№ 94
гр. Ихтиман, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно
наказателно дело № 20241840200078 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 9, ет. 1, представлявано от управителя *
против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП, вр. чл. 179,
ал. 3б ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй
като разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП не предвижда възможността за издаване
на електронен фиш, с който се налага имуществена санкция на основание чл.
179, ал. 3б ЗДвП. Навеждат се доводи за това, че
административнонаказателната отговорност е погасена по давност. По
същество се сочи, че в превозното средство, с което е допуснато нарушението
е имало монтирано бордово устройство, посредством което се е
осъществявало електронното събиране на дължимите такси за изминато
разстояние, а собственикът на процесното МПС – „* 2015“ ЕООД, ЕИК * е
имал сключен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД и „А1 България“
ЕАД за предоставяне на услуга за електронно събиране на таксите за
изминато разстояние, но поради недобро покритие на интернет сигнал/обхват
не са били получени данни за процесния сегмент от пътя данните от
бордовото устройство към „Интелигентни трафик системи“ АД.
1
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т. Ж.. В
допълнение към жалбата изтъква основания и за прилагане на чл. 28 ЗАНН,
доколкото към датата на нарушението чл. 189з ЗДвП не е бил действащ, а
също така чл. 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа и уредения там
принцип на пропорционалност на наложеното наказание спрямо тежестта на
нарушението.
Въззиваемата страна оспорва жалбата, като твърди, че нарушението е
установено чрез Електронната система за събиране на пътни такси и е
създаден доклад с приложени статични изображения. При преминаване през
контролно устройство бордовото устройство, което е било монтирано в
превозното средство не е предавало данни за пътуването, което представлява
нарушение, отчетено от системата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК,
приема за установено следното:
На 01.06.2020 г. в 16,16 часа с устройство № 10011, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, монтирано на път А-1, км 43+448 е бил заснет влекач с
рег. № *, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала
автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него е имало заплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, но платената
категория е била по-малка от измерената.
Впоследствие е установен ползвателя на автомобила, като на основание
чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП на „*“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2
ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата в пълен размер, тъй
като платената категория е била по-малка от измерената.
От представения по делото тристранен договор между „Интелигентни
трафик системи“ АД, „А1 България“ ЕАД и „* 2015“ ЕООД, както и от
представените договор за наем на МПС и договор за наем на полуремарке се
установява, че жалбоподателят е наел процесното МПС, но собственикът му
„* 2015“ ЕООД е възложил на Интелигентни трафик системи“ АД и „А1
България“ ЕАД електронното събиране на пътни такси на база изминато
разстояние.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Електронният фиш е издаден от териториално и материално
компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност
на издадения електронен фиш поради обстоятелството, че чл. 189ж, ал. 1
2
ЗДвП не предвижда подобна възможност. Вярно е, че цитираната разпоредба
препраща единствено към чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но при систематичното
тълкуване на чл. 189ж, ал. 7, вр. чл. 167а, ал. 4 ЗДвП се установява, че законът
не забранява за констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б ЗДвП да бъде
издаден електронен фиш.
В чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП изрично е регламентирано, че при
изпълнение на функциите си по този закон служителите на АПИ издават и
връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП.
Очевидно, макар и да е не съблюдавал стриктно изискванията на Закона за
нормативните актове, законодателят е регламентирал възможността за
ангажиране отговорността на правните субекти за извършени
административни нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, чрез издаване на
електронни фишове за налагане на имуществена санкция за нарушение по чл.
179, ал. 3-3в, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
Следва да се има предвид, че в производството по установяване и
наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по
чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1
ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл.
34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на наказателното постановление, а в
производството по установяване и наказване на нарушение чрез електронен
фиш не се съставя АУАН и не се издава НП.
За извършеното нарушение е предвидено административно наказание
имуществена санкция. Този вид административно наказание, налага при
преценката за изтичане на срока на давността да се приложи съответната
в НК, съобразно чл. 84 от ЗАНН, разпоредба, а именно чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК. Давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е три години /съгласно
редакцията на НК изм. с ДВ бр. 26 от 2010 г./. Касае се за обикновена давност
за наказателно преследване, която може да бъде прекъсвана или спирана. По
силата на чл. 81, ал. 1 от НК давността спира, когато започването или
продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на
някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно
разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
В конкретния случай давността за наказателно преследване е започнала
да тече от момента на извършване на нарушението – 01.06.2020 г. Именно от
таза дата започва да тече тригодишен давностен срок, който е изтекъл на
01.06.2023 г., като през този период не се събраха доказателства да са били
извършвани действия по спиране или прекъсване на давността. Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя едва на 31.01.2024 г (видно от приложената
3
към преписката разписка на л. 32 от делото). Следователно изтеклият срок е
по-голям от тригодишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т .5 от НК, вр. с чл. 11 от
ЗАНН, поради което е изтекла давността за наказателно преследване и е
налице основание за отмяна на оспорения електронен фиш само на това
основание.
Абсолютната давност в случая, съгласно чл. 81, ал. 3 НК е четири
години и половина и същата не е изтекла, но тя следва да се прилага, ако са
извършвани действия, които да спират или прекъсват обикновената
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, данни за каквито действия не
бяха установени по делото.
По същество съдът приема, че жалбата е основателна и на друго
основание, не само поради изтичането на обикновената преследвателска
давност.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
За движение на товарните превозни средства с обща допустима
максимална маса над 3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.
1 и 2 от Закона за пътищата е предвидено, че тол таксите се диференцират в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя
на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен
път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно
превозно средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото
разстояние, както и заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна
система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б от Закона за пътищата е
посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането дава
право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки.
От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на
4
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.
В случая от обективна страна се установи, че на 01.06.2020 г.
електронната система за събиране на пътните такси е засекла товарния
автомобил с рег. № *, който се е движел по АМ „Тракия“, района на км
43+448, който участък е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за
извършено нарушение, тъй като декларираната категория в тол декларацията
е камион над 12 тона и 2 оси, а ППС от нарушението е с 5 оси.
Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато
нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, тъй като не е била отчетена, съответно
заплатена дължимата тол такса в пълен размер за автомобила, ползван от
жалбоподателя, при преминаването му в района на АМ Тракия, то деянието
представлява маловажен случай.
За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че
предвидения в чл. 179, ал. 3б ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл.
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО).
Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за
държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да
бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз (съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която
предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
5
В българския закон - чл. 179, ал. 3а ЗДвП, санкцията е абсолютно
определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и
тежестта на нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави
разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или
плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от
заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични
характеристики и пр.
От справката, изискана от АПИ, приобщена по делото като писмено
доказателство се установява, че дължимата сума за конкретния сегмент,
където е установено нарушението, съобразно разликата в декларирания брой
оси, е в размер на 0,41 лв. Това сочи, че с деянието държавният бюджет е
ощетен в минимален размер. При това положение размерът на наказанието
надвишава многократно дължимата сума за конкретния сегмент. От всичко
изложено може да се направи извод, че конкретното деяние е с незначителна
степен на обществена опасност и налагането на предвидената във фиксиран
размер глоба би нарушило принципа за пропорционалност, установен в чл. 9а
от Директива 1999/62.
В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б
ЗДвП наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради
нарушение на изискването за пропорционалност. При нетранспониране в срок
на директива или при неправилното й транспониране се поражда директен
ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните текстове
на директивата.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 ЗАНН е посочено, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата
– то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на
чл. 35, ал. 3 НК, според който наказанието трябва да е съответно на
извършеното престъпление, т.е. по арг. от чл. 11 ЗАНН и административното
наказание, респ. имуществената санкция трябва да са да съобразени със
степента на засягане на обществените отношения от извършеното
административно нарушение.
В националната ни съдебна практика е изяснено, че спазването на
принципа за пропорционалност се осъществява чрез преценката по чл. 28
ЗАНН, който урежда процедурата при извършването на маловажни
административни нарушения. След като нарушението е извършено преди
влизането в сила на разпоредбата на чл. 189з. (нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г. , в
сила от 24.12.2021 г.), съгласно който за нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 ЗАНН, то по силата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, чл. 28 ЗАНН може
да бъде приложен като по-благоприятен за нарушителя закон.
6
В този смисъл, според настоящия състав, след като извършеното от
страна на жалбоподателя административно нарушение е маловажен случай,
то атакуваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и на това
основание, поради което и следва да бъде отменен.
При този изход на спора, право на разноски се поражда за
жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е
направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.
Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), с който на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал.
2, т. 3 ЗДвП на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
ул. „*“ № 9, ет. 1, представлявано от управителя *, е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), БУЛСТАТ *, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Македония № 3,
представлявано от * - председател, да заплати на „*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 9, ет. 1, представлявано от
управителя *, сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща
сторените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл.
63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7