гр. Стара Загора, 14.03.2021 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на четиринадесети декември, две хиляди и двадесета година в
състав:
при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното
от съдия Тенева гр.дело № 4981 по описа за 2017 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са субективно кумулативно съединени искове по чл. 200 от КТ.
Производството е образувано по предявени искове от С.В.З.,
Н.Т.З. и Ч.Т.З., в качеството има на наследници на Т. Стефанов З. и представлявани
от адв. Ж.З. против „Холдинг Загора“ ООД за определяне на обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука по чл. 200 ал. 1 от КТ.
Ищците твърдят, че наследодателят им е бил в трудови
правоотношения с ответното дружество по силата на сключен трудов договор.
По време и в изпълнение на възложената от работодателя
работа при връщане от командировка в Италия на 12.12.2014г. Т. З. е пътувал
като пътник в МПС и преминавайки през Република Хърватска гр. Липовац област
Вуковар е претърпял летален край.
Настъпилата трудова злополука била декларирана от
съпругата на пострадалия С.З. *** на 16.12.2014г. С влязло в законна сила разпореждане
№ 176 от 14.01.2015г. и на основание чл. 60 ал. 1 от КСО инцидентът бил приет
за трудова злополука по чл. 55 ал. 1 от КСО – като настъпила през време и във
връзка с извършваната работа.
Предвид наличието на валидно трудово правоотношение и
настъпилата трудова злополука за ищците е възникнало правото им да претендират
от ответното дружество обезщетение за неимуществени вреди за починалия съпруг
(за С.З.) и баща за ищците и негови деца Ч. и Н. Зафирови.
Изложени са правни аргументи защо следва да се уважат
исковете – ищците са материалноправно легитимирани и са установени всички
елементи от фактическия състав на чл. 200 ал. 1 от КТ.
Отношенията на ищците – съпруга и две деца са били
изключително близки с починалия. Скръбта в резултат на смъртта му име причинила
много страдания. Децата макар и живеещи в отделни домакинства към момента на
смъртта на баща им, са били привързани към него и са разчитали на неговата
морална и финансова подкрепа в различни житейски ситуации. Така и съпругата му
– заедно са изградили едно здраво семейство и внезапната му кончина се е
отразила значително на психиката на С.З.. Цитирана е разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и практика на ВС, а именно че следва да бъдат взети предвид личността на
починалия, неговата позиция в дружеството, заплатата, която е получавал и освен
това отношенията с близките му и техните преживявания след инцидента.
Искането е да се осъди „Холдинг Загора“ ООД да заплати
на всеки един от ищците в качеството им на законни наследници на Т. Стефанов З.
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат на загубата техния съпруг и баща вследствие на трудово
злополука от 12.12.2014г. ведно със законната лихва от 12.12.2014г. до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е предявен отговор от страна
на ответника, в който исковете се оспорват като неоснователни.
Изразяват становище, че исковете са допустими.
Признават, че с ответника са имали сключен трудов договор и че същият е загубил
живота си по време на командировка т.е. злополуката е трудова.
На следващо място твърдят, че ищците са легитимирани
да получат обезщетение за претърпените от тях вреди от застрахователите на
виновните за произшествието водачи. В транспортното произшествие са участвали
три автомобила:
-
Българско Ауди с
рег.номер СТ 3080 ВМ, собственост на Уникредит Лизинг и с ползвател по Договора
за лизинг „Загора мобил“ ЕООД. В този автомобил е пътувал починалият Т. З.,
като автомобилът е бил шофиран от друг служтител на Холдинг Загора.
Застраховател е ЗД „Армеец“ АД.
-
Два турски
товарни автомобила с ремаркета, собственост на Barsan Global Lojistik IK Ve
Истанбул като и двата били застраховани при Groupama Sigorta Истанбул.
Освен това се твърди, че ищците били предявили
претенциите си и пред националното бюро на застрахователите в Република
Хърватска, което участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта,
а освен това и пряко пред застрахователите, издатели на Зелена карта. Освен това
се твърди, че ищците са обезщетени или ще бъдат обезщетени за вредите, които
претендират и в настоящото дело.
Отговорността по чл. 200 от КТ била обективна и
безвиновна и предвидена за компенсиране на същите вреди, за които отговаря и
прекия причинител или застрахователя му. Затова и работодателя има право на
регрес за платеното обезщетение при трудова злополука, респективно не дължи
такова ако вредите са вече овъзмездени. Предвид това твърдят, че исковете са
неоснователни, след като на ищците вече им е признато и изплатено обезщетение
за същите вреди от застраховател по ГО на автомобилистите/Зелена карта.
Оспорват исковете и по размер, като считат, че са
силно завишени като претенции. Отправят множество доказателствени искания.
В дадения му срок третото лице помагач „Армеец“ АД е
изпратило отговор, в който оспорва исковете по основание и по размер. Поддържа
всички възражения на ответника. Твърди, че ищците не са предявявали претенции
пред „Армеец“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите. Признава се наличието на
застрахователно правоотношение, породено от Договор за застраховка на ГО на
автомобилистите- зелена карта
BG/11/07042034 за лек автомобил Ауди с рег.номер СТ 3080 ВМ към датата
на процесното събитие. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя. Оспорва всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане. Оспорва, че отговорен за ПТП е водачът на
българския автомобил Румен Събев Радев – не е неговата вината и не е могъл да
предотврати настъпването на ПТП. Също така твърди съпричиняване от страна на
пострадалия наследодател – чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че починалият
наследодател на ищците е нарушил чл. 137а от ЗДвП и не е ползвал предпазен
колан. По този начин е проявил груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал. 2 от КТ и отговорността на работодателя следва да се намали. Твърди, че при ползване
на колан Т. З. е нямало да получи травми несъвместими с живота. При условията
на евентуалност прави възражение за независимо съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на трима съизвършители – Румен Радев, Танер Далга и Ендер
Ток. Също така оспорва исковете и по размер – същите са неоснователни завишени.
Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ищците.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове
по чл. 200 ал. 1 от КТ от трима ищци всеки за 200 000 лева или общо за
сумата от 600 000 лева. Съгласно чл. 104 т. 4 от ГПК са родово подсъдни на
районен съд. Спорът е трудовоправен, но подсъдността му се определя от чл. 105
от ГПК по седалището на ответника, доколкото ищците са наследници на починалия
работник - Определение №410/07.11.2017 по дело №4038/2017 на ВКС, ГК, III г.о..
Страните не спорят по подсъдността и същата не е от групата правила за местна
подсъдност, при която съдът следи служебно.
По делото не се спори и от
представените към исковата молба доказателства – удостоверение за наследници от
28.07.2017 г. се доказва, че ищците са наследници на Т. Стефанов З. – починал
на 12.12.2014г. С.В.З. е съпруга на починалия работник, а Н.Т.З. и съответно Ч.Т.З.
са негови деца.
Представено е Разпореждане № 176 от
14.01.2015. на ТП на НОИ, видно от което декларираната от С.В.З. злополука на
12.12.2014 г. в резултат на която е починал съпруга
ѝ се приема за трудова по смисъла на чл. 55 ал. 1 от КСО. Злополуката е
станала през време и във връзка с извършвана от починалия работника работа –
при връщане от командировка в Италия.
Ответното дружество Холдинг Загора
не оспорва трудовите правоотношения на починалия към момента на инцидента, нито
че злополуката е трудова. Представя в превода на български език Протокол от
разследването на ПТП от 12.12.2014г., издаден от хърватските власти, в който и
съгласно твърденията на страните по делото е описан пътният инцидент. Участници
са пет лица – двама турски граждани, шофирали товарните автомобили и пътниците
и шофьора в Ауди с българска регистрация, в което като пътник е загинал и Т. З..
Шофьор на автомобила е Румен Радев,а вторият пътник е Антон Андронов.
Привлечено е като трето лице помагач
на страната на ответника ЗД „Армеец“ АД с Определение на съда от 03.11.2017 г.
и са му изпратени книжата по делото. Преценено е, че застрахователя има правен
интерес да встъпи доколкото при него е застрахован българския автомобил,
участник при ПТП от 12.12.2014г. На основание чл. 192 от ГПК са изпратени молби
до трети неучастващи по делото лица, а именно – до турския застраховател на
товарните автомобили с искане за представяне на застрахователните договори
ведно със Зелена карта, предявените претенции от ищците и определените/
съответни изплатени обезщетения от страна на застрахователя. На същото правно
основание е уважено искането на ответника и са изпратени молби до Хърватското
национално бюро на автомобилистите, което отговаря за изплащане на
обезщетенията по Зелена карта. Искането в молбата е да се представят по делото
претенциите на ищците и решенията за удовлетворяването на техните искания.
Междувременно е представено
декларация, нотариално заверена от ищците, че към 01.12.2017 г. не са получили
обезщетение за смъртта на Т. З. от застрахователя на ГО, от работодателя или от
гаранционен фонд. Същата няма доказателствено значение по делото, доколкото в
нея са декларирани изгодни за ищците факти по делото.
Представено е личното трудово досие
на починалия работник, от което се установява, че същият е бил назначен на
Трудов договор на 20.05.2014г. в „Холдинг Загора“ ООД на трудов договор за
неопределено време – чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ на длъжност директор – развитие с
основна заплата 1200 лева. Трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл. 325 ал. 1 т. 11 от КТ – поради настъпила смърт на работника. Съгласно
извлечение от трудовите ведомости за периода, през който Т. З. е работил при
ответника му е заплащано нетно трудово възнаграждение от около 1100 лева
месечно.
В първото по делото съдебно
заседание са разпитани двама свидетели на страната на ищците за претърпените
неимуществени вреди на ищците – Антоанета Ангелова Маркова и Марияна С.В..
Свидетелката Маркова се познава с
ищците. Т. и С. Зафирови били съпрузи и живеели заедно цели 45 години, като от
това време и свидетелката се познава с тях семейно. Сега С. била в С. (към
момента на делото), но редовно се чували по телефона и ходели на почивка заедно
(с внучето ѝ). Съпругата на починалия имала лабилна психика. Иначе докато
Т. бил жив били много сплотено семейство, в което именно бащата бил стожерът.
Съпругата му много тежко преживяла смъртта на Т. З., а и досега не може да се
каже, че е преживяла този момент. С. всеки път плачела по телефона. Искала да
идва и зимата на гроба на мъжа си в Стара Загора. След неговата смърт така да
се каже семейният им апартамент се затворил. С. заминала да помага на децата в С..
Не се събирали тук по празници като преди. Дъщерята на починалия - Н.З. не
искала да се прибира в града, защото това ѝ причинявало болезнени
спомени. Синът на семейството трябвало да има сватба, но се наложило след
внезапната смърт на баща му да я отложат за една година. А когато се състояла,
в най-тържествения момент му отдали почит с минута мълчание. Т. З. бил уважаван
и като специалист и колега и много приятели дошли на погребението му. След
инцидента С. не била добре, била лабилна психически и пиела лекарства. Искала
да дойде на заседанието, но се разтреперила цялата.Свидетелката не казва нищо
конкретно за страданията на Н. и Ч. Зафирови, само че детето на Н. – Т. като си
спомнило за дядо си и му се насълзявали очите.
Н. и Ч. Зафирови живеели в С.. След
гимназия учили - единият в Благоевград, а другият във Варна и после започнали
работа в С.. Към датата на злополуката и двамата живеели в гр. С..
По делото е разпитана и сестрата на
починалия – Марияна В.. Тя описва брат си като трудолюбив и всеотдаен към
семейството си човек, затова и смъртта му била шок за всички. Съпругата му
станала много чувствителна и лабилна. Пиела лекарства за това си състояние.
След смъртта на мъжа си С. заминала да живее при дъщеря им Н. в С.. Всяко
посещение на гроба на съпруга ѝ било преживявано тежко от г-жа З.. От
своя страна бащата и дъщерята били много близки. Често се чували по телефона и
бащата я подкрепял емоционално и със съвети. След внезапната му смърт Н.З.
получила паник атаки и пиела лекарства. Спомняла си
за баща си, пращала снимки с него по Коледните празници.
Ч.З. също бил близък с баща си.
Децата получили добро образование благодарение на баща си. Починалият им
помагал не само със съвети, но и финансово. Сватбата на сина била отложена
заради смъртта на бащата, а на тържеството паметта му била почетена с минута
мълчание. Семейството било задружно и често се събирали заедно по празненства.
От свидетелските показания, които не
се опровергават от други данни, може да се направи заключение, че в семейството
на починалия Т. З. отношенията са били напълно нормални - имало е обичайното
разбирателство, хармония, обич и взаимопомощ. Починалият е бил грижовен съпруг,
баща и син. Налице е била запазена емоционална връзка между него и съпругата от
една страна и него и децата от друга.
По отношение на възраженията по
делото на третото лице помагач - застрахователят е представил заверено копие на
зелена карта, комбинирана застрахователна полица Гражданска отговорност и
злополука за процесния лек автомобил „Ауди“ модел Кю 6 рег.номер 3080 ВМ. Застрахователната
полица е с валидност 05.09.2014г. до 04.09.2015г. Представен е и регистрационен
талон, видно от койото процесният автомобил е бил със собственик „Уникредит
лизинг“ ЕАД клон Стара Загора и ползвател „Загора мобил“ ЕООД.
За нуждите на назначената съдебна
експертиза в превод на български е представен от страна на ищците аутопсионен
протокол (л. 163 – л. 179 от делото), съставен в хода на водените
разследвания в Република Хърватия и
представляващ официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от страните.
С нарочна молба ответникът е
представил в превод на български език получените формуляри от хърватските
съдебни власти във връзка с искане за събиране на доказателства по член 7
параграф 1 от Регламент № 1206 от 2001 г. на Съвета от 28.05.2001г. От
представеното писмо на Хърватското бюро за застраховане се установява (л. 186
от делото), че по повод пътно – транспортното произшествие от 12.12.2014г. е
подаден иск за обезщетение за вреди, основан на отговорността на водача на
превозното средство с чуждестранен регистрационен номер. Приложен е от
хърватските съдебни власти и внесения обвинителен акт на общинската държавна
прокуратура срещу тримата водачи на МПС – Румен Радев и двамата турски граждани,
участвали в пътния иницидент. Чрез застрахователя Авус България наследниците на
починалия са предявили претенции за обезщетяване, но съгласно официалния
отговор по запитване на българския съд (по доказателствено искане на ответника)
– л. 212 от делото Хърватското застрахователно бюро отговаря, че не е изплатило
никакво обезщетение на ищеците. Писмото – отговор е от 28.03.2018г. и същото
гласи, че плащане не е осъществено тъй като отговорността за съответното ПТП не
е установена в наказателното производство по внесения обвинителен акт (цитира
се гореописания обвинителен акт срещу тримата водачи на МПС в прокуратурата във
Винковци). Към момента на приключване на съдебното дирене не се събраха
доказателства наказателното производство да е приключено, напротив страните не
спорят, че същото е висящо.
Представени са по реда на Регламент
ЕО 1206/2001на Съвета писмени доказателства – обвинителен акт, протокол за
оглед и аутопсионен протокол и е изготвена комплексна
съдебно – автотехническа и медицинска експертиза.
Описан е подробно механизма на
произшествието, като е прието, че пътно-климатичните условия са били тежки –
ниска температура, гъста мъгла и мокра пътна настилка. Двата товарни автомобила
с турска регистрация не са успели да спрат навреме и да се подредят в дясното
платно, по което са се движили и се е образувала колона от автмобили. Навлезли
са в средната лента. Движещият се по тази лента лек автомобил с Т. З. на предна
седалка вдясно също не е могъл да спре навреме заради несъобразена с пътните
условия скорост и е настъпил удар. В резултат на удара лекия автомобил е бил
силно увреден, а Т. З. е починал в резултат на тежка черепно – мозъчна и гръдна
травма. Уврежданията в предната част на гръдния кош са с морфология,
разположение, форма и размери характерни за действието на обезопасителен колан
в условяита на челен удар върху пътник на предна дясна седалка. В случая ударът
е бил силен и фатален – не са сработили и въздушните възглавници тъй като
задният борд на полуремаркето е проникнал в купето на лекия автомобил.
Експертизата по делото не е оспорена
от страните и е приета. Със същата както беше поисано по-горе се приема, че
починалият е носил предпазен колан, поради което и възражението на
застрахователя за съпричиняване се явява неоснователно.
По изпълнение на искането на Районен
съд Стара Загора за събиране на доказателства по реда на Регламент 1206/2001г.
са постъпили писмени доказателства от Общинския съд във Вуковар Република
Хърватска. Представени са множество писмени доказателствени средства в превод
от хърватски на български, които нямат правно значение за настоящия спор – от
л. 326 до л. 359 по кориците на делото. От същите се установява, че е
образувано и висящо наказателно дело към Общинския съд във Вуковар
Република Хърватия, с внесен обвинителен акт срещу шофьора на българския
автомобил – Румен Радев и двамата турски граждани. На л. 366 от делото също е
представено писмо, изпратено по електронна поща от дата 29.03.2019г. до ищците,
видно от което нито Националното бюро на Хърватия, нито Кореспондента на Турското
автомобилно застрахователно бюро за изплатили обезщетение на страните в
процесното произшествие. Писмото не е оспорено и следва да се кредитира като
частен свидетелстващ документ.
Изпратено е напомнително
писмо до Министерство на правосъдието на Република България относно изпратената
съдебна поръчка по настоящото дело, а именно за изискване на застрахователните
договори на турските тежкотоварни автомобили, участвали в ПТП - то ведно с
писмените застрахователни претенции на ищците и документи относно евентуално
изплатени обезщетения. Върнат е отговор, че изпълнението на писмено искане за
съдебна поръчка, изразяваща се в задължаване на трето неучастващо по делото
лице, намиращо се в Турция, да представи доказателства е изпратено на
12.11.2019 г. за първи път. На 16.03.2020г. Министерство на правосъдието е
отговорило, че не е постъпил отговор по запитването.
С Молба от третото лице помагач от
12.03.2020г. съдът е уведомен, че са образувани три искови производства
съответно от всеки от ищците срещу ЗАД „Армеец“ за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
процесното ПТП от 12.12.2014г. Делата са образувани
пред СГС и към датата на молбата са на етап размяна на книжа.
В открито съдебно заседание от 01.06.2020г. е
постъпило искане за спиране на настоящото дело до решаване на образуваните дела
от С.В.З., Н.Т.З. и Ч.Т.З. срещу ЗАД „Армеец“. Предходният докладчик правилно е
отхвърлил искането за спиране.В Решение №29/11.07.2019 по дело №1865/2018 на
ВКС, ГК, III г.о. е допуснат следният въпрос: „Подлежат ли на приспадане от
обезщетението по чл.200 КТ получени от пострадалия или от неговите наследници
суми по застраховка „Гражданска отговорност” въз основа на същите факти, на
които се основава и претенцията по чл.200 КТ ?“. В същото е прието следното - С
настъпването на трудова злополука за увредения, а при смъртта му – за неговите
наследници, възниква право на обезщетение за причинените им вреди, респективно
задължение за репарирането им от прекия причинител на увреждането по силата на
чл.45 ЗЗД и от работодателя по силата на чл.200 КТ. Отговорността на
работодателя е безвиновна – тя не зависи от това дали негов орган, друг негов
работник/служител или трето лице има вина за настъпването на вредата, дали е
резултат на случайно събитие или непреодолима сила, а възниква само поради
съществуващото между него и увредения трудово правоотношение. Отговорността е
гаранционно-обезпечителна, защото е за вреди, причинени от или за които
отговаря друго лице, поради което пострадалият има право да получи за тях само
едно обезщетение до размера, дължим от причинителя. Когато вредите са причинени
противоправно и виновно от друг работник/служител при работодателя и последният
заплати обезщетение, той има регресно право срещу виновния на основание чл.202 КТ. А когато увреждането е причинено виновно от трето по отношение на трудовото
правоотношение лице, работодателят разполага с регресното право срещу него по
чл.54 ЗЗД за заплатеното обезщетение. Целта на регресните права е отговорността
за вредите да бъде понесена от причинилия ги. Отговорността е за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тя може да се намали
при съпричиняване от пострадалия поради допусната от него груба небрежност, с
размера на обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, както и с
размера на получените суми по сключени от работодателя договори за застраховане
на работниците/служителите за риска „трудова злополука”. Разпоредбите за
имуществената отговорност на работодателя при увреждане на работник/служител не
предвиждат, но и не изключват намаляване или дори покриване на цялата му
отговорност /ако е до размера на застрахователната сума/ при наличие на застраховка
„Гражданска отговорност”, включително задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” /ЗЗГОА/. Отговорността на застрахователя е
договорна, тя е функционално свързана с отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица вреди в границите на уговорената
застрахователна сума. Една от особеностите на тази застраховка е, че по нея е
застраховано всяко лице, което ползва МПС на законно основание и е отговорно за
причинените при управлението му вреди. Прекият
причинител, работодателят и застрахователят отговарят на различни основания, но
за едни и същи вреди. С оглед защита
на интереса на увредения той разполага с право да предяви искове срещу всеки от
тях, но плащането на дължимото се за вредите обезщетение от един от тях
погасява задълженията на другите. Ако плащане е осъществено от работодателя
или от делинквента, те имат регресно право срещу застрахователя за платената
сума до размера на застрахователната сума. Това следва от целта на
застраховането – застрахователят да поеме риска /изцяло или частично/ от
настъпването на застрахователно събитие.
Или иначе казано наследниците имат
право да образуват дела за обезщетение и срещу застрахователя и срещу
работодателя. В случая фактите по делото сочат, че процесното ПТП представлява
едновременно и застрахователно събитие и трудова злополука, а изплащането на
обезщетение от застрахователя или работодателя обезщетява вредите на ищците и
погасява правото им да търсят същите вреди, а платилият обезщетението има право
на регрес.
С протоколно определение от 30.10.2020г. съдът е
преценил, че събирането на доказателства от Турция представлява особена
трудност и е дал срок до 14.12.2020г. за събирането на това доказателство, след
което е обявено, че делото ще се гледа без него. Изпратено е напомнително писмо до Министерство на правосъдието за
поръчката до Република Турция, в отговор на което е удостоверено, че към
18.11.2020 г. няма постъпили документи и е изпратено ново напомнително
писмо, като приключване на съдебното дирене също не постъпи отговор по молбата
по чл. 192 от ГПК. Третото лице помагач също е отговорило, че не е изплатило
обезщетение на ищците.
Отговорността на работодателя по чл.
200 от КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по
правната си природа /Решение – 1166-08, II г. о.; Решение № 1016/2005 г., III
г. о. /. Понятието "трудова злополука" е дефинирано в чл. 55 от КСО
като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинила временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
Успешното
провеждане на иска за обезщетение на причинени от трудова злополука вреди
предполага установяване на наличието на вредоносния резултат, който е в пряка и
причинна връзка с извършената работа – при или по повод на нея. В случая и тези
елементи са налице – наследодателят на ищците е починал по време на
командировка в Република Хърватска. Налице е и разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО за приемане на злополуката като трудова. Това разпореждане има
доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл. 200
/Решение-1247-08, III г. о; Решение – 1166-08, II г. о. / Няма отправени правонамаляващи възражения по чл. 200 ал. 4 от КТ. Не се
доказа да е имало и съпричиняване от страна на починалия работник (трудов
договор от 20.05.2014г. на л. 96 от делото)
Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в ППлВС
№ 4/23.12.1968 г., понятието "справедливост" не е абстрактно, а е
свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпените болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата. В случая при определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се съобрази
вида и характера на претърпените от ищците към датата на трудовата злополуката
и след това болки и страдания, техния интинзитет,
сегашното им положение и прогнозите за в бъдеще. При търсене на обезщетение за
неимуществени вреди съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. От
събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи, че в
семейството на починалия отношенията са били напълно нормални - имало е
обичайното разбирателство, хармония, обич и взаимопомощ. Починалият е бил
грижовен съпруг, баща и син. Нормално е да се приеме, че при внезапната загуба
на съпруг и на родител, близките изпитват тъга, мъка и душевно страдание, а
също така и начинът им на живот се променя, особено за съпругата. Тя е
преживяла загубата на съпруга си по-тежко в психически аспект. Затова и като се
има предвид възрастта й (67 г.), при липсата на перспектива да възстанови
качеството си на живот, психическия баланс, хармония и равновесие в бита и
душевния си комфорт, които е имала преди загубата на съпруга си, съдът счита,
че следва да определи обезщетение в размер на 100 000 лв., което намира за
справедливо. По отношение на децата на пострадалия следва да се определи
обезщетение от по 60 000 лв. на всеки от тях. За тях съдът приема също, че са
изпитали нормалните за всеки човек негативни чувства при загубата на родител,
но към настоящия момент няма данни това силно чувство от загубата да продължава
със същия интензитет. В тази връзка следва да се има предвид, че двамата ищци –
Н. и Ч. Зафирови са големи хора, в разцвета на силите си, със самостоятелни
семейства, работа. Следва да се отбележи и че същите са напуснали семейството
на бащата и майката след пълнолетие и не са живели с починали преди неговата
смърт. Макар и съвместното живеене в едно домакинство да не е самостоятелен
критерий за оценка на размера на психическата травма на близък родственик, то
по делото не са събрани достатъчно доказателства за да се обоснове размер
по-висок от 60 000 лева за всяко от децата на починалия. Разпитани са двама
свидетели, чиито показания следва да се ценят като такива по чл. 172 от ГПК.
Присъждане на обезщетение в размер
на от по 200 000 лв за всеки от ищците би било
прекомерно завишено.
Ето защо съдът намира, че следва да
уважи иска на С.З. за сумата от 100 000 лева и да го отхвърли в останалата
част до 200 000 лева и съответно да уважи исковете на Н. и Ч. за
60 000 лева всеки и да ги отхвърли до претендираните от всеки по
200 000 лева.
По разноските.
Всеки от ищците е сторил разноски за адвокат в размер
на по 5 600 лева (л. 90 – 93 от делото) и допълнително всеки от тях по още
900 лева или общо 19 500 лева.Ответникът е сторил разноски за адвокат в
размер на 16 236 лева и 36 лева за превод на документи. ЗАД „Армеец“ е сторил
разноски в размер на 900 лева за вещи лица.
Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят
разноски в размер на:
-
По иска на С.З.
3250 лева съобразно уважената част от иска в размер на 100 000 лева от
общо 200 000 лева.
-
По иска на Н.З.
1950 лева съобразно уважената част от
иска в размер на 60 000 лева от общо 200 000 лева.
-
По иска на Ч.З.
1950 лева съобразно уважената част от
иска в размер на 60 000 лева от общо 200 000 лева.
Съгласно отхвърлената част от исковете С.З. следва да
заплати на ответника 2 712 лева, Ч.З. – 3796, 80 и Н.З. – 3 796, 80
лева.Същите следва да заплатят и 570 лева разноски на третото лице помагач.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 8 800 лева по сметка на
РС Стара Загора.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ХОЛДИНГ
ЗАГОРА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 23, представлявано от Ирина Динева да заплати на С.В.З., ЕГН **********,***
сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат от загубата на съпруга си Т. З., настъпила по време на трудова
злополука от 12.12.2014г., ведно със законната лихва,
считано от датата на злополуката 12.12.2014 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски
в размер на 3250 лв., съобразно
уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди до
размера над 100 000 до предявените 200 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ХОЛДИНГ
ЗАГОРА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 23, представлявано от Ирина Динева да заплати на Ч.Т.З., ЕГН **********,***
сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат от загубата на баща му Т. З., настъпила по време на трудова злополука от
12.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от
датата на злополуката 12.12.2014 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 1950 лв., съобразно уважената част от
иска, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди до
размера над 60 000 до предявените 200 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ХОЛДИНГ
ЗАГОРА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 23, представлявано от Ирина Динева да заплати на Н.Т.З., ЕГН **********,***
сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат от загубата на баща му Т. З., настъпила по време на трудова злополука от
12.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от
датата на злополуката 12.12.2014 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 1950 лв., съобразно уважената част от
иска, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди до
размера над 60 000 до предявените 200 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ХОЛДИНГ ЗАГОРА” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 23,
представлявано от Ирина Динева да
заплати ДТ в размер на 8 800 лева
общо за трите иска по сметка на РС Стара Загора, в полза на Държавата по
Бюджета на съда.
ОСЪЖДА С.В.З., Ч.Т.З. и Н.Т.З. да заплатят на ЗАД „Армеец“ 570
лева разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА С.В.З. да
заплати на „ХОЛДИНГ ЗАГОРА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 23, представлявано от
Ирина Динева 2 712 лева разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Ч.Т.З. да
заплати на „ХОЛДИНГ ЗАГОРА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 23, представлявано от
Ирина Динева 3796, 80 лева разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Т.З. да
заплати на „ХОЛДИНГ ЗАГОРА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 23, представлявано от
Ирина Динева 3796, 80 лева разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: