Решение по дело №1241/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260526                       27.10.2020 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                  ХХ граждански състав

На двадесет и осми септември                        две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                

 

при секретар Ани Стоянова  

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 1241/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:   

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Б. против М.А.Ш., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че в качеството му кредитополучател по договор за паричен заем от 27.06.2016г. дължи на ищеца сумата от 369.31 лева изискуема главница, сумата от 71.16 лева договорна лихва за периода от 26.08.2016г. до 29.05.2017г., сумата от 465.50 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.08.2016г. до 29.05.2017г., сумата от 181.19 лева неустойка за предсрочна изискуемост, сумата от 125.42 лева обезщетение за забава за периода от 26.09.2016г. до 30.10.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.

               Ищецът твърди, че на 27.06.2016г. ”Сити Кеш“ ООД е сключил с ответницата договор за паричен заем, по силата на който на Ш. е даден кредит от 400 лева. Кредитът е трябвало да се върне на 11 месечни вноски, до 29.05.2017г. Вноските по кредита съставляват изплащане на главницата, ведно с ГПР. Тъй като ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора, кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем, считано от 25.09.2016г. Поради настъпване на предсрочната изискуемост се дължи и неустойка за предсрочна изискуемост, която е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване сума. Дължи се и неустойка поради непредставяне на уговореното с договора обезпечение. Ответницата е изплатила само 90.63 лева, с които са погасени 30.69 лева главница, 13.36 лева договорна лихва и 46.58 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение. В последствие с договор за цесия от 31.05.2017г. вземането по кредита е било продадено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. До ответницата е пратено писмо с уведомление за цесията, което е получено от живущ на адреса. С тези мотиви се претендира уважаване на претенцията.

               Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

               Ответницата чрез особения си представител е подала отговор в срока по чл.131 ГПК. Счита, че няма данни цесията да й е била съобщена надлежно от цедента. Твърди, че договорът за заем е недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсва методика за формиране на ГПР, не е ясно какви са разходите, включени в него. Недействителна е клаузата за неустойка за предсрочна изискуемост, като противоречаща на добрите нрави. Така уговорена, неустойката води единствено до неоснователното обогатяване на кредитора. Противоречи на морала и неустойката за неизпълнение на задължението за даване на обезпечение. Задължението за обезпечение на дълга има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху главното задължение за погасяване на кредита. Неустойката всъщност води до скритото оскъпяване на кредита с повече от 100% от заетата сума и представлява добавък към лихвата. Договорната лихва от 40.08% също противоречи на добрите нрави, тъй като е прекомерна – надхвърля с над 4 пъти законната лихва. Моли за отхвърляне на исковете.

               Бургаският районен съд намира иска за частично основателен.

               Сключен е бил договор за паричен заем № 78488/27.06.2016г. между кредитора “Сити Кеш“ ООД и длъжника М.А.Ш.. Според договора, в полза на ответницата е предоставен кредит от 400 лева, който е следвало да се върне на общо 11 месечни погасителни вноски. Всяка погасителна вноска е в размер на 44.05 лева, като в нея са включени част от дължимите главница и лихва. Датата на последното плащане на вноските по кредита е 29.05.2017г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.08% на година. Общият размер на всички плащания е 484.52 лева, която сума е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита. ГПР е в размер на 48.071%. Според чл.6 от договора, той следва да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения, а именно: 1. запис на заповед, издаден от заемателя и 2. Банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към договора. В чл.9, ал.2 от ОУ е конкретизирано, че поръчителството следва да е на едно или две физически лица, които отговарят комулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от Редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Според чл.8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6, ал.2 в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 512.05 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 2 към договора.

               В исковата молба се съдържа признание, че длъжницата е заплатила само част от дължимите суми.

               При нейна доказателствена тежест, ответницата не е ангажирала доказателства да е заплащала в срок уговорените вноски на ищеца, поради което следва да се приеме, че останалите суми, уговорени с договора, не са платени. В същия смисъл е и изготвената икономическа експертиза, която е установила, че са били платени само 90.60 лева, с които е погасена изцяло първата вноска по погасителния план. Остават неплатени и съответно дължими 369.31 лева главница, 71.16 лева договорна лихва, 465.50 лева неустойка и 181.19 лева неустойка по чл.7 от договора, при обявена предсрочна изискуемост. Доколкото кредитът е следвало да се върне на 11 месечни плащания, от които последното е на 29.05.2017г., съдът приема, че крайният падеж е настъпил. Ето защо всички суми са станали изискуеми поради настъпване на падежа.

               Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с цесия. С договор за цесия от 31.05.2017г. “Сити Кеш“ ООД е прехвърлил на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД редица вземания, описани в Приложение № 1, сред които и вземанията по процесния договор. Старият кредитор /цедент/ е подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното, новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за цесията. Писмото е връчено на живущ на адреса, поради което следва да се приеме, че е достигнало до знанието на ответницата. Дори и обаче такова връчване да се счете за нередовно, в този случай БРС намира, че съобщаването на цесията е станало с връчване на исковата молба на особения представител на ответницата в хода на исковото производство – чл.235, ал.3 ГПК. Такова връчване на напълно допустимо, тъй като особеният представител има представителната власт да получава всякакви волеизявления на насрещната страна, касаещи спорния предмет, включително материалноправното заявление, че вземанията са прехвърлени на нов кредитор. Ето защо БРС счита, че цесията е произвела действие по отношение на длъжника и кредитор по вземанията е ищецът по делото.

               Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

               В случая в чл.8 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но БРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са комулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от деня на сключването на договора. Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези комулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.6, ал.2 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.

               При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 512.05 лева /при главница от 400 лева/ БРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.

               След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 40.08%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 512.05 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

               Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 512.05 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.

               По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.  

               На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно потребителят в случая не дължи на заемодателя суми за договорна лихва, неустойка за предсрочна изискуемост, неустойка за неизпълнение на договорно задължение и мораторна лихва, поради нищожността на сключения договор.

               Дължи се само чистата главница по договора, останала непогасена. Изготвената по делото икономическа експертиза е дала заключение, че е останала неплатена главница от 369.31 лева. Главницата е с настъпил падеж на 29.05.2017г., поради което е изискуема. Тази сума не се доказва да е върната по кредита, ето защо се дължи и към момента. Искът в тази си част е основателен и трябва да се постанови решение, с което се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца 369.31 лева чиста главница по кредита, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. В останалата си част за другите вземания искът като неоснователен подлежи на отхвърляне.

               На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в исковото производство от 208.63 лева и разноски в заповедното дело от 22.84 лева, съразмерно на уважената част от иска.

               По изложените съображения, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И: 

 

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.Ш., ЕГН ********** ***, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Б. сумата от 369.31 лева /триста шестдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/ главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем № 78488/27.06.2016г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.10.2019г. до окончателното плащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 9347/2019г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 71.16 лева договорна лихва за периода от 26.08.2016г. до 29.05.2017г., сумата от 465.50 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.08.2016г. до 29.05.2017г., сумата от 181.19 лева неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 25.09.2016г., сумата от 125.42 лева обезщетение за забава за периода от 26.09.2016г. до 30.10.2019г.

               ОСЪЖДА М.А.Ш., ЕГН ********** *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Б., сумата от 208.63 лева /двеста и осем лева и шестдесет и три стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 22.84 лева /двадесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/ разноски по заповедното дело. 

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.