Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 3
725 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 51 937, 20 лв.
В исковата молба на Д.П.Т. се
твърди, че на 06.10.2015 г., около 14.00 часа, в гр. София е настъпило ПТП
между лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *******, управляван от Р.М.М.,
от което пострадала ищцата като пешеходец. Твърди се, че водачът на лекия
автомобил движейки се към бул. „С.“ в района на № 87 спрял и започнал да
извършва маневра движение на „заден ход“ като нарушил правилата за движение по
пътищата и реализирал ПТП с пешеходката - ищца. Твърди се, че същата получила –
тройно глезенно счупване вдясно, с непълно изкълчване на дясната талокрурална
/глезенна/ става, охлузвания по цялото тяло. Била откарана от водача на лекия
автомобил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където била хоспитализирана и й било
извършено оперативно наместване на костно счупване и на непълно изкълчване на
става и метална костна синтеза с плака и винтове. Болничният престой продължил
6 дни, през което време ищцата била напълно неподвижна, не могла да се движи и
обслужва сама, приемала обезболяващи. Впоследствие била транспортирана до гр.
Велико Търново, където живеела, което й създало допълнителен дискомфорт.
Наложило се домашно лечение като за нея се грижила майка й, възрастна жена на
84 години. На 23.11.2015 г. била приета в МОБАЛ „д-р С.Ч.“ АД – Велико Търново,
където й бил отстранен един от поставените винтове. След последващ тримесечен
престой вкъщи, ищцата започнала рехабилитация. Твърди се в исковата молба, че
целият престой в къщи довел до изпадането й в силна депресия, била безпомощна,
без възможност да води нормален социален и професионален живот. На 14.06.2016
г. ищцата ищцата постъпила в УМБАЛ „д-р Георги Странски“ в гр. Плевен, където й
била извършена трета оперативна намеса за „екстракция на остеосинтезни
средства“, след което се прибрала вкъщи за продължаване на домашното си
лечение. Твърди се, че търпяла болки,
страдания и ограничения, извършила и имуществени разходи по повод на лечението
си.
Твърди се, че ответникът на 17.09.2016 г. превел на ищцата сумата от
21 357, 57 лв. обезщетение, от които 20 000 лв. за претърпените
неимуществени вреди и сумата от 1 357, 57 лв. – за имуществените такива.
Твърди се, че изплатеното обезщетение за неимуществени вреди е недостатъчно да
репарира в пълен обем претърпените от нея болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Фолксваген Поло”, да й заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, частична претенция, при пълен заявен размер от 90 000
лв. и сумата от 1937, 20 лв. – лихва за забава върху платената извънсъдебно
главница за неимуществени вреди от 20 000 лв. за периода 06.10.2015 г. до
17.09.2016 г. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък
по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „А.“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Страните са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
В открито съдебно заседание исковете се поддържат от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество
се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Д..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К 838 от СДВР – отдел „ПП“,
от който се установява, че на 06.10.2015 г., около 14.00 часа, в гр. София, на
ул. „Ц.С.“ в района на № **е осъществено ПТП между лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № *******, управляван от Р.М.М. и Д.П.Т., като пешеходец, от което
е пострадала пешеходката с работна диагноза – фрактура на десен глезен. Като
причини за ПТП е посочено, че лекия автомобил е извършвал маневра „движение на
заден ход“ и участва в ПТП с намиращия се на пътното платно пешеходец.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновало извод, че преди
настъпване на произшествието скоростта на движение на лекия автомобил е била 5
км/ч като инициалния контакт е бил в задна дясна част за автомобила. Посочено
е, че пешеходката преди удара е преминала през цялата широчина на автомобила
/1,65 м/, което разстояние е изминато за 1,56 секунди, а в това време
автомобилът се е намирал на 2,17 м. Обоснован е извод, че водачът е имал
техническата възможност да възприеме пешеходеца в лявото огледало за обратно
виждане, след преминаване на пешеходеца левият габарит на автомобила, водачът е
имал техническата възможност да възприеме пешеходеца в средното огледало за
обратно виждане. Обоснован е извод, че няма данни за технически причини за
настъпване на произшествието, както и извод, че водачът на лекия автомобил е
имал техническата възможност да възприеме пешеходеца, да пропусне преминаването
му, след което да извърши предприетата маневра. Обоснован е извод, че опасната
зона за спиране при скоростта, с която е извършвана маневрата е 1,53 метра,
което е мотивирало вещото лице да обоснове извод за техническа предотвратимост
на удара. Обоснован е и извод, че към момента на удара, пешеходецът се е
намирал в „мъртвата зона“ за видимост от водача. Обоснован е и извод за техническа възможност
у пешеходеца да възприеме лекия автомобил, извършващ маневра за движение на
заден ход.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Р.М.Д.. В заключението на същото вещото лице е обосновало извод, че ищцата
Д.П.Т. е получила триглезенно счупване в областта на десен глезен и непълно изкълчване
на дясна глезенна става, които увреждания са в причинна връзка с процесното
ПТП. Вещото лице е мотивирало извод за проведено комплексно лечение в болнични
и домашно-амбулаторни условия и извършени три хирургически интервенции.
Посочено е, че лечебният процес е продължил около 1 година като понастоящем
ищцата се движи самостоятелно, оплаква се от оток в областта на десен глезен и
ходило, ограничение при повдигане на дясното стъпало при качване и слизане по
стълби, болезненост в областта на счупването при натоварване и промени във
времето като е посочено, че за в бъдеще ищцата е необходимо да извършва
периодично физиолечение, балнеолечение с оглед намаляване на оплакванията.
В съдебно заседание на 05.02.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Р.И.А., В.В.М.и Р.М.М..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./
установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» по отношение лек
автомобил «Фолксваген Поло» с рег. № *******.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Установено по делото, от заключението на САТЕ и констатациите в констативния протокол за ПТП е обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението на
водача на лек автомобил «Фолксваген Поло», изразяващи се в предприетите от него
действия по управление на автомобила в нарушение на правилата за движение – маневра
на заден ход, без да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднение за другите участници в движението, което е нарушение на нормата на чл. 40 ал.1 от ЗДвП. Дори, ищцата в момента на пресичане да е попаднала в т.нар.
"мъртва зона" за видимост, за което
е обоснован извод и в заключението на САТЕ, водачът е бил длъжен, след като няма техническа
възможност да наблюдава
пътя зад превозното средство, да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности преди да предприеме тази маневра по
арг. на чл. 40 ал.2 от ЗДвП.
При проведено насрещно доказване ответното дружество е
заявило възражение за съпричиняване. При наличните по делото доказателства
настоящият съдебен състав не може да обоснове извод, че с поведението си ищцата
е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Понесените от ищцата неимуществените вреди се установяват от заключението
на СМЕ респ. показанията на свидетеля М..
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й травматични увреждания и създаден дискомфорт представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалата, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпяла болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца, интензитетът на нейното страдание с оглед понесените от същата
травматични увреждания, периодът, в който същите са търпени, продължителният
възстановителен период / 1 година/, претърпените три хирургически интервенции, остатъчните
неблагоприятни явления – оток на десен глезен, ограничено движение на десния
долен крайник, болезненост при промяна на времето и при претоварване респ.
нуждата от периодична балнео- и физиотерапия, следва да бъде взето предвид и платеното извънсъдебно обезщетение в рамките
на 20 000 лв. справедливо би било да се присъди сума от 50 000 лв. т.е.
заявеният частичен иск следва да се уважи изцяло.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г.
по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО по реда на чл. 290 от ГПК, решение
N:605 от 06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/. С оглед
диспозитивното начало в процеса доколкото същата се претендира, считано от
30.06.2016 г. настоящият съдебен състав намира, че следва да я присъди от посочената
в исковата молба дата.
По отношение на заявения иск по реда на чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху платената по извънсъдебен ред главница настоящият
съдебен състав намира претенцията за основателна с оглед изложените по-горе
съображения, че същата се дължи от датата на деликта. Страните не спорят, че
главницата е платена на 17.09.2016 г. като за процесния по делото период
06.10.2015 г. до 17.09.2016 г. върху размера на същата и при съблюдаване на
нормата на чл. 162 от ГПК се следва обезщетение за забава в размер на 1937, 20
лв. т.е. и този иск като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК ищцата е заявила искане за
присъждане на разноски за платени ДТ, депозит за експертизи и адвокатско
възнаграждение. Налични по делото са доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 630 лв. /стр. 176/. Заявено по отношение на
същото е своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК. Минималният
размер на възнаграждението с оглед цената на заявените искове респ. уредбата по
Наредба 1/2004 г. възлиза на сумата от 2395, 60 лв. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, извършените по него процесуални действия настоящият
съдебен състав намира, че това е адекватният размер на адвокатското
възнаграждение, поради което заявеното възражение на ответника е основателно.
На ищцата на основание чл. 78 ал.1 от ГПК се следват разноски в размер на 4823,
60 лв., с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК и съблюдаване на заявеното
възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК.
Въз основа на изложените
съображения, СГС, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Д.П.Т., ЕГН **********,*** –
адв. С.Д. сумата от 50 000 /петдесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 06.10.2015 г. на ул. „Ц.С.“ в гр. София, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 06.10.2015 год. до
окончателното им изплащане, частична претенция, при пълен заявен размер от
90 000 лв., както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 1 937, 20 лв. – обезщетение за
забава за периода 06.10.2015 г. – 17.09.2016 г. върху платена извънсъдебно
главница от 20000 лв., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 4 823, 60 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: