№ 1099
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА ХР. КИРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20221110200425 по описа за 2022
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„Д-р Х. АИПППДМ” ЕООД, представлявано от управителя д-р Х. чрез адв.Й. е
обжалвало наказателно постановление /НП/ №22-2100090/17.12.2021г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ - София /ДИТ/, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Сочи, че няма извършено административно нарушение, тъй като
към датата на приключване на настоящата проверка - 21.10.2021г. не е съществувало
задължение за изплащане на обезщетение към М. Й., защото било извършено
извънсъдебно прихващане, с вземане на дружеството срещу парично задължение на
работника. Заявлението за прихващане било получено от Й. на 11.10.2021г., поради
наличие на вземане на дружеството в размер на 8830.93 лева, представляващо
обезщетение за вреди нанесени от работника, в следствие на незаконно присвояване на
активи. Това вземане, работодателят прихванал от дължимото на Й. обезщетение по
чл.220, ал.1 от КТ, в размер на 1600.07 лева, след което е останала дължима сума към
предприятието, в размер на 7230.23 лева. За неправомерното посегателство върху
имущество на дружеството по сигнал на същото било образувано ДП №29994/21г. на
СРП, което в момента е на етап разследване. Подчертава, че прихващането е
извършено след прекратяване на трудовото правоотношение с работника - на
07.07.2021г. и неговото съгласие по тази причина не е било необходимо. Оспорва
наличие на такова задължение за дружеството да изплаща обезщетение по чл.220, ал.1
1
от КТ, защото не било отразено в счетоводните книги, а и следвало да се установи по
съдебен ред. Намира също така, че неправилно е квалифицирано деянието, което е
следвало да се подведе по чл.404, ал.1, т.12 от КТ, защото предписанието били дадени
по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, което следвало и от обстоятелството, че предписанието е
дадено след като трудовото правоотношение с Й. било прекратено. Развива доводи за
неправилно приложение на материалния закон и оспорва компетентността на ДИТ в
този случай именно, поради прекратяване на трудовото правоотношение, при което
всички имуществени спорове следвало да се решават по съдебен ред. Изтъква, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени изискванията за задължително
съдържание, съответно по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не била
посочена датата и мястото на извършване на нарушението. Касаещо датата на
деянието, счита че това е датата на проверката - 21.102.021г., когато е установено
неизпълнение на предписаните, а не 09.10.2021г., датата, след като е изтекъл дадения
срок за изпълнение на предписанието. Оспорва правомощията и компетентността на
актосъставителя и наказващия орган. В случай, че съдът не приеме тези доводи е
изложил съображения за приложимост на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на случая
като маловажен, защото липсват вредни последици и нарушението е за първи път.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв.Й. поддържа жалбата и моли НП
да бъде отменено като незаконосъобразно. Изцяло акцентира и повтаря изложените
подробни съображения. Претендира присъждане на разноски, в размер на адвокатското
възнаграждение от 400 лева.
Наказващият орган, чрез юрк. М. оспорва жалбата. Моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че след като предписанието е
влязло в сила и не е било оспорено по реда на АПК, то е станало задължително и е
следвало да се изпълни от жалбоподателя в дадения срок, което не е сторено. Изтъква,
че прихващането не можело да се направи без съгласието на работника, освен в
изрично изброените случаи на чл.272 от КТ, които в конкретния казус не били налице.
Дори и тогава обаче, когато работникът оспори прихващането, то работодателят следва
да търси претендираното по исков ред.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „Д-р Х. - АИПППДМ” ЕООД е наложена имуществена
санкция, в размер на 1500лв., за това, че при извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство, е установено, че работодателят не е изпълнил
задължително предписание, дадено на осн. чл.404, ал.1, т.1 от КТ с протокол за
извършена проверка №ПР2128632/30.09.2021г. под №4 - работодателят да определи да
се изплати на М. А. Й. обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение
2
за неспазения срок на предизвестието, съгласно чл.220, ал.1 от КТ, със срок за
изпълнение до 08.10.2021г. - нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/.
НП е издадено въз основа на АУАН №22-210090/16.11.2021г., протокол за
извършена проверка №ПР2134110/16.11.2021г. и протокол за извършена проверка
№ПР2128632/30.09.2021г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП, приложени към жалбата и представени от пълномощника на
наказващия орган в съдебно заседание, писмени доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите СП. Д. Л. - актосъставител и Ш. Ш. Х. -
присъствала при установяване на нарушението и съставянето на акта, според които при
извършена проверка, приключила на 21.10.2021г. установили, че дружеството в
качеството на работодател не е изпълнило в срок до 08.10.2021г., дадено му
задължително предписание с протокол за извършена проверка
№ПР2128632/30.09.2021г., под №4- да изплати на М. А. Й. обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, съгласно
чл.220, ал.1 от КТ. При последващата проверка бил представен документ, с който се
извършвало прихващане от последното трудово възнаграждение на работника с
вземане на дружеството, според което работникът е отнел активи. Не зачели това като
документ, удостоверяващ изпълнение на предписанието, тъй като нямал отношение
към изплати на М. А. Й. обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. За нарушението на чл.415, ал.1
от КТ съставили АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
Съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното.
При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът
не откри нередовности. Актът е съставен при спазване на изискванията на чл.40, ал.1
от ЗАНН и е предявен по надлежния ред - на чл.43, ал.1 от същия закон. Има
предписано съдържание от чл.42 от ЗАНН, включително по т.3 - датата и място на
извършване на нарушение, които са ясно и отчетливо посочени. Друг е въпроса, дали
жалбоподателят е съгласен с посочените. Съставен от оправомощено лице - служител
на ДИТ София, съгласно длъжностна характеристика, Заповед №ЧР-300/01.04.2021г.
на Изп.директор на ИА ГИТ.
При издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на
3
формата и съдържанието по чл.57, ал.1 от ЗАНН, в тома число по т.5. Съдът горе разви
съображения и не намира за нужно да ги повтаря, тъй като съдържанието на НП е
идентично със съдържанието на АУАН. НП е издадено от компетентен орган, съгласно
Заповед №3-0058/11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ.
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани.
Показанията се потвърдиха от приобщените писмени доказателства, както част от
АНП, така и приложени към жалбата. Макар жалбоподателят да оспорва
констатациите, не ангажира годни доказателства, да ги обори, а негова е тежестта да
стори това.
На първо място, трябва да се каже, че е изключително правомощие на ДИТ да
извършва проверки по спазване на трудовото законодателство, включително след
прекратяване на трудовото отношение между работник и работодател. В този смисъл
по жалбата на работника е извършена първоначалната проверка, при която в протокол
№ПР2128632/30.09.2021г. са направени констатации за извършени нарушение на
трудовото законодателство и са дадени преписания на осн. чл.404, ал.1, т.1 от КТ,
които са задължителни. Нещо повече, това са вид ПАМ, които се изпълняват
предварително, дори и да са обжалвани, освен ако съда не спре изпълнението. В този
случай, не е имало обжалване и в дадения срок - до 08.10.2021г. предписанието под №4
- работодателят да определи и да изплати на М. А. Й. обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, съгласно
чл.220, ал.1 от КТ е следвало да бъде изпълнено.
Дали работодателят е начислил такова обезщетение, няма правно значение,
както и не е вярно, че обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ следва да се претендира
само по съдебен ред и да се установи само със съдебно решение. В случая няма
гражданскоправен спор. Дори не става въпрос за това, дали се дължи или не
обезщетението, защото предписанието е задължително и ако работодателят е имал
своите възражение за основанието на задължението, е следвало да обжалва
предписанието. При последващия контрол, какъвто е този случай, въпросът за
задължението, като определено по основание и размер, не стои, а единствено
изпълнено ли е надлежно връчено предписание.
Работодателят е длъжен да изпълни предписанието в дадения срок -
08.10.2020г., а не е сторил това, както и в съдебното производство не ангажира
доказателства за това. Тук е мястото да се каже, че датата на извършване на
нарушението е датата, следваща, датата на края на срока, т.е. правилно е посочено в
АУАН и НП, че това е 09.10.2021г. Предписанието е надлежно връчено, видно от
самия протокол №ПР2128632/30.09.2021г., когато е присъствал представил на
дружеството.
4
До 08.10.2021г. работодателят е бил длъжен да представи доказателства, че е
определи и да изплати на М. А. Й. обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, съгласно чл.220, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят настоява, включително и в съдебното производство, че е изпълнил
предписанието, защото е извършил прихващане на вземане за стойността на незаконно
отнети активи от работника срещу дължимото му обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
Съдът напълно споделя доводите на наказващият орган, че по този начин, няма
валидно изпълнение на задължителното предписание и работодателят не е изпълнил
същото по предвидения в КТ ред.
Според приложеното към жалбата и АНП заявление за прихващане от
07.10.2021г., изпратено на работника на 08.10.2021г. и получено от него на 11.10.2021г.
претендираното вземане на работодателя е прихванато от вземането на работника за
обезщетение. Прави впечатление, че ден преди изтичане на срока за изпълнение на
процесното предписание, работодателят е заявил претенция за прихващане за
стойността на различни движими вещи, но без да ангажира доказателства, кога е
установил липсата и по какъв начин. От друга страна, самото завеждане на жалба и
образуване на ДП, без данни за привличане на лице в качеството на обвиняем за
конкретно престъпление и без осъдителна присъда, не може да се ползва като
основание за направеното прихващане.
Съгласно чл.272, ал.1 от КТ, без съгласието на работника или служителя не
могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение. В случая без съгласие на
работника е сторено прихващане за общата стойност на движими вещи, с твърдение, че
са незаконно отнети от работника, т.е. реализирана е имуществена отговорност на
работника, което не е допустимо. Действително в т.6 на цитираната разпоредба е
посочено, че без съгласието на работника или служител може да се правят удръжки в
случая по чл. 210, ал.4.
Стореното от работодателя не покрива ограничената имуществена отговорност,
тъй като дружеството счита, че става въпрос за кражба или длъжностно присвояване,
което не попада в обсега на ограничената имуществена отговорност. На практика,
работодателят е осъдил работника, без да притежава такава компетентност,
преждевременно, без съдебно решение. Дори и да е счел, че става въпрос за ограничена
имуществена отговорност, то няма данни да е спазена разписаната процедура по чл.210
от КТ - да се издаде заповед, с която да се определи основанието и размера на
отговорността на работника или служителя, в 1-месечен срок от откриването на
вредата, но не по-късно от 1 година от причиняването й, която работникът или
служителят може да оспори в 1-месечен срок от връчването. Нищо от това не е
направено, а директно е приложен чл.210, ал.4 от КТ като е удържана претендираната,
но не установена по основание и размер дължима сума от дължимо обезщетение на
5
работника.
За сведение на дружеството, законодателят е предвидил в чл.210, ал.5 от КТ, че в
случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други
причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната
алинея, работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410,
ал.1 от ГПК, независимо от размера на вземането. Става въпрос именно за такъв
случай.
При тези съображения, категорично се доказа, че дружеството е извършило
нарушението, за което е наказано, както и правилно е определена квалификацията на
деянието по чл.415, ал.1 от КТ.
Правилно, в предвидения минимален размер от 1500 лева е определена
имуществената санкция по чл.415, ал.1 от КТ, при съобразяване на обстоятелствата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Съдът, не може да се съгласи, че случаят е маловажен. Първо, поради наличие
на специална разпоредба в КТ, общата по чл.28 от ЗАНН за маловажност не е
приложима. На следващо място, за да се счете маловажно нарушението на трудовото
законодателство, трябва да са налице основанията на чл.415в от КТ - нарушението,
трябва да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което да не са произтекли вредни последици за работника. В тежест на
работодателя е да докаже, че е отстранил нарушението веднага след установяването,
което не е сторил, а от самото нарушение са произтекли вредни последици за
работника - не е получил дължимо обезщетение в размер на една брутна работна
заплата.
С оглед на аргументите, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН - ДИТ София, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер по чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ,
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на осн. чл.63д, ал.4, вр.
ал.5 от ЗАНН, тъй като са били защитавани от юрисконсулт. С оглед на това, че делото
не представлява фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно
заседание и извършените от юрк.М. действия, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което
жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-2100090/17.12.2021г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателят „Д-р Х. - АИПППДМ” ЕООД да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ София юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7