№ 2076
гр. Плевен , 29.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430104931 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
ЕМ. ПЛ. К., ЕГН**********, *** против М.П., роден на ***г. в ***, в която
се твърди, че страните по делото са родители на детето Х. М.П., ***. Твърди,
че брака между страните е прекратен и упражняването на родителските права
по отношение на детето е предоставено на майката. Твърди, че детето от
години наред живее и учи в ***. Твърди, че детето учи в посочената държава
считано от 2018г. Твърди, че ответника не полага грижи и не дава издръжка
на детето считано от 2013г. Прави искане ответника да бъде лишен от
родителски права по отношение на детето Х. П..
Съдът като съобрази изложените от страните фактически твърдения,
направените възражения и оцени поотделно и в съвкупност представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Положителна процесуално предпоставка за упражняването на правото
на иск, за която съдът следи служебно е подведомствеността на спора на
българския съд. Поради това, въпросът за подведомствеността може да бъде
поставян служебно от съда или от страните по делото по всяко време в хода
на производството.
От изложените от страните фактически твърдения в исковата молба,
които се установяват и от представените към исковата молба доказателства се
установява, че детето Х. П. трайно е установено, живее и учи в *** от преди
2018г. То има обичайно местопребиваване в посочената държава.
1
Както се посочи, за своята международна компетентност съдът следи
служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от
регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-членка на ЕС, от
международна конвенция, приета и ратифицирана от Република България,
или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други
международни актове. Разрешаването на този въпрос се налага от
необходимостта да бъде извършена преценка за приложимото право в
производство за лишаване от родителски права на родител, когато детето не
живее в България. Тази необходимост се налага в случая, с оглед
предвиденото в чл. 133 от СК изискване тези производства да се разглеждат
от районния съд по настоящия адрес на детето - специална местна подсъдност
на този вид спорове.
В конкретния случай последното трайно обичайно местопребиваване на
детето е в Обединеното ***. Съгласно подписаното на 31.01.2020 г.
Споразумение за оттеглянето на Обединеното *** и Северна *** от
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия
/Споразумението/ посочените вече не са държави-членки на Европейски съюз.
Съгласно чл. 67, т. 3 от Споразумението, глава IV от Регламент (ЕО) №
2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с
който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 /Регламентът/ се прилага по
отношение на исканията и заявленията, получени от централния орган или
друг компетентен орган на замолената държава преди края на преходния
период. Понятието "преходен период" е легално определено, а именно в чл. 2,
б. "д" вр. чл. 126 от Споразумението и той е до 31.12.2020 г. Видно е, че към
настоящия момент Регламентът е неприложим, поради което въпросът за
международната компетентност следва да се уреди по правилата на
относимия международен договор, по който страни са и двете държави-
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата от 1996 г. /Конвенцията/, тъй като същата е
ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 18.01.2006 г. от Република
България и по която страна е държавата, в която е последното обичайно
местопребиваване на детето, а именно Обединеното ***.
2
В чл.1 от Конвенцията се определя държавата, чиито органи имат
компетентност да вземат мерки, насочени към закрила личността и
имуществото на детето, както и приложимото право при родителската
отговорност. За целите на тази конвенция терминът "родителска
отговорност" включва родителската власт или всяка друга аналогична
властова връзка, която определя правата, правомощията и отговорностите на
родителите, настойниците или други законни представители по отношение
личността и имуществото на детето. Разпоредбата на чл. 3, б. "а" установява,
че мерките посочени в чл. 1 могат по-специално да се отнасят до
предоставяне, упражняване, лишаване или ограничаване на родителската
отговорност, както и нейното делегиране. Съгласно чл. 5 от посочената
конвенция съдебните и административни органи на договарящата държава ,
в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да
вземат мерки за закрила на личността и имуществото на детето.
В случая конвенцията е ратифицирана, обнародвана и за Р България е в
сила от 01.02.2007 г., а за Великобритания –от 01.11.2012 г.
Предвид гореизложеното, Районен съд-Плевен не е международно
компетентен да се произнесе по предявения иск, доколкото последното
трайно обичайно местопребиваване на детето е в Обединеното ***, поради
което производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.********** 4931/2021г. по описа
на РС-Плевен, КАТО НЕПОДВЕДОМСТВЕНО НА РС-ПЛЕВЕН.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд –Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3