Р
Е Ш Е Н И Е
№924/24.2.2020г.
гр. Варна,24.02.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на двадесет и
четвърти януари, през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17 336/2018 год.по описа на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба, заведена във ВРС с рег.вх.№ 75 739/19.11.2018 г.,
уточнена допълнително с писмена молба от 23.11.2018 г.; с вх.№
19 341/15.3.19 и с вх.№ 22 551/19 от 27.03.2019 г.Ищеца по делото Ж.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адвокат от АК Варна – К.М., със съдебен адрес *** е предявил ПРОТИВ ответното дружество З. “Д.Ж.и з.”, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М.и Ж. С. К.осъдителен
частичен иск с цена на частичния иск
1 250 лева и правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отправеното до ВРС искане с исковата и уточнителни
молби е да бъде постановено Решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от
1 250 лева представляваща частичен
иск от общо сумата от 37 764
лева /съгласно прецизирания петитум на иска обективиран
в последната уточнителна молба от дата 27.3.2019 г./
- обезщетение на имуществени вреди по собствения на ищеца автомобил „*„ *, с
ДКН *, причинени в резултат на застрахователно обезщетение – ПТП от 06.07.2018
г., причинено по вина на виновния водач, управлявал л.а. *с ДКН *, застрахован
към датата на ПТП в З. „Д.Ж.и З.“ по силата на застрахователна полица №
BG/30/118000451185, валидна към датата на събитието от основен иск в размер на
37 764 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
нанесените щети както следва: 1. Предна
броня - частичен иск в размер на
50 лв. от основен иск 1 000 лв.; 2. Дясна лайсна предна броня - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 100 лв.;3. Лява лайсна предна броня - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 100 лв.; 4. Преден десен калник - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 700 лв.; 5. Преден ляв калник - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 700 лв.; 6. Преден капак - частичен иск в размер на 20
лв. от основен иск 1 990 лв.; 7.
Решетка радиатор - частичен иск
в размер на 20 лв. от основен иск
800 лв.; 8. Ляв фар - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 2 397 лв.;9. Десен фар - частичен иск в размер на 20
лв. от основен иск 2 397 лв.; 10.
Десен халоген - частичен иск в размер на 20
лв. от основен иск 400 лв.; 11.
Челно стъкло - частичен иск в
размер на 20 лв. от основен иск 400
лв.; 12. Еърбег
волан - частичен иск в размер на
20 лв. от основен иск 600 лв.;13. Преден десен еърбег
- частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 600 лв.; 14. Таван - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 100 лв.; 15. Декоративно капаче на дясна лайсна
предна броня - частичен иск в
размер на 20 лв. от основен иск 100
лв.; 16. Дясна лайсна предна броня -
частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 100 лв.; 17. Капаче дясна пръскалка на фар - частичен иск в размер на 20 лв. основен иск 100 лв.; 18. Решетка в предна броня - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 500 лв.; 19. Предно табло - частичен иск в
размер на 20 лв. от основен иск 2 300 лв.; 20. Колан 4 броя блокирали - частичен
иск в размер на 20 лв. от
основен иск 1 800 лв.; 21. Ляв халоген
- частичен иск в размер на 20 лв. от
основен иск 400 лв.; 22. ПВЦ основа
предна броня - частичен иск в
размер на 20 лв. от основен иск 80
лв.; 23. Ключалка преден капак - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 80 лв.; 24. Дюза преден десен фар - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 80 лв.; 25. Дюза преден ляв фар - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 80 лв.; 26. Лайсна в решетка долна - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 200 лв.; 27. Основа на предна броня - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 300 лв.; 28. Конзола ляв клаксон - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 300 лв.; 29. Конзола десен клаксон - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 300 лв.; 30. Конзола ключалка - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 80 лв.; 31. Радиатор охлаждане - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 32. Радиатор климатик - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 33. Кондензатор климатик - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 34. Радиатор интерколер
- частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 35. Дифузьор
- частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 36. Перка охлаждане - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 37. Маркуч охлаждане долен - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 80 лв.; 38. Паразитна ролка - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 80 лв.; 39. Ремък - частичен иск в размер на 20
лв. от основен иск 80 лв.; 40.
Маркуч охлаждане горен - частичен
иск в размер на 20 лв. от
основен иск 80 лв.; 41. ПВЦ тръба разширителен съд - частичен
иск в размер на 20 лв. от
основен иск 80 лв.; 42. ПВЦ подкалник ляв - частичен
иск в размер на 20 лв. от
основен иск 80 лв.; 43. ПВЦ подкалник десен - частичен
иск в размер на 20 лв. от
основен иск 80 лв.; 44. Кора под броня
- частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 45. Кора под двигател - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 46. Основа преден ляв калник - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 47. Тръби за охлаждане масло - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 48. Рог предна лява част - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 49. Рог предна дясна част - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 50. Маркуч пръскалки фарове - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 80 лв.; 51. Ляв фародържател
- частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 52. Десен фародържател
- частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 53. Греда над радиатор - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 54. Десен водач предна броня - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 80 лв.; 55. Ляв водач предна броня - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 80 лв.; 56. Панти преден капак - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 57. Предна лява врата - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 58. Дифузьор ляв
и десен - частичен иск в размер
на 20 лв. от основен иск 800 лв.; 59. Лентов кабел - частичен иск в размер на 20
лв. от основен иск 800 лв.; 60.
Централа аербег - частичен иск в размер на 20
лв. от основен иск 2 600 лв.;
61. Долни държачи
радиатор - частичен иск в размер
на 20 лв. от основен иск 80 лв.
/включващи необходимите материали и
труд, както и ведно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на обезщетението/.
Изрично
в последната уточнителна молба е посочено, че цената
на частичния иск е в размер на 1 250 лева от основания от 37 764 лв.,
като е приспадната платената сума в размер на 5 200 лева. Ясно е посочено в уточнителните
молби, че се желае да бъде прието че именно за описаните в 61 точки детайли е
предявен частичния иск -претендирано застрахователно
обезщетение за увредените 61 детайла – елементи за подмяна с нови от същия вид
и качество,демонтаж, монтаж и боядисване.
Ищецът
твърди,че притежава л. а. марка „*“, * с ДКН * и че на дата 06.07.2018 г.
претърпял ПТП като „невинен водач“.
За инцидента бил уведомен застрахователя на виновния водач –ответното дружество
З. „Д.Ж.и З.“, като застрахователят регистрирал щета с номер 0801 – 001567/2018 – 01. Твърди се, че протоколът за
ПТП № 1676093 в оригинал „бил задържан“ от застрахователя, което било видно от
този протокол че виновният водач бил санкциониран по чл. 50, ал. 1 с АУАН №
9888584. По повод на ПТП, релевира ищецът, че на дата
06.07.2018 г. автомобилът бил представен за оглед при ответника, като
служителят Ц. Г.извършил слените констатации – описаните в т. 1 до 18 и по –
горе и в сезиращата молба увредени детайли. На 17.7.2018 г., твърди ищецът, че
бил проведен допълнителен оглед, при който били установени следните щети –
описаните от т.1 до 48 в сезиращата молба, респ. и по-горе.
Посочено е още в исковата молба, че на
6.8.2018 г. било получено телефонно обаждане от служител на ответника с оферта
за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 6 175 лева, като
условието за плащане на застрахователно обезщетение било подписване на
заявление, че с изплащането на сумата претенциите към застрахователя –ответника
по иска са напълно уредени и няма да има претенции за допълнителни обезщетения
или лихви. На същата дата, не отрича ищецът, той попълнил заявлението и го
изпратил на ответника. На 28.8.2018 г.,
по личната банкова сметка *** Ж.Н., твърди същият били получени 5200 лева,
което било с 975 лева по-малко от договореното, от което следвало неспазването
на договореното обезщетение от страна на ответника, който едностранно направил
промяна на същото, но без да уведоми затова Ж. Н.. Към датата на подаване на
исковата молба /т.е. 19.11.2018 г./
заявява ищецът, застрахователното обезщетение не било заплатено коректно а и
нямало допълнителна информация от страна на ответника поради каква причина било
едностранно намалено обезщетението.На следващо място в исковата си молба ищецът
сочи, че направил справка в няколко сервиза и установил, че договореното
обезщетение не отговаряло на платеното такова и сумата за обезщетението
надвишавала размера на договореното. Твърди се ясно, че отговорността на
застрахователя не се лимитирала до 65 %, както
трябвало да влезе в сила Заявлението на Ж.Н. а отговорността на ответника –
застраховател била до размера на нанесената щета - лимитирано
от застрахователната сума на автомобила, в конкретния случай действителната
стойност на автомобила.С оглед тези твърдения и ищецът предявява частичния си
иск като е ясно че се претендира застрахователно обезщетение, което да покрие
нанесените по л.а. на ищеца имуществени щети за 61 детайла като в сумата се
включва стойността и на материалите и труда ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането вкл. и
адвокатски хонорар.В депозираните уточнителни молби
ищецът е навел твърдения от които е видно,че желае ответното дружество да бъде
осъдено да му плати обезщетението поради настъпило застрахователно събитие със
собствения му лек автомобил както и наличието на валидно облигационно
правоотношение обективирано в задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
между застрахователя и виновния вода.Отделно от горното са наведени и твърдения
за дерогиране на правилата за приложение на нормата
на чл.105 ГПК и подсъдността на иска на РС Варна,като е извършено и препращане
към относимата съдебна практика. В изпълнение на
дадените от ВРС указния в уточнителна молба от дата
15.3.3019 г., заведена във ВРС с номер 19 338/19 ищецът Ж.Н. е посочил, че
на 6.7.2018 г. се движел в гр. Варна, по бул. *, като при достигане на кръстовището
с улица „*“, водачът на л.а. **отнел предимство, т.к. не спрял на знак „Стоп“.
Виновният водач се движел от ул. „*“ надолу, от Стадион „*„ посока „*“.Начинът
на възникване на ПТП –то, сочи ищецът бил неспиране на знак „Стоп“ от виновния
водач - М.М. а информацията относно валидната
гражданска застраховка била получена от Гаранционен фонд /застрахователна
полица № BG/30/118000451185/.В т. 2 от същата уточнителна
молба от дата 15.3.2019 г. ищецът е пояснил, че заявеният от него частичен иск
е за обезщетение за имуществени вреди по
собствения му л.а.“*“ * с ДКН *, които щети били причинени в резултат на
застрахователното събитие – описаното в т.1 от същата молба ПТП, причинено по
вина на водача застрахован с валидна към датата на събитието „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ застраховка, обективирана в посочената полица.
В т. 3 от цитираната молба ищецът не отрича, че ответникът застраховател е
изплатил на ищеца сумата от 5200 лева като в т. 4 е пояснено,че сумата е
платена по банков път , по банкова
сметка *** – известна на ответника. Ето защо и ищецът счита, че не следва да
сочи на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК друга сметка а ако
съдът не приеме този начин на плащане прави изрично искане застрахователното
обезщетение, което му се следва, но не е платено в пълен размер, след
извършеното приспадане на сумата от 5200 лева от общо цялото обезщетение от
37 764 лева, заявено като частичен иск от 1 250 лева да му бъде
платено от ответника в брой. В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява следното становище:В първоначалния отговор на искова молба
ответникът е изразил следното писмено становище по предявения иск: 1. По редовността на исковата молба –
становището на ответника е, че исковата молба не е редовна, т.к. не били
изложени точно и ясно и изчерпателно всички релевантни за възникване на правото
на обезщетение факти.В исковата молба липсвало пълно описание на процесното
ПТП, в резултат на което ищецът твърди, че са му били причинени имуществени
вреди. Ищецът, според ответната страна, не бил описал точно механизма на ПТП и
липсвало точно изложение на релевантните за спора факти поради което и
ответното дружество не можело да упражни правото си на защита в процеса, т.к.
въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства не можело да се направи
извод относно поведението на участниците с оглед съпричиняване на вредоносния
резултат, както и за установяването на причинно –следствена връзка между
твърдяното ПТП и уврежданията по л.а. Ето защо ответната страна намира исковата
молба за нередовна, поради което моли съда да я остави без движение за
отстраняване на посочените недостатъци.2.
По основателността на исковете
становището на ответната страна е че исковете са недоказани и по основание и по
размер, поради което се желае да бъдат отхвърлени с присъждане на сторените от
ответната страна разноски съгл. чл. 78 ГПК вкл. и възнаграждение за процесуално
представителство.В условията на евентуалност ако РС Варна намери исковете за
основателни, то тогава ответната страна прави искане по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК ако претендирания от ищеца адвокатски хонорар е
над минимума по Наредба № 1, да бъде редуциран до минимума. Твърди се от ответника, че исковете са
неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер.Сочи
се ясно в отговора на искова молба, че на 6.7.2018 в гр.Варна, при управление
на застрахованото в ЗАД „Д. Б. Ж. и З.“
АД МПС „*“ с рег.№ *М.М. не е нарушил императивни
разпоредби на ЗДвП и ПП ЗДвП, съответно не бил причинил процесното ПТП, така
както било описано в подадената искова молба.Въз основа на това, прави и извод
ответната страна – липсвал основният елемент на фактическия състав на деликта а именно –противоправно
поведение.3.Относно фактите: Безспорни
обстоятелства сочени от ответника са : Признато е за установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ответното
дружество и собственика на МПС *с рег.№ *, по силата на застрахователна полица
№ BG/30/118000451185, като се желае да бъде прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че ответното дружество е заплатило на ищеца
сумата от 5200 лева. Спорните
обстоятелства, сочени от ответната страна в срока по чл. 131 ГТПК са: Ответната
страна намира фактическите твърдения на ищеца за несъответстващи на
действителното положение при реализираното ПТП, като счита,че са налице
обстоятелства изключващи вината на водача М.М., в
качеството му на водач на застрахованото при ответника ВПС. Оспорен е механизма
на ПТП и вината на водача М.М..Оспорено е изобщо да е
настъпило ПТП при описаните в исковата
молба механизъм и участници. Оспорени са претендираните
вреди по л.а. **с рег.№ *, да са в резултат на ПТП. Доколкото
отговорността на застрахователя по
задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите била функционално
обусловена от отговорността на застрахования водач, в конкретния случай не били
налице основания за ангажиране на отговорността на ответното дружество. Счита
се от ответното дружество, че спрямо застрахования не бил налице нито един от
признаците изграждащи фактическия състав на деликта
по см. на чл.45 ЗЗД а именно – противоправно
поведение, вина, вредоносен резултат ,причина връзка а от там не били налице и
предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на застрахования в
ответното дружество автомобил а платеното обезщетение в размер на 5200 лева са
явявало „платено без основание“. Оспорени са констатациите на контролните
органи отразени в представеното с исковата молба нечетливо копие от Протокол за
ПТП от 06.07.2018 г. в частта: „обстоятелства, нарушения, причини и условия за
ПТП“.Ответната страна сочи, че протоколът в тази част е частен документ и
липсват обективни доказателства за механизма на ПТП и отговорността за
настъпването му. В условията на
евентуалност се твърди:Твърди се че със заплащането на сумата от
5 200,00 лв. ответното дружество изцяло погасило задължението си към ищеца.Твърди
се съпричиняване от страна на ищеца Ж.Н. като водач на л.а. „*“, *с рег.№ * а
именно, че ищецът е нарушил разпоредбите на ЗДвП а по-обстойни доводи
ответникът ще наведе след отстраняване на нередовностите
в исковата молба.Твърди се, че описаните увреждания по л.а. не са в причинно
следствена връзка с твърдяното ПТП;Твърди се, че претендираното
обезщетение е прекомерно както и че може да бъде определено и на по-ниска
стойност за алтернативни доставчици Възразява се срещу пълния размер на имуществената претенция на ищеца,
като се счита от ответната страна, че предявеният частичен иск за сумата от
1 250 лв. от 42 964 лв. е прекомерно завишен и не съответствал на
средните пазарни цени,по които било възможно да бъдел отремонтиран
л.а. Т.е. съществувала явна несъразмерност между претендираната стойност на
имуществената вреда и реалната стойност
необходима за ремонта на процесния л.а. В тази връзка ответната страна
подчертава, че ищецът не е представил никакви документи удостоверяващи реално
извършен и заплатен ремонт.На следващо място се възразява срещу искането на
ищеца обезщетението да бъде платено по посочената банкова сметка, ***, т.к.
банковата сметка не отговаряла на изискванията на чл. 380, ал. 3 и чл. 338 КТЗ.
липсвало изрично пълномощно с нотариална заверка. В Раздел Четвърти и Пети от отговора на искова молба е изразено
становище по доказателствените искания на ищеца и направени искания
за събиране на доказателства. В отговора
на искова молба с рег. вх. № 33 282/10.5.2019г., депозиран след
прецизиране на фактическите твърдения на ищеца и на самия петитум на иска
ответникът изразява следното становище: След цялостно запознаване с отговора на
искова молба по същество ответникът оспорва иска като неоснователен и
недоказан, оспорва размера на иска, твърдейки че с изплатеното от него
обезщетение е изпълнил отговорността си за покриване щетите по застрахователното
събитие.Оспорен е механизма на ПТП–то, констатациите в обстоятелствената част
на съставения протокол за ПТП от 6.7.2018 г.;Наведени са твърдения за
съпричиняване от страна на ищеца поради движението му с несъобразена скорост в
нарушение на чл. 20, ал. 2, изр.2 –ро ЗДвП както и поради неспиране на светофарна уредба
на светлинен сигнал „червено“ в нарушение на чл. 31, ал. 7, т. 1 ПП
ЗДВП.Оспорва се описаните увреждания по л.а. на ищеца да са причинени в
резултат на ПТП – т.е. оспорена е пряката причинно – следствена връзка
между застрахователното събитие и щетите по л.а. на ищеца. Изрично е акцентирано върху факта ,че л.а.на ищеца бил на повече от 14 години и претендираното обезщетение не съответства на щетите а и
липсвали доказателства от които да е видно, че ищецът отремонтирал
автомобила. Сочи се още, че твърдяната от ищеца стойност по която л.а. можел да
се ремонтира в сервиз не била подкрепена с никакви документи, удостоверяващи
реално извършен ремонт за да се ангажирала отговорността на застрахователя. В
обобщение ответникът желае РС Варна да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан а в условията на евентуалност да не бъде уважен иска в пълния му
размер по възраженията относно прекомерност на същия. В подкрепа на допълнителните си възражения залегнали в отговора на
искова молба ответникът е направил и доказателствени
искания.
С
протоколно определение,постановено в о.с.з. на 06.12.2019 г. ВРС е допуснал
изменение на предявения иск, като същият се счита
за предявен от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 19.11.2018 г., ЗА
СУМАТА от общо 3 510,00 лева (три хиляди петстотин и десет лева) - окончателен иск
в окончателен, пълен размер, представляваща обезщетение на имуществени вреди по
собствения на ищеца автомобил „*“ *, с ДКН *, причинени в резултат на
застрахователно обезщетение – ПТП от
06.07.2018 г., причинено по вина на виновния водач, управлявал л.а. *с ДКН *,
застрахован към датата на ПТП в З. „Д.Ж.и З.“ по силата на застрахователна полица № BG/30/118000451185, валидна
към датата на събитието,при което застрахователно събитие са били увредени
следните детайли по л.а. на ищеца: 1.
Предна броня; 2. Дясна лайсна предна
броня; 3. Лява лайсна предна броня;
4. Преден десен калник; 5. Преден ляв калник ;6. Преден капак; 7. Решетка радиатор; 8. Ляв
фар; 9. Десен фар; 10. Десен халоген; 11. Челно стъкло; 12. Еърбег волан; 13. Преден десен еърбег; 14. Таван; 15. Декоративно капаче на дясна лайсна предна броня; 16. Капаче дясна пръскалка на фар; 17. Предно табло; 18. Колан 4 броя блокирали; 19.
Ляв халоген; 20.
ПВЦ основа предна броня; 21.
Ключалка преден капак; 22. Дюза преден десен фар; 23. Дюза преден ляв фар; 24. Лайсна в решетка долна; 25. Основа на предна броня - 26. Конзола ляв клаксон; 27. Конзола десен клаксон; 28. Конзола ключалка; 29. Радиатор
охлаждане; 30. Радиатор климатик; 31.
Кондензатор климатик ; 32. Радиатор интерколер; 33. Дифузьор ляв и десен; 34. Перка охлаждане; 35.
Маркуч охлаждане долен; 36.
Паразитна ролка - частичен иск; 37. Ремък; 38. Маркуч охлаждане горен; 39.
ПВЦ тръба разширителен съд; 40. ПВЦ подкалник ляв; 41. ПВЦ подкалник
десен; 42. Кора под броня; 43. Кора под двигател;44. Основа преден ляв калник; 45. Тръби за охлаждане масло;46. Рог предна лява част - 47. Рог предна дясна част; 48. Маркуч пръскалки фарове; 49. Ляв фародържател;
50. Десен фародържател;
51. Греда над радиатор - 52. Десен водач предна броня; 53. Ляв водач предна броня; 54. Панти преден капак; 55. Предна лява врата; 56. Лентов кабел; 57. Централа аербег ВЕДНО със законната лихва
върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане на обезщетението), на основание чл. 214, ал. 1
от ГПК.
С нарочно определение,постановено в същото о.с.з. съдът
след като
е съобразил, че в молба вх.рег.№ 85560/19.11.2019 г. ищцовата страна е заявила,
че за долни държачи радиатор и решетка предна броня
прави отказ от иска, е приел, че следва да приложи разпоредбата на чл. 233 от ГПК в тази част, поради
което е прекратено ЧАСТИЧНО производството по гражданско
дело № 17336/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 42 състав, досежно исковата претенция за Долни държачи радиатор - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 80 лв. и Решетка в предна броня - частичен иск в размер на 20 лв. от основен иск 500 лв., поради частичен отказ от иска, на основание
чл. 233 от ГПК.
В проведеното последно
открито съдебно заседание ищецът, не се явява, не се представлява.
Ответната страна по спора,
представлявана от юрисконсулт М.желае РС Варна да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан а и доколкото застрахователят – ответник бил платил сумата от 5200 лв. на ищеца
,ответникът счита ,че с това плащане са погасени изцяло задълженията му към
ищеца. В условията на евентуалност, ако ВРС приеме иска за основателен, ответникът моли съдът да
отмете действителната стойност на процесното МПС,след отчитане на запазените
части ,останалите от МПС –то , и която е по-малка от претендираната.Обективирано е искане ВРС да вземе предвид направените в
отговора на искова молба възражения за завишена претендирана
стойност за ремонт на процесния автомобил, какъвто счита ответникът, че по
делото не било доказано да е извършен от ищеца, както и възраженията за
съпричиняване . Желае се и присъждане на разноските, сторени от ответната
страна съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК.Подробни правни доводи за
неоснователност на иска са развити в писмената защита на ответната страна,
депозирана от юрисконсулт Мария Димитрова в рамките на определения срок .
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният от ищеца иск е с правна
квалификация чл. 432,ал.1 КЗ , вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД
и процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество .Както
бе посочено първоначално искът е бил заявен като частичен ,след което е
допуснато на осн. чл.214 ГПК изменение на размера на иска от частичен в пълен размер
на 3 510 лева ведно със законната лихва върху главницата,считано от дата
на подаване на исковата молба – 19.11.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането .
С проекта за
доклад по делото, обявен за окончателен ВРС е отделил безспорните от спорните
между страните факти .Спор няма относно квалификацията на иска .На основание чл.
146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът
е приел за безспорно и ненуждаещо се
доказване, че:лек автомобил марка „*“ с рег.№
*, е бил застрахован към датата на ПТП в ЗАД „Д. Б. Ж. и З.” по силата
на полица Гражданска отговорност на автомобилистите по силата на застрахователна
полица № BG/30/118000451185, действаща към датата на настъпване на ПТП както и
че застрахователят ответник е изплатил на ищеца сумата от 5 200 лева.
Спорен по делото е между страните въпросът дали с
плащането на сумата от 5 200 лв. ответникът е изпълнил изцяло задълженията
си към ищеца или дължи допълнително,незаплатено обезщетение по повод
застрахователно събитие .
За правилното разрешаване на спора между страните съдът е
разпределил доказателствената тежест по следния начин
: На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е указал на ищеца, че
носи доказателствена тежест да установи твърденията
си в исковата молба, а именно: настъпилите имуществени щети по собствения му
л.а. вследствие на реализираното ПТП по вид и размер, механизма на настъпване
на заявените за обезщетение щети /описани в 61 пункта/. В тежест на ищеца е възложено да установи при условията на пълно и
главно доказване и наличието на пряка причинно следствена връзка между
твърдяното застрахователно събитие /ПТП/ и причинените по собствения му л.а.
щети. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5
от ГПК съдът е указал на ответника,
че носи доказателствена тежест да установи правопогасяващи и/или правоизключващи
исковата претенция обстоятелства, както и
твърденията си в отговора на исковата молба за съпричиняване от страна
на увреденото лице.
От приобщените по делото писмени доказателства ангажирани
от двете страни и от изготвеното от в.л. заключение по допуснатата САТЕ се
установява и изяснява следната фактическа обстановка :
Ищецът Ж.С.Н. е притежавал лек автомобил, марка „*“,
модел „*“, с peг. № *. На 06.07.2018 г. около 00.45 часа лек
автомобил „*“, модел „*“, с peг. № * с водач правоспособния Ж.С.Н. ***посока
кварталите. В същото време по ул. „*“ се движил лек автомобил „*“, модел „*“, с peг. № *посока
кръстовището с бул. „*“. При достигане с кръстовището с бул. „*“, водачът на
лек автомобил „*“, модел „*“, с peг. № *не спрял на знак стоп и отнел
предимството на водачът на лек автомобил „*“, модел „*“, с peг. № *. Мястото на ПТП –то
е било посетено от органите на МВР и е
съставен АУАН № 988384, Наказателно постановление № 18—0819— 004430/08.11.2018
г. и протокол за ПТП № 1676093.Така описаната в основни линии фактическа
страна, фактът на плащане на застрахователно обезщетение, се установяват от
съвкупния и поотделен анализ на следните писмени доказателства - представените с исковата молба заверени копия на свидетелство за регистрация част ІІ № *********; удостоверение за
техническа изправност на ППС от 02.07.2018 г.; протокол за ПТП № 1676093/06.07.2018 г.; отчет по сметка, изготвен
на 29.08.2018 г. от „ *”
АД; заявление от Ж.Н. до З. „Д.Ж.и З.” АД от 06.08.2018 г.; опис-заключение по щета на МПС от
06.07.2018 г.; опис-заключение по щета на МПС № 0801-001567/2018-01 от
17.07.2018 г.; Приложение V.1 – опис на допълнително представени документи по
застраховка „Автокаско” и „ГО” от 06.07.2018 г.; представеното с отговора на исковата
молба заверено копие на преводно нареждане за кредитен превод от 27.08.2018 г.,
както и приобщена преписка,представена с писмо вх.рег.№ 13893/22.02.2019 г.
ведно със заверено копие на АНП, водена
от Сектор „Пътна полиция” – Варна срещу М.Д.М., във връзка с ПТП,
реализирано на 06.07.2018 г., регистрирано с
протокол за ПТП № 1676093 (8 листа).
В горния смисъл е и
заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ .
Допълнително
по делото ,на база САТЕ изготвена от в.л.Хр.К. , приобщена на листи от 196 -206
се установят и изясняват следните спорни факти и обстоятелства :В.л. инж.Хр.К. дава отговор на въпроса
: В какво се изразяват щетите на автомобила, на каква стойност са същите
поотделно и като обща сума, като определя стойността на частите по средни
пазарни цени за оригинални части към датата на събитието, и средни пазарни цени
на труда, съобразявайки и разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ - без да се прилага
коефициент на овехтяване.От подробно изброените и от в.л. детайли
по л.а. на ищеца на стр. 2- 8 от САТЕ Е
,след калкулиране на необходимите за отремонтиране на
л.а. детайли като стойности стойност на
труд ,вещото лице пресмята, че всичко общо по изчисленията възлиза на 28 492.08 лв./двадесет и осем хиляди четиристотин деветдесет и два лева и осем
стотинки/На следващо място в т.2 от
САТЕ в.л. дава отговор на въпроса : Каква е
действителната пазарна стойност на процесния автомобил към датата на събитието.Съобразявайки
отдалеченост от датата на ПТП - 12 месеца, среден спад на пазара 10 %., вещото лице заключава,
че средна пазарна стойност на автомобила е 8 100 лв. +
10 % = 8 910 лв. към датата ПТП. В т.3 от САТЕ е даден отговор и на въпроса :.Какъв е
механизма на процесното ПТП ? Механизма на ПТП –то е описан от вещото лице по
идентичен начин с изложения и по-горе, като е ясно , че при достигане с кръстовището с бул. *, водачът на лек автомобил „*",
модел „*", с peг. № *не
спрял на знак стоп и отнел предимството на водача на лек автомобил „*",
модел „*", с per. № *. В следствие на неспирането на знак Б 2 - „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство“ , обобщава в.л. К.,че се е стигнало до процесното
произшествие и на място са пристигнали и органите на КАТ Варна.
Във връзка със самото ПТП на вещото
лице е поставен и въпрос - Каква е била хоризонталната и вертикална
маркировка в района на ПТП?Кръстовището на
бул. * и ул. * / в гр.Варна / сочи вещото лице, че е оборудвано със светофарна
уредба. По бул. * движението е по път с предимство. По ул. * е има знак Б2 -
Спри пропусни движещите се път с предимство. По ул. * движението е двупосочно с
една лента за движение, на светофара става 3 (една за направо посока стадион *,
една за направо посока * и една за наляво посока център). По бул. * движението
е двупосочно с 2 пътни ленти в посока и разделителен остров, на светофара
стават 3 ленти за движение (една за направо посока кварталите, една за наляво
посока * и една за направо и надясно посока стадион *).
На въпрос номер пет в.л.К. не дава отговор поради липса на : „входно
изходни - данни скорост преди и в момента на настъпване на ПТП „, като заключава,
че не може да бъде определена скоростта
на движение при настъпване на ПТП-то, за нито един от двата автомобила.На
шесто место от заключението на вещото лице се установява, че уврежданията на лек автомобил марка „*", модел „*", с peг. № * с установения
в отговор на въпрос № 1 механизъм кореспондират с установения в отговор на въпрос № 1 механизъм.От заключението на в.л. по т. 7 е видно ,че стойността на увредените части, цената, необходимото време за труд по
ремонта на лек автомобил „*“, модел „*", с peг. № * по средни
пазарни цени и с части от алтернативни доставчици на резервни части, като се
използват данни от поне три сервиза по регистрацията на същото МПС - област
Варна, различни от официалния за марката? , е видно ,че отговора на въпроса съвпада с отговора по т.1.
Спорният по делото
въпрос дали водачът на л.а. застрахован при ответника е допринесъл за
настъпването на ПТП –то е залегнал в
отговора на вещото лице Хр.К. в точка 8 –ма от САТЕ .На този въпрос в.л. дава
ясен отговор, че няма данни водачът на лек автомобил марка „*",
модел „*", с peг. № * да е допринесъл за настъпване на ПТП (Няма данни за висока скорост
или наличие на спирачни следи). Същият се движил на път с предимство.
В.л. е дало отговор и на
поставения в т.9 въпрос : Има ли претендирани два пъти (дублиращи се) части от ищеца, във
връзка с ремонта на процесния автомобил ? В случай, че „да“, то какви и на
каква стойност ? Повтарящите се части описани в 4 броя опис - заключение ,пояснява в.л. ,
че са изключени в настоящата оценка на щетите. Като елементи в.л.изброява
следните:Ляв фар и десен фар са описани в опис 1 и отново описани като
адаптивни светлини в опис 2 под т.З. ; Таван е описан в опис 1 под т. 14 с
повреда БОЯ, а в опис 4 е отново описан под т. 8 с повреда 1 степен и БОЯ.;Заключващ
механизъм е описан в опис 3 и отделно описани в опис 2 под т. 8 ключалка преден
капак и т. 15 конзола ключалка. Заключващия механизъм обхваща конзолата и
ключалката.;Дифузьор е описан в опис 2 под т. 20 и
отново описан в опис 4 под т. 5. Действително са с лява и дясна част, но са
едно цяло.; В опис 5 под т. 9 са описани Долни държачи
радиатор, като са описани всички радиатори за смяна, а държачите
са несваляема част от тях.
В т.10 от
САТЕ е даден отговор на въпроса : Кореспондират ли установените увредени части
по процесния автомобил със заплатените такива от ищеца ? Има ли данни ищецът
изобщо да е заплащал ремонта на процесния автомобил ? Отговорът на този въпрос на в.л.е , че към датата на огледа
(12.06.2019 г.) автомобилът не е бил отремонтиран.В
т.11 в.л. сочи , че към датата на ПТП –то -
06.07.2018 г. , процесния л.а. „*", модел „*",
с peг. № * , с дата на първа регистрация:
19.03.2004 г. е бил на 14 години, 2
месеца и 18 дни.
На последно място в т.12 в.л. инж.К. дава отговор и на въпроса: Налице ли е икономически
тотална щета?
Ако „да“ - да се изчисли размерът на обезщетение, като от действителната
стойност се приспадне стойността на запазените части и стойността на негодните
като скрап, като севземе предвид също годината на
производство на процесното МПС, степента му на експлоатация, предвид дейността,
за която е била пригодено и реалното му техническо състояние.Средна пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП –то,
повтаря заключението си в.л., че е в размер на 8 910 лв. 8 910 лв. х 70 % = 6 237 лв. , следователно е налице ТОТАЛНА
ЩЕТА.При резервните части „втора употреба“, пояснява в.л., че няма утвърден
ценоразпис, реализацията им се извършвала в по-дълъг период от време, в който
било нужно съхраняване на автомобила или останките от него, демонтирането на
нужните детайли от него и други. За да се определи точната стойност на
употребявани резервни части в много случаи било нужно несамо тяхната визуална
проверка, но и проверка на техническото им състояние, което включвало изпробване
на тяхната функционалност.Това било свързано с монтажа им на технически
изправен автомобил. Стойността на резервни части при реализацията им като
„втора употреба“ зависела и от степента на търсене на конкретните резервни
части и на разпространението на конкретната марка и модел автомобил в
конкретната конфигурация (година на производство, ниво на оборудване, двигател,
скоростна кутия, пазар за който е определен и др.). Поради факта, че не бил наличен
единен ценоразпис за продажба на резервни части втора употреба, собственикът не
бил оторизиран да извършва демонтиране на детайли и тяхната продажба, нужно
било място за съхранение на автомобила в неопределен период от време, лица с
технически умения да извършват демонтирането на детайлите и други. При така
изложеното е посочено,че експертизата не можела да се ангажира с точни стойности
за запазени части без същите да бъдат демонтирани и тествани.Масата на
автомобила, съгласно техническа спецификация ,отчита в.л. ,че е 1 735 кг. При изкупуване на автомобил за
скрап, значение имало теглото на съставящите го метали – плътна стомана,
желязо, ламарина, алуминий, мед. Поради факта, че не били налице данни за теглото
на металите, съставящи различните марки и модели автомобили, и когато същият не
е с премахнати от него стъкла, пластмасови детайли, гумени детайли и други.
Оценката на даден автомобил се извършвала от служител на пункта, приемащ автомобила
за скрап на база придобит опит. Цената за 1 тон смесени отпадъци, към датата на
изготвяне на експертизата, става ясно от САТЕ, че е 180.00 лв., съответно
стойността за процесния автомобил
възлиза на 312.00 лв., от която биха се приспаднали 30% за материали, които не се изкупуват като отпадък. Следователно стойността става 218 лв. От
тази стойност се удържат 10%,
когато предаващото лице е физическо лице и не издава документ(фактура) за
извършената сделка. В обобщение, по делото се изяснава,че
в конкретния случай процесният автомобил-може да бъде
изкупен за скрап за 200.00 лв
За
пълното изяснаване на фактическата страна на спора по
делото е допуснат до разпит и двукратно разпитан като свидетел М.Д.М..От гласните показания на св.М. единственото което може да
бъде установено по категоричен начин,че св.М. е правоспособен водач на МПС
считано от 6.7.2017 г./ установено след сверка със СУМПС в о.с.з. на 24.1.2020
г./ и че това било единственото ПТП, което му се случило.Освен, че св.М. си
спомня че е имало ПТП и че е било около два часа през нощта с колата на баща му
, друго свидетелят твърди,че не помни .
При така изложената по –горе фактическа
страна на спора,съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА :
Предявеният
главен иск намира правното си основание в нормата на чл. 432 , ал.1 ГПК (
аналог на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,) в сила от 01.01.2016
год. За основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е възложено да
установи по пътя на пълното и главно доказване, наличието на валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка между вредите
и застрахователното събитие. Съобразно приобщените по делото писмени
доказателства ( описани по-горе ) и заключението на в.л. инж. Хр.К. по
допуснатата САТЕ, съдът намира за установени всички предвидени в закона
предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност
на прекия извършител, а оттам и възникване на задължението на ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ да обезщети ищеца за причинените му имуществени вреди, в
случая подробно описани в съставения от ответника и неоспорен от същия опис -
заключение по щета, приложен по делото .
Не се спори между страните, че застрахователят е изплатил
по повод застрахователното събитие на ищеца сумата от 5 200 лв.Плащането е доказано от
приложеното на л.32 –ри заверено за вярност с оригинала копие на преводно
нареждане от дата 27.08.2018 г., като в същото това преводно нареждане е
вписано и основанието за плащане – „ Щ
0801 – 001567/2018 – 01„, на база на
което само по себе си като безспорен факт обуславя извода за доказаност на основанието на иска .
Първият спорен
въпрос е дали с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят е
изпълнил точно задължението си и в частност платеното застрахователно
обезщетение покрива ли имуществените щети по л.а. собствен на ищеца.Отговорът
на този въпрос се съдържа в заключението по допуснатата САТЕ изготвена от
в.л.Хр.К., което заключение съдът кредитира и като обективно и като пълно и
като компетентно дадено. Пазарната стойност която определя инж.К. за възстановяване на всички ( подробно
описани в исковата молба, доклада по делото и в заключението на вещото лице )
щети по л.а., собствен на ищеца към датата на събитието възлиза на сумата от 28 492,08 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“,
какъвто е и настоящият случай – предявен е пряк иск, който след изменението по
реда на чл.214 ГПК е с цена от
3 510,00 лева. / л.258 –ми от делото /.
Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
(аналогична с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
(отм.) при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ
повелява, че за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка.В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
Решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по
т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. №
156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т.
о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както
и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и в настоящия случай, съгласно
която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ.
На първо място следва да
бъде отчетено, че по делото възраженията на ответника за завишеност
на исковата претенция са останали напълно недоказани.Това е така, тъй като въз
основа на заключението на в.л. Хр.К.се установява ,че не сумата от
5 200,00 лева /заплатена на 27.8.2018 г./
ще покрие щетите по л.а. на ищеца а сума от общо 28 492,08 лв.На второ място възражението на ответника затова ,
че е налице тотална щета се оказва
основателно и доказано също въз основа на заключението по допуснатата САТЕ .
Вещото лице установява ,че автомобилът към датата на ПТП –то е на 14 години, 2
месеца и 18 дни ,поради който и стойността на процесното увредено МПС възлиза
на сумата от 8 910 лева . /
л.206 –ти от делото / .Т.е. след като се сравни тази сума със сумата от 28 492,08
лв. се получава разлика от 19 582,08 лв. или съгласно нормата на чл. 390, ал.2 КЗ е
налице „ тотална щета „.Налице е
тотална щета, тъй като сумата за възстановяване на увреденото имущество
надхвърля законово определените седемдесет процента от действителната стойност
на л.а. В този ред на мисли , след като се изяснява и доказва ,че е налице „
тотална щета „, при положение че ищецът сам не отрича че не е бракувал
автомобила следва да бъде даден отговор дължи ли застрахователят ответник
сумата от 3 510,00 лева.
Сбора от сумата 3 510,00 лв./ размер на
иска / + изплатеното застрахователно обезщетение от 5 200 лв. = 8 710
лв.При реална възможност л.а. да бъде предаден на скап
за сума от 200 лв./съгласно САТЕ / се поучава сума равна на сбора от 8710,00
лв. +200 лв. = 8 910 лв. – т.е. пазарната цена на увреденото МПС към
датата на процесното ПТП .
Отговорът на последния спорен въпрос се
съдържа в разпоредбите на КЗ и създадената непротиворечива съдебна практика,
обективирана в актове на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК .
За пълнота на мотивите и по повод
възраженията на ответника залегнали в отговора на искова молба съдът намира за
необходимо да посочи, че повредите по л.а. на ищеца надхвърлят действителната
им стойност и при това положение е налице „тотална
щета” , поради което и застрахователят следва да заплати на ищеца цялата
пазарна стойност на увреденото МПС след приспадане на вече платената .Методиката на застрахователя –ответник в
случая е неприложима и т.к. като МПС на ищеца е било увредено до степен
неизползваемост, на собственика му се дължи обезщетение за действителната му
цена без приспадане стойност на запазени части (така р. № 79/02.07.2009 г.
на ВКС по търг. дело № 156/2009 г., І т.о.; р. № 115/09.07.2009 г. на ВКС по
търг. дело № 627/2008 г. ІІ т.о.; р. № 37/23.04.2009 г. по търг. дело №
667/2008 г., І т.о.; р. № 109/14.11.2011 г. на ВКС по търг. дело № 870/2010 г.,
І т.о.; р. № 209/30.01.2012 г. на ВКС по търг. дело № 1069/2010 г., ІІ т.о.; р.
№ 52/08.07.2010 г. на ВКС по търг. дело № 652/2009 г., І т.о., всички
постановени по реда на чл.290 от ГПК).
С оглед изложеното, искът срещу
застрахователят, при ангажираните доказателства по делото и при липсата на
спор,че застрахователно обезщетение е платено в размер на 5 200,00 лева на
ищеца, се явява основателен и доказан в пълен размер, поради което и съдът го
уважава в пълнота, без да преповтаря изложените по-горе мотиви и от фактическа
и от правна страна .Размерът на дължимото се допълнително на ищеца обезщетение
от общо 3 510,00 лв. е напълно
установен и доказан и представлява разликата между реално платеното и дължимото
за пълното възстановяване на увредения автомобил застрахователно обезщетение от
страна на ответника .
Предвид
основателността на главния иск съдът присъжда и акцесорното вземане за
законната лихва – така , както е претендирано от
ищеца с исковата молба.За изискуемостта на вземането за законна лихва, считано
от датата на увреждането е налице трайна съдебна практика поради което съдът
намира за ненужно да препраща към различни съдебни актове на ВКС .
И на последно място съдът намира за
недоказано възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат .Анализа на писмените доказателства по делото,
заключението на в.л.К. което съдът намира за обективно и компетентно дадено
мотивират съда да изведе извод,че ищецът не е спомогнал за настъпване на
застрахователното събитие.Напротив именно на виновния водач е съставено
Наказателно постановление ,преписката по която е приобщена по делото.В самото
НП са описани по надлежния ред отделните разпореди на ЗДвП, които водачът на
застрахования при ответника л.а. е нарушил;
времето,мястото и начина на възникване на ПТП –то.Нещо повече-дори и от
разпита на св.М.( двукратно проведен), не се извежда извод за наличие на съпричиняване
на вредите по собствения на ищеца л.а. Освен че свидетелят двукратно пред съда
е заявил, че не помни подробности за случая , неговите показания дори и да
бъдат кредитирани,не съдържат дори и индиции за вина
на ищеца .
Предвид изходът от спора и
направеното искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да
бъдат присъдени в полза на ищцовата страна на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
Разноски на осн.чл. 78,
ал.4 ГПК се дължат и на ответника ,т.к. е налице частично прекратяване на
делото на осн. чл.233 ГПК за сумата от 40 лева от общо 1 250 лева. В този случай следва да
се извърши пресмятане от съда на процентното съотношение на дължими от ищеца
към ответника разноски. В процентно съотношение се получат дължими в полза на
ответника разноски от частично прекратения иск в размер на 0,03 % .
Разноските
претендирани от ищеца
са посочени на л.231-ви : 50 лв. за платена д.т., 91 лв. за доплатена д.т. , 150 лв.за депозит за САТЕ и 1000 лв.платен
в брой адвокатски хонорар.При запознаване със материалите по делото при
определяне на отговорността за разноски ВРС пресметна отново,че дължимата се
д.т.при цена на иска 3 510,00 лева възлиза на точно 140,40 лв.По делото обаче са
налични доказателства само за доплатената д.т.от 91 лева или разликата до
пълния размер на държавна такса възлиза на 49,40 лв.Липсва приложено по делото
писмено доказателство за платена първоначална такса от 50 лева,поради
което този пропуск съдът счита,че следва
да бъде коригиран при прилагане на нормата на чл. 78, ал.6 ГПК,като бъде
даден едноседмичен срок на ищеца да представи доказателство за платената по
настоящото дело дължима първоначално такса от 50 лева или заплати същата в
посочения срок по сметка на РС Варна. При така изложеното по-горе общия сбор на
разноските за дължима такса е равен на 50 лв. +91 лв.= 141лв. Сбора от 141 лв.
и 150 лв. възлиза на 291 лв.,разноски които следва да бъдат присъдени в полза
на ищеца, при съобразяване на частичното прекратяване на производството.
Досежно възнаграждението на процесуалния представител на ищеца по реда на
чл. 78, ал.5 ГПК,съдът съобразява факта, че първоначално е бил предявен частичен
иск с цена от 1 250
лева представляваща частичен иск от общо сумата от 37 764 лева, изменен на сумата от 3 510,00 лева – в пълен
размер.Този размер следва да бъде отчетен при определяне на минимума на дължимо
се адвокатско възнаграждение за процесуално представителство . Съгласно нормата
на чл. 7,ал.2 , т. 2 от Наредба 1/2004 г. минимума на адвокатско възнаграждение
е равен на 300 лв. плюс 7 % за горницата
над 1000 лв. - 175,70 = 475,70 лв.По делото са проведени общо 3 открити
съдебни заседания,след второто поради което към сумата от 475,70 лв.следва да
се прибави и 200,00 лв. /съгласно чл. 7, ал.8 от същата Наредба / или общо
размерът на адвокатско възнаграждение в неговия минимален размер е равен на 675,70 лева. Над този размер до претендирания от 1000 лв.съдът намира,че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно
по см. на чл. 78, ал.5 ГПК. Възнаграждението надвишава минимума определен в
Наредба 1/2004 г.а и предприетите от процесуалния представител на ищеца
действия по настоящото дело,характера на самото производство не обосновават
извод за фактическа и правна сложност,поради което и съдът определя общ размер на разноски които следва да се присъдят на ищеца
като сбора от 675,70 лева и 141лв.= 816,70 лева (осемстотин
и шестнадесет лева и седемдесет стотинки ).Този размер разноски
съдът на осн.чл. 78, ал.1 ГПК с оглед изхода на спора присъжда в полза на
ищеца.
Разноските претендирани от ответника са вписани точно и правилно в
списъка приложен на л. 271 – ви – 30 лв.депозит за разпит на
свидетел,150лв.депозит за САТЕ,5лв.за съдебно удостоверение и 300 лв.за
юрисконсултско възнаграждение – ОБЩО 485 лева.Съгласно нормата на чл. 78 ,ал.8 ГПК съдът следва да определи възнаграждението на ответната страна за
процесуално представителство от юрисконсулт.В случая, при отчитане на характера
на предявения първоначално иск,броя на проведените открити съдебни заседания и
осъщественото процесуално представителство на ответника, съдът намира, че юрисконсултско възнаграждение от 300,00 лв.е
адекватно и съответно на реализираната по делото защита по реда на чл. 78, ал.
8 ГПК ,поради което определя възнаграждение за юрисконсултско представителство
пред настоящата инстанция в размер от 300 лв. Така от общия сбор от 485 лв.
съдът следва да изчисли 0,3 % съдебно деловодни разноски, които на основание
чл. 78, ал.4 ГПК да присъди в полза на ответника.
Трайна е съдебната
практика на ВКС, че разноски по чл. 78, ал.4 ГПК се дължат независимо от
причината за прекратяване на производството а и същите са поискани още с
отговора на искова молба. Размерът на разноските които ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника възлизат на 1,46 лв. (един лев
и четиридесет и шест стотинки ).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното
дружество З. “Д.Ж.и з.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б. Г. И., Р. В. М.и Ж. С. К.ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Ж.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА
от общо 3
510,00 лева (три хиляди петстотин и десет
лева) - представляваща неизплатено обезщетение на имуществени вреди по собствения
на ищеца автомобил „*“ *, с ДКН *, причинени в резултат на застрахователно
обезщетение – ПТП от 06.07.2018 г.,
причинено по вина на виновния водач, управлявал л.а. *с ДКН *, застрахован към
датата на ПТП в З. „Д.Ж.и З.“ по силата на застрахователна полица № BG/30/118000451185, валидна към датата на събитието,при
което застрахователно събитие са били увредени следните детайли по л.а. на
ищеца: 1. Предна броня; 2. Дясна лайсна предна броня; 3. Лява лайсна предна
броня; 4. Преден десен калник; 5. Преден ляв калник ;6. Преден капак; 7.
Решетка радиатор; 8. Ляв фар; 9. Десен фар; 10. Десен халоген;
11. Челно стъкло; 12. Еърбег волан; 13. Преден десен еърбег; 14. Таван; 15. Декоративно капаче на дясна лайсна
предна броня; 16. Капаче дясна пръскалка на фар; 17. Предно табло; 18. Колан 4
броя блокирали; 19. Ляв халоген; 20. ПВЦ основа
предна броня; 21. Ключалка преден капак; 22.
Дюза преден десен фар; 23. Дюза преден ляв фар; 24. Лайсна в решетка долна; 25.
Основа на предна броня - 26. Конзола ляв клаксон; 27. Конзола десен клаксон; 28.
Конзола ключалка; 29. Радиатор охлаждане; 30.
Радиатор климатик; 31. Кондензатор климатик ; 32. Радиатор интерколер;
33. Дифузьор ляв и десен; 34. Перка охлаждане; 35.
Маркуч охлаждане долен; 36. Паразитна ролка - частичен иск; 37. Ремък; 38.
Маркуч охлаждане горен; 39. ПВЦ тръба разширителен
съд; 40. ПВЦ подкалник ляв; 41. ПВЦ подкалник десен; 42. Кора под броня; 43. Кора под
двигател;44. Основа преден ляв калник; 45. Тръби за охлаждане масло;46. Рог
предна лява част - 47. Рог предна дясна част; 48. Маркуч пръскалки фарове; 49.
Ляв фародържател; 50. Десен фародържател;
51. Греда над радиатор - 52. Десен водач предна броня; 53. Ляв водач предна
броня; 54. Панти преден капак; 55. Предна лява врата; 56. Лентов кабел; 57.
Централа аербег ВЕДНО
със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда– 19.11.2018 г., до окончателното плащане на обезщетението), на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното
дружество
З.
“Д.Ж.и з.”, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М.и Ж.
С. К.ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца Ж.С.Н., ЕГН **********, с
адрес *** СУМАТА от общо 816,70 лева (осемстотин
и шестнадесет лева и седемдесет стотинки ) –съдебно деловодни
разноски сторени от ищеца пред настоящата инстанция, на основание чл. 78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ищеца Ж.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ответното дружество З. “Д.Ж.и з.”, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М.и Ж. С. К.СУМАТА от общо 1,46 лв. (един лев
и четиридесет и шест стотинки )- съдебно деловодни
разноски сторени от ответната страна пред настоящата инстанция,за прекратената част от производство,на осн.
чл. 78 ал. 4 и ал.8 ГПК .
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.6 ГПК ищеца Ж.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 50,00 лева – дължима първоначално такса
при предявяване на частичния иск по сметка на РС Варна или да представи
доказателства затова,че тази такса е била платена.
СЪДЪТ
уведомява ищеца, че при неизпълнение на Определението по чл. 78, ал.6 ГПК в
посочения срок, сумата от 50 лева ще следва да бъде принудително събрана .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: