Р Е Ш Е Н И Е
№ 1715
гр.
Русе, 01.11.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5644 по описа за
Предявен е иск с
правно основание чл. 221, ал.2 КТ.
Постъпила е искова
молба от „Монтюпе” ЕООД срещу П.А.Г., в която се твърди, че с трудов договор от
12.01.2015г. ответникът е бил назначен на работа в ищцовото дружество на
длъжност "Обслужващ работник промишлено производство" считано от
същата дата. Срокът на уговореното между страните предизвестие при прекратяване
на трудовия договор бил определен на 45 дни съгласно т.13 от трудовия договор.
Със заповед № **** от 30.03.2016г., работодателят прекратил трудовото
правоотношение между страните на основание чл.330, ал.2 т.6 КТ - поради
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Заповедта била
връчена на ответника на 04.04.2016г. без да е оспорена и е влязла в сила. До
настоящият момент ответникът не бил изплатил на работодателя си пълният размер
на обезщетението, което дължал след дисциплинарното му уволнение за срока на
предизвестието, с оглед на което се твърди, че за работодателят е налице правен
интерес да претендира обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 1050,30лв.,
което е формирано съгласно чл.228, ал 1 КТ – съобразно основното трудово
възнаграждение на ответника за месец януари 2016г. в размер на 519лв. и
възнаграждение за стаж и професионален опит в размер на 6,23лв., общо 525,23лв.
или за един отработен ден 35,01лв. В срока за предизвестие се включвали 30
работни дни. С оглед на това се
претендира да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1050,30лв. обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, както и законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателното му
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.А.Г. не е изразил становище по допустимостта и основателността
на предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно
уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото
по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът
е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на
неприсъствено решение.
На страните са
указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл.
140 ГПК. Предявените по делото искове са допустими и вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея
писмени доказателства.
От приложените по
делото писмени доказателства – трудов договор, справка за уведомления по чл.62,
ал.5 КТ, заповед за налагане на дисциплинарно наказание, обратни разписки,
заповед за прекратяване на трудово правоотношение и извадки от ведомостта за заплати на служителите
и работниците на ищцовото дружество и конкретно за получените трудови
възнаграждения от ответника установяват изложеното в исковата молба. Неоспорването
на тези доказателства и липсата на възражения срещу изложените от ищеца
твърдения, дават основание предявеният иск да се приеме за вероятно основателен.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски за настоящото производство в размер на 50лв. за
държавна такса и 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.А.Г. ЕГН**********, с адрес *** да заплати на „Монтюпе“ ЕООД
ЕИК131429080, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар
Освободител“ №8А, ет.2, представлявано от управителя Франк Гате сумата от 1050,30лв. представляваща обезщетение
по чл. 221, ал.2 КТ, ведно със законната върху нея считано от 09.08.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.А.Г. ЕГН**********,
с адрес *** да заплати на „Монтюпе“ ЕООД
ЕИК131429080, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар
Освободител“ №8А, ет.2 представлявано
от управителя Франк Гате сумата от 350лв.
разноски за настоящото производство.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: