Решение по дело №173/2016 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

№246

 

град Перник, 08.07.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 26.04.2016г., в следния състав

 

Председател: Красимир Маринов 

       Членове: Методи Величков

                       Димитър Ковачев

 

при участие на секретаря Росица Игнатова като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело №  173 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. във връзка с чл. 294 ГПК. Образувано е по въззивна жалба от С.П.П. и К.Ж.П. срещу решение 111/17.04.2014г. по гр.д. 97/2013г на Р. районен съд, с което е прогласена нищожност на договор от *** г. за продажба на имот частна общинска собственост сключен между Община К. и жалбоподателите-ответници.

След отмяна от ВКС на въззивно решение на ПОС по в.гр.д. 743/2014г. делото е върнато за ново разглеждане от ПОС с указания да се постанови надлежен диспозитив, който да обхваща всички предявени с исковата молба и в първото заседание пред РРС основания за нищожност, вкл. това по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 35, ал. 2 от ЗОС /ред от ДВ. Бр. 101/2004г./.

С исковата молба са наведени като основания за нищожност: противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на съгласие, липса на предмет. В съдебното заседание от 21.10.2013г. (явяващо се първо такова) на ПРС е въведено и противоречие с чл. 35, ал. 2 от ЗОС, което е частен случай на противоречие със закона.

Ищецът е твърдял, че решението на общински съвет от ***г. за продажба е нищожно, защото е взето без да е изготвен правен анализ, оценка и липса на нова молба от ответника П. след предходното прекратяване процедура за продажба чрез търг, които обстоятелства водят до нищожност на решението и съответно нищожност на договора за продажба. Сочи, че в решението липсва точна индивидуализация на имота за който се отнася, което води до липса на съгласие като основание за нищожност. В съдебното заседание е навел като основание за противоречие със закона и нарушаването според него на чл. 35, ал. 2 от ЗОС в редакция към датата на решението на ОС. Посочва, че е нарушен и чл. 34, ал. 4 от ЗОС –общинския съвет се разпоредил с имот, за който акта за общинска собственост не е бил вписан  в службата по вписванията.

Ответника е оспорил предявените искове като неоснователни. Изложил е аргументи, че решението на общ. съвет е валидно и е налице съгласие, както и точна конкретизация на имота чрез посочване на акта за общинска собственост *****г., както и че е собственик на законни постройки в имота, придобити чрез покупка от трето за делото лице, а едната постройка от самия ищец. Представил е множество писмени доказателства за доказване на законността на постройките и собствеността си върху тях. Нотариален акт, проектно сметна документация по изграждането на бунгалата, построени в спорния имот, извлечения от инвентарни книги, скици, решения за промяна в статута на земята, решения за одобряване на околовръстни полигони, актове за държавна и общинска собственост, касаещи имота и постройките.

По делото е изслушана и приета СТЕ, неоспорена от страните, според която (след извършеното от вещото лице геодезическо заснемане на имота) се установява, че заснетия имот е идентичен с описания в процесния договор за продажба, границите са същите като описаните в договора, отклонението в площта е в допустимите рамки при графично изчисляване на площи и действително измерване с прецизни инструменти. Имота не е земеделска земя, а е отреден за „Здраве“, постройките са законно изградени, за строителството е изготвена необходимата документация и е издадено разрешение за строеж. Местностите „Ц.“ и „Б. б.“ не са идентични, а съгласно КВС са съседни („Ц.“ е съседна от север на „Б.б.“), но няма ясна граница между тях. Към заключението е изготвена и подписана от в.л. ситуационна скица в мащаб 1:1000.

При тази фактическа обстановка РРС е уважил предявения иск за нищожност. Приел е, че в решението не е ясно за кой имот се отнася и не е породило правни последици, което е довело до нищожност на договора, като от своя страна нищожността на договора се извличала от липсата на валидно взето решение от общинския съвет за разпореждане с имота, което сочело на твърдения за неспазена процедура, което било основание за противоречие със закона. Приел е, че е нарушена ал. 2 на чл. 35 от ЗОС, защото не са били представени никакви доказателства за законност на постройките, а само такива за собственост върху тях на ответниците. Счел е, че е следвало да се проведе процедура по ал. 1 от същият текст, но тъй като такава не била проведена договора е нищожен поради противоречие с чл. 35, ал. 1 от ЗОС.

Решението на районния съд е валидно и допустимо. По отношение законосъобразността му, въззивният съд на основание чл.269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата

Въззивната инстанция след преценка на събраните доказателства и оплакванията във въззивната жалба намира решението за неправилно по следните съображения:

В жалбата се поддържа, че неправилно съдът е формирал извод за нищожност на договора, тъй като имотът е индивидуализиран в решението на ОС, а жалбоподателите са собственици на законно изградени сгради в имота.

От писмените доказателства и изслушаната СТЕ се установява следната фактическа обстановка:

С нотариален акт № *****г. ответникът е закупил от „Г.” АД, гр. Б. 12 дървени бунгала, трафопост и столова, намиращи се в поземлен имот от 10 дка , находящ се в землището на с. К., при съседи, описани в нотариалния акт. Бунгалата са били изградени за нуждите на бившия Д. ц. з. В.К.от състава на ДФ „Г.“, част от бившото стопанско обединение „Ц. и в.), което се установява от приетите и неоспорени по делото писмени доказателства: Разрешение за строеж; количествено стойностни сметки, генерална сметка (л. 114 от делото на ПРС); сметна документация-строителна (л.116); сметна документация –строително монтажна-работна, обяснителни записки; анализни цени; корекционни сметки (л. 114; л.116; л. 83-98 и л.108 до 183 от делото на ПРС).

С договор от ****г. ответникът е закупил от ищеца едно дървено бунгало, монтирано във ваканционно селище на яз. „П.”, намиращо се в землището на с. К..

С молба вх. № ****г., адресирана до Председателя на Общински съвет – К., ответникът е поискал да му бъде продаден неурегулиран имот пл. № *** намиращ се в ****** с площ от 9 270 кв.м., върху който е изградена почивна база, собственост на ответника и състояща се от 12 дървени бунгала, трафопост, столова и други обекти, описани в молбата. Към последната е приложен и описаният по- горе нотариален акт.

На *****г. ОС- К. е взел решение за продажба чрез таен търг на имот, частна общинска собственост  с площ от 10 .761 дка.

Въз основа на горното решение Кметът на Община К. е издал заповед № ****г. за откриване процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на имот от 10 .761 дка в землището на Община К..

С молба от ****. ответникът е поискал търгът да бъде спрян с мотив, че се касае за имот- държавна собственост, а ако се приеме, че имотът е общинска собственост, то не е взето предвид обстоятелството, че имотът е застроен и собственик на постройките е ответникът.

Със заповед  № *****г. Кметът на Община К. е наредил да се прекрати провеждането на търг относно горния имот поради възникнали непредвидени обстоятелства.

Видно от протокол № ****г., ОС- К. във връзка с изменението на чл. 35 от ЗОС е взел решение № *** за продажба на имот – частна общинска собственост по силата на АОС *****г. с цена от 2 лв./кв.м., като продажбата следва да се извърши по реда на чл. 35 от ЗОС.

По делото е представен АОС № ****г. и със същия е актуван като частна общинска собственост имот, представляващ ливада с площ от 10 .761 дка, находяща се в ****, наследници на Г.Д., наследници на И. и Я. П., кметство с. К. и терен по пар.***.

Със заповед № ****г. Кметът на Община К. на основание чл.35, ал.2 ЗОбС е наредил да се продаде на ответника имот- частна общинска собственост, представляващ имот № ****, решение № ****г., находящ се в **** с площ от 8 714 кв.м., при граници – от изток – земеделски земи, от запад „Л.- к.” Р. и „Л.” АД, от север – земеделски земи, от юг- яз. „П.”. Видно от заповедта, същата е издадена на основание чл.35, ал.2 ЗОС и решение № *** от протокол № ****г. на ОС- К..

На ***г. между Община К. и ответника С.П. е сключен договор за продажба на имота, посочен в заповедта.

При така установената фактическа обстановка, извода на ПРС, че в решението на ОС от ****г. имотът не е индивидуализиран е неправилен. Решението на общински съвет е административен акт и няма никаква пречка да препраща към други документи, които го обуславят в който смисъл е и трайната съдебна практика вкл. на Върховния административен съд. В случая решението на общинския съвет препраща към АОС № ****г. В последния имотът е индивидуализиран в достатъчна степен - съдържа се описание на същия като площ, местонахождение и граници. Следователно волята на общинския съвет, за продажба на конкретен имот е ясно изразена и не може да се приеме, че липсва такава и договорът, сключен въз основа на решението не е нищожен поради липса на съгласие и не е с невъзможен предмет.

Действително описанието на имота по АОС се различава от имота, описан в атакувания договор, но в исковата молба, както и в хода на производството не са въведени по надлежния ред твърдения, че предмет на сделката е имот, различен от този, за който е взето решение за продажба от ОС. Единственото твърдение е, че липсва достатъчна индивидуализация и то относно площта на имота. От сте обаче се установява, че отклонението в площта е в допустимите рамки при графично изчисляване на площи и действително измерване с прецизни инструменти

Принципно неточната индивидуализация на имота при сключване на договора е без значение, доколкото волята на страните относно това права върху кой имот следва да се прехвърлят е ясно изразена. В този смисъл е и приетото в решение № 486/08.10.2009г. по гр.д. № 9/2009г. по описа на ВКС. Няма спор, че предмет на сделката е теренът, върху който са изградени бунгала, собственост на ответника, а това се установява и от представеното удостоверение изх. № ****г., издадено от Община К., както и от АОС № *****г., където в т.14 е записано, че е извършена продажба с договор от ***г. По делото са приложени и два броя скици – от ***г. и от ****., издадени от Община К., където е отбелязано, че имот 977 е собственост на ответника на основание договор от ***г., като върху тези скици са нанесени и сградите. Т.е. от всички тези документи, издадени от ищцовата страна, се установява, че за страните по сделката съществува яснота относно имота, предмет на продажбата, а именно че се касае за имот, в който се намират бунгалата, собственост на ищеца, а от направеното отбелязване в АОС се установява и идентичност между имота, предмет на договора и имота, за който е взето решение за продажба от ОС.

Неоснователно се поддържа, че договорът е нищожен поради това, че след спиране на тръжната процедура за процесния имот ответникът не е подавал нова молба, с която да поиска имотът да му бъде продаден. Искането за продажба не е било оттегляно, а няма изискване нито в ЗОС нито в Наредба за реда за стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество то да се подновява или да потвърждва при спиране на процедурата.

Отделно дори и да се приеме, че към момента на вземане на решението от ОС е следвало да се изготвят нови оценка и правен анализ, то това  би довело не до нищожност, а до незаконосъобразност на решението на ОС кто админстративен акт. Гражданския съд обаче не може инцидентно да проверява законосъобразността на административния акт щом страната на която той се противопоставя е участвала при неговото издаване -чл.17, ал.2 ГПК - какъвто е настоящият случай.

Неоснователен е доводът за нищожност поради нарушение на чл. 34, ал. 4 от ЗОС. Обстоятелството, че акта за общинска собственост не е бил вписан не води до нищожност на решението за разпореждане с имота, нито до правно невъзможен предмет. Изискването за вписване е установено в интерес на защитата трети лица, а не на собственика на имота. Освен това задължението за вписване е на общината (чл. 58 от ЗОС) и тя не може да черпи благоприятни за себе си последици от неправомерното си поведение (в случая бездействие) – неизпълнение на задължението си да впише АОС.

Договорът не е нищожен и на основание нарушаване на чл. 35, ал. 2 от ЗОС.

Както се посочи по-горе с нотариален акт № ****г. ответникът е закупил от „Г.” АД, гр. Б. 12 дървени бунгала, трафопост и столова, намиращи се в поземлен имот от 10 дка , находящ се в землището на с. К., при съседи, описани в нотариалния акт. Бунгалата са били изградени за нуждите на бившия Д. ц. з. В.К. от състава на ДФ „Г.“, част от бившото стопанско обединение „Ц.и в.“), което се установява от приетите и неоспорени по делото писмени доказателства: Разрешение за строеж количествено стойностни сметки, генерална сметка (л. 114 от делото на ПРС); сметна документация-строителна (л.116); сметна документация –строително монтажна-работна, обяснителни записки; анализни цени количествено стойностни сметки; корекционни сметки на л. 83-98 и л.108 до 183 от делото на ПРС. От приетите като писмени доказателства строително разрешение от 13.05.1983г.; писмо на л. 118 и 119 от делото и приемо-предавателни протоколи на л. 120-123 от делото на ПРС и приложените сметни документации и генерална сметка от 1989г. (л.114 от делото на ПРС) и доказателства за одобрен околовръстен полигон на Община К. със скица, на която са отразени и сградите ПОС приема, че бунгалата са законно изградени в периода 1983-1989г. Вещото лице по СТЕ Р. М. е дало заключение в същият смисъл. Писмените доказателства не са били оспорвани от ищеца, вкл. строителното разрешение. Съобразно действалия към този период Правилник за прилагане на ЗТСУ /отм./ те са представлявали сгради - арг. от чл. 303б, ал. 3 от правилника с оглед установената им квадратура и следователно и другото условие на чл. 35, ал. 2 е било налице при сключване на процесния договор. 

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че договорът не е нищожен на основанията, посочени в исковата молба.

По изложените съображения съдът намира, че исковете са неоснователни, поради което и обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски по делото в размер на 1 648,56 лв.

Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА изцяло решение № 111 от 17.04.2014г.,постановено по гр.д. № 97/2013г. по описа на Р. районен съд, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Община К. против С.П.П. с ЕГН ********** и К.Ж.П. с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за общинската собственост; чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД ; чл. 26, ал. 2, прел. 1 във връзка с чл. 34, ал. 4, изр. 2 от Закона за общинската собственост (ред. ДВ бр. 101/2004г.) и чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор от ***г. за продажба на недвижим имот частна общинска собственост, представляващ имот N. ****, няходящ се в ***** с площ 8714 кв.м, при граници: от изток- земеделски земи, от запад – „Л. к. Р.”. и "Л." АД, от север – земеделски земи, от юг-язовир „П.”вписан в С. п. в. –Р. под акт ***, том ****г. поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, невъзможен предмет, липса на съгласие КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Община К. да заплати на  С.П.П. с ЕГН ********** и К.Ж.П. с ЕГН ********** *** направените пред двете инстанции разноски по делото в размер на 1 648,56 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                 2.