РЕШЕНИЕ
№ 927
гр. Перник, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20251720100923 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по подадена от З. А. Л. искова молба и
уточняващи такива от 17.03.25 г., 26.03.25 г. и 02.04.25 г. против Л. И. Н., с която е предявен
иск с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341, ал. 1 ГПК за делба на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******************** по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изп.
директор на АГКК, адрес на самостоятелния обект: ********************, предназначение
на сградата: "жилищна сграда – многофамилна", разположена в поземлен имот с
идентификатор ********************, предназначение на самостоятелния обект: "жилище,
апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение"; брой
нива в обекта: 1; с площ: 58, 01 квадратни метра; ведно с избено помещение № 88, както и 0,
6991 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. И. Н. подава отговор, в който посочва, че
наследници по закон на Н.А.Н., починал на ****** г. са тя и дъщеря й С. К., които
наследяват при равни права, неговото имущество. Разяснява се, че при установени
задължения във връзка с образувано изпълнително дело при ЧСИ С. К. е направила отказ от
наследството на своя баща, без да си дава реално сметка за правната същност на това
действие, като същевременно преди това с конклудентни действия е приела наследството,
поради което отказът е нищожен. В този смисъл се посочва, че по сметка на дъщеря й е
преведена на 26.07.23 г. сумата от 4 156, 87 лева, съответна на наследствената й част от
1
Универсалния пенсионен фонд, натрупани по партида на общия наследодател, която същата
е приела със съзнанието, че е наследник. На следващо място двете продали оборудването на
наследодателя - машини и инструменти, подробно описани, на обща стойност 1600 лева,
която си разпределили поравно. Дъщеря й се е разпоредила и с автомобила на своя баща,
който формално само бил регистриран на нейно име. В този смисъл ответницата обосновава,
че направеният отказ от наследство е нищожен и моли да се прогласи този порок. Намира, че
правото на собственост по отношение на процесния имот принадлежи на нея и дъщеря й
при квоти ¾ и части за Л. Н. и ¼ ид.част за С. К., тъй като имотът е придобит от починалия
й съпруг по време на брака им. Моли да се допусне делба между тях, като се отхвърли искът
за делба на З. А. Л..
С определение от 29.05.25 г. С. Н. К. е конституирана като страна в производството.
В срока по чл. 131 ГПК С. Н. К. е подала отговор, в който изцяло признава извършените
разпоредителни действия, с които е осребрила част от останалото имущество на баща й. В
тази връзка счита, че е носител на правото на собственост върху процесния имот до размера
на ¼ ид. ч. Възразява срещу правото на собственост на З. А. Л., като моли за отхвърляне на
исковата й претенция.
Съдът като съобрази събраните по делото материали, становищата на страните
и закона и при съобразяване процесуалноправната разпоредба на чл. 12 ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, съдебна делба във фаза по
допускането.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че процесният
недвижим имот е придобит от Н.А.Н. с нотариален акт за продажба на недвижим имот №
32, издаден по нот. дело № 997/**** г. на нотариус при ПРС; че Н.А.Н. е починал на ******
г.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора в приобщените по делото писмени доказателства.
От представеното удостоверение за граждански брак № ****** от ************* се
установява, че Н.А.Н. и Л.И.К. са сключили граждански брак на *************
Съгласно чл. 21, ал.1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити. Съгласно § 4, ал.1 СК правилата на този кодекс относно имуществените
отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по
заварени бракове. Съгласно ал. 2 съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов
режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс. В случая
гражданският брак не е бил прекратен при влизане в сила на СК от 2009 г., и за същия
приложим относно имуществените им отношения е този кодекс. На осн. чл. 21, ал.1 СК,
придобитият през **** г. имот е придобит общо от съпрузите. След прекратяване на брака
2
със смъртта на Н.А.Н. съпружеската имуществена общност е прекратена и е възникнала
обикновена такава, като всеки от съпрузите е останал собственик на ½ ид. част. / арг. от
чл.28 СК /. Предмет на изследване са правата върху наследствената останала ½ ид. част от
имота.
За да се определи кръгъг на лицата и квотите в съсобствеността, при които да се
допусне делбата, съдът следва на първо място да разгледа релевираното възражение за
нищожност на отказа от наследство.
За установяване на приемане на наследство или пък на нищожността на заявен отказ
е недопустим отделен иск /в този смисъл т. 7 от Постановление № 7 от 28.11.1973 г., Пленум
на ВС/, респективно формуланите от ответника доводи, че отказът от наследство на С. Н. К.
е нищожен, следва да бъдат разгледани в делбеното производство като възражение, а не като
отделен иск .
Постоянната практика на ВС и ВКС, според която отказът от наследство, което преди
това е било прието, е недействителен - решение № 137 от 20.12.1984 г. по гр. д. № 84/84 г.,
ОСГК, решение № 991 от 21.11.1990 г. по гр. д. № 1048/90 г., I г. о., решение № 429 от
22.04.**** г. по гр. д. № 227/91 г., I г. о., решение № 17 от 19.01.1994 г. по гр. д. № 594/93 г., I
г. о., решение № 535 от 2.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 92/2010 г., II г. о., решение № 108 от
14.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5913/2015 г., I г. о. и др. Макар това да не е подчертано
изрично, в практиката на ВКС се приема за допустимо възражението за недействителност на
отказ от наследство да се прави от лицето, което се е отказало от наследството или от
неговите наследници – така в решение № 17 от 19.01.1994 г. по гр. д. № 594/93 г., I г. о. и
решение № 108 от 14.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5913/2015 г., I г. о.
Приемането на наследството не може да се предполага, то трябва да бъде ясно и
недвусмислено установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са
такива, че да сочат на действителната воля на наследника да приеме наследството / Решение
№ 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3838/2008 г., IV г. о., ГК/
Налице е мълчаливо приемане на наследството при извършване на фактически или
правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме
наследството. Действията не трябва да са двусмислени, т. е. от тях да е възможно да се
направят и други изводи, както е при ползуване на обикновената покъщнина, с която си
служат членовете на семейството, или действия по обикновено управление на наследството,
като законът предвижда при всеки конкретен случай съдът да прецени дали извършените
действия сочат на воля за приемане на наследството, т. е. касае се за фактически въпрос,
различен за всеки отделен казус.
Видно от представеното преводно нареждане на 26.07.23 г. от Универсален пенсионен
фонд ЦКБ „Сила“ в полза на С. Н. К. е преведена сумата от 4 156, 87 лева, налична по
партидата на нейния баща. Съгласно чл. 170. КСО (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., бр. 64 от
2020 г., в сила от 18.07.2020 г., бр. 19 от 2021 г.) (1) При смърт на осигурено лице във фонд за
допълнително задължително пенсионно осигуряване средствата по индивидуалната му
3
партида се изплащат еднократно или разсрочено на наследниците му по закон при съответно
прилагане на чл. 3, чл. 4, ал. 1 и чл. 5 – 10а от Закона за наследството.
Ответницата се е легитимирала като наследник с удостоверение за наследници №
817/26.06.23 г. / л. 46/ и е получила посочената сума в това си качество.
Видно от издаденото удостоверение с изх. № 2221/15.05.24 г. отказът на С. К. от
наследството на Н.А.Н. е вписан под № 277 на 02.10.23 г. или близо 4 месеца, след като
лицето е получило паричната сума. Изтеглянето на влога на починал, както и изплащането
на негови задължения представляват действия по приемане на наследството /Решение № 10
от 10.01.1956 г. по гр. д. № 7819/56 г., IV г. о., Решение № 429 от 22.04.**** г. по гр. д. №
227/91 г., I г. о. /.
Като действия, с които приема наследството на своя баща съдът оценява и тези по
продажбата на неговите движими вещи – дрелки, бормашини, ъглошлайфи и други, за което
се събраха гласни доказателства. От показанията на свидетелите Ф.С. и Р.К., които съдът
кредитира като последователни и житейски логични, се установява, че лятото на 2023 г.
свидетелят С. е закупил от С. К. посочените машини, принадлежали на починалия й баща,
срещу сумата от 1600 лева, които е предал на ответницата в брой. Предаването се е
осъществило пред гаража на нейния вуйчо, където вещите са съхранявани.
С посочените действия ответницата ясно е манифестирала желанието си да приеме
наследството на своя баща, преди да впише формалния си отказ от него. Дори да се
възприеме тезата на ищцата З. Л., че продажбата на движимите вещи е станала след
вписване на отказа, то изплащането на паричната сума от пенсионния фонд безспорно
предшества вписването на отказа и сама по себе си е достатъчна да обоснове извода за
недействителност на вписания отказ.
В този смисъл вписаният отказ от наследство е недействителен и не е породил
правните действия, систематизирани в чл. 53 ЗН.
По изложената аргументация и на основание чл. 9 ЗН следва да се допусна делба на
процесния имот между наследниците на Н.А.Н. - преживялата му съпруга Л. И. Н. и дъщеря
му С. Н. К. при квоти по 3/4 ид. части за Л. И. Н. и ¼ ид. част за С. Н. К. с оглед
съобразяването, че Л. И. Н. притежава ½ ид. част от имота, придобита в режим на СИО.
Ищцата З. А. Л. не е призована към наследяване, тъй като има наследници от по-преден ред,
които са приели наследството. Поради липса на права в съсобствеността искът за делба по
отношение на нея следва да се отхвърли.
По разноските за производството:
Разноските, които се дължат в делбеното производство, се подчиняват на особен
режим. Те се определят по правилото на чл. 355 ГПК, според което страните заплащат
разноски според стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното
производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. В т. 9 на ППВС № 7/1973 г. е дадено
разяснение, че при делбата разноските между съделителите се разпределят съобразно
признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното
4
ликвидиране, а ако са направени по повдигнат спорен въпрос - разноските се възлагат
съобразно общите правила - чл. 64 и чл. 65 ГПК (отм.). Това постановление продължава да
се прилага, тъй като уредбата на чл. 64 и чл. 293а ГПК (отм.) е аналогична на чл. 355 и чл.
78 ГПК. Отделно от това в практиката на ВКС е детайлизирано, че разноските за делбеното
производство, които са направени по повод признаването и ликвидирането на
имуществената общност, се заплащат съобразно дяловете при приключване на делбеното
производство. Разноските за адвокат, при липса на спорове относно правата на съделителите
и начина на извършване на делбата, се понасят от всеки съделител както ги е направил. При
наличие на такива спорове и при пренасянето им в по-горни инстанции, разноските се
определят по общите правила в чл. 78 ГПК. В този смисъл са определение № 19 от
31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2016 г., I г. о.определение № 4/6.01.2011 г. по ч. гр. д.
№ 542/2010 г. на ВКС, II ГО, определение № 255/9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на ВКС,
I ГО; определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, I ГО и др.
В настоящия случай дължимите за първоинстанционното производство държавни
такси следва да се определят в края на производството, съобразно стойността на дяловете -
чл. 355 ГПК. Разноските за адвокатски възнаграждения за първата инстанция следва да се
определят по правилата на чл. 78 ГПК, предвид развилия се спор по въпроса за правата в
съсобствеността.
С оглед изхода на спора и установената липса на право на собственост за ищцата З.
Л., в нейна тежест на основание чл. 78, ал.1 ГПК, следва да се възложат сторените разноски
за адвокатско възнаграждение за съделителката Л. Н.. В делбата сънаследниците,
респективно съсобствениците, са задължителни другари. Делбата без участие на
съсобственик е нищожна, на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН. Решението по извършването на
нищожна делба няма конститутивно действие и не прекратява собствеността, затова, съдът
следи служебно за конституиране на всичките съсобственици като страни в делбения
процес. Нито една от страните в делбения процес няма правен интерес от провеждането на
конститутивния иск без участието на съсобственик, защото в този случай не би се постигнал
целеният преобразуващ ефект на делбеното решение. В този смисъл действията на
ответницата Л. Н. по насочване на иска за делба срещу С. Н. К. и отправяне на искане за
конституирането й са съобразени с тези специфики на делбеното производство.
За ответницата Л. Н. е представен договор за правна защита и съдействие от 24.04.25
г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение за изготвяне подписване и депозиране на
отговор по делото и процесуално представителство, като е удостоверено заплащането на
сумата от 1500 лева. Съдът отчита, че процесуалното поведение на този съделител включва
както оспорване на правото на ищцата, така и отправяне на искане за допускане
извършването на делба с друго лице, поради което и доколкото няма изрично диференциране
за всяко действие и доколкото е посочено процесуално представителство, при отчитане, че
производството е двуфазно, съдът намира, че от така уговореното общо възнаграждение
следва да присъди сумата от 500 лева, относима към защитата по този пункт.
Изложеното не намира приложение спрямо съделителката С. Н. К., тъй като тя е
5
конституирана в производството не по почин на З. Л., срещу нея тя не е насочила своя иск.
Независимо от спецификата на производството, в което всяка страна има качеството ищец и
ответник, съдът намира, че тези обстоятелства имат отражение върху отговорността за
разноски.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБА между Л. И. Н., ЕГН **********, с
делбена квота от 3/4 идеални части и С. Н. К., ЕГН **********, с делбена квота от 1/4
идеална част по отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ******************** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, адрес
на самостоятелния обект: ********************, предназначение на сградата: "жилищна
сграда – многофамилна", разположена в поземлен имот с идентификатор
********************, предназначение на самостоятелния обект: "жилище, апартамент – в
жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение"; брой нива в обекта: 1;
с площ: 58, 01 квадратни метра; ведно с избено помещение № 88, както и 0, 6991 % ид. части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като ОТХВЪРЛЯ иска
за делба на горния имот на З. А. Л., ЕГН **********.
ОСЪЖДА З. А. Л., ЕГН **********, с адрес с. ******************** ДА
ЗАПЛАТИ на Л. И. Н., ЕГН **********, с адрес ******************** на осн.чл. 78, ал.1
ГПК сумата от 500,00 /петстотин/ лева – разноски в производството.
Решението подлежи на подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6