържа. Съдът установи като
оттегчаващи отговорността обстоятелства
предишното осъждане на подсъдимия М.А. за престъпление от общ характер съгласно
справката му за съдимост, както и негативните характеристични данни, установяващи
се от приложена по делото характеристика, и като цяло недоброто му процесуално
поведение.
За
умишлено извършеното престъпление по чл. 281, ал.
2, т. 4
и 5 от НК,
законът предвижда наказания: лишаване от свобода от една до шест години и глоба
от 5 000 до 20 000 лева. Очевидно е, че в случая не е налице едно или няколко
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито многобройни такива,
съпоставени с отегчаващите, не могат да обусловят приложението на чл. 55, ал. 1
от НК. В конкретния случай наказания, определени при условията на чл. 54 от НК
в размер на 1 година и 6 месеца и "глоба" в размер на 5000 лева, при
това тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7
от НК престъпление и наличните последици, са адекватни санкции за
извършеното от подс. М.А. деяние. Налице са основанията за отлагане на
изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал. 1
от НК. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното наказание е под три години, като съдът
намира, че поправянето на дееца не налага ефективно изтърпяване на това
наказание и целите по чл. 36 от НК
могат да бъдат постигнати чрез отлагане на изтърпяването за изпитателен срок.
Съдът
намира, че така наложеното наказание е справедливо и че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му и счита,
че чрез него ще
се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно да се
превъзпита и поправи дееца да
спазва законите в страната, да се въздейства върху него и останалите членове на обществото предупредително и възпитателно, както и
да му се отнеме възможността да
извърши други престъпления.
С
оглед виновността на подс. М.А. и на основание чл.189, ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково направените по делото разноски за вещи лица в размер на 153,24 лв., а по сметка на РС-Харманли сумата
от 106,50 лв. – разноски за вещо лице. Също така, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, подс.М. А. следва да
заплати на Националното бюро за правна помощ,
град София, ул.”Развигор” №1 сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение за предоставената му правна помощ под формата на процесуално представителство по ДП №169/2016г.
на РУ – Харманли при ОД на МВР –
Хасково и сумата в размер на 300,00 лева
за адвокатско възнаграждение по ВНОХД №
622 по описа на ОС – Хасково за 2018г.
Не
се доказа по несъмнен начин и категоричен начин участието на подс. Д.А. в
процесното деяние по предявеното му обвинение по чл. 281 ал.2, т.4 и т.5 вр. ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, тъй като по делото не се събраха достатъчно
доказателства в подкрепа на обвинителната теза и съответно установяващи
обективната и субективната страна на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност. Не се доказа по делото подс.Д.А. по някакъв начин
въобще да е допринесъл за осъществяване на изпълниътелното деяние на това
престъпление – подпомагане на 24-те чужди граждани на Афганистан да пребивават
в страната в нарушение на закона. Единствено адресната му регистрация на този
адрес – гр.Харманли, ул. „Акация” №2, където са регистрирани още 10 пълнолетни
лица съгласно писмо на Община Харманли от 30.05.2016г. (л.27 от т.3 на ДП), го
свързва по някакъв начин с мястото, на което са пребивавали чуждите граждани,
което обаче в никакъв случай не е достатъчно, за да обуслови доказаността на
участието му в инкриминираното престъпление. Още повече, че по делото бе
установено, че подс.Д.А., макар и адресно регистриран там, всъщност не обитава
тази къща, а живее на друг адрес – ул. „Вихър”23, гр.Харманли съгласно показанията на св. Р.М., св.П.Х., св. Н.И., св.П.А..
Събраните по делото гласни доказателства също не дават
конкретни данни за участие на този подс.Д.А. в процесното деяние, доколкото
разпитаните пред съдия свидетели - чуждите граждани свид.
С.Х.К., свид. Ф.Н.Ю., свид. М.К.З., свид.Н.С.,свидетелят Н.А., свид. П.Х., свидетелят
Е.О., свид. М.Я.Д., свид. Х.Х. ,свид. Б., свид. Б.Г.З.,свид. Г.С., свид. А.Х.Х.,
чиито разпити се намират съответно на листове
60,64,68,73,77,81,109,85,89,93,97,101,105 от том първи на ДП, в показанията си
дават общи твърдения за участие на около 5 човека, които описват по външни
белези, но не възпроизвеждат конкретни факти, от които да може да се направи
извод за участието на подс.Д.А. в престъплението и да се посочи, че именно той
е бил един от тези 5 човека.
Такива
изводи не могат да се направят и от протоколите за разпознавания от 12.05,
15.05., 16.05 и 17.05.2016г., които също не свързват този подс.Д.А. с деянието.
Същият е разпознаван от общо тринадесет от чуждите граждани (л.126, л.133,
л.139, л.145, л.151, л.157, л.160, л.166, л.171 от том първи от ДП и л.2, л.8,
л.14, л.20 от том втори от ДП), от които десет човека не са го разпознали
въобще, свид. С.Х.К. го сочи като появил се в къщата, но не е много сигурен, свид.
М.К.З. го сочи като шофьора, който ги е докарал, каквото обвинение не е предмет
на делото, и всъщност само свид. Н.С. го
сочи като такъв, който ги пазел през нощта. Този един човек обаче не е
достатъчен, за да обоснове връзката на подс.Д.А. с деянието и най вече
участието му в него, доколкото не са налице други данни в тази насока, които да
подкрепят това разпознаване, имайки предвид и невъзможността на останалите
десет човека да го разпознаят.
В
подкрепа на горните изводи са и събраните гласни доказателствени средства по делото,
а именно от показанията на сид. А.В., прочетени по
реда на чл.281, ал.1,т.4 от НПК от които се установява, че подс. Д.А. е бил при
него в Германия, където двамата работили в периода 22-23.04.2016г. –
22-23.05.2016г., както и че заедно пътували обратно към Република България с
лекия автомобил на подсъдимия Д.А. – марка „Мерцедец 500 S”, черен на цвят, с българска регистрация. Свид. А.В.
потвърди, че при пътуването им към България в гр.Пасау, Германия им съставили
акт за административно нарушение, което се установи и от приетото като
доказателство Наказателно постановление за отнемане на шофьорските права за
срок от 3 месеца, издадено от Управление на полицията Бавария, видно от което
действително подс. Д.А. е бил наказан за адмнистративно нарушение – шофиране
под въздействие на упойващи вещества, извършено на 23.05.2016г. в гр.Пасау, ФР
Германия. Св.П.Х. също в разпита си пред съда заяви, че когато установили групата чужди граждани и мястото,
където за пребивавали, търсили подс.Д.А., но не го намерили, като жена му С.Ю., тогава им съобщила, че той бил в
чужбина. Този факт се потвърждава и от прочетените на основание чл. 281 ал.1 т.4, вр. чл.118 ал.1 т.1 НПК
показанията на свидетеля С.С.А., дадени пред друг състав на съда и обективирани
в протокол от открито съдебно заседание,
проведено на 29.06.2018 г., находящи се на лист 524 от НОХД №377/2017 г. на РС
Харманли. В тях свид. С.С. заявява, че подс.Д.А. по време на деянието е бил извън Република България.
От друга страна установените факти по- горе от събраните писмени и гласни
доказателствени средства не се опровергават от справката
за задгранични пътувания на подс.Д.А., в която е отразено
напускане пределите на страната от този подсъдим на 19.04.2016г., доколкото
напускането на Република България на тази дата не означава, че не е възможно
връщането му в
страната и последващото му излизане от Република
България отново на 22-23.04.2016г. през границите на ЕС, което пък е
напълно възможно да не бъде отразено в справката за задгранични пътувания предвид проверката по метода „преценка на риска”
съгласно Директива 2004/38 ЕО от 29.04.2004г.
С оглед на всичко изложено така посочените гласни
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите А.В., П.Х. и С.А. (частично)
съдът кредитира с доверие като логични, последователни и непротиворечиви. Съдът
кредитира показанията на свидетелите А.В., П.Х. и С.А., тъй като същите не са заинтересовани от изхода на делото лица, които като
свидетели под страх от наказателна отговорност са длъжни да говорят истината,
поради което няма основание да не се кредитират показанията им.
В тази връзка и в съответствие направените изводи от съда по-
горе, а именно че подс. Д.А. не е бил на територията на Република България по
време на деянието, е и фактът, макар и косвен, че разпознаванията на подс.Д.А.,
извършвани скоро след престъплението (12.05., 14.05., 15.05.2016г.), са били
осъществени по снимки, т.е. същият не е бил открит по това време от органите на
реда. Действително и другият подс.М.А. е бил разпознаван по снимки, но спрямо
него са налице достатъчно други доказателства, обуславящи и доказващи участието
и вината му в извършването на престъплението.
С оглед недоказаността на авторството и обективните
признаци от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подс.
Д.А., не се налага излагане на мотиви, досежно съставомерността на деянието от субективна
страна.
От
всички аргументи изложени по-горе и след обстоятелствен анализ на събраните
гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че не се доказа по-безспорен начин повдигнатото
обвинение по чл.281 ал.2, т.4 и т.5, вр. ал.1 от НК на
подс. Д.А., поради недоказаност, че подс. Д.А. е автор на инкриминираното деяние по
повдигнатото му обвинение и е извършител на съставоморните признаци от състава
на престъплението по несъмнен и категоричен начин,
каквото е изискването законодателят е регламентирал в чл.303, ал.2 НПК, за да
може същият да бъде признат за виновен. Настоящият състав след като съобрази изложението
по- горе и присъдата не може
да почива на предположения съгласно
чл.303, ал.1 от НПК.подс. Д.А. бе оправдан
съгласно чл.304 от НПК, а и
Веществените
доказателства – 3 бр. дактилоскопни следи, на основание чл.112, ал.4 от НПК, да
останат приложени по делото.
По
изложените мотиви съдът обяви присъдата си.
СЪДИЯ: