Р Е Ш Е Н И Е №228
Град Несебър, 17.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември, през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от районния съдия
гр.д.№ 57/2018г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.
Ищецът Р.Б.А. с ЕГН **********,***,
твърди в исковата си молба, че по силата на Нотариален акт № 130, том ІІІ, дело
№ 2437/1995г. е собственик на първи етаж с площ от 70 кв.м., ведно с гараж от
20 кв.м. от триетажна жилищна сграда с идентификатор ********, с адрес: село
Равда, улица ********, построена върху държавно място, представляващо парцел ХХVІІ-129, в квартал 20, по плана на
село Равда, урегулиран от 720 кв.м. Твърди също, че с влязло в сила Решение №
1279 от 07.06.2005г., постановено по гр.д.№ 817/2004г. по описа на ВКС, ІV
г.о., е признато за установено, че ищцата е собственик на: 37,57% идеални части
от правото на строеж върху държавна земя, върху която е изградена триетажната
жилищна сграда, и на 1/3 идеална част от подпокривното пространство на
сградата, представляващо тавански етаж, състоящ се от две стаи, мокро
помещение, антре и тераси, със застроена площ от 61.80 кв.м. Достъпът на ищцата
до подпокривното пространство е напълно отнет през последните повече от шест
години, като ответниците А.М.С. с ЕГН ********** и Й.М.С. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, категорично отказвали да я допуснат за да ползва
полагащата й се 1/3 идеална част от него. Освен това те владеели като свой
целия тавански етаж и не зачитат правата на ищцата, като отричат признатото й
право на собственост. Моли съдът да постанови решение, с което след като
приеме, че ищцата е собственик на 1/3 идеална част от подпокривното
пространство на триетажната жилищна сграда, представляващо тавански етаж, състоящ
се от две стаи, мокро помещение, антре и две тераси, със застроена площ на
таванския етаж от 61.80 кв.м., ответниците да бъдат осъдени да й предадат
владението върху тази идеална част.
Ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
заявяват, че считат иска за допустим, но оспорват същия като го считат за
неоснователен и молят като такъв да бъде отхвърлен. Отричат подпокривното
пространство да представлява обща част на сградата, а определените квоти от
правото на собственост върху него е било по отношение на лица, които към
момента на постановяване на съдебното решение не са притежавали право на
собственост, което означавало, че решението на ВКС било недопустимо, понеже
било лишено от правен интерес. Таванският етаж бил подарен на 07.12.2001г. на А.М.С.,
откогато то било негова еднолична собственост и на това основание той го владее
вече 17 години. Освен това не само през последните шест години, но ищцата,
както и нейният праводател, никога не са ползвали този етаж от изграждането на
сградата. От построяването на сградата през 1982г. същата била поделена, но
достъпът до таванския етаж се
осъществявал единствено през жилището на ответниците, което е със самостоятелно
стълбище. Достъпът от жилището на ищцата до тавана е невъзможен. Постановените
решения не обвързвали ответниците, понеже нито те, нито техния праводател са
били страни по делото. Ответниците считат, че таванският етаж би могъл да се
третира като обща част по предназначение, а не по естеството си, но едновременно
с това твърдят, че той никога не е бил обща част.
Ищцата не се явява в съдебно
заседание, представлява се от процесуален представител, който заявява, че
поддържа исковата молба, и акцентира върху обстоятелството, че владението на
ответниците върху таванския етаж, осъществявано в продължение на седемнадесет
години, е било обезпокоявано. Моли искът да бъде уважен и в полза на ищцата да
бъдат присъдени направените от нея разноски по делото. Представя писмени
бележки, в които заявява, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ищцата притежава 1/3 идеална част от таванския етаж, представляващ
самостоятелен обект на правото на собственост, като съществува възможност
помещенията в него да се ползват самостоятелно, а ответниците владеят целия
тавански етаж и отказват да я допуснат да ползва собствените си идеални части
от него. Изразява становище, че подпокривното пространство представлява обща
част от сградата по предназначение, идеалната част от което може да бъде
предмет на ревандикационен иск.
В съдебно заседание ответниците
се представляват от упълномощен от тях адвокат, който заявява, че поддържа
отговора на исковата молба. Счита, че спорът за собственост е решен с влязло в
законна сила съдебно решение, с което правото на собственост на ищцата върху
подпокривното пространство на сградата е било отречено, а ответниците ползват
таванския етаж на правно основание. Моли искът да бъде отхвърлен, на
ответниците да бъдат присъдени направените от тях съдебни и деловодни разноски.
В представените писмени бележки за първи път въвежда довода за недопустимост на
иска, предвид, че спорът между страните е решен с влязъл сила съдебен акт,
който се ползва със сила на присъдено нещо, и на това основание моли
производството по делото да бъде прекратено. По същество на спора отрича
подпокривното пространство да е обща част на сградата, а квотите от правото на
собственост са установени по отношение на лица, които не са притежавали
собственост към момента на постановяване на съдебното решение, поради което
това решение било лишено от правен интерес. Едноличен собственик на таванското
помещение е ответникът А.М.С. от 2001г., когато то му е било подарено и
оттогава на това основание то се владее от него. Нито ищцата нито праводателят
й са ползвали таванския етаж през този период, а и от
изграждането на сградата, а и достъпът им до таванския етаж е
невъзможен.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
С договор за отстъпване право на
строеж върху държавна земя от 16.12.1969г., на А.М.С., в качеството му на
строител, е предадено от Градския Общински Народен съвет – град Несебър, право
на строеж върху държавно урегулирано място в кв.20, парцел ХХІV от 720 кв.м. в
село Равда за постройка на жилищна сграда.
По силата на договор за дарение
на недвижим имот от 21.10.1981г., обективиран в нотариален акт № 199, том І,
дело № 403/1981г. на съдия при Поморийския районен съд, А.М.С. е дарил на сина
си Б.А.С. собствения си първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена на 70 кв.м. върху държавно
урегулирано място от 720 кв.м., представляващо парцел ХХІV от квартал 20 по
плана на село Равда.
С договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 15.09.1995г., обективиран в нотариален акт № 130, том ІІІ,
дело № 2437/1995г. на съдия при Несебърския районен съд, Б.А.С. е продал на
дъщеря си Р.Б. С.същия този описан по-горе първи етаж.
С договор за продажба на недвижим
имот частна държавна собственост от 30.11.1998г. Областният управител на
Бургаска област е продал на А.М.С. с ЕГН ********** следния държавен имот –
частна държавна собственост, представляващо дворно място от 785 кв.м.,
съставляващо парцел ХХVІІ в кв.20 по плана на село Равда, община Несебър, за
сумата в размер на 1 358 565 лева
С Решение № 301 от 11.01.2000г., постановено по гр.д.№
106/1999г. по описа на Несебърския районен съд, е прието за установено по
отношение на А.М.С. и Бойчо М.С.,***, че Р.Б. *** е собственик на 1/2 идеална
част от правото на строеж, отстъпено върху държавна земя, представляващо парцел
ХХ€$$-129 в квартал 20 по плана на село Равда, община Несебър, урегулиран от
720 кв.м., както и на 1/2 идеална част от избените помещения, заемащи
сутеренния етаж на построената в дворното място двуетажна жилищна сграда, както
и на 1/2 идеална част от подпокривното пространство и от общите части на
сградата. Това решение е било оставено в сила с Решение № 648 от 10.10.2000г.,
постановено по гр.д.№ 536/2000г. по описа на Бургаския окръжен съд. Решението
на въззивната инстанция е било отменено с влязло в сила Решение №
1683/26.11.2001г., постановено по гр.д.№ 54/2001г. по описа на ВКС, VІ г.о., и
с което касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг
състав. След връщане на делото, Бургаският окръжен съд с Решение от
29.09.2003г., постановено по гр.д.№ 1784/2001г. по описа на съда, е отменил
Решение № 301/11.01.2000г., постановено по гр.д.№ 106/1999г. по описа на
Несебърския районен съд в частта, с която е прието за установено по отношение
на А.М.С. и Байчо М.С., че Р.Б. Русева е собственик на над 37,57% идеални части
от правото на строеж върху държавна земя, представляваща парцел ХХVІІ-129 в
квартал 20 по плана на село Равда, урегулиран в 720 кв.м., както и на 1/2
идеална част от избените помещения в сутеренния етаж на сградата и над 1/3
идеална част от подпокривното пространство и над 37,57% от общите части на
сградата, като вместо това е отхвърлил иска на Р.Б. С.против А.М.С. и Бойчо М.С.
за установяване по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на над
37,57% идеални части от правото на строеж върху описаната по-горе държавна
земя, на 1/2 идеална част от избеното помещение в сутеренния етаж и на над 1/3
идеална част от подпокривното пространство и над 37,57% идеални части от общите
части на сградата; оставил е в сила решението в останалата част. Решението на
въззивната инстанция е оставено в сила с Решение № 1279/05 от 07.06.2005г.,
постановено по гр.д.№ 817/2004г. по описа на ВКС, ІV г.о.
В хода на горепосоченото дело, на
18.10.2001г., ответникът по него А.М.С. с ЕГН **********, се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 26, том ІV,
рег.№ 3173, дело № 565/2001г., на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 та НК и
район на действие Несебърския районен съд, с който е бил признат за собственик
на следния недвижим имот: Подпокривно пространство (тавански етаж), състоящ се
от две стаи, мокро помещение, антре и две тераси на площ от 50 кв.м. към
съществуваща жилищна сграда, състояща се от сутерен, два жилищни етажа и
тавански етаж, изградена в дворно място – урегулиран поземлен имот, съответстващ
на парцел ХХVІІ-129, в кв. 20 по плана на село Равда, урегулиран от 785 кв.м.
С последващ договор за дарение на
недвижим имот със запазване вещно право на ползване от 07.12.2001г.,
обективиран в нотариален акт № 6, том V, рег.№ 3368, дело № 725/2001г. на
нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 та НК и район на действие Несебърския
районен съд, А.М.С. с ЕГН ********** е дарил на настоящия ответник А.М.С. с ЕГН
**********, 1/4 идеална част от Дворно място, съставляващо УПИ ХХVІІ-129 в
кв.20 по плана на село Равда, целият с площ от 785 кв.м., както и Тавански
етаж, състоящ се от две стаи, мокро помещение, антре и две тераси, целият с
площ от 50 кв.м. към съществуваща жилищна сграда, състояща се от сутерен, два
жилищни етажа и тавански етаж, изградена върху дворното място.
Пак на 07.12.20101г. е сключен
договор за дарение на недвижим имот със запазване вещно право на ползване, с
нотариален акт № 7, том V, рег.№ 3871, дело № 726/2001г. на нотариус Стоян
Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, А.М.С. с
ЕГН ********** е дарил на Й.М.С. – втория ответник по настоящото дело – 1/4
идеална част от Дворно място, съставляващо УПИ ХХVІІ-129 в кв.20 по плана на
село Равда, целият с площ от 785 кв.м.
С трети договор за дарение на
недвижим имот със запазване вещно право на ползване от 07.12.2001г.,
обективиран в Нотариален акт № 8, том V, рег.№ 3873, дело № 727/2001г. на
нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския
районен съд, А.М.С. с ЕГН ********** е дарил на М.А.С.и Н.А.С. по 1/4 идеална
част от Дворно място, съставляващо УПИ ХХVІІ-129 в кв.20 по плана на село
Равда, целият с площ от 785 кв.м., както и по 1/2 идеални части от сутеренния
етаж, целият на площ от 110 кв.м., находящ се в масивна жилищна сграда,
изградена върху дворното място, който етаж се състои от офис, работилница,
складови помещения, баня и тоалетна и антре, и представлява самостоятелно
обособен обект, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата.
С Решение № 349 от 27.12.2005г.,
постановено по гр.д.№ 246/2003г. по описа на Несебърския районен съд, е
отхвърлен като неоснователен иска, предявен от Б.А.С. с ЕГН ********** и Р.Б.А.
с ЕГН ********** против А.М.С., М.А.С., Н.А.С., Й.М.С. и А.М.С. (внук) да бъде
прието за установено, че Р.Б. С.е собственик на 1/2 идеална част от дворното
място, цялото на площ от 720 кв.м., образуващо УПИ ХХVІІ-129 в кв. 20 по плана
на село Равда, община Несебър. Със същото решение е прекратено като недопустимо
производството по делото по отношение на предявените искове от Б.А.С. и Р.Б.А.
против А.М.С., М.А.С., Н.А.С., Й.М.С. и А.М.С. (внук), да бъде прието за
установено, че Р.Б.А. е собственик на 1/2 идеална част от таванско помещение и
1/2 идеална чат от сутеренен етаж на изградената в дворно място, цялото на площ
от 720 кв.м., образуващо УПИ ХХVІІ-129 в кв.20 по плана на село Равда, община
Несебър, жилищна сграда, да бъде прогласена нищожността на обективираните
правни сделки в Нотариален акт № 6, том V, нот. дело № 725/2001г. и Нотариален
акт № 7, том V, нот. дело № 726/2001г. и Нотариален акт № 8, том V, нот. дело №
727/2001г. на нотариус с район на действие РС-Несебър, както и да бъдат
обезсилени същите нотариални актове. За да прекрати производството в тази му
част съдът е приел в мотивите си, че Бойчо С. няма правен интерес от иска, а
спорът по въпроса дали Р.А. притежава собственост от таванското помещение и от
сутеренния етаж е решен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 106/1999г. по
описа на РС-Несебър. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с
влязло в сила Решение № ІІІ-142 от 14.07.2006г., постановено по гр.д.№
335/2006г., по описа на Бургаския окръжен съд.
Въз основа на действащите
кадастрална карта и кадастрални регистри на село Равда, община Несебър,
одобрени със Заповед РД-18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
сградата, в която се намира подпокривното пространство, предмет на настоящата
искова претенция, е с идентификатор ******1, с адрес: село Равда, улица ********,
разположена в поземлен имот с идентификатор ********; застроена площ 100 кв.м.,
брой етажи: 3; предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна.
С влязло в сила Решение № 90 от
14.06.2012г., постановено по гр.д.№ 577/2008г., Несебърският районен съд е
отхвърлил иска на Р.Б.А. против А.М.С. с ЕГН **********, Тодорка Йорданова С.с
ЕГН **********, Й.М.С. с ЕГН **********, М.А.С.с ЕГН ********** и Н.А.С. с ЕГН **********,
за разпределение ползването на дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор ********, с административен адрес: село Равда, улица Рибарска №
7, на площ от 788 кв.м., трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно
застрояване – ниско застрояване, както и на подпокривното пространство на
изградената в имота двуетажна жилищна сграда. За да отхвърли претенцията на Р.Б.А.
съдът е приел в мотивите на решението, че по делото не се доказало по безспорен
начин, че ищцата притежава част от подпокривното пространство или от дворното
място за да претендира да ползва части от тях.
От заключението на извършената по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за изграждането на Сграда
с идентификатор ******1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село
Равда, община Несебър, одобрени със Заповед РД-18-58 / 16.04.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: село Равда, улица ********,
разположена в поземлен имот ********, със застроена площ 100 кв.м.; брой етажи:
3; предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, са одобрени архитектурни
проекти на 18.06.1970г. от Окръжен народен съвет – Бургас, издадено е
разрешение за строеж № 40 от 1970г. и е съставен протокол за строителна линия №
31 от 16.07.1970г. от ГНС-Несебър. Съгласно одобрения проект през 1970г. е
предвидено изграждането на жилищна сграда с частична изба – от една стая, два
жилищни етажа и подпокривно пространство, без предвидено стълбище към него.
Подпокривното пространство е предвидено по проект без надзид, т.е. гредите на
покрива се полагат върху греда без да се иззижда надзид, който да повдигне
височината на подпокривното пространство. Предвидено е билото да бъде с
височина от 2,90 м., а покрива да е четирискатен. Още по време на
строителството на жилищната сграда е изградено допълнително стълбище към тавана
и извършено преустройство като са изградени две стаи, антре, които в
най-високата си част са с височина от 2,30 м., а в най-ниската част са 1,35 м.
За изграждането на тези помещения, плоскостта на два от покривните скатове е
пресечена и в образуваното пространство са изградени таванските стаи и две
тераси. Още по време на строителството на жилищната сграда е изграден сутерен,
който е под цялата застроена площ на жилищната сграда, а не частично, както е
по проект, като цокъла на жилищната сграда откъм двора е с височина от 1,65 м.,
вместо предвидените по проект 0,90 м., а вътрешната височина на складовия етаж,
който се ползва за живеене, е 2,40 м. Стълбищата са изградени около
1982-1983г., след като двата етажа са прехвърлени от А.М.С. на синовете му Б.А.С.
и М.А.С., като към първи жилищен етаж води стълбище с 10 броя стъпала. Към
втория жилищен етаж води отделно стълбище. По време на строителството е изградено
общо стълбище за двата етажа, като след прехвърлянията на собствеността на
двата етажа е изградено допълнително стълбище само за входа към общото стълбище
и втори етаж, като е иззидан зид, преграждащ достъпа на първи етаж до общото
стълбище. В отклонение на одобрения проект строителството на таванското
помещение е извършено незаконно, изразяващо се в изграждане на две стаи и мокро
помещение в подпокривното пространство, като общата височина на билото не е
завишена, но са пресечени покривните скатове, като се използва вътрешното
пространство за оформяне на две стаи и две тераси. За извършените промени в
таванското подпокривно пространство е изготвен проект за узаконяване на
подпокривно пространство от 29.03.2001г. на основание на Решение № 25 от протокол
№ 4/21.03.2001г. на Съвета по архитектура при Община Несебър, и е издаден акт
за узаконяване № 9/02.05.2001г. на името на А.С., който с договор №
8/12.01.1999г. е собственик на парцел ХХVІ-129, в кв.20 по плана на село Равда,
понастоящем имот с идентификатор ****** Съгласно чл.226, ал.1 от ППЗТСУ (отм.)
строежите се узаконяват от името на собственика на земята, какъвто е бил към
този момент А.М.С.. Светлата височина в двете стаи и антрето е 2,30 м. в
най-високата си част и 1,37 м. в най-ниската част. Стаите са с нормално
осветяване и от тях се излиза на две тераси, които са върху таванската плоча на
втори етаж. Стълбището, което води към таванския етаж, е изградено още по време
на строителството. В таванския етаж няма тоалетна и баня, стаите са свързани
директно със стълбището чрез антре, което не е отделено от зид и врата, поради
ниската височина при влизането, стаите не биха могли да ползват без сервизните
помещения – баня и тоалетна на втори етаж. Съгласно акт за узаконяване №
9/02.05.2001г. в подпокривното пространство са узаконени две стаи, антре, мокро
помещение и две тераси. Налице е промяна във функционалното предназначение и
характеристиката на таванското помещение в хипотезата на чл.154, ал.2, т.6 от ЗУТ, тъй като е променено предназначението на подпокривното пространство, което
по проект е обща част. Таванското помещение не може да съществува
самостоятелно, тъй като в него няма предвидени сервизни помещения – баня,
тоалетна. Може да съществува като творчески кабинети за хоби дейности. Не е
предвидено таванското помещение да съществува като самостоятелен обект на
собственост с припадаща се идеална част от общите части към него. Въз основа на
одобрен архитектурен проект и въз основа на извършено преустройство таванското
помещение е свързана част, посредством стълбище, към втория жилищен етаж.
От показанията на свидетелите
Бойчо С. и Митра С.се установява, че до 2000г. е имало достъп за ползването на
тавана от страна на Р.Б.А., като достъпът до него се е осъществявал от друго
стълбище, както и че понастоящем вторият жилищен етаж от къщата, се обитава от
майката на ответниците Т.С..
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира за несъстоятелен довода
на ответниците, наведен в отговора на исковата молба, че квотите от правото на
собственост върху таванското помещение, определени с влязлото в сила решение по
гр.д.№ 106/1999г. по описа на Несебърския районен съд, са установени по
отношение на лица, които към момента на постановяване на решението са нямали
право на собственост, поради което то било недопустимо, позовавайки се на
договора за дарение от 07.12.2018г., с който А.М.С. с ЕГН **********, който е
бил страна по това дело, е дарил таванския етаж на първия ответник по
настоящото дело – А.М.С. с ЕГН **********.
Силата на присъдено нещо на
влязлото в сила решение на спор за собственост се разпростира спрямо правоприемниците
на страните по този спор ако правоприемниците на ответника са придобили имота
след предявяване на иска, какъвто е настоящия случай, а съображения в този
смисъл са изложени и в т.3Б на ТР № 4/14.03.2016г. по тълк. Дело № 4/2014г. на
ОСГК на ВКС.
Съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.108 от ЗС, въз основа на който е образувано настоящото
производство, е допустим и въпреки влязлото с сила Решение по гр.д. № 106/1999г.
по описа на Несебърския районен съд, ползващо се със силата на присъдено нещо
относно въпросите между кои лица и при какви квоти е съществувала
съсобственост, т.е. в случая не е налице процесуалната пречка по смисъла на
чл.299 от ГПК. Посоченото дело е било образувано въз основа на иск с правно
основание чл.97, ал.1 от ГПК (отм.) и е имало за предмет именно установяване
съществуването на право на собственост върху идеална част от подпокривното
пространство на жилищната сграда на ищцата Р.Б.А.. Настоящото производство е
образувано въз основа на нови твърдения на ищеца Р.Б.А., каквито не е въвеждала
преди това, а именно, че с поведението на ответниците, същата е лишена от
правото си на достъп до въпросното подпокривно пространство, като достъпът й до
него е напълно отнет, а ответниците отказват да я допуснат за да ползва
собствените си 1/3 идеална част от него, т.е. че е лишена от правото си да
упражнява фактическата власт. Нормата на чл.97, ал.1 от ГПК (отм., сега чл.124,
ал.1 от действащия ГПК) дава възможност на всеки да установи съществуването на
едно право, включително и правото на собственост. Искът по чл.108 от ЗС
гарантира съдебна защита на това право на собственика, респ. на съсобственика в
обема на притежавания от него дял. Макар и в обем на идеална част, правото на собственост
на съсобственика включва трите правомощия – да се владее собствената идеална
част, да се ползва съвместно с другите съсобственици и да се разпорежда с нея
при известни ограничения, предвид правото на изкупуване. Искът по чл.97, ал.1
от ГПК (отм.), респ. чл.124, ал.1 от ГПК, не може да замести защитата, която
дава искът по чл.108 от ЗС, тъй като той не осигурява предаване на владението
на съсобствената идеална част, което се постига с ревандикационния иск.
Качеството „присъдено нещо“ на
решението по установителния иск за собственост върху имот е създал състояние на
определеност и безспорност относно съществуването и несъществуването на спорното
право и има за последица непререшаемост на разрешения спор. Отреченото право на
собственост на ответниците, респ. техните праводатели, и съответно признатото
право на собственост на ищцата, върху 1/3 идеална част върху подпокривното
пространство, не може да бъде пререшавано в нов исков процес между същите
страни както чрез иск, така и чрез възражение (чл.298, ал.1 и ал.2 и чл.299,
ал.1 и ал.2 от ГПК). Следователно, когато дадено обстоятелство или
правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен иск за собственост
и е било обхванато от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, то в
последващ процес между същите страни или техни правоприемници е недопустимо да
се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение, което
в случая ответниците са въвели като възражение срещу признатото с влязъл в сила
съдебен акт право на собственост на ищцата върху идеална част от подпокривното
пространство. По отношение на въведеното от ответниците възражение, че единият
от тях – А.М.С., е изключителен собственик на подпокривното пространство
(таванския етаж) по силата на договор за дарение, правото на собственост върху
него на праводателя му – също с имена А.М.С., е било предмет на изследване в
предходното дело и въз основа на приетото за установено се налага извода, че
той не е могъл да прехвърли към 07.12.2001г. всички общи части в полза на
правоприемника си, към които общи части към момента на сключване на сделката е
принадлежало подпокривното пространство. Прието е също, че праводателят на Р.Б.А.
й е прехвърлил правото на собственост върху 1/3 идеална част от общите части.
Това по същество означава, че е налице пълен идентитет в предмета на двете
дела, т.е. в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези – юридическия факт, от който е
възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. Задължението на
съда да зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила съдебно решение е
регламентирано в чл.297 от ГПК. Когато се разрешава правен спор и по
преюдициалното правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема
нещо различно, въпреки, че мотивите на съдебното решение не се ползват със
сила на присъдено нещо (Решение № 464 от 15.01.2014г. по гр.д.№ 2488/2013г. на
ВКС, ІV г.о.).
Когато ответниците въвеждат
довода, че предходното решение по установителния иск за собственост е
недопустимо, като средство за защита срещу предявения срещу тях осъдителен иск
за собственост, а подпокривното пространство е прехвърлено на първия ответник с
договор за дарение (без да се посочват правата на неговия праводател и дали е
могъл да прехвърли цялата собственост), по този начин те предлагат да не се
зачита силата на присъдено нещо на влезлия в сила съдебен акт, с който е решен
между страните, респ. праводателите им, спора за собственост. Предмет на силата
на присъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от
конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основата на
иска се включват всички факти, очертани в хипотезиса на правната норма, въз
основа на която се поражда претендираното материално право. Следователно,
установените с решението по предходното дело факти на спорното материално
право, въз основа на които е направен извод, че ищцата Р.Б.А. притежава 1/3
идеална част, а А.М.С. – 2/3 идеални части от правото на собственост върху
подпокривното пространство, се ползват със сила на присъдено нещо.
Ответниците по иска А.М.С. и
Йодан М.С. не са въвели възражение за придобиване на идеални части
(притежаваните от ищцата) от подпокривното пространство на основание изтекла в
тяхна полза придобивна давност, нито по делото се установи след влизане в сила
на решението по гр.д.№ 106/1999г. по описа на Несебърския районен съд да са се
осъществили други факти и обстоятелства, имащи за последица каквато и да е
промяна в принадлежността на правото на собственост и квотите от правото на
собственост върху подпокривното пространство. При така изложените съображения
следва да се приеме, че към настоящия момент е установено (признато със сила на
присъдено нещо) наличие на съсобственост между ищеца и първия ответник върху
това подпокривно пространство при посочените по-горе квоти от правото на
собственост за всеки от двамата.
Съдът, постановил влязлото в сила Решение
№ 90 от 14.06.2012г., по гр.д.№ 577/2008г. по описа на Несебърския районен съд,
с което е отхвърлил иска на Р.Б.А. за разпределение ползването на дворното
място, представляващо имот с идентификатор 61506.502.381, както и на
подпокривното пространство на изградената в имота двуетажна жилищна сграда, е
отрекъл правото на собственост на ищцата върху това подпокривно пространство,
но в мотивите на решението не се съдържат обстоятелства, въз основа на които да
е прието кога и на какво основание тя да е изгубила правото на собственост върху
притежаваните и признати по-рано 1/3 идеални части от собствеността. Като е
било прието само, че това нейно право не е било доказано, това по същество
означава, че с това решение не е съобразена и зачетена силата на присъдено нещо
на влезлия в сила преди това съдебен акт, с който това право е признато.
Посоченото решение, с който съдът се е произнесъл по иск по чл.32, ал.2 от ЗС,
не представлява нов факт, имащ значение за принадлежността на правото на
собственост, не сочи промяна на принадлежността на правото на собственост.
По доводите на ответниците в отговора на
исковата молба, от една страна, че подпокривното пространство не е обща част на
сградата, а от друга страна, че то е обща част по предназначение, съдът намира
за необходимо да посочи следното:
Първо, с Решение № 743 от 14.03.2011г. по
гр.д.№ 1720/2009г. на ВКС, І г.о. е прието, че при спор за общи части на сграда
в режим на етажна собственост, е недопустим самостоятелен ревандикационен иск
за присъждане на идеални части. Същевременно с цитираното и от ответниците в
отговора на исковата молба Решение № 118 от 07.01.2015г. по гр.д.№ 3138/2014г.
на ВКС, ІІ г.о. е прогласена принципната възможност за упражняване на иска по
чл.108 от ЗС за защита на правото на собственост по отношение на подпокривното
пространство на една сграда, което съществува като обща част по предназначение
(с или без обособени обекти / сервизни помещения), като е прието, че като всяко
вещно право, и правото на собственост върху общите части може да бъде защитено
с иск по чл.108 от ЗС.
Подпокривното пространство между
покривната плоча на втория етаж и покривната конструкция представлява обща част
на сградата по естеството си, когато в нея не могат да бъдат обособени тавански
помещения, а когато с оглед височината му това е възможно, но такива не са
изпълнени, то е обща част по предназначение. В този смисъл са и разясненията,
дадени в т.1 та ТР № 34 от 01.08.1983г. на ОСГК на ВС.
В решение от 04.07.2008г. по
гр.д.№ 745/2005г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че общи части по предназначение са
тези части от сградата, без които тя може да съществува, но които са предназначени
за общо ползване на етажните собственици и доколкото не е променено
предназначението им изрично или подразбиращо се.
Трайната съдебна практика приема,
че общите по естеството си части (основите на сградата, вътрешните и носещите
стени, покривът на сградата и други) задължително се придобиват заедно с
придобиването на самостоятелен обект в сградата в размер, определен по
правилото на чл.40 от ЗС, а стойността им се включва в цената на отделния обект
(ТР № 34/1983г. на ОСГК на ВС). За разлика от тях, общите по предназначение
части е възможно да не бъдат общи на всички етажни собственици, ако такова
предназначение не им е било дадено или ако то би се отменило. Тъй като за
учредяването на етажната собственост не е необходим специален акт, от значение
е моментът, в който съответното предназначение е било придадено. Когато това е
станало преди отделните самостоятелни обекти да са разпределени в изключителна
собственост между различни собственици, т.е. преди възникването на етажната
собственост, меродавно за приобретателите на тези обекти е предназначението,
което е било придадено по волята на едноличния собственик на сградата. Извод в
този смисъл може да се направи и от решение № 211 от 13.09.2011г. по гр.д.№
1940/2009г. на ВКС, І г.о., според което от значение за определяне статута на
тавана като самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част по
смисъла на чл.38 от ЗС, е предназначението, което е имал към момента на
възникване на етажна собственост. По отношение на тавана, когато той не е
конструктивна обща част на сградата – подпокривното неизползваемо пространство
и обща по естеството си част, а има такава височина между пода и покрива, че
може да се преустрои в самостоятелни или обслужващи помещения и да се използва
за живеене, за ателие или склад, трайната съдебна практика приема, че той е
обща част по предназначение, без която сградата може да съществува – ТР №
34/1983г. на ОСГК на ВС, Решение № 173 от 21.05.2009г. по гр.д.№ 2562/2008г. на
ВКС, І г.о. и други. Приема се също, че след обособяване на такива помещения те
ще запазят характеристиката си на общи части по предназначението си, но вече
биха могли да преминат в самостоятелна собственост на някои от притежателите на
самостоятелни обекти в сградата, евентуално на трето лице, ако обособеното в
тавата помещение може да съществува самостоятелно (например жилище, ателие,
склад, стаи за творческа или научна дейност и други).
Настоящият
състав споделя изцяло тази съдебна практика и намира, че меродавно за статута
на обектите, обособени в подпокривното пространство на жилищната сграда,
етажната собственост в която е възникнала в резултат на прехвърлителни сделки
от страна на А.М.С. с ЕГН **********, е предназначението, което им е било
придадено по волята на този едноличен до 1999г. собственик на сградата, към
момента на възникване на етажната собственост. В случай, че при самото
възникване на етажната собственост бъде определено друго предназначение по
волята на етажните собственици, меродавно ще е така определеното предназначение.
По делото е
установено, че по времето, когато А.М.С. с ЕГН ********** е бил едноличен
собственик на сградата, в подпокривното пространство са обособени отделни
помещения, т.е. по волята на самия собственик е било отнето предназначението му
да обслужва всички самостоятелни жилища в сградата. Подобна промяна не е
забранена от закона, тъй като се касае за обща по предназначение, а не по
естеството си, част (във втория случай законът не допуска възможност за промяна
на статута). С такова предназначение обектът е бил и при възникването на
етажната собственост през 1999г., като няма данни в този момент да му е било
придадено друго предназначение. Промяната на предназначението е предшествала
възникването на етажната собственост, при което положение въпросът за съгласие
на приобретателите по договорите с А.М.С. с ЕГН ********** не се поставя.
Установено е също така, че обособените в подпокривното пространство обекти не са
били включени в ценообразуването.
Обобщеният извод, който се налага е, че
спорният обект не е принадлежност съгласно чл.98 от ЗС към главната вещ –
жилищата. Този извод не се променя от данните по делото, че обектът не отговаря
частично на изискванията за жилище в подпокривното пространство, действали към
момента на изграждането му. Без правно значение за правата на първоначални
собственик - А.М.С. с ЕГН **********, са
видът и функционалната характеристика на помещенията в подпокривното
пространство, след като при учредяването на етажната собственост, а и
впоследствие при узаконяването на подпокривното пространство (таванския етаж),
е прието същото да не е принадлежност към жилищата на етажните собственици.
Отделно от това в подпокривното пространство могат да се обособят не само
жилищни, но и други помещения и тази правна възможност трябва да бъде
съобразена, поради което несъответствието със строителните правила и норми за
жилище в случая не е от решаващо значение.
Всичко това
означава, че спорният обект, разположен в подпокривното пространство, състоящ
се от две стаи, мокро помещение, антре и две тераси, не е обща част на
сградата. Ищцата Р.А. притежава 1/3 идеална част от него, а ответниците А.С. и Й.С.
признават безспорния между страните факт, че е единствено те владеят цялото
подпокривно пространство, в т.ч. и идеалната част на ищцата. Поради това
предявеният осъдителен иск за собственост е основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
Въпреки, че с
влязъл в сила вече съдебен акт по установителен иск за собственост съдът е
признал за установено правото на собственост на ищцата върху 1/3 идеална част
върху подпокривното пространство (таванския етаж), с оглед разясненията, дадени
в ТР № 4/2014 от 14.03.2016г. по тълк. дело № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, т.2А,
съдът следва да се произнесе по настоящия осъдителен иск и с отделен
установителен диспозитив за принадлежността на тази идеална част от правото на
собственост към патримониума на ищцата.
С оглед изхода
на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на
50 лева, за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и за платен
депозит за вещо лице в размер на 300 лева, или общо сума в размер на 950 лева,
съгласно представения списък на разноските, като всеки от ответниците
(обикновени другари) следва да бъде осъден да й заплати половината от нея, а
именно по 475 лева всеки от тях.
На ответниците не се следват разноски по
правилата на чл.78, ал.3 от ГПК, поради което претенцията им за заплащане на
такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от
гореизложеното, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.С. с ЕГН ********** и Й.М.С. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, че Р. Б.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, Е СОБСТВЕНИК
на 1/3 (една трета) идеална част от правото на собственост върху Подпокривно
пространство (тавански етаж), състоящ се от две стаи, мокро помещение, антре и
две тераси на площ от 50 (петдесет) кв.м. към съществуваща сграда с
идентификатор ******1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село
Равда, община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-58 / 16.04.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: село Равда, улица ********; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ********; застроена площ 100 кв.м.;
брой етажи: 3; предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна.
ОСЪЖДА А.М.С. с ЕГН ********** и Й.М.С. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, ДА ПРЕДАДАТ на Р. Б.А. с ЕГН **********, с адрес: ***,
ВЛАДЕНИЕТО върху 1/3 (една трета) идеална част от правото на собственост върху
Подпокривно пространство (тавански етаж), състоящ се от две стаи, мокро
помещение, антре и две тераси на площ от 50 (петдесет) кв.м. към съществуваща
сграда с идентификатор ******1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на село Равда, община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-58 / 16.04.2008г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: село Равда, улица ********;
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ********; застроена площ
100 кв.м.; брой етажи: 3; предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна.
ОСЪЖДА А.М.С. с
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Б.А. с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 475 лв.
(четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Й.М.С. с
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Б.А. с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата в размер на 475 лв.
(четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща направени по делото
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ претенцията на А.М.С. с ЕГН ********** и Й.М.С. с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, за осъждането на Р. Б.А. с ЕГН **********, с адрес: ***,
да им заплати сумата в размер на 400 лева, представляваща направени по делото
разноски за платено адвокатско възнаграждение, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: