Решение по дело №3859/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.05.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                    

                                                        Съдия: Евгени Георгиев

                                            

при секретаря Милена Кюркчиева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 3 859 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД  да заплати следните суми:

1. на П.Д.П.:

- 35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.08.2015 г., на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 07.08.2015 г. до окончателното изплащане;

- 248,20 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.08.2015 г., на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 07.08.2015 г. до окончателното изплащане;

- 499,79 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокатско дружество „В., У. и П.“ – 1 587,22 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 1450,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. П.П. е със съдебен адрес – адвокат В.Г.,***, а ЗК „Л.И.” АД  е с адрес в гр. София, бул. „********

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението.

 

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 725,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[4] П.П. е заявила в искова молба от 28.03.2017 г., че на 07.08.2015 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Н.Д.. От това ПТП П.П. е получила закрито счупване на тялото на раменната кост.

 

[5] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Н.Д. е била застрахована при ответника ЗК „Л.И.” АД (Л.И.). П.П. оценява на 35 000,00 лева болките и страданията, които е претърпяла и ще претърпи от описаните увреждания. Тя е заплатила и 263,20 лева за лечението си.

 

[6] Ответникът Л.И.не е изплатил обезщетение на ищцата. Затова П.П. моли съда да осъди Л.И.да ѝ заплати 35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 263,00 лева обезщетение за имуществени вреди. Тя търси и законната лихва върху обезщетенията от 07.08.2015 г. - датата на ПТП - до окончателното плащане (исковата молба, л. 2-5).

 

2. На ответника

 

[7] Л.И.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Н.Д. не е причинил ПТП;

2. ищцата не е претърпяла всички твърдени вреди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

4. ищцата е допринесла за настъпването на уврежданията, защото е била без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 79-82).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[8] Не се спори, че П.П. е била родена на *** г. На 07.08.2015 г. около 22:30 часа, в тъмната част на денонощието В.М.е управлявал с 40 км/ч лек автомобил „Мерцедес“ в лявата лента на ул. „Бели Дунав“ с посока от бул. „Рожен“ към бул. „Ломско шосе“. В същото време по ул. „Бели Дунав“, но в обратната посока Н.Д. е управлявал с 23,22 км/ч лек автомобил „Фолксваген“. На предната дясна седалка на лекия автомобил „Фолксваген“ е пътувала ищцата П.П..

 

[9] Н.Д. е предприел ляв завой към ул. „А.Ц.“. Той не е изчакал обаче преминаването на лекия „Мерцедес“, въпреки че последният е бил с предимство, и е настъпил удар между тях. Ударът е бил непредотвратим за В.М.(заключението на вещото лице доцент Х., л. 123-134). Вследствие на удара П.П. е получила закрито диафизарно счупване на дясната раменна кост (заключението на вещото лице д-р К., л. 120-122). Липсват доказателства П.П. да е била без поставен обезопасителен колан. Затова съдът приема, че тя е била с такъв. Не се спори, че към този момент ГО на Н.Д. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[10] П.П. е отказала оперативно лечение. Затова тя е била лекувана консервативно, чрез мануална репозиция и имобилизация с „У“ шина. Обикновено подобно счупване зараства за 60-90 дни, но в случая при ищцата то е продължило 120 дни, през който период счупената кост е останала имобилизирана. След това десните раменни и лакетни стави са били раздвижвани около два месеца чрез рехабилитация. Ищцата е изпитвала болки и страдания с голяма интензивност през първите 15-20 дни след ПТП, като постепенно те са намалели с времето (заключението на вещото лице д-р К.; разпита на д-р К., л. 143-гръб). Тя е била в болнични пет месеца и 20 дни (болничните листа, л. 46-51)   

 

[11] Докато ищцата се е възстановявала, за нея се е грижила майка ѝ (показанията на свидетелкатаД., л. 144). Към настоящия момент П.П. е напълно възстановена. Тя има пълен обем на движенията на десните раменни и лакътни стави. За вбъдеще тя може да има болки при промяна на времето и по-голямо физическо натоварване (заключението на вещото лице д-р К.). П.П. е заплатила 248,20 лева за лечението си (разходните документи, л. 59-66).

 

[12] Не се спори, че Л.И.не е изплатил обезщетение на П.П.. Тя е заплатила 500,00 на вещи лица (л. 98) и е била представлявана безплатно от адвокат (л. 68). Съдът е освободил ищцата от заплащането на държавна такса (определението, л. 70). Л.И.не е направил разноски по делото. Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[13] П.П. е предявила искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

1. По исковете по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[14] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ).

 

[15] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитите да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[16] Съдът установи, че:

1. П.П. е участвала в процесното ПТП;

2. това ПТП е причинило увреждания на ищцата;

3. ПТП е било причинено от Н.Д., чиято ГО е била застрахована при Л.И.;

4. от ПТП П.П. е претърпяла неимуществени вреди;

5. Л.И.не е изплащал на П.П. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

[17] Налице са предпоставките за уважаването на исковете. Искът за имуществени вреди е основателен за 248,20 лева. Затова съдът осъжда Л.И.да заплати на П.П. 248,20 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 248,20 лева до пълния предявен размер от 263,20 лева.

 

[18] Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди. За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това.  Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 07.08.2015 г.

 

[19]  Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[20]  При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.^[2] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[21]  Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[22] Съдът установи, че към 07.08.2015 г. П.П. е била на 24 години. Вследствие на процесното ПТП тя е получила закрито диафизарно счупване на дясната раменна кост. Тя е отказала оперативно лечение и е била лекувана консервативно, чрез мануална репозиция и имобилизация с „У“ шина. Обикновено подобно счупване зараства за 60-90 дни, но в случая при ищцата то е продължило 120 дни, през който период счупената кост е останала имобилизирана. След това десните раменни и лакътни стави са били раздвижвани около два месеца чрез рехабилитация. Ищцата е изпитвала болки и страдания с голяма интензивност през първите 15-20 дни след ПТП, като постепенни те са намалели с времето.

 

[23] Докато ищцата се е възстановявала, за нея се е грижила майка ѝ. Към настоящия момент П.П. е напълно възстановена. Тя има пълен обем на движенията на десните раменни и лакътни стави. За вбъдеще тя може да има болки при промяна на времето и по-голямо физическо натоварване.

 

[24] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева. След 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. той е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[25] Икономическата обстановка в страната също се е променяла. Така например минималната работна заплата е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.^[4]; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[5]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[6]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[7]. Увеличението от 2013 г. до 07.08.2015 г. е 22,58 % (380,00-310/310).

 

[26] Съдът откри решение на САС 2185-2015-21-ти с-в по гр. д. 3571/2015 г. Негов предмет е било обезщетяването на неимуществени вреди от идентично счупване на раменната кост, но придружено със сериозно увреждане на радиалния нерв, което прави увреждането по-тежко (това е заявил вещото лице д-р К. при разпита му). По него САС е определил обезщетение за неимуществени вреди от 40 000,00 лева за увреждане от 2013 г.[8].

 

[27] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че увреждането на ищцата по цитирането решение на САС е било по-тежко макар и настъпило през 2013 г., когато минималната работна заплата е била с 22,58% по-ниска отколкото на 07.08.2015 г. Затова съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищцата, е 35 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда БУЛ ИНС да заплати на ищцата 35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[28] Л.И.е възразил, че П.П. е допринесла за настъпването на уврежданията, защото не е била с поставен обезопасителен колан. Съдът не установи това. Ето защо възражението е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[29] П.П. търси разноски. Тя е направила такива за 500,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[30] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 35 248,20 лева при предявен размер от 35 263,20 лева. Затова съдът осъжда Л.И.да заплати на П.П. 499,79 лева разноски по делото (35 248,20/35 263,20х500,00). Съдът осъжда Л.И.да заплати на  адвокатско дружество „В., У. и П.“ 1 587,22 лева (35 263,20-10 000,00х0,03+830,00х35 248,20/35 263,20). На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът осъжда Л.И.да заплати 1 450,00 лева държавна такса по сметка на СГС.                    

Съдия: