РЕШЕНИЕ
№ 782
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:............
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20231110158957 по
описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца ........., със седалище и адрес на управление .........,
представлявано от . – изпълнителен директор, твърди....... в
исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
№ 13300 от 11.05.2023 г. по ч.гр. д. № 14321 по описа за 2023 г. на СРС, като
поради подадено възражение от страна на ответниса счита, че за него е налице
правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В
съдебно заседание искът се поддържа.
Ответникът М. Е. Ч. с ЕГН **********, от г........., чрез
назначения му особен представител адв. Ц. А. от САК, в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК е подал отговор, в който изцяло
оспорва исковете, прави възражение за изтекла
погасителна давност, поради което моли исковете да
бъдат отхвърлени, като и бъдат присъдени направените
разноски.
Трето лице помагач на страната на ищеца - ........, със седалище и
адрес на управление .........., не изразява становище по предявените искове,
1
представя писмени доказателства, които са приети и приложени по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 14321 по
описа за 2023 г. на СРС, на 75733 от 20.03.2023 г. било депозирано заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
11.05.2023 г., по ч.гр. д. № 14321 по описа за 2023 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената
заповед била връчена на длъжника на 19.06.2023 г., като същият в срока по чл.
414 от ГПК, депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на
което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за
спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а
според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.
107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период),
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.
150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. По делото е представено доказателство – нотариален акт за
собственост на жилище /апартамент/ в сграда, построена върху държавна земя
от жилищностроителна кооперация № ........ г. на ....... при СНС, видно от който
лицето ....... е закупил топлоснабдения недвижим имот на 10.02.1971 г. От
2
представеното по делото и прието и приложено като доказателство
удостоверение за наследници /лист 16 от делото/, се установява, че след
смъртта си ....... е оставил като наследници своите деца М. Е. М. /ответника по
делото/ и ... /която е била страна в заповедното производство и е заплатила
своята част от зъдължението по реда на члб. 414а от ГПК/. С оглед горното
съдът счита, че качеството на ответника на потребител на топлинна енергия е
доказано, до размера на ½ част от общото задължение.
По делото са допуснати и изслушани СТЕ и ССчЕ, като същите дават
заключение, че общия размер на задължението възлиза на сумата в размер на
781, 86 лева, от които 682, 29 лева главница и 99, 57 лева лихва за забава.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност
съдът счита следното: Съобразно трайната съдебна практика вземането на
дружеството представлява периодично плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009
г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на потребената топлинна енергия са
периодични – независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически
факт, всяко от тях е самостоятелно и различно от останалите, от което следва,
че предявените от ищеца главни вземания за периода м.05.2019 г. – м.01.2020
г., съгласно изричната разпоредба на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД
са погасени с изтичането на тригодишна давност – последно на 01.03.2023 г.
Доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено след срока на изтичане
на давността – на 20.03.2023 г., съдът счита, че сумите по заповедта за този
период са погасени на осн. чл. 111, ал. 1, б. «в» от ЗЗД. Съгласно приетите и
неоспорени СТЕ и ССчЕ главницата за този период възлиза на сумата в размер
на 290, 22 лева, като ½ част от този размер възлиза на сумата в размер на 145,
11 лева. С оглед горното следва иска за главница за топлинна енергия да
бъде уважен за сумата в размер на 175, 55 лева, и отхвърлен за сумата в
размер на 145, 11 лева, като погасен по давност. Иска за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия е предявен за периода 15.09.2020 г. –
28.02.2023 г., и не е в периода на давността, поради което следва да бъде
уважен изцяло за сумата в размер на 46, 27 лева. Иска за главница за дялово
разпределение мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е
предявен за периода м.02.2020 г. – м.04.2022 г., и не е в периода на давността,
поради което следва да бъде уважен изцяло за сумата в размер на 20, 48 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
3
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и иска за мораторна
лихва следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат
както ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, но доколкото ответника е бил представляван от особен
представител, няма направени такива. Ищеца е направил по делото разноски в
общ размер на 1 670, 41 лева, както следва: По заповедното производство по
ч.гр. дело № 14321 по описа за 2023 г. на СРС са направени разноски в размер
на 37, 50 лева, от които 12, 50 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. По исковото производство по настоящото дело ищеца е
сторил разноски в размер на 1 632, 91 лева, от които 187, 50 лева държавна
такса, 400 лева депозит за особен представител, 545, 41 лева депозит за ССчЕ,
400 лева депозит за ССчЕ, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП. При общ
размер на предявените искове 390, 93 лева, уважената част от тях възлиза на
сумата в размер на 242, 30 лева, което е 62 %, с оглед което ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 035, 65 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М. Е. Ч. с ЕГН
**********, от ..........., че дължи на ........., с ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление ........., представлявано от ....... – изпълнителен
директор, сумата в размер на 175, 55 лева /сто седемдесет и пет лева и
петдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК – 20.03.2023 г., до окончателното изплащане на задължението,
представляваща главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода м.02.2020 г. – м.04.2022 г., сумата в размер на 46, 27 лева /четидесет
и шест лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва
4
за забава за периода 15.09.2020 г. – 28.02.2023 г., както и сумата в размер на
20, 48 лева /двадесет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
главница за дялово разпределение през периода от м.02.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва за периода от 20.03.2023 г. до изплащане на
вземането, съгласно издадената заповед за изпълнение № 13300 от
11.05.2023 г. по ч.гр. д. № 14321 по описа за 2023 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ......., със седалище и адрес на
управление ......, представлявано от ........ – изпълнителен директор, иск с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 153 от ЗЕ
против М. Е. Ч. с ЕГН **********, от .........., за сумата от 145, 11 лева
/сто четиридесет и пет лева и единадесет стотинки/, представляваща
главница – стойността на незаплатената електрическа енергия за периода
м.05.2019 г. – м.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК – 20.03.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, присъдена
със заповед за изпълнение № 13300 от 11.05.2023 г. по ч.гр. д. № 14321 по
описа за 2023 г. на СРС, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ........., със седалище и адрес на
управление ....... представлявано от ........... – изпълнителен директор,
против М. Е. Ч. с ЕГН **********, от г.........., иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 3,
51 лева /три лева и петдесет и една стотинки/ - мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до
28.02.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. Е. Ч. с ЕГН **********, от г.......... да заплати на
......., със седалище и адрес на управление ............, представлявано от
...... – изпълнителен директор, сумата в размер на 1 035, 65 лева /хиляда
тридесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща
направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, изчислени
съгласно мотивите на настоящото решение досежно разноските.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца –......., със седалище и адрес на управление ...........
5
Банкова сметка на ищеца:
..........
...........
.....
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6