№ 101
гр. Благоевград, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело №
20231200900113 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба, депозирана от В. ЕООД,
ЕИК ..., с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 630, ал.1
от ТЗ, във вр. с чл. 625, вр. с чл. 629, ал. 1 от ТЗ.
Молителят твърди, чес Акт за установяване на публично
държавно вземане от 22.04.2021 г., издаден от ДФ „З.“ на дружеството
е определено парично задължение в размер на 259 012, 60 лева,
наложена финансова корекция по т.8.1 от Договор № 01/312/01406 от
11.11.2021 г. по мярка 312 – „Подкрепа за създаване и развитие на
селските райони за 2007- 2013 г.
Дружеството сочи, че не осъществява дейност от м. април, 2011
г., както и че по горепосочения акт за установяване на публично
държавно вземане не са извършени плащания, тъй като не разполагат
със средства за погасяване на задълженията по него, че не притежават
движимо и недвижимо имущество, както и че до датата на депозиране
на исковата молба не са съставяни ГФО и баланси, тъй като е
съществувало такова задължение спрямо него.
1
Сочи, че не е в състояние да изпълнява своите изискуеми
задължения към държавата, тъй като е в неплатежоспособност.
В производството са приети писмени доказателства и
заключението на съдебно - счетоводна експертиза за финансовото
състояние на дружеството.
В откритото с.з. на 11.07.2023г. с изрично протоколно
определение съдът е указал на длъжника и неговите кредитори, че
следва в двуседмичен срок, считано от обявяването на определението
в книгата по чл. 634в, ал.1 от ТЗ, да предплатят разноски за
производството по несъстоятелност, в размер на 2000 лева. Заедно с
това е разяснил на кредиторите на дружеството и на молителя, какви
са последиците при невнасянето на тези първоначални разноски, както
и предпоставките при които спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от 1 година.
Горното определение е вписано в нарочната книга по чл. 634в, ал.1 от
ТЗ на 11.07.2023г.
След анализ на доказателствата, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
Видно е от приложения към молбата за образуване на
настоящото производство Списък на кредиторите на дружеството, че
негов кредитор е само ДФ“З.“ – Разплащателна агенция, като
размерът на задължението 259 012,60лв. Същото се основава на
АУПДВ изх. №01-2600/262#17 от 22.04.2021г.
От писмо с изх. №111600-12281 от 20.06.2023г. на началник на
сектор "ПП" към ОД на МВР Благоевград се установява, че на името
на молителя няма регистрирани ППС.
По служебно поисканата справка от АВ - Имотен регистър е
предоставена информация от Служба по вписванията гр. Г., че за
периода от 2002г. до 12.06.2023г. по персонална партида на В. ЕООД
има извършени вписвания, отбелязвания и заличавания на актове,
2
касаещи недвижими имоти, находящи се на територията на цялата
страна. От нея се установява, че дружеството е придобило и
отчуждило недвижими имоти – жилищна сграда и поземлен имот.
Видно е от Разпореждане за прекратяване на производство по
принудително изпълнение по чл. 225 от ДОПК, че е било образувано
такова в ТД на НАП София, офис Благоевград и след изчерпване на
всички способи по събиране и обезпечаване на дълга, изп. дело е
прекратено, поради несъбираемост.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се
установява, че задълженията на дружеството към момента на
изготвяне на експертизата са в размер на 259 012, 60 лева,
представляващи наложена финансова корекция по Договор №
01/312/01406 от 11.11.2021 г. по мярка 312 – „Подкрепа за създаване и
развитие на селските райони за 2007- 2013 г.“.
Констатирано е, че последният публикуван ГФО е за
финансовата 2017г., а в ТР са публикувани декларации по чл. 38, ал.9,
т.2 от ЗСч. , че дружеството не е осъществявало дейност през
отчетните 2018г. и 2019г.
За 2017г. в ГДД по чл. 92 от ЗКПО молителят е отчел счетоводна
загуба в размер на 1 778, 14лв. Вещото лице е установило, че за
периода 2020г. – 2022г. не са подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО и
дружеството няма изискуеми данъчни и осигурителни задължения,
събирани от НАП.
Показателите за ликвидност са 4, а именно коефициент на обща
ликвидност, коефициент на бърза ликвидност, коефициент на
незабавна ликвидност, коефициент на абсолютна. Относно
показателите за ликвидност на дружеството експертът е установил
следното :
Коефициентът на обща ликвидност за целия наблюдаван период
- от 01.01.2018г. до 31.05.2023г. са с нулеви стойности, което
3
означава, че дружеството не е в състояние да погасява краткосрочните
си задължения с всички налични краткотрайни активи.
Коефициентите на бърза ликвидност в наблюдавания период
имат същите стойности, както коефициентите на обща ликвидност,
тъй като дружеството в нито една от годините не притежава
материални запаси.
Коефициентите на незабавна ликвидност имат нулеви стойности
в периода от 01.01.2018г. до 31.12.2020г. Към 31.12.2021г. имат
стойност от 0,012; към 31.12.2022г. - също от 0,012 и към 31.05.2023г.
- за 0,004. Това означава, че към 31.12.2021г. и към 31.12.2022г.
дружеството може да погаси задълженията към кредиторите си с
наличните финансови средства едва за 1,2 %, а през 2023 г - за 0,4 %.
Коефициентите на абсолютна ликвидност имат същите
стойности, както коефициентите на незабавна ликвидност, тъй като
финансовите средства на дружеството се състоят само от парични
средства.
Експертът е установил, че коефициентът на финансова
автономност (платежоспособност) има следните стойности:
За периода от 31.12.2018г. до 31.12.2020г. са нулеви величини.
Към 31.12.2021г. и към 31.12.2022г. имат стойности от минус 0,988, а
към 31.05.2023г. от минус 0,992. Вещото лице пояснява, че в случаите,
когато коефициентът на финансова автономност е под единица, е
налице превишение на задълженията спрямо собствения капитал, т.е.
съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с
имуществото на предприятието и обратно, когато този коефициент е
над единица, показва степента на финансова независимост от
ползването на чужди средства. Нормата за този показател е над 1-ца.
Според вещото лице, коефициентът на задлъжнялост на
молителя има следните стойности:
За периода от 31.12.2018г. до 31.12.2020г. са нулеви величини.
4
Към 31.12.2021г. и към 31.12.2022г. имат стойности от минус 1,012, а
към 31.05.2023г. от минус 1,008. Отрицателните стойности на този
показател означават не само, че задълженията превишават собствения
капитал и не са обезпечени с имущество, но и че дружеството е
декапитализирано и изцяло зависимо от кредиторите.
За нетният оборотен капитал, който представлява разлика между
стойностите само на краткотрайните активи и на краткосрочните
задължения, вещото лице сочи, че има следните стойности:
За периода от 31.12.2018г. до 31.12.2020г. са положителни
величини - в размер на 3 хил.лева, тъй като дружеството няма
осчетоводени задължения. Към 31.12.2021г. и към 31.12.2022г. имат
стойности от 256 хил.лева, а към 31.05.2023г. от минус 258 хил.лева,
което означава, че краткотрайните активи на дружеството са повече от
краткосрочните му задължения с посочените стойности.
Въз основа на изложеното вещото лице прави извод, че
дружеството е декапитализирано и свръхзадължено по смисъла на
чл.742 от ТЗ. За всички наблюдавани години то не е в състояние да
погасява краткосрочните си задължения с всички налични
краткотрайни активи. Заедно с това дружеството в нито една от
годините не притежава материални запаси и дълготрайни активи.
Същото не притежава и вземания от свои контрагенти.
Въз основа на изложеното, Благоевградският окръжен съд
приема следните правни изводи :
Разглежданият иск е с правно основание чл. 629 във вр. с чл. 625
и чл. 608 от ТЗ.
Състоянието на неплатежоспособността се преценява от съда
към момента, в който той формира своето решение, и то въз основа на
анализ на събраните по делото доказателства за цялостния финансов
статус на търговеца, тъй като неплатежоспособността е обективно
икономическо състояние на един правен субект, като към този момент
5
следва да са налице всички определени от ТЗ характеристики на
неплатежоспособността – търговеца да не е в състояние да се
разплаща с кредиторите си по изискуеми и дължими парични
задължения, като неизпълнението да се дължи на трайна и обективна
невъзможност за изпълнение, а не да касае временно затруднение на
длъжника, което същият да може да преодолее.
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да
са налице при условията на кумулативност, предпоставките на
сложния фактически състав, установен с разпоредбите на чл. 608, чл.
625, ал.1 и чл. 631 или 632, съответно на чл. 742 от ТЗ.
От констатациите и изводите на съдебно - икономическата
експертиза се установи, че дружеството молител е декапитализирано и
свръхзадължено по смисъла на чл.742 от ТЗ, тъй като няма
имущество, с което да покрие паричните си задължения и това
състояние е трайно, защото не е променено за целия период от
01.01.2018г. до датата на предявяване на молбата по настоящото дело.
Съдебният състав възприема изцяло извода на експертизата, че
затрудненията на В. ЕООД не са с временен, а са с постоянен
характер, тъй като не просто е налице неизплатено от негова страна
изискуемо и ликвидно парично задължение към кредитор по публично
задължение, а е налице невъзможност същото да бъдат заплатено, по
следните причини:
Нито един от изследваните общо осем показатели за
финансовото състояние на длъжника не само не са в нормални
граници за целия проверяван период, но дори са нулеви или с
отрицателни стойности.
Заедно с това към датата на подаване на молбата за ОПН нетният
оборотен капитал е отрицателна величина, а именно в размер на
минус 258 000лв.
Дружеството не притежава активи във вид на дълготрайни или
6
бързоликвидни краткотрайни активи, а в касата на дружеството
разполага единствено с 1030лв.
Експертизата е категорична, че състоянето на дружеството е
лошо.
Настоящият състав приема, че е доказана предпоставката за
уважаване на иска по чл. 608, ал.1 от ТЗ. Дружеството молител е
неплатежоспособно, тъй като не е в състояние да изпълнява своите
изискуеми задължения към своя кредитор. Както е обосновал
експертът в заключението си, задължението на дружеството е обявено
за несъбираемо, а образуваното ИД от страна на ТД на НАП София е
прекратено.
Извод за неплатежоспособността на ищцовото дружество следва
и от факта, че не е оборена презумпцията на чл. 608, ал.2 от ТЗ. Заедно
с това, законният му представител не оспорва, че същото е в тежко
финансово състояние.
Съгласно трайно установената съдебна практика, началната дата
на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено
задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на
неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 ТЗ, т.е. според
обективното си финансово състояние, преценено с оглед
коефициентите за ликвидност и финансова автономност, длъжникът
да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения.
Посоченият негативен фактически състав, в своята съвкупност следва
да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на
търговеца. При определяне на началната дата на неплатежоспособност
съдът изследва всички задължения на търговеца, а не само тези на
представените в производството кредитори.
Относно началната дата на неплатежоспособност съдът
съобрази, че лошите показатели на КОЛ(под 1 - ца) са за всички
години от 2018г. до 2023г. включително. Изложеният факт, преценен
съвкупно с факта, че и останалите коефициенти са под приетия
7
норматив през този период показва, че дружеството не разполага с
достатъчно краткотрайни активи за покриване на краткосрочните си
задължения. Ето защо, се налага извод, че молителят е в тежко
финансово състояние и в пълна зависимост от кредитора си.
Началната дата на неплатежоспособност обаче, държи сметка и
за факта на спиране на плащанията на дружеството към кредиторите
му. От доказателствата по делото се установи, че последното плащане
към доставчици по търговски сделки е извършено на 31.08.2017г.
Независимо от изложеното съдът не приема това плащане за начална
дата на неплатежоспособност на В. ЕООД, а датата на възникване на
задължението му по АУПДВ от 22.04.2021г. на ДФ“З.“, защото към
този момент то не извършило плащане на изискуемо задължение, а
преди това липсват данни да е имало такова задължение към същия
или към друг кредитор.
При така изложените съображения, са налице кумулативните
основания в разпоредбата на чл. 632, ал.1 от ТЗ – имуществото на
длъжника не е достатъчно за покриване дори на първоначалните
разноски по несъстоятелността, като дружеството молител е изцяло
декапитализирано. Ето защо В. ЕООД следва да бъде обявено в
несъстоятелност.
Законът е отчел, че при условията на невъзможност да бъдат
заплатени с наличните средства на длъжника дори първоначалните
разноски в производството по несъстоятелност, продължаването на
дейността на предприятието на длъжника би увредило масата на
несъстоятелността. Ето защо съдът следва не само да обяви длъжника
в несъстоятелност, но и да прекрати дейността му, едновременно с
решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Съдът към настоящия момент не е предприел действия за
допускане на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а,
ал. 1 от ТЗ, тъй като е счел, че не съществува опасност от разпиляване
на длъжниково имущество и необходимост от спешни мерки за
8
неговото запазване и охраняване. При постановяване на решение по
реда на чл. 632, ал.1 от ТЗ, съдът при откриване на производство по
несъстоятелност и обявяване на длъжника в несъстоятелност е длъжен
да допусне обезпечение с оглед избягване разпиляването на
имуществото на длъжника и да охрани масата по несъстоятелността.
Макар да не се установи от заключението на експерта Т. в
изготвената от нея СИЕ наличието на имущество или други активи,
съдът следва да вземе мерки за запазване на масата на
несъстоятелността, доколкото следва да бъдат изпълнени целите на
производството като универсален изпълнителен способ за
удовлетворяване правата на всички кредитори на длъжника. Ето защо
съдът счита, че следва на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ да бъде
наложена обезпечителна мярка - ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху
имуществото на В. ЕООД, тъй като имущество или други активи
могат да постъпят в дружеството и в хода на производството по
несъстоятелност.
Заедно с изложеното, съдът счита, че следва да се спре
настоящото производство по несъстоятелност, тъй като не са
изпълнени указанията му за предплащане на разноски, дадени в с.з. на
11.07.2023г. Същевременно е нужно да се укажат възможностите за
възобновяване по чл.632, ал.2 ТЗ и последиците по чл.632, ал.4 ТЗ, ако
не се поиска възобновяване.
При тази хипотеза временен синдик не се назначава, именно
поради липсата на средства за плащане на възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, молителят следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 250лв. по сметката на
Благоевградския окръжен съд.
По изложените съображения и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ
във връзка с чл. 608 от ТЗ, чл. 742 и чл. 629б от същия закон,
Благоевградският окръжен съд
9
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на В. ЕООД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: с. И. 2929, община Х.,
Благоевградска област, представлявано от управителя П.Г.Ч..
ОПРЕДЕЛЯ 22.04.2021г. за начална дата на
неплатежоспособността на В. ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: с. И. 2929, община Х., Благоевградска област,
представлявано от управителя П.Г.Ч..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на
основание чл.632, ал. 1 от ТЗ, за В. ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: с. И. 2929, община Х., Благоевградска област,
представлявано от управителя П.Г.Ч..
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника В. ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: с. И. 2929, община Х.,
Благоевградска област, представлявано от управителя П.Г.Ч., на
основание чл. 632, ал.1 от ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка "в
несъстоятелност" към наименованието на дружеството.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието
на длъжника В. ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: с.
И. 2929, община Х., Благоевградска област, представлявано от
управителя П.Г.Ч..
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху
имуществото на В. ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: с. И. 2929, община Х., Благоевградска област,
представлявано от управителя П.Г.Ч..
СПИРА производството по несъстоятелността.
УКАЗВА на осн. чл.632, ал.2 ТЗ, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от
10
вписване на решението, ако се установи, че е налице достатъчно
имущество или ако бъде депозирана необходимата сума - 2000 лв. за
предплащане на началните разноски.
УКАЗВА на осн. чл.632, ал.4 ТЗ, че ако в едногодишния срок не
бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от Търговския регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В. ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: с. И. 2929, община Х.,
Благоевградска област, представлявано от управителя П.Г.Ч., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд Благоевград, сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) държавна
такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок, от
вписването му в Търговския регистър, пред Апелативен съд гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър и регистъра на
ЮЛНЦ, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ, във вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се
води при ОС Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
11