О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N
гр. Сливен, 08.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д. N 253 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е обезсилена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и е прекратено заповедното производство поради непредявяване на иск в указания срок.
Частният жалбоподател е правоприемник на заявителя по силата на валиден договор за цесия, сключен след подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, и е конституиран като взискател от ЧСИ по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден от заповедния съд.
Обжалва цитираното определение като незаконосъобразно, като основният му аргумент се свежда до това, че неправилно съдът не се е съобразил с измененията в ГПК от д.в. бр. 100 от 2019г., съгласно които редът за установяване и удостоверяване от връчителя, че длъжникът не живее на адреса не е спазен, поради което, доколкото процесуалната норма има действие занапред, то към момента на изтичане на срока за предявяване на установителен иск, вече не е имало законово основание за дадените указания за това от съда. Освен това указанията били дадени на цесионера-частен жалбоподател, а не на заявителя, каквото е законовото изискване. Действията на съда противоречат на разрешенията, дадени в ТР 4/14г. по т.д. № 4/13г. на ОСГТК.
Поради това частният жалбоподател моли да се отмени като незаконосъобразно обжалваното определение. Претендира разноски.
Хронограмата на събитията е следната:
На 13.07.2018г. е подадено до НзРС заявление по чл. 417 от ГПК от заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София срещу длъжника А.Д.П., като вземането се основава на договор за кредит от 12.05.17г.
С разпореждане за незабавно изпълнение от 17.07.2018г. по ч.гр.д. № 1180/18г. на НзРС са издадени заповед и изпълнителен лист срещу длъжника в полза на заявителя-кредитор за описаните в заявлението суми.
През 2018г. е образувано изп.д. № 20188370401383 на ЧСИ П. Георгиев въз основа на издадения изпълнителен лист, с взискател „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София.
На 13.05.2019г. е сключен договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ с прехвърлител „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София и приобретател ОТП „Факторинг България“ ЕАД, гр. София, като вземането срещу А.Д.П. е посочено в приложението към договора. Прехвърлянето е потвърдено от цедента с дата 11.06.2019г.
На длъжника е изпратено на 24.06.19г. писмено уведомление по пощата на посочения в договора адрес, като на обратната разписка е отразен статус „непотърсен“.
С молба до ЧСИ цесионерът е поискал да бъде конституиран в изпълнителния процес като взискател и това е сторено с разпореждане на СИ от 12.09.19г., който е изпратил и уведомление за това до длъжника.
На 12.09.19г. ЧСИ е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение заедно с копие от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
Връчителят е отбелязал, че не е открил лицето на адреса на датите 14.09.19г. В 16.00 ч., на 27.09.19г. в 19.00 ч. и на 25.10.19г. в 10.30ч., след което на последната дата – 25.10.2019г., е залепил уведомление по чл. 47 от ГПК с покана за явяване в канцеларията на ЧСИ в двуседмичен срок за получаване на книжата.
След изтичане на срока, считайки поканата за надлежно връчена, ЧСИ е уведомил НзРС, като му е изпратил документите по връчването.
С определение 818 от 25.11.19г. заповедният съд, като е съобразил горните обстоятелства, на основание чл. 415 ал. 2 от ГПК е спрял принудителното изпълнение срещу длъжника, указал е на „заявителя/кредитора ОТП „Факторинг България“ ЕАД, гр. София, че може в 1 месечен срок да предяви иск за вземането си като довнесе дължимата д.т.“, уведомил го е и, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в срок, заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист ще бъдат обезсилени.
Това определение е връчено на частния жалбоподател – цесионер на 10.12.19г.
С писмена молба от 10.01.20г. той иска от заповедния съд да отмени определението си за даване на указания за предявяване на иска с оглед настъпилите изменения в текста на чл. 415 от ГПК с ДВ №100/19г., в сила от 23.12.19г., като развива съображения относно приложимостта им в настоящия случай.
След извършена на 27.01.20г. справка в деловодството на НзРС, е установено че искова молба не е подавана.
Атакуваното определение №106 е постановено от НзРС на 28.01.2010г., частният жалбоподател е получил препис от него на 17.02.20г., частната жалба е подадена в законовия срок на 25.02.2020г.
В тази хипотеза препис от частната жалба не се изпраща на насрещната страна.
Настоящият състав намира частната жалба за редовна и допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с право на жалба, чрез постановилия обжалвания акт съд.
Разгледана по същество, тя е основателна, поради което следва да бъде уважена, а атакуваното определение – отменено.
По отношение на първото ключово оплакване, касаещо приложимостта на измененията в разпоредбата на чл. 415 ал. 2 от ГПК, въведени с ДВ бр. 100 от 20.12.2019г., в сила от 27.12.2019г., въззивният съд го намира за несъстоятелно.
Действието на процесуалноправните норми във времето се различава от действието на материалноправните. Материалноправната норма урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието й, като породените правни последици се запазват при действието на новата, различна правна норма, освен ако в новия закон е изрично уредено обратно действие на новата правна норма. Процесуалноправната норма урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието й, но новата процесуалноправна норма отменя породените правни последици на извършеното съдопроизводствено действие, като ги заменя с нови, освен ако в новия закон е изрично уредено запазването на породените правни последици.
Несъмнено разпоредбите и на чл. 415 ал. 1 от ГПК и на чл. 415 ал. 2 от ГПК имат процесуален характер, но първата разписва процесуално право на страната, а втората регламентира извършването на определени действия от страна на съда /ЧСИ/, свързани с хода на процеса.
Казаното дотук, приведено към настоящия случай, означава, че макар към момента на изтичане на едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК за предявяване на установителен иск – 10.01.2020г., вече да са били в сила измененията на ГПК от 20.12.19г., то те биха били приложими, само ако се преуреждаше процесуалното действие, възложено на страната – предявяването на иск. Нова, или различна регламентация на това съдопроизводствено действие няма. Изменението, касаещо предпоставките, при които връчване на книжа по реда на чл. 47 от ГПК може да се счита за редовно, не може да регулира настоящото правоотношение, тъй като фактическият му състав вече е бил завършен при действието на старата уредба, тоест – уведомяването чрез залепване е приключило и се счита осъществено още към 08.11.2019г.
Правната последица от това съдопроизводствено действие на съда/ЧСИ – възможност за предявяване на иск от страна на заявителя, би могла да бъде заменена чрез новата процесуалноправна норма, ако такава бе налице – но както вече бе посочено – изменение в тази част на разпоредбата на чл. 415 от ГПК няма. Тоест новата процесуалноправна норма не предвижда нови процесуални последци за страната от извършеното от ЧСИ процесуално действие.
Що се отнася обаче за второто релевирано оплакване – настоящият съдебен състав го намира за основателно.
От установената по несъмнен начин фактология е видно, че в отрязъка от време, заключващ се между датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК от страна на банката-кредитор „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София – 13.07.2018г., до датата на активиране на нормата на чл. 415 ал. 1 от ГПК, налагаща указване на възможност за превръщане на заповедното производство в исково, е настъпил юридически факт – частно правоприемство по отношение на кредитора, постигнато посредством цесия на вземане, който не е взет предвид от заповедния съд по съответстващ на приложимите законови разпоредби и разясненията, дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, начин.
Заповедният съд е изпратил уведомление по чл. 415 ал. 1 от ГПК с препис от определението си от 25.11.19г. с указанията в тази насока, единствено на ОТП „Факторинг България“ ЕАД, гр. София, който е цесионер на вземането, но не и заявител в заповедното производство.
С цитираното ТР №4/14г., в т. 10, изрично се посочва, че „при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК.“
Вярно е, че е посочено и че „легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.“, но това може да стане отново единствено при условие, че цедентът е уведомен и при спазване на изискванията и реда на чл. 226 и чл. 222 от ГПК.
В мотивите към ТР е разяснено, че „в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК. По тези съображения искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента.“
Това означава, че указанията за цедента, в случая – заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, са задължителен елемент от процедурата по чл. 415 ал. 1 от ГПК и за успешното й приключване или с витализиране на исковия процес, или с прекратяване на заповедното производство и обезсилване на заповедта и изпълнителния лист, е необходимо те да са били дадени чрез изпращане на уведомление с препис от определението на съда.
След като в случая НзРС не е сторил това, то той е действал contra legem, частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена.
Обжалваният акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по чл. 415 от ГПК.
С оглед изхода на процеса на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноските за д.т. и юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 115 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 106 от 28.01.2020г. по ч.гр.д. № 1180/2018г. на НзРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Връща ч.гр.д. № 1180/2018г. на НзРС на районен съд – Нова Загора за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно горните мотиви.
ОСЪЖДА А.Д.П. да заплати на ОТП „Факторинг България“ ЕАД, гр. София направените разноски по делото в размер на 115 лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: