РЕШЕНИЕ №….
гр.
Д., 05.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание,
проведено на трети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане
гр. дело №3287 по описа за 2019г. на
ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „А.С.В.” ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес
на управление: гр.С.-**, бул. „П.Д.” №**, офис-сграда Л., ет.2, офис **
представлявана от изп. директори Н.Т.С.с ЕГН ********** и М.Д.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт И.Н. срещу К.Т.Д.,
ЕГН **********,***8. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.415 от ГПК, чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
установяване на вземанията, за които е издадена заповед №1281 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.07.2019г. по ч. гр. д. №2366 по описа на ДРС за 2019г., а именно: 1/ 9566.76
лева (девет хиляди петстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и шест
стотинки), представляваща дължима главница по договор за потребителски паричен
кредит за от 11.04.2016 г. (сключен между К.Т.Д. и „БНП П.П.Ф.”ЕАД, което на
16.01.2018 г. е прехвърлило своето вземане на заявителя), заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (02.07.2019
г.) до окончателното плащане. 2) 4642.31
лева (четири хиляди шестстотин
четиридесет и два лева и тридесет и една стотинки), представляваща договорна
лихва, по отношение на която на основание на чл.5 от договора е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 05.07.2017 г. 3) 2213.84 лева (две хиляди двеста и тринадесет лева и осемдесет и
четири стотинки), представляваща обезщетение
за забава за периода от 06.07.2017 г. до 02.07.2019 г. 3) 378.46 лева (триста седемдесет и осем
лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща направените
съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №2366/2019 г. по описа на
ДРС.
При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 9566.76 лв.-главница от неплатени месечни вноски с падежни дати от 05.06.2017г. до 05.05.2026г., сумата от 4642.31 лв.- договорна лихва за периода от 05.06.2017г. до 05.05.2026г. и 2454.97 лв. - обезщетение за забава, дължима за периода от 06.07.2017г. - 12.09.2019г.
Претендират се разноските.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, като навежда твърдения за недопустимост на исковете, защото ищецът не бил активно легитимиран да ги предяви. Следвало е кредиторът „БНП П.П.Ф.” ЕАД /по договора за потребителски кредит, сключен на 11.04.2016г. между ответника и „БНП П.П.Ф.” ЕАД/ да уведоми длъжника за извършената цесия, а не това да се прави с подаването на настоящата искова молба и така да се заобикаля закона, в частност чл.99 от ЗЗД. С оглед горното, К.Д. настоява съдът да прекрати делото на осн. чл.130 от ГПК.
Отделно от изложеното, ако съдът приеме, че исковете са допустими и бъдат разгледани, ответникът оспорва по основание и размер вземанията на ищеца и моли за отхвърлянето им. Претендира сторените съдебни разноски.
Исковете са предявени след успешно проведено производство по чл.410 от ГПК и връчена заповед за изпълнение лично на длъжника на 15.07.2019г. и подадено от него възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, след което е последвало указание на съда по чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК до заявителя да предяви искове за установяване на вземането си срещу К.Т. в 1-месечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Като процесуално допустими, същите подлежат на разглеждане в открито съдебно заседание.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща процесуален представител. Поддържа исковата молба и моли за уважаването ѝ с писмена молба по делото вх. №260671/21.08.2020 г. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, чрез упълномощения адвокат в открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите, респ. за частично уважаване.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и сл. от ЗЗД.
По
заявление на „А.С.В.” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против К.Т.Д. за исковите суми
по ч.гр.дело №2366/2019г. по описа на Районен съд – Д., приложено към
настоящото дело. Длъжникът е подал своевременно възражение срещу заповедта. С
разпореждане на съда от 30.07.2019 г., на заявителят е указано да предяви иск
за установяване на вземанията си против К.Т., на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК. Изложеното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на
предявения установителен иск, като същият е допустим, като подаден в законовия
месечен срок от съобщаване на съдебното разпореждане.
Приети
като доказателства по делото са Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта №***/11.04.2016г., ведно с условията при които е сключен, между “БНП П.П.Ф.” ЕАД
и К.Т.Д. /л.7-12/., от съдържанието, на които се установява, че страните са
постигнали съгласие за предоставяне на потребителски кредит на ответника в
размер на сумата от 10 000 лева, който се усвоява като наличност по банкова
сметка, ***. Ответникът се е задължил да изплати кредита на 120 броя равни
погасителни вноски, всяка в размер на 131.59 лева, в периода от 05.06.2016 г. –
05.03.2026 г. и съгласно инкорпориран в договора погасителен план. Според договореностите
на страните, общият размер на задълженията за ответника по договора възлиза на
сумата от 15790.80 лева, в която са включени отпуснатия кредит от 10 000
лева, такса ангажимент от 200 лева, договорна лихва в размер на 9.74 % и
годишен процент на разходите от 10.71 %. С клаузата на т. 5 от условията по
договора е предвидено настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на
цялото задължение, в случай че кредитополучателят не е заплатил две или повече
месечни вноски, като кредитодателят не е задължен да уведомява
кредитополучателя за това обстоятелство.
Представен е Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 27.07.2017 г., сключен
между “БНП П.П.Ф.” ЕАД и „А.С.В.” ЕАД /л.13-19/ и Приложение № **/16.01.2018г. /л.20/, от съдържанието на които,
става ясно, че вземането на “БНП П.П.Ф.” ЕАД към ответника К.Т. по договора за
потребителски паричен кредит от 11.04.2016г. е било прехвърлено „А.С.В.” ЕАД.
Приложени са и пълномощни, по силата на които “БНП П.П.Ф.” ЕАД е упълномощило „А.С.В.”
ЕАД /л.24, л.26//, с правото да уведоми длъжниците по цедираните, съгласно
договорите от 27.07.2017 г. вземания,
както и за уведомлението чрез„АСВ“ ООД до длъжника К.Т. /л.28-29/, ведно с
обратна разписка, от която е видно, че пратката не е била потърсена от
получателя, т.е. уведомленията за цедиране на процесните вземания не са
достигнали до ответника преди образуване на настоящото производство.
От приетото по делото
и неоспорено заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза /л.147-164/,
се установява, че след сключване на процесния договор за кредит от 11.04.2016
г. от страна на първоначалния кредитор - “БНП П.П.Ф.” ЕАД на ответника е
отпуснат кредит в размер от 10 000 лева, като по сметката му са внесени 9800
лв. /такса ангажимент в размер на 200 лв. е приспадната/. Експертът е дал
заключение за задълженията в три варианта, като в първи вариант размерът на
задълженията по процесния договор възлизат на: 9439.17 – главница; 4733.90 лева
– договорна лихва за периода от 05.06.2017г. /падеж на последна вноска/ до 05.05.2026г. /дата на последна падежирала
вноска към подаване на заявлението/ и лихва за забава 345.63 за периода 06.07.2017
г. – 02.07.2019 г. Във втори вариант главницата е 1516.02 лв., договорна лихва
– 1735.08 лв. за периода от 05.06.2017г. до 05.06.2019г. /дата на последна
падежирала вноска/ и в трети вариант, главницата е 7923.15 лв., 29998.82 лв. –
договорна лихва за периода от 05.07.2019г. /първа падежирала вноска след
подаване на заявлението/ до 05.05.2026г. /дата на последна вноска/.
Съдът кредитира
заключението по ССчЕ като обективно и пълно, неоспорено от страните.
По делото е
представено заключение по СГЕ /л.134-136/, от което се установява, че
подпписите, положени в договора за потребителски паричен кредит от 11.04.2016г.
и погасителния план са на ответника К.Д..
Съдът кредитира
заключението на вещото лице по СГЕ като обективно, компетентно и неоспорено от
страните.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
От обсъдените по-горе
писмени доказателства, се установява, че между ищеца, в качеството на цесионер
и “БНП П.П.Ф.” ЕАД, в качеството на цедент, е сключен валиден рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. и приложение № 1/16.01.2018
г., с които е прехвърлено вземането на цедента към ответника по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №**/11.04.2016г.
С цесията кредиторът
прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и
вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие
между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение
на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор
- чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност
за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно
изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор
няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника,
като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, представителната власт
възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според
волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно, по силата на принципа за
свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване
на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал.3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното
в чл. 99, ал.4 от ЗЗД, задължение
на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на
такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че
ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма
твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на
различно от цесионера-ищец лице. Не на последно място, в производството по чл.
410 от ГПК, при установяване на частното правоприемство в лицето на заявителя,
не е необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК/, а
единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на общо основание може да
бъде сторено и с исковата молба, вкл. да се извърши и чрез назначен на ответника
особен представител. В този смисъл, неоснователни се явяват възраженията на процесуалния
представител на ответника за ненадлежно уведомяване на длъжника за сключените
договори за цесия.
Безспорно е между
страните, че цедираното вземане, произтича от сключен при условията на Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта от 11.04.2016 г., ведно с условията при които е сключен между ответника и
“БНП П.П.Ф.” ЕАД, по силата на който за заемодателя е възникнало задължението
да предостави на заемополучателя кредит в размер на 10 000 лева по посочена от
длъжника банкова сметка.
***станови, че сумата
по кредита е усвоена от ответника, поради което и за същия е възникнало
задължение да погаси задълженията, съгласно разписания в договора погасителен
план. Вещото лице е установило още, че ответникът е извършил плащания по
кредита в общ размер от 1617.73 лева към датата на заключението, като
последното плащане е било на 16.07.2017г. /таблица 2/.
Съгласно чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски и последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Разпоредбата на т.12 допълва, че планът следва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи, като с чл. 22 от същия закон е предвидено, че ако
горното изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В настоящия случай не
се доказа наличието на изготвен погасителен план към процесния договор за
кредит, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо - допълнителните разходи, което според настоящия съдебен състав
представлява достатъчно основание да се приеме, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Следва да се отбележи, че договорът
не съдържа дори капитализирано цифрово изражение на дължимите по него договорни
лихви и разходи, а единствено процентно изражение на тяхната стойност, като
общият размер на задължението на ответника е посочен без да могат да се
установят включените по стойност компоненти в него. Тези съществени елементи от
договора се установиха в хода на процеса едва с приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на изложеното е безпредметно да се
изследва дали е налице твърдяната от ответната страна недействителност на
отделни клаузи на договора.
Предвид така
установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 от ЗПК, ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Поради установеното от
експертното заключение по делото плащане от ответника по договора на суми в общ
размер от 1617.73 лева, то следва да се
приеме, че с тази сума е погасено част от задължението за главница от 10 000
лева, съответно неплатена към 02.07.2019 г. е останала главница в размер на 8382.27
лева.
Предвид изложеното,
искът за установяване съществуването на задължение от 9566.76 лева - главница
се явява частично основателен и следва да бъде уважен до размера от 8382.27
лева, ведно с исканата законна лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 02.07.2018 г. до окончателното
изплащане. Над размера от 8382.27 лева до претендирания размер от 9566.76 лева
претенцията е неоснователна и искът следва да се отхвърли, както и исковете за
договорна лихва в размер на 4642.31 лева за периода от 05.06.2017г. до
05.05.2026г. и обезщетение за забава в размер на 2213.84 лв. за периода от 06.07.2017г.
до 02.07.2018г. /датата на депозиране на
заявлението/.
На ищеца следва да
бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от претенциите и
представените доказателства за извършването им в размер на 62.85 лева по
настоящото дело /вкл. юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, определено от
съда, съобразно чл.78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25,
ал. 2 от НЗПП/ и 192.93 лева - по заповедното производство по ч. гр. д.
№2366/2019г. - ДРС.
На ответника на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК му се следват съдебни разноски в размер на 413.42 лв.
/представен списък по чл.80 от ГПК на л.166/.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Т.Д., ЕГН **********,*** дължи на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК **, „А.С.В.” ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес
на управление: гр.С.-**, бул. „П.Д.” №**, офис-сграда Л., ет.**, офис **,
представлявана от изп. директори Н.Т.С.и М.Д.Д., следната сума: сумата от 8382.27
лв. /осем хиляди триста осемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки/ -
главница по сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД – кредитор и ответника –
кредитополучател, Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №**/11.04.2016г., вземанията по който са
прехвърлени, съгласно Приложение №**/16.01.2018г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 27.07.2017 г., на „А.С.В.” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2018 г. до
окончателното ѝ погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за горницата над 8382.27 лева до целия търсен размер от 9566.76
лева, както и претенциите за 4642.31
лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2017 г. до 05.05.2026
г., по отношение на която на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост от дата 05.07.2017 г. и 2213.84 лева – обезщетение за забава за периода от 06.07.2017 г. до
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №1281/05.07.2019 г. по ч.гр.д.
№2366/2019 г. по описа на РС –Д., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
К.Т.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „А.С.В.”
ЕАД, ЕИК **, сумата от 62.85
лв. /шестдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени
съдебни разноски по настоящото дело и сумата от 192.93лв. /сто деветдесте и два лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща направени разноски по ч.гр.д. №2366/2019 г. по описа на РС – Д.,
съобразно изхода от спора.
ОСЪЖДА „А.С.В.” ЕАД с ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр.С.-**, бул. „П.Д.” №**, офис-сграда Л., ет.**, офис **,
представлявана от изп. директори Н.Т.С.и М.Д.Д. да заплати на К.Т.Д., ЕГН **********,***8 сумата от 413.42 лв. /четиристотин и тринадесет
лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
направени съдебни разноски по настоящото дело, съобразно изхода от спора.
Решението подлежи на обжалване пред Д.
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: