РЕШЕНИЕ

480/26.7.2019г. гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На петнадесети юли 2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор:

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1375/19г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Л. ***, срещу Наказателно постановление № 19-0869-001341/25.04.2019г. на началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДП. Жалбоподателят счита, че деянието не е извършено виновно и следователно не представлява административно нарушение. Привежда и доводи за наличие на нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 21.11.2018г. лицето П.Н.П. продало на „Пловдив груп-2004“ ЕООД-гр.Пловдив лек автомобил марка „Форд Експлорер“ с рег.№РВ 4711 ТТ. На същата дата договорът за продажба на автомобила бил регистриран чрез електронния портал на МВР, но в двумесечен срок след закупуването дружеството-купувач не  предприело необходимите действия за пререгистриране на превозното средство. Поради това на 22.01.2019г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Междувременно, на 20.01.2019г. жалбоподателят пътувал със собствения си лек автомобил от гр.София за гр.Пловдив. В района на гр.Пловдив автомобилът претърпял повреда и жалбоподателят се обърнал за съдействие към св.А.Н.В.- управител на „Пловдив груп-2004“ ЕООД. Дружеството стопанисвало автосервиз, чиито услуги жалбоподателят бил ползвал и преди това. Тъй като била констатирана повреда, за отстраняването на която било необходимо повече време, св.В. предоставил на жалбоподателя закупения от дружеството лек автомобил марка „Форд Експлорер“, за да го ползва временно, докато трае ремонта. Жалбоподателят се осведомил дали всичко, свързано с автомобила е редовно и св.В. го уверил, че същият отговаря на всички изисквания, като го уведомил, че необходимите за ползването му документи са в т.нар. „жабка“. Л. се придвижил с предоставения му автомобил до гр.Шумен и продължил да го ползва, без да знае, че регистрацията му вече е прекратена. На 27.01.2019г., придвижвайки се с автомобила по бул.“С. ***, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Шумен, които констатирали, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява МПС, което е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Във връзка със случая била образувана Преписка вх.№547/19г. по описа на ШРП, която приключила с отказ да се образува досъдебно производство поради несъставомерност на деянието от субективна страна.  Поради това, въз основа на съставения акт на 25.04.2019г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Л.Л. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите С.К.К., Г.П.М., А.С. Л. и А.Н.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства /вкл.материалите по Преписка вх.№547/19г. по описа на ШРП/. Показанията на свидетелите К. и М. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува основание за съмнение в тяхната достоверност. Свидетелите А.Л. и А.В. по начало не се явяват непредубедени и незаинтересувани от изхода на делото, тъй като първата е съпруга, а вторият- приятел на жалбоподателя. Съдът обаче не намира основания за съмнение в техните показания, тъй като същите кореспондират и на останалите доказателства по делото.  

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал лек автомобил, чиято регистрация е била прекратена служебно, тъй като същият не е бил пререгистриран в двумесечен срок от придобиването му. Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени в жалбата, че деянието не е осъществено виновно. От събраните по делото доказателства и конкретно от показанията на свидетелите Л. и В. се установява, че жалбоподателят действително не е знаел, че предоставеният му автомобил е с прекратена регистрация- обстоятелство, изключващо умисъла, както е приел и прокурорът в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. Доколкото обаче на административно наказване подлежат и непредпазливите деяния, следва да се прецени дали процесното деяние е извършено по непредпазливост или се касае за случайно такова. За да е налице непредпазливост под формата на небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния  резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение, т.е. на това поведение, което се изисква в подобни случаи /в този смисъл е Решение №659/93г. на I н.о. на ВС/. Като лице, ползващо определено моторно превозно средство, жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява. Съдът намира обаче, че в конкретната ситуация Л. не е могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно- управлението на нерегистрирано МПС. Безспорно е установено по делото, че Л. не е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация- обстоятелство, с което не е бил наясно дори и управителят на дружеството, предоставило превозното средство. Жалбоподателят също така е получил уверения, че автомобилът е изряден, като е имал основания да се довери на св.В., чиито услуги ползвал често и с когото имал етични отношения. Съдът не намира основания да се съгласи с позицията на представителя на наказващия орган, че жалбоподателят е следвало да забележи, че в т.нар. малък талон на автомобила като собственик е вписано друго лице и съответно да установи защо е налице несъответствие между вписаното в документа и изявлението на св.В., че е собственик на превозното средство. От обстоятелството, че в документа като собственик е вписано друго лице по никакъв начин не следва извода, че автомобилът е с прекратена регистрация. Процесното нарушение се изразява именно в управление на нерегистрирано МПС, а не на управление без надлежно упълномощаване или др. под. Предвид особеностите на случая съдът намира, че жалбоподателят е положил дължимата грижа, за да се увери, че автомобилът е изряден, като действията му са в рамките на това поведение, което се изисква в подобни случаи. Прекалено е да се очаква от гражданите в ситуация, в каквато е бил поставен жалбоподателя, да провеждат детайлно изследване на всички обстоятелства, свързани с предоставен им за ползване автомобил и да правят подробни справки, още повече, че Л. не е имал никакви причини да се съмнява в липсата на надлежна регистрация на превозното средство, което е било с поставени регистрационни табели. По изложените съображения съдът приема, че в конкретния случай е изключен не само умисъла, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно нарушение, тъй като не е извършено виновно. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че дори и жалбоподателят да е действал виновно, т.е. по непредпазливост, случаят би следвало да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Особената ситуация, в която Л. е поел управлението на процесния автомобил, дотолкова се отличава от обичайните случаи на управление на нерегистрирано МПС, че се налага единствено възможния извод за маловажност на нарушението, тъй като същото несъмнено силно се отличава от обикновените нарушения от този вид. При това положение наложените наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца  очевидно не съответстват на тежестта на извършеното и не могат да бъдат счетени за справедливи- обстоятелство, което би обусловило отмяната на обжалваното наказателно постановление поради неприлагането на чл.28 от ЗАНН и в случай на преценка, че е налице административно нарушение.

Предвид изложеното искането, изложено в жалбата, за отмяна на наказателното постановление, се явява основателно. Жалбата следва да бъде уважена, а наказателното постановление –да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 19-0869-001341/25.04.2019г. на началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на Л. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: