Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 903/7.12.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият административен
съд, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Административен съдия: МАРИАНА ШОТЕВА
и секретар
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 984/2021 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по
жалба на „А и Н 21“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Септември, чрез адв. Б. против Решение с № 36/3/31205573/01/04/04 от 27.07.2021
г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ за налагане на финансова
корекция относно Договор № 36/3/3120557 от 24.04.2014 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ и
мярка „Управление на местни инициативни групи, прилагащи стратегии за местно
развитие“ и съгласно условията на мярка 312 “Подкрепа за създаване и развитие
на микропредприятия“ от програма за развитие на селските райони за периода
2007-2013 година /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони / ЕЗФРСР/.
В жалбата се
твърди, че оспореното решение е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила и относимите материалноправни разпоредби. Жалбоподателят
моли за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно - издадено при
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му. В
съдебно заседание и в писмено становище моли да се отмени процесното решение.
Претендира присъждане на направените по делото разноски
Ответникът –
зам.-изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“- София, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за
законосъобразност на процесното решение. По същество на спора, моли съдът да я
отхвърли като неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното.
Обжалваното
Решение № 36/3/3120557/3/01/04/04 от 27.07.2021 г. за налагане на финансова корекция
е издадено след постановяването на Решение 13678/04.11.2020 г. по адм.д. №
868/2020 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което се
отменено решение на № 610/15.10.2019 г. по адм.д. № 1130/2018 г. на
АС-Пазарджик в частта, с която отменено решение № 36/3/3120557/3/01/04/01, изх.
№ 01-2600/4311/12.11.2018 г. за налагане на финансова корекция в частта, в
която е установено нарушение на Наредба 23/2009 г., Наредба 29/2008 г. и
подписания между страните договор, като вместо него (решението на АС-Пазарджик)
ВАС в решението си: отхвърля жалбата на „А и Н 21" ЕООД срещу решение №
36/3/3120557/3/01/04/01, изх. № 01-2600/4311/12.11.2018 г. в тази му част;
отменя решение на № 610/15.10.2019 г. по адм.д. № 1130/2018 г. на АС-Пазарджик
в частта, с която ДФЗ е осъден да заплати разноски, остава в сила решение №
610/15.10.2019 г. по адм.д. № 1130/2018 г. на АС-Пазарджик в останалата му част
и изпраща делото като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново
произнасяне - определяне на размера на финансовата корекция, съобразно
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението на ВАС.
„АТАНАС И НОНА" ЕООД има сключен договор № 36/3/3120557 от 24.04.2014
г. за отпускане на финансова помощ по мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно
развитие" и мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на
умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните
инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие", и съгласно
условията на мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г.,
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР), по който е изплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 95
134,33 лв.
В хода на производството пред административния орган е извършена служебна
справка в електронната страница на Търговския регистър и регистър на
юридическите лица с нестопанска цел по партидата на дружеството „АТАНАС И
НОНА" ЕООД с едноличен собственик на капитала Г. Г. Ч.-Б., вследствие на
която се установило, че същата е прехвърлила собствеността си на Цветан Николов
Рабаджиев, а търговското предприятие е преименувано на „А и Н 21" ЕООД с
ЕИК *********.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ при прехвърляне на предприятие, ако няма друго
споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря солидарно с правоприемника до
размера на получените права. В конкретният случай обаче не е прехвърлено само
търговското предприятие.
С оглед тези
констатации и дадените задължителни указания в решението на ВАС е изпратено
писмо с изх. № 01-2600/4311 #9 от 20.04.2021 г. на „А и Н 21" ЕООД, с
което би следвало „А и Н 21“ЕООД да е
уведомено за вече откритото по отношение на неговия праводател „АТАНАС И
НОНА" ЕООД производство по установяване на публично държавно вземане.
Установи се от
приетите по делото писмени доказателства представени от жалбоподателя, че са
изпратени две писма с идентично съдържание и един изходящ номер – едното е
адресирано до „Атанас и Нона“ЕООД, а другото до „А и Н 21“ЕООД. Двете са
получени от физическото лице Г. Г. Ч.-Б..
Доколкото и двете цитирани писма от двете дати на получаване 11.05. и
16.06.2021 г. – тези две писма, които са изпратени до „А и Н 21“ ЕООД, са
получени от физическо лице и съдържащото се в пликовете е писмо с изх.
№01-2600/4311#9 от 20.04.2021г., то същите две писма са върнати на
изпращача-ДФЗ в ориГ.л ведно с пликовете, с които е изпратено всяко писмо,
адресирани до фирма „А и Н21" ЕООД с ЕИК ********* и с УРН608322. Това връщане
е сторено със заявление вх. № 01-2600/4311#12 от 18.08.2021 г. Върнато в ориГ.л
е и второто писмо, получено неправилно от Г. Б. на 16.06.2021г., което ВТОРО
писмо е с изх. №01-2600/4311#9 от 20.04.2021г., ведно с плика, с който е
изпратено това писмо, адресирано до фирма „А и Н21" ЕООД с ЕИК ********* и
с УРН608322. Лицето, което е получило двете писма е установило, че същите са
адресирани до управителя на дружеството, с което вече няма нищо общо – нито е
негов собственик или управител, нито пък негов служител, ги е върнало с
изричното уведомление, че не изразява съгласие да получи тези писма и затова те
са върнати в ориГ.л на ДФЗ. На практика, тези две писма не са получени от
дружеството жалбоподател и това се установява от подаденото до ДФЗ заявление
вх. № 01-2600/4311#12 от 18.08.2021г., като този факт не се оспорва от ДФЗ, а
единствено се сочи, че от материалите по преписката било видно, че тези две
идентични писма, са получени два пъти от лицето Г. Б., като се приеха
доказателства, че и двете писма са върнати на ДФЗ и няма как тези писма да са
достигнали до жалбоподателя. Следва да се има предвид, че Г. Б. не е можела да
знае какво получава и да изразява съгласие да го получи, преди да отвори
писмата, а след като са отворени и е установена грешката, то получателката Г.
Б. добросъвестно ги е върнала в ориГ.л, което е посочено в изрично заявление,
подадено до ДФЗ с вх. № 01-2600/4311#12 от 18.08.2021г.
Тези две писма не са достигнали до знанието на
дружеството-жалбоподател, защото неправилно получилото ги трето лице ги е
върнало в ориГ.л на ДФЗ, което е надлежно удостоверено в заявление вх. №
01-2600/4311#12 от 18.08.2021г. по описа на ответния административен орган.
Поради посоченото, цитираните от представителя на ДФЗ две разписки, са
оформени, като получени от Г. Б., но същата е върнала тези две писма, защото са
били неправилно получени от нея, без тя да има представителна власт за това,
което твърдение на жалбоподателя се подкрепя от приетите по делото писмени
доказателства.
Съдът счита, че не следва да разглежда делото по
същество, тъй като от гореизложената фактическа обстановка се установява, че е
нарушена разпоредбата на чл. 26 АПК и невъзможността на жалбоподателя да
участва в производството по издаване на оспорения ИАА.
С оглед на гореизложеното жалбата се явява
основателна.
Съдът счита, че при издаване на акта не са били
спазени административнопроизводствените правила, като адресатът, жалбоподател в
настоящето производство, на оспореното решение е бил лишен от възможността да
участва в развилото се административно производство по издаването му. Съдът
констатира, че процесното решение е издадено в нарушение разпоредбите на чл.
26. ал 1 АПК (изискващ уведомяване на заинтересовани граждани и организации за
образуването на административното производство), което представлява съществено
нарушение на административно-производствените правила. По делото не са
ангажирани доказателства жалбоподателя да е бил уведомен за образуването на
производството и да му е била осигурена възможност за участие в него. Напротив
установи се, че адресираното до него писмо не е достигнало адресата си, като
административния орган е бил наясно с това обстоятелство.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и 2 АПК постановява, че
за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани
и организации освен заявителя, а ако адресът или другите възможни начини за
уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересованите граждани и
организации са неизвестни, съобщаването се извършва по реда на чл.61 ал.3 от същия кодекс. От
систематичното, логично и граматично тълкуване на чл.26 от АПК следва, че
административният орган има задължение да уведоми лицата, чиито права и законни
интереси биха били засегнати от издаването на индивидуалния административен
акт. Изключение е предвидено единствено за заявителя, тъй като именно той
поставя началото на административното производство. В настоящия случай
жалбоподателят не е заявител, а страна - адресат на оспореното решение, чийто
права са засегнати в хода административното производство, още повече , че се
твърди изтекла погасителна давност. Може категорично да се заключи, че в
разглеждания случай е осъществена хипотезата на чл. 168, ал. 4 АПК (нова - ДВ,
бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г..
Съгласно тази разпоредбата съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при всички случаи е налице, когато
вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или
организация са били лишени от възможността да участват като страна в
производството по издаване на индивидуален административен акт. Резонно е
законодателното решение изрично да определи лишаването от възможността да
участват засегнатите лица в производството по издаване на засягащия ги
индивидуален административен акт като съществено процесуално нарушение.
Обсъдените съществени нарушения на
административно-производствените правила безусловно обосновават наличие и на
отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК.
По изложените съображения съдът смята, че подадената
жалба е основателна и следва да бъде уважена. Постановеното решение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката върната на
административния орган за спазване на законовите изисквания, както и
задължителните указания на съда.
При този изход на спора в полза
на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените разноски в процеса,
които възлизат в общ размер на 4300 лева и представляват заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 4250 лева и заплатена по сметка на съда държавна
такса в размер на 50 лева. Адвокатското възнаграждение е изчислено на база
материален интерес, който е в размер на 95 134.33лв.
Така мотивиран, Административен съд Пазарджик, Първи състав на основание чл. 172, ал. 2 АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
с № 36/3/31205573/01/04/04 от 27.07.2021 г. на зам.-изпълнителния директор на
ДФ “Земеделие“ за налагане на финансова корекция относно Договор №36/3/3120557
от 24.04.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на
стратегии за местно развитие“ и мярка „Управление на местни инициативни групи,
прилагащи стратегии за местно развитие“ и съгласно условията на мярка
312“Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от програма за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 година /ПРСР/, подкрепени от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/.
ОСЪЖДА Заместник-изпълнителния директор
на ДФ “Земеделие“ да заплати на „А и Н 21“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Септември сумата от 4300 (четири хиляди и триста) лева,
съставляваща сторени в съдебното производство разноски, на основание чл. 143,
ал 1 АПК.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
уведомяването на страните пред Върховен административен съд.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: /П/
РЕШЕНИЕ:№ 6185София, 22.06.2022
г.Върховен административен съд на Република България - Четвърто отделение ,
в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и
втора година по адм.дело№1670/2022г. на ВАС е постановено решение по
адм.дело №984/2021-Адм.съд Пазарджик.
ОТМЕНЯ
решение № 903/07.12.2021 г. по адм. дело № 984/2021 г. на Административен съд –
Пазарджик.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Решението
е окончателно.