№ 156
гр. Враца, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20231400500182 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т.2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 3741/27.03.2023г. на Г. Л. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. С. К. от ВАК – длъжник по изп.
дело № 934/2011г. по описа на ЧСИ Г. Б., с рег. № *** на КЧСИ, с район на
действие този на ОС-Враца, против насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо.
В жалбата и в уточнението към нея с вх. № 3924/04.04.2023г.
жалбоподателят твърди, че при извършена проверка на направени удръжки от
трудовото му възнаграждение за периода от 01.01.2020г. до 31.01.2023г. от
работодателя „ЖПС-Враца”, установил, че от същото неправилно и в
нарушение на чл. 446 от ГПК, са удържани суми по наложен запор по горното
изпълнително дело, които са били преведени по сметка на ЧСИ Г. Б..
Поддържа, че е подал молба до ЧСИ за възстановяване на недължимо платени
суми, попадащи в несеквестируемата част на трудовото му възнаграждение,
но получил отказ, обективиран в постановление от 06.03.2023г. Посочва, че
въз основа на наложения запор върху трудовото му възнаграждение са
удържани и са преведени по сметката на ЧСИ Г. Б. несеквестируеми парични
суми, както следва: за януари 2020г. - 1/3 от 239 лв. = 79.67 лв.; за февруари
2020г. - 1/3 от 302.54 лв. = 100.84 лв.; за март 2020г. - 1/3 от 302.54 лв. =
100.84 лв.; за април 2020г. - 1/3 от 364.62 лв. = 121.54 лв.; за май 2020г. - 1/3
от 364.62 лв. = 121.54 лв.; за юни 2020г. - 1/3 от 548.34 лв. = 182.78 лв.; за юли
1
2020г. - 1/3 от 309.221 лв. = 103.07 лв.; за август 2020г. - 1/3 от 491.58 лв. =
163.86 лв.; за септември 2020г. - 1/ 3 от 319.53 лв. = 106.51 лв.; за октомври
2020г. - няма удръжки поради отпуск по болест; за ноември 2020г. - няма
удръжки поради отпуск по болест; за декември 2020г. - 1/3 от 399.07 лв. =
133.02 лв.; за януари 2021 г. - 1/3 от 437.34 лв. = 145.78 лв.; за февруари 2021
г. - 1/3 от 324.82 лв. = 108.27 лв.; за март 2021 г. - 1/3 от 361.97 лв. = 120.66
лв.; за април 2021 г. - 1/3 от 363.75 лв. = 121.25 лв.; за май 2021 г. 1/3 от
581.50 лв. = 193.83 лв.; за юни 2021 г. - 1/3 от 543.88 лв. = 181.29 лв.; за юли
2021 г. - 1/3 от 250.67 лв. = 83.56 лв.; за август 2021 г. - 1/3 от 94.76 лв. = 31.59
лв.; за септември 2021 г. - 1/3 от 493.06 лв. = 164.35 лв.; за октомври 2021 г. -
1/3 от 345.20 лв. = 115.06 лв.; за ноември 2021 г. - 1/3 от 94.78 лв. = 31.59 лв.;
за декември 2021 г. - 1/3 от 501.60 лв. = 167.20 лв.; за януари 2022г. - 1/3 от
307.17 лв. = 102.39 лв.; за февруари 2022г. - няма удръжки поради отпуск по
болест; за март 2022г. - 1/3 от 271.93 лв. = 90.64 лв.; за април 2022г. - 1/3 от
356.02 лв. = 118.67 лв.; за май 2022г. - 1/3 от 402.95 лв. = 134.31 лв.; за юни
2022г. - 1/3 от 110.50 лв. = 36.83 лв.; за юли 2022г. - 1/3 от 323.77 лв. = 107.92
лв.; за август 2022г. - 1/3 от 393.70 лв. = 131.23 лв.; за септември 2022г. - няма
удръжки; за октомври 2022г. - 1/3 от 440.16 лв. = 146.72 лв.; за ноември 2022г.
- 1/3 от 182.30 лв. = 60.76 лв.; за декември 2022г. - 1/3 от 703.99 лв. = 234.66
лв.; за януари 2023г. - 1/3 от 510.03 лв. = 170.01 лв. Изтъква, че общата сума
на тези удръжки за посочения период е следвало да бъде 3701.24 лв., но са му
удържани общо 10823.80 лв., което е с 6649.38 лв. повече, която сума е била
преведена на ЧСИ. Твърди също, че посочената надвзета сума е
несеквестируема и затова неправилно е била удържана и преведена по сметка
на ЧСИ, поради което подлежи на възстановяване, ведно със законните лихви
върху всяка удръжка от датата на постъпването по сметката до
възстановяването на сумата по банковата му сметка. Счита, че чрез отказа си
да възстанови част от тази сума и съответно да намали удръжките в
изпълнение на наложения запор върху трудовото му възнаграждение, ЧСИ
насочва и осъществява изпълнение върху несеквестируемо имущество, което
прави жалбата допустима. Намира също, че постановлението за отказ е
изцяло неправилно, като постановено при съществени нарушения на
процесуални правила и необоснованост, като се позовава на т.1 и т.3 на ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Твърди, че получава
трудово възнаграждение в размера по чл.446, ал.1, т.1 ГПК и няма деца под 18
години, които да издържа, поради което счита, че при изчисляване на
секвестируемия му доход би следвало да се извади размерът на минималната
работна заплата и удръжката да се изчисли като дробна част само върху
остатъка от дохода, който превишава съответната работна заплата по
правилата на чл.446, ал.1 ГПК, което в случая не е направено и разликата над
тези суми е недължимо платена и подлежи на възстановяване. Счита също, че
ЧСИ е длъжен да му върне надвнесеното в повече, тъй като същото
възнаграждение се явява несеквестируемо и отговорен за нарушаване на
нормата на чл.446, ал.1 ГПК е ЧСИ, а не третото задължено лице. Моли съда
2
да отмени постановлението от 06.03.2023г. и да върне делото на ЧСИ Г.Б. със
задължителни указания по приложението на закона относно определяне на
секвестируемата част при частична несеквестируемост. Претендира също така
и сторените разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и такса
по Тарифата по ЗЧСИ. С допълнителна молба от 04.04.2023г. жалбоподателят
посочва, че неправилно удържаните несеквестируеми суми, които са били
преведени от ЧСИ на взискателя, следва да му бъдат възстановени за сметка
на взискателя „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законните лихви върху всяка
удръжка от датата на постъпването по сметката на ЧСИ до възстановяването
на сумата по банковата му сметка.
В изпълнение указанията на съда, дадени му с разпореждане №
156/03.05.2023г., с молба вх. № 3227/15.05.2023г. жалбоподателят е
конкретизирал искането си към съда, а именно – да отмени насочването на
изпълнението върху месечното му трудово възнаграждение за посочените в
жалбата месеци над посочения размер от общо 3701, 24 лв. до удържаните
общо 10823, 80 лева по изп. дело № 934/2011г. по описа на ЧСИ Г. Б..
Преписи от жалбата са връчени от съдебния изпълнител на взискателя
„ЕОС Матрикс” ЕООД, както и на другия длъжник А. Т. С..
В срока по чл.436, ал.2 ГПК писмени възражения е подал само
взискателят „ЕОС Матрикс” ЕООД, в които оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди, на първо място, че частната жалба е недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като в чл. 435, ал. 2 от ГПК са
регламентирани изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които
подлежат на обжалване от задълженото лице и отказът да се възстанови
събрана сума от несеквестируемо имущество на длъжника не е сред тези
действия. Поддържа, че частната жалба е просрочена – подадена след срока
чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което и недопустима, тъй като молбата за
възстановяване на част от удържаните суми в изпълнение на наложения запор
на трудово възнаграждение, в отговор на която е постановен и отказът на
съдебния изпълнител, който се обжалва, е депозирана на 27.02.2023 г., т.е.
повече от две седмици след 31.01.2023 г. /датата на последната удръжка от
работодателя, чието частично възстановяване е предмет на частната жалба/.
На следващото място, в случай че депозираната частна жалба все пак бъде
приета за разглеждане по същество, взискателят я оспорва като
неоснователна, тъй като от представените и налични по делото фишове за
трудови възнаграждения на Г. С. за установяване размерите на получаваните
от него възнаграждения и направени удръжки от работодателя му, законовото
правило по чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК за извършване на удръжките е спазено и
не са налице подлежащи на възстановяване суми. Моли съда да остави
частната жалба на Г. Л. С. срещу отказа ЧСИ Г. Н. Б. да възстанови част от
събраната сума по изпълнителното дело, за периода от 01.01.2020 г. до
31.01.2023 г., без разглеждане, като недопустима, евентуално да я отхвърли
като неоснователна, а действието на съдебния изпълнител да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност, прави
3
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на пълномощника
на жалбоподателя и моли размера на същото да бъде сведен до предвидения в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на ВАС минимален размер с оглед правната и
фактическата сложност на делото.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил
мотиви по обжалвания отказ. Същият твърди, че подадената жалба е
допустима, но неоснователна. На първо място поддържа, че искането на
длъжника неправилно е отправено до ЧСИ, вместо до третото задължено
лице, което на осн. чл.512 ГПК носи отговорност по изчислението и
изпълнението на запорното съобщение, респ. за неизпълнението на
наложения запор, че ЧСИ налага запор, но той няма сведение нито каква е
заплатата на длъжника, нито определя секвестируемата част от вземането му.
От друга страна посочва, ЧСИ не е кредитора, получил тези пари в изплащане
на дълга и не е лице, от което следва да се иска възстановяване на тези суми,
независимо че сумите се разпределят през набирателната сметка на ЧСИ. На
следващо място посочва, че длъжникът неправилно е пресметнал месечните
удръжки, което не отговаря на правилата на чл.446, ал.1 ГПК и при превратно
тълкуване на нормата. Твърди, че удръжката върху месечното трудово
възнаграждение се изчислява единствено след приспаднати данъци и
осигуровки, при съблюдаване на прага - минимална работна заплата, и че
изчислението касае цялата сума, оставаща след приспадане на данъци и
осигуровки, но не и върху остатъка като разлика след приспадане на MPЗ.
При съпоставката на направените удръжки със сумите по фишовете,
съдебният изпълнител стига до извода, че третото задължено лице е
начислявало и превеждало по делото правилно и законосъобразно удръжки,
които към настоящия момент са разпределени в полза на взискателите по
делото. Поддържа, че е превел сумите по сметка на взискателя, в изпълнение
на задължението, погасявайки вземането и не държи сумите по своята
набирателна сметка – неразпределени, поради което е невъзможно да
възстанови суми, които самият той не е получил. Счита, че искането на
длъжника следва да бъде оставено без уважение, независимо от кого се иска
възстановяване на процесната сума (от съдебния изпълнител или от
взискателя) и моли съда да остави жалбата без уважение като потвърди
обжалваното постановление. В подкрепа на доводите си съдебният
изпълнител е приложил съдебна практика на PC – Варна, на СГС и на
Пловдивски окръжен съд.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
настоящото производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и
приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
От изпратеното копие на изпълнително дело № 2011***0400934 по
описа на ЧСИ Г. Н. Б. с рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара и с
4
район на действие този на ОС-Враца, се установява, че изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК" ЕАД на
09.06.2011г., въз основа на изпълнителен лист от 16.03.2011г. срещу
солидарните длъжници А. Т. С. с ЕГН ********** и Г. Л. С. с ЕГН
**********. Изпълнителният титул е издаден в полза на взискателя за сумите
по изпълнителен лист, представляващи главница, лихви и разноски. В хода на
изпълнителното производство са начислени такси и разноски в
изпълнителния процес. Съгласно сключен договор за цесия на мястото на
взискателя „ДСК" ЕАД е конституиран взискателят - цесионер „ЕОС
Матрикс" ЕООД; на основание чл.458 ГПК е присъединена Държавата, чрез
ТД на НАП за публичните задължение на длъжниците. Установява се също,
че по молба на взискателя са наложени запори върху трудовите
възнаграждения на длъжниците, получавани от трети задължени лица -
работодатели и на двамата длъжници по делото. Единият наложен запор е
адресиран до ТЗЛ - работодател „НК Железопътна инфраструктура" със
седалище гр. София по отношение на длъжника Г. Л. С. (л.328). Запорното
съобщение е с изх. № 12969/15.09.2014г. като ясно и точно в текста на самото
запорно съобщение ЧСИ е дал указания до ТЗЛ как следва да изпълнява
запора и с кои разпоредби от ГПК следва да се съобразяват удръжките от
трудовото възнаграждение при изпълнение на запора. Запорното съобщение е
получено от ТЗЛ ДП „НК Железопътна инфраструктура" на 17.09.2014г.
(л.330), като с писмо от 01.10.2014г. работодателят е уведомил ЧСИ, че
длъжникът Г. Л. С. работи в компанията, няма други наложени запори и
получава нетно месечно възнаграждение от 543, 00 лева (л.333). Длъжникът
Г. Л. С. е уведомен за наложения запор със съобщение изх. №
12961/15.09.2014г. (л.329), получено лично от него на 01.03.2017г. и не е
възразил за несеквестируемост. Установява се също, че в хода на
изпълнението по делото има преведени суми от ТЗЛ в изпълнение на запора.
По изпълнителното дело няма доказателства ТЗЛ – работодател на длъжника,
да е искало от ЧСИ допълнителни указания относно изпълнението на запора,
да е правило запитвания до ЧСИ относно начина, по който да прави удръжки,
нито за изпращане от ЧСИ на указания за изпълнение от ТЗЛ. Също така няма
доказателства длъжникът да е възразявал за неправилно удържани
несеквестируеми суми и за сезиране на ЧСИ с искане за указания до ТЗЛ
относно изпълнението на запора.
Длъжникът Г. Л. С. е подал до ЧСИ молба вх. № 2363/27.02.2023г.
(л.592), в която твърди, че неправилно и в нарушение на закона е определена
секвестируемата част от вземането при определяне на месечната му удръжка
от трудово възнаграждение, т.е., че ТЗЛ е направило грешно изчисление като
неправилно е превеждал суми в изпълнение на наложения запор. На това
основание длъжникът е поискал от ЧСИ възстановяване на суми, изчислени
от него по месеци в зависимост от работната му заплата като същият е
приложил и фишове, от които е видно какви суми е получавал месечно. С
молбата длъжникът е поискал от ЧСИ възстановяване на сумата 6649, 38 лв.,
5
ведно със законна лихва върху всяка удръжка, обхващащо период от януари
2020г. до януари 2023г. По тази молба ЧСИ се е произнесъл с постановление
от 06.03.2023г.
За установяване размера на секвестируемата, респ. несеквестируемата,
част от вземането за трудово възнаграждение на Г. Л. С. от работодателя му
„НК Железопътна инфраструктура", гр. София, съдът е допуснал и назначил
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която, неоспорено от
страните, кредитира като обектимно и професионално изготвено. Според
заключението общият размер на брутното трудово възнаграждение на Г. Л. С.
за периода от 01.01.2020г. до 31.01.2023г., получавано от работодателя му
„НК Железопътна инфраструктура“, гр. София, е 44 159,56 лв., подробно
описан по месеци в Таблица № 1 в раздел IV Констативно-съобразителна част
на заключението. Размерът на минималната работна заплата за страната в
периода от 01.01.2020г. до 31.01.2023г. е както следва: 2020г. – 610,00 лв. за
периода 01.01.2020 - 31.12.2020г.; 2021г. – 650,00 лв. за периода 01.01.2021г. -
31.03.2022г.; 2022г. – 710,00 лв. за периода 01.04.2022г. - 31.12.2022г.; 2023г.
– 780,00 лв. за периода от 01.01.2023г. Вещото лице е извършило проверка в
счетоводството на „НК Железопътна инфраструктура“, в гр. Враца, откъдето
са му предоставени копия от банковите извлечения за извършените преводи
от работодателя в изпълнение на наложения със запорно съобщение с изх. №
12969/15.09.2014г. запор по банкова сметка с IBAN:
BG40UBBS80025069019330 по изп. дело № 934/2011г. по описа на ЧСИ Г. Б.;
удържаните от трудовото възнаградение на Г. Л. С. помесечно суми за
периода от 01.01.2020г. до 31.01.2023г. са отразени в Таблица № 3 в раздел
IV Констативно-съобразителна част на залючението. Общо удържаните суми
от трудовото възнаградение на Г. Л. С. за периода от 01.01.2020г. до
31.01.2023г. от работодателя му „НК Железопътна инфраструктура“, гр.
София в изпълнение на наложения със запорно съобщение с изх. №
12969/15.09.2014г. запор и съответно преведени по сметка на ЧСИ Г. Б. по
изп. дело № 934/2011г. е 10 823,80 лв. От заключението се установява също,
че за разглеждания период Г. С. е получавал месечно трудово възнаграждение
в размера между минималната работна заплата и двукратния размер на
минималната работна заплата и няма деца под 18-годишна възраст, за които
се грижи.
При съобразяване разпоредбите на чл.446, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК вещото
лице е изчислило размера на секвестируемата, респективно
6
несеквестируемата част от вземането на Г. С. за трудовото възнаграждение
помесечно за периода от 01.01.2020г. до 31.01.2023г. и общо за този период,
изчислени след приспадане на дължимите върху трудовото възнаграждение
данъци и осигурителни вноски, в два варианта. Съгласно първи вариант (след
приспадане на сумата, представляваща минималната работна заплата) -
размерът на секвестируемата част, т.е. една трета част, общо е 4 132,49 лв.;
размерът на несеквестируемата част е 10 079,77 лв., като сумите подробно са
описани по месеци в Таблица № 4 в раздел IV Констативно-съобразителна
част на залючението. Според втори вариант (върху цялото възнаграждение) -
размерът на секвестируемата част, т.е. една трета част, е 11 589,19 лв.;
размерът на несеквестируемата част е 24 993,07 лв., подробно описани по
месеци в Таблица №5 в раздел IV Констативно-съобразителна част на
заключението.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо. Насочването на изпълнението върху определено имущество
може да бъде оспорено пред съда от длъжника само с доводи за неговата
несеквестируемост, каквито са изложени от длъжника по отношение на
вземанията му към работодателя му за трудово възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът приема, че жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнително дело, в срока
по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.2 ГПК - насочването на изпълнението
от върху имущество, което длъжника смята за несеквестируемо, поради което
е процесуално допустима.
По жалбата съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е
имущественият обект за събирането на предявеното вземане. Ако приеме
наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни
действия, които нарушават /несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да
е отправено изрично искане за това. В този смисъл е тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК при ВКС.
По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК,
включително заключението по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза,
7
както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът намира жалбата
срещу насоченото изпълнение върху имущество, което длъжникът смята за
несеквестируемо, за неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 446, ал.1, т.1 ГПК, приложима в настоящия
случай, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или
върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия,
чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между
минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна
заплата - една трета част, ако е без деца. Според ал.2 месечното трудово
възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите
върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
В разпоредбата на чл. 446 от ГПК се съдържа уредбата на
несеквестируемия доход върху трудово възнаграждение или върху друго
каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия. С разпоредбата
на чл. 446, ал. 1 от ГПК е въведена абсолютна несеквестируемост на
вземането в размер на една брутна минимална работна заплата, като съгласно
т. 1 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС
несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг,
освен длъжника. Законодателят изрично е изключил насочването на
принудително изпълнение срещу доходите от трудово възнаграждение в
размер под и равен на установената минимална работна заплата, т.е. удръжки
от трудовото възнаграждение могат да се правят само в случаите, когато
размерът на същото е над минималната работна заплата. Запорът на парично
вземане е несъвместим с несеквестируемостта, а когато паричното вземане е
частично несеквестируемо /т. е. нетното трудово възнаграждение надвишава
минималната работна заплата/, наложеният запор обхваща само
секвестируемата част. Ето защо събиране на суми, нарушаващи забраната по
чл. 446, ал. 1 от ГПК, е незаконосъобразно.
С оглед така цитираната законова разпоредба, налице е определен
несеквестируем минимум от определени по вид доходи на длъжника -
трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за
труд, както и върху пенсия, от които съобразно техния размер не може да се
удържа определената в закона част.
Несеквестируемостта на трудовото възнаграждение на длъжника, която
е уредена с цитираната законова разпоредба, има за цел да бъде гарантирано,
че принудителното изпълнение срещу това лице ще бъде така проведено, че
да не се застрашава възможността то и неговото семейство да преживяват
нормално, като бъдат лишени от месечни доходи в размер, който се счита за
такъв, с който могат да се осигурят минимално необходимите за живот неща.
Нормата цели осигуряване на екзистенциален минимум за гарантиране
8
живота и физическото оцеляване на длъжника и неговото семейството.
Секвестируемата част е определена относително и се определя по
различен начин според величината на дохода (след приспадане на дължимите
върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и обстоятелството
дали длъжникът е с деца, които той издържа, и е детерминирана като част от
дохода (една четвърт, една втора и т. н.).
Изложеното сочи, че налагането на запор върху частично секвестируемо
вземане на длъжника /каквото е възнаграждението за труд/ е допустимо
изпълнително действие, тъй като наложеният запор обхваща само
секвестируемата част.
В конкретния случай, от данните по делото /вкл. от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза/ се установява, че брутното трудово
възнаграждение на длъжника е над абсолютно несеквестируемата част -
минималната работна заплата, към момента на налагане на запора и в
процесния период, в който са правени удръжките, от което следва изводът, че
над несеквестируемата част от получаваното от длъжника трудово
възнаграждение, може да бъде наложен запор, съответно правени удръжки,
при спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 446 ГПК.
От данните по делото се установява също, че в изпратеното до
работодателя запорно съобщение изх. № 12969/15.09.2014г. съдебният
изпълнител ясно и точно е дал указания как следва да изпълнява запора и с
кои разпоредби от ГПК следва да се съобразяват удръжките от трудовото
възнаграждение при изпълнение на запора. По този начин се вменява на
работодателя задължение да не се насочва изпълнението върху
несеквестируемо имущество на длъжника и запорът да се счита наложен не
върху цялото трудово възнаграждение, а само върху онази част, която
надвишава несеквестируемия доход и може да бъде обект на принудително
изпълнение.
Относно въпроса за размера на несеквестируемата част от трудовото
възнаграждение на длъжника в изпълнителното производство, настоящият
състав на съда съобразява постановките на т.3 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015
г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, че наложеният запор върху трудово
възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не
обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера
на минималната работна заплата, нито пропорционално определената
9
несеквестируема част от това вземане, както и нормата на чл. 446, ал. 1, т. 1
вр. с ал.2 от ГПК, съгласно която от получаваното от длъжника месечно
трудово възнаграждение, след приспадане на дължимите върху него данъци и
задължителни осигурителни вноски, може да се удържа само една трета част,
като не следва да се нарушава несеквестируемия минимум в размер на
минималната работна заплата за страната за съответната година.
С оглед на това, на база данните от заключението по съдебно-
счетоводната експертиза (вариант втори) и допълнително извършени
изчисления от съда, съгласно чл.162 ГПК, се установява, че секвестируемата
част от получаваното от длъжника трудово възнаграждение за целия
процесен период от 01.01.2020г. до 31.01.2023г. е в размер 10 824, 47 лв.
Общо удържаните от трудовото възнаграждение на длъжника помесечно
суми за този период от работодателя му в изпълнение на наложения от
съдебния изпълнител запор, видно от заключението, са 10 823,80 лв.
Следователно за процесния период от месечното възнаграждение на
длъжника не са удържани суми, които представляват несеквестируемо
имущество (несеквестируем месечен доход) по чл. 446, ал.1, т.1 от ГПК.
Изложените мотиви дават основание на съда да приеме, че не са налице
незаконосъобразно предприети действия от съдебния изпълнител, изразяващи
се в насочването на изпълнението срещу несеквестируем месечен доход на
длъжника, по която причина подадената жалба срещу тях е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора жалбоподателят няма право на разноски.
Липсва искане за присъждане на разноски в настоящото производство
от ответника – взискател в изпълнителното производство, поради което
такива не подлежат на присъждане.
При тези съображения и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Окръжен съд-Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх. №
3741/27.03.2023г., депозирана от Г. Л. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, чрез адв. С. К. от ВАК – длъжник по изпълнително дело № 934/2011г. по
описа на ЧСИ Г. Н. Б. с рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара и с
район на действие този на ОС-Враца, против действия на съдебния
изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК - насочването на изпълнението върху
10
имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо - месечното му
трудово възнаграждение за периода от 01.01.2020г. до 31.01.2023г. над размер
от общо 3701, 24 лв. до удържаните общо 10823, 80 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437,
ал. 4, изр.2 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и
изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11